№ 39
гр. Русе , 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и пети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Радославова
Членове:Александър Иванов
Ралица Герасимова
при участието на секретаря Вероника Якимова
в присъствието на прокурора Георги Димитров Георгиев (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Ралица Герасимова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20214500600058 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №26004 от 14.12.2020 г. по н.о.х.д. №290/2020 г. на БРС подс. С. С. С. е
бил признат за виновен в това, че на 20.05.2020 г. в с. Ценово, обл.Русе, ул.„Х.А.” №31 се
съвкупил с лице от женски пол – Т.А.Х., на 75 години, като я принудил към това със сила и
заплашване, поради което и на основание чл.152, ал.1, т.2 от НК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55,
ал.1, т.1 от НК вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, бил осъден на една година и шест
месеца лишаване от свобода.
Със същият съдебен акт подс. С. С. С. бил признат за виновен и в това, че на
20.05.2020 г. в с. Ценово, обл.Русе, ул.„Х.А.” №31 отнел чужди движими вещи - 60 лева в
банкноти от владението на Т.А.Х., на 75 години, с намерение противозаконно да ги присвои,
като употребил за това заплашване, поради което и на основание чл.198, ал.1, пр.2 от НК,
вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, бил осъден
на една година и шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият С. бил признат и за виновен в това, че на 20.05.2020 г. в с. Ц., обл. Р.,
ул.„Х. А.” № .. влязъл в чуждо жилище, а именно жилищна сграда, ползвана и обитавана от
Т.А.Х., на 75 години, като употребил за това сила и деянието е извършено нощем, поради
което и на основание чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК
вр. чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, БРС, НО го осъдил на осем месеца лишаване от
1
свобода.
БРС се произнесъл и на основание чл..23 от НК определил на подс.С. С. С. най-
тежкото от наказанията - лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца при
първоначален общ режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспаднал при изпълнение на наказанието
„Лишаване от свобода“ времето, през което подсъдимият С.С. е бил задържан, считано от
26.05.2020 г. и е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, считано от
28.05.2020г. до влизане на присъдата в сила.
Подс. С. С. С. бил осъден на основание чл.189, ал.3 да заплати в полза на държавата
сумата от 1494.35 лв. - разноски на досъдебното производство.
Недоволство от присъдата е изразил адв. В.Ф. – упълномощен защитник на
подсъдимия С.С.. В подадената въззивна жалба защитникът развива съображения за
неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание и
моли съдебния акт да бъде отменен. Алтернативно се иска изменението му, като
изтърпяването на отмереното наказание лишаване от свобода бъде отложено за подходящ
изпитателен срок.
С жалбата не е направено искане за събиране на нови доказателства.
В съдебно заседание подс. С. – лично и чрез упълномощения си си защитник – адв.
М.М. поддържа жалбата и пледира за отмяната на първоинстанционния съдебен акт или за
неговото изменение съобразно изложените в жалбата искания и съображения.
Пред въззивния съд представителят на Русенска окръжна прокуратура навежда
твърдение за неоснователност на жалбата като моли присъдата на РРС да бъде потвърдена.
Сочи, че производството е протекло по реда на съдебното следствие с пълно признание на
фактите от страна на подсъдимия, което се и потвърждава изцяло от всички приобщени в
предсъдебната фаза доказателства. Твърди, че от първостепенния съдебен състав са били
отчетени надлежно всички обстоятелства, които отегчават и смекчават отговорността на
подсъдимия, като надлежно са били развити и съображения относно неприложимостта на
нормата на чл.66 от НК.
Русенски окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваната присъда констатира следното:
Доказателственият анализ на РРС е формиран на основата на признанието на
фактите по обвинителния акт от страна на подс. С. и подкрепящите ги показания на
свидетелите Т.Х. И.И., К.Х., П.В., С.Д., Б.К., С.С., А.С. и С.С., писмените доказателства и
2
средства за установяване на такива - протоколи за оглед на местопроизшествие, протоколи
за претърсване и изземване, протокол за разпознаване на лице, протокол за вземане на
образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, експертно решение
№ 0438 от 06.02.2019г., ДНК-експертиза, съдебно-медицинска експертиза на веществени
доказателства, експертна справка, справка за съдимост, декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние, биографична справка и заключенията на съдебно
психологичната, съдебно-медицинската, комплексната съдебно психиатрична и съдебно
психологична, комплексната съдебномедицинска и техническа експертизи.
Изброената доказателствена съвкупност, ведно с признанието по чл.371, т. 2 от НПК
от страна на подсъдимия С., въззивният съд преценява като достатъчна за пълноценното
изясняване на значимите за процеса обстоятелства.
Въз основа на тях се установява, че подсъдимият С. живеел с родителите си в с.
Ценово, обл.Русе. Той страдал от лека умствена изостаналост според Международната
класификация на болестите / МКБ /. Носел белези на незрялост, непълноценност и
примитивизъм, като доминиращи били емоционално - волевата неустойчивост. Нямал
критичност към поведението си. Страдал още и от соматични заболявания - вродена
миопатия и неврална мускулна атрофия - средна към тежка степен. Заболяванията му били
отразени в Експертно решение № 0438 от 06.02.2019г., съгласно което му била определена и
95% т.н.р. без чужда помощ.
В неделните дни подсъдимият посещавал евангелската църква в с. Ценово, заедно
със родителите си, сестра си и детето й. Църквата посещавала и св. Т.Х.. Тя била на 75
години и живеела сама в къща с двор на ул.“Х.А.“ № 31 в с. Ценово. Съпругът й починал
преди десет години, а двете й деца-св. К.Х. и св. П.В., живеели в гр. Русе. Обитавала
пристройката към къщата, която била изградена на нивото на земята в двора на имота й.
При посещенията в църквата, подс. С. сядал винаги до св.Х.. Направило му
впечатление, че тя го харесва. Веднъж му казала: „много хубаво момче“. Подс. С. също я
харесвал, въпреки възрастта й. На 20.05.2020 г. той решил да отиде в дома й, с цел да
осъществи полов акт с нея.
Същата вечер, св. Х. била в стаята на пристройката и гледала телевизия. По рано
същата вечер, около 19,00 часа, заключила пътната врата и входната врата на пристройката,
като оставила ключа на тази врата в бравата. Прибрала се в стаята и не излизала повече
навън. Около 23,00 часа, докато гледала телевизия чула шум, който идвал от към бравата на
вратата. Оприличила го като шум, като че ли някой пипа бравата. Отишла да провери в
антрето, но не видяла никого. Предположила, че е от вятъра и не обърнала повече внимание.
Върнала се обратно в стаята и започнала да се приготвя за лягане. Свалила си блузата,
изтрила си гърдите в долната им част с мокри кърпички. Дезинфекцирала ги с ракия, след
което ги намазала с крем „Здраве“. Тези процедури извършвала всяка вечер преди лягане,
3
тъй като ходела без сутиен и кожата й се подсичала. Прозорецът на стаята бил на 50 см от
нивото на земята и с размери 190 х 110 см. и нямал завеса и перде, тъй като били свалени за
пране. При работещо осветление и предвид разположението на прозореца с липсващи завеса
и перде, процедурите, които извършвала можели да се наблюдават от двора на имота й.
След това си облякла кафява тениска и кафяво долнище от пижама.
В изпълнение на взетото решение подс. С. използвал, че близките му заспали, взел
фенер и тръгнал към дома на св. Х.. Съседният имот до нейния бил необитаем и липсвала
ограда, от към улицата. Оградата между двата съседни имота била стара телена мрежа, която
на места била смачкана, с височина 110 см. При натиск височината й намалявала до 50 см.
Подс. С. прескочил пътната ограда, натискайки телената мрежа и проникнал в двора на
имота. Видял, че св. Х. се съблича и масажира гърдите си. Насочил се към електрическото
таблото на пристройката, намиращо се в ляво от остъклението. Развил главния бушон и се
насочил към входната врата на пристройката. С помощта на късо дърво, което носел със
себе си счупил десния ъгъл на стъклото от остъклението, намиращо се близо до бравата на
вратата на остъклението. При огледа на местопроизшествие, започнал в 13,30 часа на
21.05.2020 г. в антрето било намерено парче от стъкло с триъгълна форма, а от външната
страна на остъклението били установени множество парчета стъкла с различна форма и
размери. Проврял ръката си в направения отвор и отключил вратата с ключа, който бил на
бравата. Озовал се в антрето, като си светел с фенерчето.
Междувременно, св. Х. облякла пижамата си, когато лампата в стаята започнала да
премигва и токът спрял. Предположила, че е от бурята, тъй като духал силен вятър.
Едновременно с премигването се чул шум от към остъклението на пристройката. Взела в
едната си ръка прожектор, а в другата мобилния си телефон. Осветила остъклението през
стъклото на вратата, която била от PVC и видяла, че в антрето има човек. Той вече бил пред
входната врата на стаята. Уплашила се и извикала: „Какво правиш тук, ще се обадя в МВР“.
Чула шум, който възприела като гръм. С натиск с ръце и тяло С. отворил вратата и застанал
пред нея. Х. го възприела като мъж с нормално телосложение, облечен с тъмно долнище на
анцуг и тъмно яке от плат с качулка. Качулката била на главата му и закривала очите му.
Опитала се да извика отново: „Ще извикам полиция“, но от уплахата гласът й заглъхнал.
Подс. С. се приближил към нея, издърпал от ръцете й прожектора и мобилния телефон. Той
също носел прожектор, по-тънък от нейния, който прекъсвал. Хвърлил прожектора й под
леглото. Не видяла какво направил с мобилния й телефон. След това й казал: „Няма да
викаш никого и ще мълчиш“. Влезли в кухнята, където било леглото й. Св. Х. седнала на
леглото, а подс. С. седнал до нея. Казал й: „Бабо, сега ще си поиграем малко“. Тя му
отговорила: „Какво ще си играем бе момче, аз съм възрастна, аз съм на 80 години“. Той
лекичко я побутнал, за да легне на леглото, след което легнал до нея от вътрешната страна.
Свалил ръкавиците си, които св. Х. забелязала в този момент и видяла, че са от плат.
Вдигнал й блузата и започнал да й опипва гърдите и зърната им. Не ги стискал. Казал, че
има хубави гърди и че я гледал като ги маже с крем. Освен това не била толкова възрастна.
4
След това смъкнал долните си гащи, смъкнал и нейните до коленете. Хванал лявата
й ръка и я поставил върху половия си член. Казал й да го стисне няколко пъти. Членът му
бил в „отпуснато“ състояние, но като го стиснала два-три пъти се втвърдил до известна
степен. Внимателно я обърнал с гръб към него. Направил два-три опита да проникне с
половия си член в половия й орган но не успял, тъй като членът му не бил много твърд. Св.
Х. изпитала болка, но мъжът продължил да прави опити и успял да проникне в половия й
орган. Направил три-четири тласъка, след което казал: „Готов съм“. Поискал да му подаде
парцал, но тъй като било тъмно казал: „Айде, в моето бельо ще се обърша“. По време на
половия акт Х. не усетила да еякулира, но усетила, че бил употребил алкохол.
Подсъдимият станал, а св. Х. седнала на леглото. Тръгнал към мокрото помещение и
попитал: „Тук какво има“. Жената му казала, че там е банята с тоалетна. Казал й че ще
уринира, но не чула да пуска казанчето с вода. Излизайки от банята той седнал до нея и й
казал: „Пари“. Тя му казала, че няма пари и няма какво да му даде. Тогава той й казал:
„Даваш ми 60 лева да си заредя колата с бензин, излизам и си отивам и нищо няма да ти
правя повече“. Тя отново му казала, че няма пари, но той вдигнал дървото, с което бил
дошъл и й казал: „Виж, ето ти дървото, ако не ми дадеш пари, ще те убия с дървото, ще те
завържа на пода и ще те хвърля в кладенеца“. В двора на имота й действително имало
кладенец и тя преценила, че животът й е по-мил. Имала заделени 60 лева от пенсията и
решила да му ги даде. Дала му три банкноти от по 20 лева, но той станал и започнал да
търси и други пари по дрехите и шкафовете. Поискал й още 10 лева, но тя му казала, че няма
повече, а освен това му напомнила, че й поискал 60 лева, за да си тръгне. Той взел метлата и
с дръжката й извадил прожектора из под леглото. Заедно с мобилния й телефон ги оставил
на масата. Обърнал се към нея и й казал да не се обажда на никого, да се закълне за това. В
противен случай ще дойде, ще я намери, ще я убие и ще й запали къщата. Св. Х. му обещала,
за да си тръгне по-бързо. Докато ровел във вещите й, осветявал с фенерчето си. Неволно
осветил за малко и лицето си, когато тя забелязала, че е с леко тъмно, мургаво лице.
Подс. С. излязъл навън, а св. Х. го проследила от прозореца на кухнята. Видяла, че е
застанал до ел.таблото, след което токът светнал. След това го затворил и си тръгнал. Не
видяла от къде е напуснал двора, но на сутринта пътната врата била заключена. Св. Х. била
много уплашена и притеснена от случилото се. Изпитвала страх, да не би да е болен и затова
стоплила вода и измила слабините си. Цяла нощ не можала да заспи от страх. На разсъмване
се обадила на сина си - св. Х.. Казала му да вземе дъщеря й и да дойдат в с. Ценово. Двамата
пристигнали бързо и отишли при зам.кмета на община Ценово – В.И.. Тя веднага, около
10,40 часа на 21.05.2020 г. информирала зам.началника на РУ-Бяла - св.И..
На същата дата-21.05.2020 г. бил извършен оглед на дома на пострадалата.
Впоследствие, на 24.05.2020г. и на 25.05.2020г., били извършени допълнителни
огледи на дома на св. Х., за което също били изготвени протоколи с фотоалбуми към тях.
5
На 26.05.2020 г. било извършено процесуално-следствено действие разпознаване,
при което св. Т.Х. посочила подс. С.С. като лицето, което я е нападнало и изнасилило.
На 07.08.2020г. бил извършен динамичен оглед, с цел фиксиране на разстоянието
между дома подс. С. и дома на пострадалото лице, намиращ се на ул.“Х.А.“ №31.
От назначената в хода на досъдебното производството комплексна съдебно
психиатрично - психологична експертиза с освидетелстван подс. С. се установило, че
същият не се води на учет и няма данни да е провеждал стационарни психиатрични лечения
в ЦПЗ-Русе. Съгласно заключението подс. С. боледувал от лека умствена изостаналост
според МКБ X. Това ниво на интелектуален дефицит не нарушавало качествено годностите
му да разбира и ръководи постъпките си и не отговаряло на визираните в закона прояви на
„умствена недоразвитост“ по смисъла на чл.33 от НК. Личностовата структура на
подсъдимия носела белези на незрялост, непълноценност и примитивизъм, като
доминиращи били емоционално-волевата неустойчивост, изразената импулсивност с
предимно дисфорични реакции при скъсен самоконтрол, понижена критичност към
поведението му. Тези особености обуславяли повишената му внушаемост, както и
формалната му критичност към извършеното деяние. Нямало данни да боледува от
разстройство в сексуалното влечение в смисъла на МКБ 10. Съгласно заключението, подс.
С. към момента на извършване на деянието 20.05.2020 г. и към момента на извършване на
освидетелстването - 25.05.2020г. е можел и може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Състоянието му позволява пребиваване в
помещенията на Следствения арест гр.Русе.
От назначената в хода на досъдебното производството психологична експертиза по
отношение на Т.Х. се установило, че към момента на експертната оценка не са регистрирани
клинични маркери за наличие на психично заболяване в тесния смисъл на думата / чл.33 от
НК. С оглед психичното й състояние, към момента на деянието е могла правилно да
възприема фактите, които са от съществено значение за делото и да дава достоверни
показания за тях. При психологичното изследване били констатирани леко повишени нива
на тревожност и безпокойство, което е отчетено като нормалпсихологично, предвид
преживения инцидент.
В хода на разследването била назначена и съдебномедицинска експертиза по
отношение на св. Х., от чието заключение се установило, че при освидетелстваната били
установени дребнопетнисти кръвоизливи на лигавицата на предверието на влагалището.
Уврежданията според експерта са в резултат на механично въздействие в областта на
предверието на влагалището и могат да бъдат получени при вагинален полов акт на
20.05.2020 г.
По време на разследването била назначена и комплексна съдебномедицинска-
техническа експертиза. От заключението и се установило, че подс. С. страда от заболяване -
6
вродена миопатия и неврална мускулна атрофия - средна към тежка степен, което води до
затруднения в движенията на долните крайници, изразяващо се в нестабилна степажна
походка, без необходимост от помощни средства. Заболяването му позволявало да се
придвижва самостоятелно на разстояния, но не и с бърза скорост. Състоянието на подс. С.
към 06.02.2019 г., когато е експертизиран с Решение на ТЕЛК е било идентично, от което
следва, че и към инкриминираната дата състоянието му е било идентично. Експертите след
съпоставка на разстоянията, височината на оградата и ел. таблото в дома на пострадалата
посочили, че заболяването на подс. С. и установеното му здравословно състояние не са били
пречка същият да измине посоченото разстояние вървейки самостоятелно, да прескочи
оградата, чрез оказване на натиск върху нея, да достигне и развие бушони в електрическото
табло. Предвид заболяването му и възможността за придвижване самостоятелно
експертизата посочила, че средната скорост на такова движение за него е 3,2 км/час. и ако се
приеме, че С. се е движил равномерно с посочената скорост и без спиране, би изминал
разстоянието за 23,2 минути.
Правилно районният съд в мотивите на присъдата не е подложил на анализ и
съпоставка, както и на нарочно обсъждане доказателствените материали, въз основа на
които е установил фактическата обстановка, като е посочил, че всички събрани
доказателства кореспондират с останалите доказателства и доказателствени средства. По
естеството си това не представлява доказателствен анализ, тъй като в диференцираната
процедура по чл. 371, т. 2 НПК, съдът не следва да извършва подобна дейност. След
произнасянето на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по
съответствието на самопризнанията на подсъдимия с всички годни доказателства и
доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, съдът не следва и не може
в мотивите на присъдата да извършва доказателствена оценка на материалите, които
установяват фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на подсъдимия –
допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност в интерес на
процесуални ценности като процесуална дисциплина и процесуална икономия, без те да се
противопоставят на основната цел на процеса – да се разкрие обективната истина. В
процедурата по чл. 371, т. 2 НПК законът предпоставя като задължително условие за
нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение относно
достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали от
досъдебното производство. Затова първоинстанционният съд има правомощието да разгледа
делото по този, а не по общия ред, само след като обосновано е преценил, че досъдебното
производство е било проведено обективно, всестранно и пълно, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения, че събраните в предсъдебната фаза на производството
доказателствени източници са достатъчни за разкриване на обективната истина, като по
съдържание категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия, което е изразено пред
съда недвусмислено и свободно при ясно разбиране на фактите на обвинението.
7
Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на съмнение
относно годността, надеждността и достоверността на подкрепящите самопризнанието
доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени залегналите в обвинителния
акт констатации за фактите. Това правно положение е видно и от формулировката на чл.
373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в обвинителния акт се възприемат за верни в
присъдата, без извършване на традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на
доказателствата. Този извод се обосновава не само чрез законните цели и съдържание на
разглеждания диференциран ред, но и от принципа, че, за да постигне справедлив и
ефективен наказателен процес, съдът може да обсъжда единствено доказателствени
материали, които е събрал непосредствено. А в процедурата по глава ХХVІІ от НПК във
варианта ѝ по чл. 371, т. 2 от НПК е въведена различна идея – да се постигне бързо,
ефективно и справедливо правосъдие по дела, при които правилното им решаване, с оглед
фактическата им специфика и качеството на събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, не налага изобщо непосредствено събиране от съда на
доказателства за фактите на обвинението, нито приобщаването им по реда на чл. 283 НПК.
В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на самопризнанието към
доказателствата от досъдебното производство, но няма правомощие да анализира в мотивите
на акта си по съществото на делото доказателствената стойност на материали, които са
събрани от друг орган.
Въпреки изложеното и с оглед изявленията на защитата в рамките на съдебните
прения, БРС е извършил надлежен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност като
същевременно дал отговор на редица от въпросите, поставени и пред настоящата съдебна
инстанция, с който въззивният съд се солидаризира изцяло.
Въззивният съд, след като извърши проверка на определението по чл.372, ал. 4 НПК
в контекста на събраните по делото доказателствени материали, намира, че то е обосновано
и законосъобразно. На собствено основание и тази съдебна инстанция констатира, че
самопризнанието на подсъдимия С. се подкрепя от събраните годни доказателствени
източници в досъдебното производство, които хронологично и логически обвързано
установяват последователността на фактите на осъществяване на деянията и тяхното
авторство. Последователно и изцяло в унисон с депозираното признание на подсъдимото
лице са показанията на свидетелите Т.Х. И.И., К.Х., П.В., С.Д., Б.К., С.С., А.С. и С.С.,
писмените доказателства и средства за установяване на такива, както и експертните
заключения.
На следващо място, след като прие, че преценката на първоинстанционния съд по
чл. 372, ал. 4 от НПК е законосъобразна, въззивният съд извърши проверка на приложението
на материалния закон в присъдата. При така установените факти районният съд е направил
верни изводи за правната квалификация на деянията, за които подсъдимият С. следва да
понесе отговорност.
8
В обобщение - не могат да се възприемат доводите на защитата – от въззивната
жалба и съдебните прения пред въззивната съдебна инстанция в насока недоказаност на
обвиненията спрямо подсъдимия С.С.. Както въпросът относно вменяемостта и
здравословното му състояние, така и въпроса относно авторството на реализираните три
отделни престъпни деяния са надлежно установени от признатите фактически обстоятелства
от страна на подсъдимия и подкрепящите ги преки /показанията на св. Х./ и приобщените
множество косвени доказателства в производството /експертни заключения и писмени
доказателства и доказателствени средства, включително и показанията на св. Страхилов
досежно споделеното от страна на подсъдимия преди датата на извършване на
инкриминираните деяния/.
Законосъобразно и правилно РРС е приел, че от самопризнанието на подс. С. и
събраните в хода на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства се
установява по несъмнен и категоричен начин, че на 20.05.2020 г. в с. Ценово, обл. Русе подс.
С. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.152, ал.
1, т. 2 от НК.
От обективна страна вярно първият съд е преценил, че на 20.05.2020г., в с. Ценово,
обл. Русе, подсъдимият се е съвкупил с лице от женски пол – навършилата 14 години Т.А.Х..
За да сломи волята на жертвата, подсъдимият е използвал сила-употребил е конкретно
физическо въздействие спрямо пострадалата /дърпане, бутане, обръщане с гръб/ и
заплашване - неколкократно отправил застрашителни за живота ѝ изрази. Последните
обстоятелства се установяват по несъмнен и категоричен начин от признанието на подс. С. и
подкрепящите го показания на св. Х. и заключението на съдебно медицинската експертиза.
Следствие употребената принуда подсъдимият е сломил съпротивата на
пострадалата и осъществил вторият акт от деянието по чл. 152 от НК – престъпното
съвкупление. След като затиснал тялото на пострадалата и събул бельото ѝ, той извадил
половият си орган и проникнал с него във влагалището на св. Х..
Всяко от описаните по-горе действия обективира престъпния пряк умисъл за
осъществяване на изнасилване от страна на подсъдимия.
Правилни и законосъобразни са и изводите на РРС, че на същата дата и място подс.
С. е осъществил и поведение, субсумиращо се под престъпния състав, визиран от текста на
чл.198, ал.1 от НК.
В този смисъл и обстойният и цялостен анализ на доказателствените материали
както поотделно, така и в тяхното единство водят до безспорен и несъмнен извод за това, че
на 20.05.2020 г., в с. Ценово, обл. Русе подс. С.С. е отнел чужди движими вещи-пари -
сумата в размер на 60 лева . Подсъдимият С. е прекъснал фактическата власт на досегашния
9
владелец върху вещите и установил своя такава трайно.
Инкриминираните банкноти подсъдимият С. е отнел като е употребил принуда.
Последната, както и при анализираното по-горе друго престъпление представлява
налагането на една воля върху друга противостстояща и воля, физическо и психическо
въздействие на дееца, насочено към преодоляване на реална или възможна съпротива на
друго лице. В конкретния случай, по отношение на пострадалата Х. принудата, както беше
посочено е в двете и възможни проявни форми – физически и психически характер.
Използваната противоправно принуда, първоначално е целяла изнасилването на
пострадалата и, а впоследствие - прекъсване на фактическата власт върху паричните суми,
като е налице функционална връзка - създаване на условия за отнемане на предмета на
престъпно посегателство.
От субективна страна и това деяние е осъществено от подсъдимият С.С. виновно, с
форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Интелектуалният
момент на умисъла на подсъдимият е включвал представите както, че процесните вещите се
намират във владението на св. Х., че същите са чужди и не му се следват, така и че жертвата
не е съгласна да ги предаде. Във волево отношение, деецът е желаел да отнеме парите на
пострадалата като се възползва от употребената вече принуда и сломената и съпротива.
Законосъобразни и обосновани са и изводите на Русенски районен съд, че с
деянието си подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна и състава на
чл.170, ал.2, вр ал.1 от НК, тъй като на същата дата и място е влязъл в чуждо жилище, а
именно жилищна сграда, ползвана и обитавана от Т.А.Х., като употребил за това сила и
деянието е извършено нощем. Изпълнително деяние е било осъществено чрез действие на
подсъдимия, изразяващо се във влизане в чуждото жилище, използвайки за това сила,
изразяваща се в чупене на част от стъкло на остъклението и влизане през PVC вратата от
антрето към стаята в пристройката.
Правилно контролираната съдебна инстанция е отчела, че е налице
квалифициращото обстоятелство по чл.170, ал.2 НК - влизане в чуждото жилище нощем, тъй
като подсъдимият извършил престъплението в тъмната част на денонощието – около 23,00
часа на инкриминираната дата.
От субективна страна законосъобразно БРС е приел, че подс. С. е осъществил това
престъпление при пряк умисъл-съзнавал е, че нарушава неприкосновеността на жилището
на пострадалата, съзнавал е, че жилището е чуждо за него, но въпреки това влязъл в дома й
и то нощем, като използвал сила.
Въззивната инстанция изразява съгласие с първата по отношение на
индивидуализация на наказанията за престъпленията по чл.152 ал.1, чл. чл.198, ал.1 и
чл.170, ал.2 от НК.
10
По мнение на тази инстанция при индивидуализация на наказанието за всяко едно от
престъпленията първият съд не е проявил необоснована строгост.
С обжалвания акт районният съд е определил наказание лишаване от свобода под
минимума на предвиденото в санкционната част на нормата на чл.152, ал.1 от НК,
прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.4, вр. чл.55 от НК приемайки, че справедливият му и
подходящ размер е една година лишаване от свобода. Въззивният съд споделя изводите на
районния, при които същият е отчел наличието на множество снижаващи отговорността
обстоятелства, значително надвишаващи отчетените отегчаващи такива. По тези
съображения и въззивният съдебен състав прие, че справедливото наказание за подсъдимия
С. е онова, което е под минималния допустим от закона размер - от една година и шест
месеца лишаване от свобода. В тази насока и настоящият въззивен състав отчете, че така
определено наказанието ще изиграе в максимална степен поправителната и
превъзпитаващата си функция по отношение на този подсъдим.
Въззивната съдебна инстанция споделя доводите на РРС и касателно
индивидуализацията на наказанието за извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК –
по подробно изложените по-горе съображения (наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства) – същото законосъобразно е отмерено под минимума на
предвиденото в санкционната част на наказателната норма – на една година и шест месеца
лишаване от свобода.
При индивидуализация на наказанието по чл.170, ал.2, вр. ал.1 от НК, изхождайки от
същите съображения правилно първата съдебна инстанция е определила наказание в размер
на осем месеца лишаване от свобода.
Съобразявайки, че трите престъпления са извършени от страна на подсъдимия С.С. в
условията на реална съвкупност, правилно и предвид изискванията на материалния
наказателен закон, на основание чл. 23, ал. 1 НК РРС е определил на подс. С.С. едно общо
наказание. Конкретно - най-тежкото от тях в размер на една година и шест месеца лишаване
от свобода.
Първоинстанционният съдебен състав правилно се е произнесъл и на основание
чл.59, ал.1 от НК приспаднал времето на предварителното задържане на подсъдимия,
считано от датата на фактическото му задържане.
Правилни и законосъобразни се явяват изводите на контролираната инстанция и
относно режима на изтърпяване на определеното общо наказание лишаване от свобода –
както с оглед обстоятелството, че две от деянията са посегателства спрямо личността на
възрастен и самотен човек, така и с оглед специалната и генерална превенция на целта на
наказанието, за да се въздейства възпиращо-предупредително спрямо дееца и спрямо
обществото. Законосъобразно в този смисъл РРС е отчел, че в съвкупността са били
включени две отделни деяния, както и че именно ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода би осъществило изпълнението на търсените цели . да се поправи и
превъзпита дееца и да се въздейства предупредително и възпиращо по отношение на
останалите членове на обществото. Съображенията на проверяваната съдебна инстанция в
11
този смисъл изцяло се споделят и от настоящия въззивен съдебен състав.
Вярно с оглед изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК с присъдата си
районният съд е възложил на подсъдимия разноските по делото, както и държавната такса
върху уважения граждански иск.
Законосъобразно е решението на РРС, касателно произнасянето за веществените
доказателства по делото.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл.314 НПК
служебна проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за
изменение или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК Русенски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №26004 от 14.12.2020 г. по н.о.х.д.
№290/2020 г. на БРС.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12