ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1975
гр. София, 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Частно
наказателно дело № 20241110212841 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 213, ал. 5 от НПК.
Образувано е по жалба на С. Б. С. срещу постановление от 06.08.2024г.
по пр. пр. № 16704/2024г. по описа на СРП, с което е отказано образуването на
досъдебно производство по чл. 144, ал. 3 от НК. Жалбоподателката твърди, че
постановлението е необосновано и противоречи на фактите и
обстоятелствата, събрани в хода на преписката. Твърди, че не отговаря на
истината посоченото в постановленията на СРП и СГП, че между И. Л. и А. Д.
са разменени „леки шамарчета. Напротив, адв. Л. се оказал след случката в
операционната зала в УМБАЛ „Света Анна“ със счупване на носа и такова на
горната челюст. Уточнява на следващо място, че в деня на спречкването е
излязла да снима с телефона си „локвата кръв“ на входа на блока. Твърди, че
към момента на ударите, А. Д. не е мислил за тях като за нанасяне на телесни
повреди, нито дали Л. няма да умре без лекарска интервенция. Изтъква, че
посочените обстоятелства, наред с факта, че тя е на 73 години, обосновавали
извод за това, че при изричане на думите „ти си следващата“, Д. и се е заканил
именно с убийство. Допълва, че предварителната преписка не може да
обхване всички посочени от нея детайли, а за изясняването им било
наложително да се образува досъдебно производство. Иска от съда да отмени
обжалваното постановление и да задължи СРП да образувано наказателно
производство срещу А. Д.
Съдът след като обсъди събраните в производството
1
доказателства намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално
легитимирано лице в указания срок срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна като съображенията на съда
в тази насока са следните:
С постановление от 06.08.2024 г. на СГП е потвърдено постановление от
05.06.2024 г. за отказ за образуване на досъдебно производство по преписка №
3382р-25102/23 и пр. № 338200-12056/23 по описа на 07 РУ на СДВР, пр. пр.
№ 10091/2024г. по описа на СРП и е указано, че същото подлежи на обжалване
по реда на чл. 213, ал. 4 от НПК.
С потвърденото от СГП, постановление от 05.06.2024 г. за отказ за
образуване на досъдебно производство по преписка № 10091/2024 г. по описа
на СРП е отказано образуване на досъдебно производство за престъпление от
общ характер по материалите, съдържащи се в прокурорската преписка и
същата е прекратена, като в мотивите се съдържат доводи за липса на данни
за осъществен състав на престъпление.
Съгласно чл. 213, ал. 4 от НПК потвърденото постановление за отказ да
се образува досъдебно производство, подлежи на обжалване от лицата по ал. 1
пред съответния първоинстанционен съд, т. е. от пострадалия или неговите
наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 5 НПК съдът следва да се
произнесе по обосноваността и законосъобразността на постановлението за
отказ да се образува досъдебно производство.
При разследването е установено, че на жалбоподателката С. Б. С.
живеела в гр. София, ж. к. „Дървеница“, бл. 47, вх. В, ет. ап. 48. Същата не се
разбирала със съседите си в жилищната кооперация от седем години, тъй като
според домоуправителя А. П. А. имала „всевъзможни претенции спрямо реда
във входа“.
А. Я. Д. и Г. М. М. били наематели на апартамент № 51, с
административен адрес в гр. София, ж. к. „Дървеница“, бл. 47, вх. В, ет. 5,
намиращ се над апартамента на жалбоподателката. През 2020 г. А. Д.
извършил преустройство на наетото жилище като усвоил един от балконите
му тип „лоджия“ и преместил в него хладилника, пералнята, сушилнята и
2
готварската си печка.
Преустройството на посочения апартамент № 51 не се харесало на
жалбоподателката, тъй като последната обитавала жилището под него.
Същата твърдяла, че електроуредите на А. Д. и Г. М. произвеждали силен
шум, който пречел на жалбоподателката да си почива. С. Б. С. депозирала
множество жалби до кмета на CO, район „Студентски“ и СРС като била
представлявана по гражданските дела и административните преписки от адв.
И. Л. от САК.
На 14.06.2023 г. жилището на С. Б. С. било посетено от адв. Любенов от
САК по повод на административните преписки и гражданските дела,
инициирани от жалбоподателката срещу съседите и. Когато напускал вх. В на
бл. 47 в гр. София, ж. к. „Дървеница“ Любенов влязъл в конфликт с А. Я. Д.
Конфликтът ескалирал в размяна на удари. След инцидента И. Л. си заминал,
но уведомил по телефона жалбоподателката за случката. С. Б. С. излязла от
жилището си, за да снима с телефона си мястото във вх. В на бл. 47 в гр.
София, ж. к, „Дървеница“, където процесуалният и представител и съседът и
си разменили удари като посочва, че това било наложително заради наличието
на локва кръв на мястото на конфликта. По повод на конфликтът между
двамата било образувано ДП № 3382 ЗМК – 976/23 по описа на 07 РУ - СДВР.
На 15.06.2023г. С. Б. С. спряла А. Я. Д. пред входа на блока и без да има
притеснения за живота и здравето си го попитала поради какви причини е
пребил нейния адвокат. Според твърденията на жалбоподателката А. Д. и
отговорил, че е ударил И. Л. съвсем леко и С. С. щяла да бъде следващата. Във
връзка с изложените в жалбата твърдения, съдът да отбележи, че именно
отправените към нея думи от страна на Д. (обясненията му към нея, че е
ударил съвсем леко Л.) в тази ситуация са били предмет на изясняване в хода
на извършената проверка по преписката, доколкото те са смислово свързани и
изречени в един контекст с последващите „че тя ще бъде следващата).
Посоченото от самата жалбоподателката изяснява и намеренията на Д. към
нея, изразени с посочените думи.
В този контекст, твърдението на жалбоподателката, че след като
възприела думите на съседа си, се уплашила за живота си, не отговаря на
действителността като в допълнение противоречи на поведението и и на
предприетите от нея действия по повод на инцидента – заснемане на мястото с
3
телефон и търсене на обяснение за конфликта от лицето, което твърди, че е
предизвикало у нея страх – доколкото съдът не приема, че тези действия
жалбоподателката е предприела, поемайки съзнателен риск за живота си,
каквато би била ситуацията, ако приемем изложеното от нея за начин по който
се е почувствала. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, отразено в
приложената по преписката докладна записка от 21.05.2024 г., съставена от
полицейски служители при 07 РУ – СДВР, според което жалбоподателката и
адв. И. Л. са отказали да се явят в 07 РУ – СДВР, за да бъдат снети сведения
във връзка със случая.
Съдът споделя изцяло доводите на държавното обвинение за това, че не
са налице предписаните от закона предпоставки за образуване на досъдебно
производство, тъй като по преписката не са налице данни за извършено
престъпление от общ характер.
Действията на Д. не представляват престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал.
1 от НК. Не са налице закани и заплахи, които обективно да са имали
възможност да възбудят основателен страх у лицето, срещу което е насочена
заплахата. Такъв извод съдът прави въз основа на установеното относно
комуникацията между жалбоподателката и Д. като намира за нужно да
посочи, че фактите относно конфликта между последния и адв. Л. не могат да
бъдат непосредствено отнесени и основание а обективен извод към
отношенията между двамата съседи. Ситуацията в която са изречени думите
от страната на Д., както и съдържанието им, посочено по-горе, обосновават
невъзможност да бъде удовлетворено изискването на закона отправената
заплаха обективно да може да предизвика у заплашения основателен страх. В
конкретния случай репликата „ти си следващата“ е изречена на зададен от
жалбоподателката въпрос защо Д. е нападнал и пребил адвоката й, т. е. може
да са направи еднозначен извод ,че заканата е насочена срещу телесната
неприкосновеност на г-жа С. с оглед стореното спрямо адвоката. Същата не
обективира резултат и не е насочена към живота й.
Отделно от това, настоящият състав споделя посоченото от държавното
обвинение, че отсъства субективният елемент от състава на престъплението
по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, което обуславя несъставомерност на деянието по
цитирания текст.
Доколкото все пак думите „ти си следващата“ обективират дадена
4
закана, съдът също оценява поведението на съседа Д. като недопустимо,
извън рамките на нормалното. Същото обаче не покрива признаците на
извършено престъпление от общ характер. Изложеното би могло да изпълни
при определени обстоятелства състава на престъпление по чл. 144, ал. 1 НК, а
именно закана с престъпление против личността. На основание чл. 161, ал. 1
НК, това престъпление се преследва обаче по реда на частното обвинение, с
тъжба на пострадалия до съда, поради което и образуването и воденето на
наказателно производство за същото е извън компетентността на държавното
обвинение.
По изложените съображения, съдът приема, че потвърденото с
постановление от 06.08.2024 г. на СГП постановление от 05.06.2024 г. за отказ
за образуване на досъдебно производство по преписка № 3382р-25102/23 и пр.
№ 338200-12056/23 по описа на 07 РУ на СДВР, пр. пр. № 10091/2024г. по
описа на СРП, е правилно и законосъобразно, произнесено при изяснена
фактическа обстановка, поради което следва да бъде потвърдено. Подадената
жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 213, ал. 5 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 05.06.2024 г. за отказ за образуване
на досъдебно производство по преписка № 3382р-25102/23 и пр. № 338200-
12056/23 по описа на 07 РУ на СДВР, пр. пр. № 10091/2024г. по описа на СРП.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5