№ 58197
гр. София, 28.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно
гражданско дело № 20221110129336 по описа за 2022 година
Производството по делото е по чл. 410 от ГПК. Образувано е по заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано от (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на
управление в (АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., чрез
пълномощника юрисконсулт ИВ. Н. Н.. Заявителят моли да бъде издадена заповед за
изпълнение против Н. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в (АДРЕС) и с настоящ
адрес в (АДРЕС), за сумата от 411,40 лв. (четиристотин и единадесет лева и четиридесет
стотинки), от която а) 287 лв. (двеста осемдесет и седем лева) – главница, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението – 02.06.2022 г., до окончателното
изплащане на вземането и б) 124,40 лв. (сто двадесет и четири лева и четиридесет стотинки)
– обезщетение за забава за периода от 18.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в
съда – 02.06.2022 г., в който не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и
за сумата от 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски
за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Твърди се в заявлението, че паричното вземане произтича от договор за паричен заем
№ 357327, сключен на 17.09.2019 г. между (ФИРМА) и Н. Г. Г., съгласно който
заемодателят е предоставил на длъжника сумата от 300 лв., която заемополучателят се е
задължил да върне, заедно с уговорената възнаградителна лихва на 5 месечни вноски в срок
до 17.02.2020 г. С договор за цесия, сключен на 04.03.2021 г. (ФИРМА) е прехвърлило
вземането си към Н. Г. Г. на дружеството – заявител, за което длъжникът е надлежно
уведомен.
Със заявлението са представени пълномощно, удостоверяващо представителната
власт на юр. И.Н., платежен документ за внасянето на държавна такса и писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи,
намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо
и основателно, предвид следните съображения:
Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за
която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).
1
В този смисъл искането на (ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.
1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността
по чл. 411 ал. 1 изр. второ от ГПК – настоящият адрес на длъжника, който има качеството на
потребител, според справка за постоянен и настоящ адрес е в гр. София, т.е. на територията
на съдебния район на Софийски районен съд.
Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410
ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки
по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за
редовността на искова молба и към него са приложени документ за внесена държавна такса
и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на юр. Н., от когото изхожда
искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. Според изложеното
в заявлението длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от
данните по делото, не може да се направи извод, че той не е с обичайно местопребиваване
на територията на страна.
Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на
добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.
С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено,
като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на (ФИРМА) –
София против Н. Г. Г..
На заявителя следва да бъдат присъдени и съдебните разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УВАЖАВА заявлението на (ФИРМА), ЕИК ..., седалище и адрес на управление в
(АДРЕС), представлявано от Изпълнителния директор Ю.Х.Ю., за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение против Н. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес в
(АДРЕС) и с настоящ адрес в (АДРЕС), за сумата от 411,40 лв. (четиристотин и единадесет лева
и четиридесет стотинки), дължима въз основа на договор за паричен заем № 357327, сключен
на 17.09.2019 г. между (ФИРМА) и Н. Г. Г. и договор за цесия от 04.03.2021 г., от която а)
287 лв. (двеста осемдесет и седем лева) – главница, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 02.06.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б)
124,40 лв. (сто двадесет и четири лева и четиридесет стотинки) – обезщетение за забава за
периода от 18.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 02.06.2022 г., в който
не е включен периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г., както и за сумата от 75 лв.
(седемдесет и пет лева), представляваща направени от заявителя разноски за заплащането на
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
ПОСТАНОВЯВА издаването на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
2
410 от ГПК за уважената част от заявлението.
УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.
Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в
сроковете и по начините, указани в същата.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3