Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1395
гр. Пловдив,
19
юли 2023 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I отделение, ХІ състав, в
открито заседание на двадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Председател: Милена Несторова - Дичева
при секретаря Д. Й. и участието на
прокурора …, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 758 по описа за 2023
г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на С.Г.М., ЕГН **********,***,
срещу УП за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. за кампания
2020 г. с изх. № 02-160-6500/6688 от 20.1.2023 г. на зам.изпълнителния директор
на ДФЗ.
Твърди се неправилност и
незаконосъобразност на оспореното УП като издадено при съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон.
Основния изложен довод в защита на
заявената теза е, че процесното УП е напълно
немотивирано, което препятства извършването на проверка относно правилното
приложение на материалния закон. Според изложеното в жалбата в конкретния
случай фактическите и правните основания за намаляване на исканите суми за
финансово подпомагане по посочените схеми и мерки за директни плащания за кампания
2020 г., съставляващи мотиви на АО на практика липсват в обжалваното УП според
подробно изложените в жалбата съображения.
Иска се отмяна на УП.
Претендират се разноски.
За ответника - заместник изпълнителен
директор на ДФ „Земеделие“, чрез юриск.Кочев, се
заема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес – адресат на
уведомителното писмо. Видно от представеното на лист 31 по делото известие за
доставяне/връчване на УП, същото е изтеглено от СЕУ на 14.02.2023г. Жалбата е
подадена на 28.02.2023г. Следователно жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съдът намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление за подпомагане 2020, форма
за ФЛ (л.37 гръб и сл.) жалбоподателят е заявил искането си за подпомагане в ДФ
„Земеделие“ за Кампания 2020 с приложени
в табличен вид използваните земеделски парцели
през 2020г., находящи се в землището на с.Чуруково,
ведно с таблица за заявения брой животни по направления „Опазване на застрашени
от изчезване местни породи“ по мярка 10 „Агроекология
и климат“, ПРСР 2014 -2020 г. (л.37).
От земеделския производител е заявено
подпомагане по Плащания по Натура 2000 и Рамкова директива за водите (мярка 12)
и компенсационни плащания в планински райони (Подмярка
13.1/НР 1) за кампания 2020 г., както и приложение за кандидатстване по мярка
10 „Агроекология и климат“ 2020 (л.125 на гърба).
Заявлението е регистрирано с Уникален идентификационен
номер (УИН) 1605062009151 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна агенция.
Кандидатства се за трета поредна година,
с направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“, като жалбоподателят е заявил 31 бр.животни от вид „коне“,
с код на дейност АК 16-опазване на застрашени местни породи – коне съгласно
„Приложение № 5 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за условията и реда за
прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР
2014 -2020.
По делото са приложени разпечатки за
резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявлението за
подпомагане по директни плащания за кампания 2020 г. (л.26 на гърба и сл.)
В крайна сметка е издадено и процесното УП за извършена оторизация
и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология
и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020 г., с което са наложени санкции за
бъдещ период в размер общо на 8 390,38 лева съгласно чл.31 от Делегиран
регламент 640/2014, направление „Опазване на застрашени от изчезване местни
породи, важни за селското стопанство“.
Видно от таблица оторизирани суми в лева
по направление „Опазване на застрашени от изчезване местни породи, важни за
селското стопанство“са установени 31 бр/30 ЖЕ в
графата животни с нередности, което представлява 100 % наддеклариране.
Процесната сума от 8 390.38 лева представлява
намаление и санкция за наддеклариране и за бракувани
животни.
При така установеното
от фактическа страна, съдът стига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП,
Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) е и изпълнителен директор на
Разплащателната агенция /РА/ и като такъв организира, ръководи нейната дейност
и я представлява. А съгласно чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, Изпълнителният директор
може да делегира със заповед на заместник-изпълнителните директори
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и
по подадени заявки и искания за плащане. В случая оспореното уведомително писмо
е издадено от Заместник изпълнителен директор на ДФЗ, като по делото е
приложена Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 г., с която Изпълнителният
директор, в съответствие с чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ е делегирал на своя
заместник правомощието за издаване и подписване АА по процесната
мярка 10 „Агроекология и климат“ – т.6.
Ето защо, оспореният административен акт
е издаден от компетентен орган и в кръга на предоставените му правомощия.
Видно е, че с оспорваното писмо
административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК за мотивиране на административния акт. Проверката на съдържанието
на същия сочи на липса на фактически и правни основания за издаването му. Касае
се за задължителни реквизити, отсъствието на които възпрепятства адекватната
защита на заявителя, както и съдебната преценка за материалноправна
законосъобразност на процесното уведомително писмо.
От съдържанието на УП по никакъв начин не може да се установи каква е причината
за извършеното намаление на заявеното
финансово подпомагане.
Изследването на съдържанието на Таблица
1 и на обясненията към нея, не позволява установяване на конкретното фактическо
и правно основание за намалената с оспореното УП оторизация
по заявлението на жалбоподателя. Няма конкретни, относими
констатации по отношение на заявлението на оспорващия.
От мотивите към оспореното уведомително
писмо следва да е ясно защо следва да бъде намалено заявеното финансовото
подпомагане, както и да се посочи актът или проверката въз основа на която това
е направено. Т.е. от самото писмо за жалбоподателя, както и за съда не става
ясно защо е намалено процесната субсидия още повече, че е прието, че е налице 100% наддеклариране.
Изследването на съдържанието на
таблиците и на обясненията към тях, не позволява установяване на конкретното
фактическо и правно основание за намалената с оспореното уведомително писмо оторизация
по заявлението на жалбоподателя. Нещо повече и в приложените към преписката
доказателства липсва посочване на фактическите основания за това изчисление на
размера на финансовото подпомагане.
В съдържанието на оспорваното УП
липсват, относими констатации по отношение на
заявлението на оспорващия.
Видно от представено едва в хода на съдебното
производство становище (л.160) на ответната страна се сочи, че, по отношение на
жалбоподателя, след извършване на всички административни проверки
са установени 31 бр. животни от вида "коне" недопустими за
подпомагане, с код на дейност АК 16 в резултат на което е налице наддеклариране над 100% или 30 ЖЕ. В становището е
посочено, че недопустимостта на
животните се дължи на това, че ЖО с №4823-0031 е регистриран по чл. 137 от ЗВД
на 21.04.2021 г., което
е след законоустановения за целта срок.
Редът и начина за регистрация на животните и
животновъдните обекти е описан в ЗВД. Съгласно чл. 51 от него животните
подлежат на официална идентификация, а животновъдните обекти на регистрация по
реда на чл.137, като контролния орган по официалната идентификация и Българска
агенция по безопасност на храните, която и поддържа Интегрираната система с
данни за идентификация на животните и ЖО. Във връзка с промените в Закона за
ветеринарномедицинска дейност от 11
август 2020 година описани в чл. 137 и в изпълнение на §7 от Заключителни
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗВД „Собствениците или
ползвателите на животновъдни обекти, с изключение на животновъдните
обекти - лични стопанства, за които към датата на влизането в сила на този
закон не е издадено удостоверение за регистрация по чл. 137, ал. 6 и в които се
отглеждат или са настанени животни, идентифицирана в системата по чл. 51. ал.
3, подават заявление за регистрация на животновъдния обект по чл.
137, ал. 1 в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон." След извършена проверка в ИСАК
и външните регистри е установено, че ЖО с №4823-0031 е регистриран по чл. 137
от ЗВД на 21.04.2021 г., което е след
срока.
Посочване на това обстоятелство, а
именно, че по причина на нерегистриране на ЖО в срок е приета недопустимостта
за подпомагане, липсва в процесното УП, в
съпътстващите го таблици и в предхождащите го документи от административната
преписка.
Налична кореспонденция с жалбоподателя в
тази връзка не може да се приеме за предхождащи акта мотиви. Упоменатото
становище, доколкото е представено едва в хода на съдебното производство и
следва оспореното УП, също не може да се третира като мотиви към УП.
Следва да се посочи, че изискването към
АО за излагане на мотиви е императивно и те трябва да се съдържат в крайния акт
в случая в УП. Няма пречка мотивите да се съдържат и в предходен акт, издаден в
хода на административното производство, но същите следва да са изложени.
Тук е мястото да се отбележи, че по силата на чл.170, ал.1 АПК доказателствената тежест за установяване на
обстоятелството, че размерът на заявеното финансово подпомагане следва да бъде
намален, е на административният орган, който следва да установи фактическите и
правни основания за издаване на административния акт. С оглед
тази процесуална норма не може да се приеме, че в хода на съдебното оспорване,
с допустими доказателствени средства може да
се санира пропускът на административния орган да
изложи фактическите основания за издаване на оспорения акт. Евентуално извлечените по данни от
административната преписка фактически
основания не могат да изпълнят ролята на мотиви на оспорения административен
акт и не могат да санират допуснатото съществено
нарушение на административнопроизводствените правила
(в този смисъл Решение № 2468 от 16.03.2022г. по адм.д. 11948/2021г. на ВАС, V oтделение).
Волята на административния орган не следва да бъде извличана/изяснявана в
съдебното производство по оспорване на административния акт, чрез въвеждане на
фактически и правни основания – такива, които не са включени в акта, доколкото
съдебното установяване е само за факти, приети за установени от
административния орган.
В
УП няма конкретно изложени съображения защо се намалява финансовото подпомагане
по заявената схема, конкретно защо е приета недопустимостта за подпомагане.
Не е изложено изрично, че причината за
това е поради нерегистриране на ЖО в законоустановения
срок след осъществени законодателни изменение в ЗВД.
От друга страна, няма как от изложените
различни хипотези в мотивите към оспореното УП да стане ясно на жалбоподателя,
а и на съда, защо следва да бъде намалено финансовото подпомагане, както и няма
как това да стане без посочване на акта или проверката въз основа на която се
основава. Това именно би позволило на жалбоподателя да упражни правото си на
защита срещу оспорения административен акт. Освен това, би позволило на съда да
извърши контрол за законосъобразност на уведомителното писмо, като провери дали
и защо е намалено финансовото подпомагане.
Мотивирането на акта е една от
гаранциите за неговата законосъобразност. Съгласно трайната съдебна практиката
на административните съдилища и Върховният административен съд, неизлагането на
конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на
административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за
организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол
за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за
неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се
преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да
допълва или изменя.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че оспореното УП е издадено при липсата на мотиви, с което
съществено е нарушено изискването за форма на административния акт по чл. 59,
ал.2, т.4 от АПК и е съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, представляващо основание за отмяна на акта, поради
незаконосъобразност.
Всичко това налага отмяна на оспорвания
акт и връщане на преписката за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на
настоящото съдебно решение.
По разноските:
При този изход на спора на жалбоподателя
се следват сторените и доказани по
делото разноски в размер на 867 лева (67 лева ДТ, 800 лева заплатено адвокатско
възнаграждение). Съдът намира за
основателно възражението на ответната страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано в размер на 2000 лева,
предвид невисоката фактическа и правна
сложност на спора и развиването на съдебното производство в две съдебни
заседания със събиране на едно писмено доказателство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Уведомително
писмо с изх. № 02-160-6500/6688 от 20.1.2023 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2020
г., издадено от зам.изпълнителния директор на ДФЗ.
ИЗПРАЩА
ПРЕПИСКАТА
на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” – София за
ново произнасяне по Заявление за подпомагане 2020 на С.Г.М., ЕГН **********,***,
с Уникален идентификационен номер (УИН) 1605062009151 в ДФ „Земеделие” – Разплащателна
агенция, при съобразяване на мотивите в настоящото съдебно решение.
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.174 от АПК, месечен срок за издаване на
административния акт.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: