Р Е Ш Е Н И Е  №

 

              гр. София, 29.11.2018г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав: 

 

                                                                 Председател: Райна Стефанова

                                                                                                    Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

                  

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 15870 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба  вх. № 13428 от 25.07.2018г. и допълнително възражение вх. № 14193 от 07.08.2018г. на Б.С.Р. по изпълнително дело № 20157810400836 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ.

            В жалбата и възражението Б.С.Р., длъжник в изпълнителното производство, е изложил, че принудителното изпълнение по делото е незаконосъобразно и следва да бъде прекратено, тъй като по отношение на вземанията е изтекла погасителна давност (както кратката тригодишна погасителна давност, така и общата петгодишна погасителна давност); длъжникът е поръчител и е настъпил  преклузивният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД; за задълженията следва да отговарят наследниците по закон на главния длъжник Н.В.С., починал през месец май 2018г.; не се установява настъпило правоприемство при взискателя (договорът за цесия от 06.03.2012г. не доказва прехвърлянето на вземането по конкретния изпълнителен лист); както и   са налице  предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на производството, тъй като взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

От Б.С.Р. са изложени  съображения по редовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение в изпълнителното производство  – поканата е била връчена на 23.07.2018г., а не на 05.01.2016г. Касиерката Е.Т.К.не е предала полученото съобщение (покана за доброволно изпълнение), а и в поканата няма отбелязване, че К.е получила поканата със задължение да я предаде. Същевременно длъжникът е трябвало да бъде търсен първо на личния си адрес.  

С жалбата се правят оплаквания и във връзка с наложен запор върху месечното трудово възнаграждение на длъжника, което той получава във Втора МБАЛ – София, бул.“********“ № 120 – удържана от работодателя сума от 269 лева през месец юли 2018г. До размера на минималната работна заплата от 510 лева трудовото възнаграждение е несеквестируемо, съгласно чл. 446, ал. 1 от ГПК, и не подлежи на принудително изпълнение, т.е. можело е да бъде удържана само сума от 1/3 от 25. 96 лева. Допълнително длъжникът има заем  от ВСК (заплаща 200 лева месечно) и към Експресбанк (105 лева месечно), при което налагането на запор върху пълния размер на работната заплата  го поставя в невъзможност да изплаща кредитите си, които е изтеглил и които до момента е издължавал редовно.

            Взискателят „ОТП Ф.Б.“ ЕАД оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Относно неоснователността на жалбата са направени конкретни възражения.  Отделно е посочено, че в случай, че твърденията на длъжника за удръжки от работодател извън рамките на секвестируемата част от трудовото възнаграждение се потвърдят, да се дадат съответните указания на работодателя на длъжника за размера на удръжките. 

Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Няма основание за прекратяване на производството, както и при налагане на запора са спазени правилата на чл. 446 от ГПК относно несеквестируемия доход.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство по  изпълнително дело № 20157810400836 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ,  е било образувано въз основа на молба от 03.12.2015г. на „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с приложен изпълнителен лист от 03.12.2010г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 48 състав,  по гр.д. № 55249/2010г. – заповедно производство.   

Съобразно диспозитива на изпълнителния лист, жалбоподателят, като поръчител, е бил осъден да заплати на „Б. ДСКИ“ ЕАД, солидарно с Н.В.С., кредитополучател, главница, възнаградителна лихва и лихва за забава по  договор за кредит от 10.11.2006г., сключен с банката.

Към молбата за образуване на изпълнителното производство е бил приложен договор за цесия от 06.03.2012г., сключен между банката и „ОТП Ф.Б.“ ЕАД, с уведомления до длъжниците за цесията.

„ОТП Ф.Б.“ ЕАД, като взискател по чл. 429, ал. 1 от ГПК, е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение и всяко друго възнаграждение на длъжниците, както и запор върху банковите сметки на длъжниците в конкретно посочени банки.   

До тези банки, въз основа на искането, от частния съдебен изпълнител  на  23.12.2015г., на 11.08.2016г. и на 08.12.2017г. са били изпратени запорни съобщения.

След справка в НОИ, за жалбоподателя – длъжник Б.С.Р. е било установено, че работи по трудов договор във Втора многопрофилна болница за активно лечение – София.

На адреса му по месторабота в болницата  е била изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 24973/22.12.2015г. Поканата е била получена от Е.Т.К.– касиер, която се е съгласила да я приеме.

На 23.12.2015г. до болницата е било изпратено и запорно съобщение, съгласно което  е бил наложен запор върху всяко възнаграждение за труд, което се изплаща на длъжника Б.С.Р., с изключение на сумите до размера на минималната работна заплата, както и е било указано при запор на трудовото възнаграждение удръжките да се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 от ГПК. Съобщението е било получено през месец януари 2016г.  Съгласно събрани данни за осигурителния доход на длъжника Б.С.Р. е имало суми и над несеквестируемата част от месечното му трудово възнаграждение.

Запорно съобщение до болницата е било изпратено и на 08.12.2017г., както и на 16.07.2018г., но едва на 20.07.2018г. по сметка на частния съдебен изпълнител е постъпил превод на сума от 262. 59 лева, удържана изцяло от заплатата на жалбоподателя за месец юни 2018г.  и представляваща общ размер на удръжките от януари 2016г. до юли 2018г., съответно в размера по чл. 446, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 от ГПК, на база на работната заплата на жалбоподателя (месечното трудово възнаграждение), при приспадане на данъците и задължителните осигурителни вноски, при получавано от жалбоподателя месечно трудово възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния й размер – една четвърт част, съответно при възприемане, че  жалбоподателят е с деца, които издържа. Месечното възнаграждение на жалбоподателя за месец юни 2018г. е било в размер на 533. 72 лева без удръжките и при минимална работна заплата от 510 лева, удържаната сума за този месец е била 5. 93 лева.

Същевременно на 20.09.2016г. и на 22.02.2017г. са били насрочени описи на движимите вещи в дома на жалбоподателя, за което той  е бил уведомен също на адреса по месторабота.

С молба от 13.03.2018г. взискателят е поискал извършване на опис на движимо имущество на длъжниците по постоянния им адрес, както и налагането на запор на банкови сметки и трезори и в други банки, ако такива бъдат открити.

На 05.05.2018г. и на 06.06.2018г. са били насрочени нови описи на движими вещи в дома на жалбоподателя – длъжник, както и са били изпратени нови запорни съобщения до банки.

При така установените обстоятелства жалбата (с възражение) по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащи на обжалване актове по чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

Обжалването е срещу отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати принудителното изпълнение на изложени в жалбата (възражението) основания, който отказ се потвърждава и в мотивите, депозирани от частния съдебен изпълнител по делото.

Жалбоподателят е оспорил и събиране на сума от трудовото му възнаграждение за месец юни 2018г. извън секвестируемата част – за размер над 8. 65 лева (на колкото е изчислил секвестируемия си доход) до пълната събрана за този месец сума, която частният съдебен изпълнител е приел от работодателя и за която в депозираните мотиви по делото поддържа, че е събрана законосъобразно. Касае се за подлежащо на обжалване изпълнително действие – насочване на изпълнението върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо. Жалбата е била подадена в срок - след  узнаването, че третото задължено лице е платило на частния съдебен изпълнител (т. 1 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).        

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира жалбата в частта  срещу насоченото изпълнение върху имущество, което длъжникът смята за несеквестируемо, основателна.

Ако длъжникът получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна заплата и двукратния размер на минималната работна заплата и има деца, които издържа, секвестируема е единствено една четвърт част от разликата между месечното трудово възнаграждение (без удръжките) и минималната работна заплата, чието получаване е гарантирано (чл. 446, ал. 1, т. 1, вр. чл. 446, ал. 2 от ГПК).

В случая за месец юни 2018г. от месечното възнаграждение на длъжника са удържани не следващите се секвестируеми по това правило 5. 93 лева, а 262. 59 лева. Удържаната сума над 5. 93 лева е несеквестируемо имущество – несеквестируем месечен доход  по чл. 446 от ГПК. Приспадане на сумите от удръжките за месеца със задна дата, направено от работодателя и прието от съдебния изпълнител, е било незаконосъобразно. Наложеният запор върху месечно трудово възнаграждение може да обхваща само секвестируемата част, определяна за всеки месец.

По изложеното насоченото незаконосъобразно принудително изпълнение  следва да бъде отменено.

С оглед на диспозитивното начало, отмяната следва да е не над  удържаните 5. 93 лева, а над размера на дохода,  който самият жалбоподател е посочил като секвестируем  в жалбата си и който е по-висок – 1/3 от 25. 96 лева, или 8. 65 лева.

Няма основание за уважаване на жалбата на длъжника по делото в останалата част.

Погасяването на вземанията по издадения изпълнителен лист по давност може да бъде установено само в исково производство по отрицателен установителен иск на жалбоподателя по чл. 439, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, и при уважаването на такъв иск изпълнителното производство се  прекратява (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК), а като обезпечение по такъв иск производството може да бъде спряно (чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК), ако междувременно производство по чл. 415, ал. , вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК не е образувано и висящо.

Наличието на обстоятелства по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД може  да бъде релевирано в производство по чл. 419 от ГПК – по частна жалба срещу допуснатото незабавно изпълнение или в производство по чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК (т. 4б от ТР 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).  

Отговорността на жалбоподателя е самостоятелна и е без значение, че за задълженията на кредитополучателя следва да отговорят и  наследниците по закон на Н.В.С..

Има данни за обстоятелства по чл. 429, ал. 1 от ГПК и няма основание да се приеме, че „ОТП Ф.Б.“ ЕАД не може да иска изпълнение по издадения в полза на „Банка ДСК“ ЕАД изпълнителен лист от СРС, 48 състав.  

Същевременно не  са налице  предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство поради  липсата на искане за  извършване на изпълнителни действия в продължение на две години. Предприети са множество изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ – налагането на запори върху вземания на длъжника към банки и работодател, както и извършването на  опис на движими вещи, без да има бездействие от страна на взискателя, само при което настъпва прекратяване на изпълнителното производство (т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС).  

Без значение са  другите задължения на жалбоподателя към банки и небанкови финансови институции.

Изложените от жалбоподателя съображения по редовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение в изпълнителното производство са релевантни към възражението по чл. 423 от ГПК.  Възражението следва да бъде изпратено на  Софийския районен  съд, Първо гражданско отделение, 48 състав, по гр. дело № 55249/2010г. – заповедно производство, за администриране, ако от жалбоподателя възражението се поддържа като такова.

Воден от горното съдът  

    

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ по жалба  вх. № 13428 от 25.07.2018г. и допълнително възражение вх. № 14193 от 07.08.2018г. на Б.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, насочването на изпълнението върху месечното трудово възнаграждение на  Б.С.Р. за месец юни 2018г. над размера от 8. 65 лева до удържаните 262. 59 лева по  изпълнително дело № 20157810400836 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ.

ОСТАВЯ без уважение  жалба  вх. № 13428 от 25.07.2018г. и допълнително възражение вх. № 14193 от 07.08.2018г. на Б.С.Р., с ЕГН ********** и адрес ***, по изпълнително дело № 20157810400836 на ЧСИ Г.Д., рег.  № 781 на КЧСИ в останалата част. 

ПРЕПИС от възражение вх. № 14193 от 07.08.2018г. на Б.С.Р., както и от настоящото решение, да се изпратят на   Софийския районен  съд, Първо гражданско отделение, 48 състав, по гр. дело № 55249/2010г. – заповедно производство, за администриране на възражението като възражение по чл. 423, ал. 1 от ГПК, ако  от  Б.С.Р. се поддържа като такова.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.