О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Габрово, 04.04 . 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в закрито
заседание на четвърти април
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В.Генжова
ЧЛЕНОВЕ:1.П.Пенкова
2.С.Миланези
като разгледа докладваното
от съдията Генжова В.ч.гр.д. № 105
по описа за 2019 год. ,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. във вр. чл. 419, ал. 1 ГПК,
образувано по въззивна частна жалба вх. № 13/02.01.2019 г. от И.Г.И., ЕГН **********
*** срещу Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед по чл. 417 ГПК
№ 2628/21.05.2018 г., издадена по ч. гр.
д. № 927/2018 г., на ГРС, в полза на "Банка Пиреос България" АД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****************.
В жалбата се твърди, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен, издаден на основание негодни писмени доказателства,страдащ
от съществен порок. Изложени са съображения, че посочените в заповедта суми не
се дължат от въззивника, тъй като той не е страна и не е подписвал договор за
кредит. Такъв бил подписан от неговата майка. Оспорил е твърдението, че майка
му е била неизправна страна по договора за кредит и счита, че не са налице
основания за неговата предсрочна изискуемост.
Излага се, че за настоящото заповедно производство частният въззивник не
е бил уведомяван до момента на връчване на покана за доброволно изпълнение. В
този смисъл твърди, че не е бил уведомен
за предсрочната изискуемост на договора. Твърди, че представената нот. покана,
с която се твърди, че му е съобщена предсрочната изискуемост по договора, не му
е връчена надлежно. Твърди, че представеният по делото документ – извлечение от
счетоводните книги и приложените писмени доказателства сочели, че Банката няма
вземане срещу него.Излага доводи по отношение отговорността на поръчителя.
Твърди, че в представеното към заявлението извлечение от сметка не е ясно
посочено правното основание за претендираното вземане, което поставяло длъжника
в невъзможност да се защити. Не била посочена датата от която е установено
просрочието, както и колко вноски са неплатени и в какъв размер. Отделно се сочи, че в някои от месеците са
посочени две неплатени вноски, макар да било уговорено, връщането на кредита да
става с месечни вноски. Освен това договорът бил с краен срок на издължаване
24.09.2018г., а в заявлението не били посочени месечните вноски след
30.01.2018г., макар и да се твърдяло, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем.Липсвали данни и за размера на погасителните вноски. Намира, че
представеното извлечение не отговаря на изискванията за задължителните реквизити.
Твърди, че по делото няма данни, изготвилите извлечението от сметка лица и
подписали същото, да са съответните длъжностни лица, в чиято компетентност е да
изготвят счетоводни документи. Счита, че извода на първоинстанционния съд за
редовност на документа от външна страна е незаконосъобразен и неправилен По
същество отправят искане за отмяна на атакуваното разпореждане.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК,
частния въззиваем "Банка Пиреос България" АД, депозира писмен
отговор, в който счита жалбата за неоснователна. Счита, че представеното
извлечение от счетоводните книги на банката съдържа всички необходими данни,
обосноваващи извода за редовен от външна страна документ по чл. 417 ГПК,
поради което оплакванията за неговата нередовност са неоснователни. Твърди, че
оплакването за ненадлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост не почива на представените доказателства. Счита, че останалите
оплаквания на жалбоподателя не попадат в обхвата на проверката по чл. 419, ал. 1 ГПК.
По същество отправя искане за оставяне без уважение на частната жалба.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно
легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по
делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Габровският
окръжен съд намира частната жалба за основателна, по следните съображения:
Предметът на производството по чл. 419 ГПК
е строго ограничен до проверка предпоставките за допускане на незабавно
изпълнение – дали вземането на кредитора произтича от документ, посочен в чл. 417 ГПК
и на следващо място дали актът е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане на длъжника. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК
съдът издава заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, след проверка
на документа от външна страна, както и на обстоятелството дали същият
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Тази проверка касае единствено
външната редовност на документа, като при нея следва да бъде съобразен видът на
документа и евентуално съществуващите нормативни изисквания за неговото
издаване. Съгласно чл. 419, ал.2 ГПК жалбата
срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основава само на
съображения, извлечени от акта по чл. 417 от ГПК,
като в случая това е извлечението от счетоводните книги на банката. Проверката
на съда също е ограничена единствено до това дали документът е сред
изчерпателно посочените в чл. 417 от ГПК
и дали е редовен от външна страна, респ. дали удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжника.
В настоящия случай процесното
вземане се основава на извлечение от счетоводните книги на банката - заявител,
което е от категорията на посочените в чл. 417, т. 2 ГПК
документи, установяващи вземания на банки, въз основа на които е допустимо издаването
на заповед за незабавно изпълнение, като се претендира настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, с посочена дата за настъпване на изискуемостта- 27.02.2018
г..
Видно от изложените обстоятелства
в сезиралото първоинстанционния съд заявление, молителят е претендирал издаване
на заповед за изпълнение и е поискал допускане на нейното незабавно изпълнение,
представяйки документ по чл. 417, т. 2 ГПК
– извлечение от счетоводните книги на банката за задълженията на длъжника, в
качеството му на универсален правоприемник на своята майка Г. С. И., по Договор
за предоставяне на потребителски кредит № 15042/2008г., сключен на 24.05.2008г.Към
заявлението е представено удостоверение издадено от ГРС, с което се установява, че ответникът И.Г.И. е
приел наследството оставено от Г. С. И..
Съгласно формираната трайна,
съдебна практика, за да е редовно от външна страна и да удостоверява подлежащо
на изпълнение изискуемо вземане в полза на банката - заявител срещу длъжника,
извлечението по чл. 417, т. 2 ГПК
трябва да съдържа данни за договора за кредит, за кредитополучателя, за поетото
задължение и размера на кредита, за начина и срока на издължаване, за
непогасения размер на вземането - главница и лихви, както и за момента на
неговата изискуемост. В светлината на изложеното, съставът на ГОС, намира че
представеното със заявлението извлечение от счетоводните книги, досежно
задълженията на длъжника, не отговаря на всички изложени по-горе изисквания. Налице са данни за
сключения договор и неговите страни, дата на усвояване на кредита, договорен
размер, неговия срок, валутата, месечна падежна дата и краен падеж, срок на
забава, дата на настъпване на изискуемост, брой непогасени вноски по главница и
общ размер на задълженията според техния
вид. Съдът констатира, несъответствия в издаденото извлечение от сметка. Видно
от представеният договор за потребителски кредит и погасителен план, че съдият
е следвало да бъде погасяван на месечни вноски. В извлечението са посочени
месеците: - 12.2014г.,10.2016г. и 11.2016г., с по две погасителни вноски, което
е в противоречие с договора и плана към него. Последната вноска, която се
претендира е за м. 01.2018г., докато крайният срок на договора е 09.2018г.. В
т.12 от заявлението, не е посочено от какво произтичат тези несъответствия. В
извлечението не е посочен размера на всяка неизплатена погасителна вноска, разпределена
на главница и мораторна лихва, както и начина на изчисление на
възнаградителната лихва.
По изложените съображения,
представеното извлечение от счетоводни книги не е годно основание по смисъла на
цитираната по-горе норма. В този смисъл оплакването на длъжника е основателно.
Неоснователно е оплакването в
жалбата, че липсват данни вземането по договора да е обявено за предсрочно
изискуемо. Представени са доказателства за обявяване на предсрочната
изискуемост на вземането преди подаване на заявлението в съда, съгласно
постановките залегнали в т. 18 ТР № 4/18.06.2014 г., по т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, а именно покана-уведомление до длъжника, връчена на 27.02.2018
г., по реда на чл. 47 ГПК, в която се съдържа недвусмислено изявление на кредитора,
че упражнява правото си да обяви за предсрочно изискуеми вземанията си по
Договора, поради забава на плащанията по него.
Поради което и оплакванията за липса на
уведомяване на частният въззивник, преди връчването на покана за доброволно
изпълнение и в този смисъл ненастъпила предсрочна изискуемост на задълженията
по Договора се преценяват като неоснователни.
Останалите обстоятелства , изложени в
сезиращата въззивна частна жалба, се преценяват от съда като неотносими към
обхвата на настоящата проверка.
На ответника по жалба не се
дължат разноски по чл. 78 ГПК, с оглед изхода на спора. Въззиваемата страна не
е претендирала разноски за тази инстанция.
На основание изложеното, съдът
Отменя разпореждане постановено по ч. гр. д. № 927 / 2018 г. по описа на Габровския районен
съд, инкорпорирано в Заповед № 2628 / 21.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 от ГПК,
въз основа на което е допуснато незабавно изпълнение на същата Заповед.
Обезсилва изпълнителния лист издаден на
210.05.2018 г., въз основа на Заповед № 2628 /
21.05.2018 г. по ч. гр. д. № 927 / 2018 г.
по описа на Габровския районен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.