№ 19
гр. Бургас , 31.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесет и първи
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Галина Т. Канакиева Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Постъпил е частен протест против протоколно Определение №
85/18.03.2021 год. постановено по ЧНД №64/2021 год. по описа на Бургаския
окръжен съд, с което е освободен условно предсрочно Б. Ч. Н. от изтърпяване
на останалата част - в размер на четири години, седем месеца и 28 дни, от
наказанието лишаване от свобода за срок от 15 петнадесет години наложено
му по НОХД№12/2013г. от ВС Сливен. Определен е изпитателен срок в
размер на 4 години, 7 месеца и 28 дни, като в този срок не е наложена мярка
за пробационен надзор. С протеста се твърди незаконосъобразност и
неправилност на атакувания съдебен акт. Навеждат се доводи, че остатъкът
от наказанието, който не е изтърпян, е особено голям, а осъденият не е дал
доказателства за своето поправяне, в насока - отношение към извършеното и
осъзнаване на ивдивидуалната си вина. Твърди се, че показателят
„Отношение към правонарушението“ е останал непроменен, тъй като в
периода 2015 г.- 2021г. цифровият показател в този раздел е останал
непроменен - брой точки 6. Моли за отмяна на определението на БОС и
оставяне на молбата за УПО без уважение. Алтернативно предлага на съда да
измени определението на съда, като предвид високия размер на остатъка и с
цел постигане на превенцията в индивидуален план, в определения
изпитателен срок да бъде наложена мярка за пробационен надзор
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“, в хода на които
да продължи корекционната работа с този осъден, с цел осмисляне на
1
извършеното от него деяние.
Представителят на Бургаска апелативна прокуратура дава писмено
становище, че протестът е допустим, а по същество частично основателен.
Намира изводите на решаващия съд за настъпили трайни положителни
промени в поведението на осъденото лице за обосновани и законосъобразни.
Наред с това сочи, че оставащият срок за изтърпяване е сравнително висок,
което налага необходимостта от извършване на индивидуална превенция
спрямо осъдения Н. чрез определяне на мярка за пробационен надзор
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“ в рамките на
един път седмично за срок от три години, в каквато насока е алтернативното
искане на прокурора в протеста. Моли за изменение на определението на БОС
в посочения смисъл, а в останалата му част съдебния акт намира за
обоснован и законосъобразен.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в протеста
доводи, становището на представителя на Бургаска апелативна прокуратура и
материалите по приложеното ВЧНД, намира протеста за ОСНОВАТЕЛЕН.
От данните по делото е безспорно установено, че производството по
делото е образувано по молба от лишения от свобода Б. Ч. Н. за условно
предсрочно освобождаване реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК.
Лишеният от свобода Н. е за първи път в затвора като това му е
единственото осъждане до момента. С настоящата присъда изтърпява
наказание лишаване от свобода за срок от 15 години наложено му по НОХД
12/201Зг. от ВС - Сливен. Започнал е изтърпяване на наказанието на
11.08.12г. От данните по досието на осъдения се установява, че преди
осъждането му той се е проявявал като конфликтна личност, сприхав в
отношенията с околните, ползвал се с име на бияч, с хулигански прояви сред
обществото. Наред с това сред своите познати и приятели се изявявал като
добър и отзивчив лидер, готов да им се притече на помощ. С присъда
№2/05.03.2012г. на Военен съд - Сливен, влязла в сила на 21.03.2012г. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
пр.1, алт. 4, вр. с чл. 130, ал.2 от НК и на основание чл.78а от НК е бил
освободен от наказателна онговорност с налагане на административно
наказание глоба в размер на 1200лева.
Видно от доказателствата по делото, лишеният от свобода е изтърпял към
18.03.2021 г. фактически повече от една втора от наложеното му наказание
2
„Лишаване от свобода“ в размер на 15 години, а именно 10 години 3 месеца и
25 дни. Зачетено е и времето на положен труд по смисъла на чл. 41, ал. 3 НК -
1 година 11 месеца и 28 дни. Остатъкът за изтърпяване на наказанието е 4
години 7 месеца и 28 дни. Следователно е налице изискуемата първа
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК.
Анализирайки доказателствата по делото решаващият съд е приел, че е
налице и втората предпоставка за УПО, тъй като осъденият е дал
доказателства за своето поправяне и целите на наказанието са постигнати.
Настоящата инстанция не споделя този извод на решаващия съд, като го
намира за неправилен и незаконосъобразен.
Правилно съдът е заключил, че основният акцент в корекционната работа с
осъденото лице е бил върху отношението му към правонарушението и
уменията за мислене.
Проследявайки оценките на риска от рецидив и от вреди се установява, че в
началото на изпълнението на наказанието, оценката на риска от рецидив и от
вреди била в ниски стойности - 32 точки. В приложеният Доклад за
пробационен надзор на осн.чл.70, ал.2 НПК се сочи, че рискът от вреди по
отношение на обществото е нисък, като при втората оценка се регистрира
спад на 24 точки, при изготвената трета оценка на риска от рецидив вече е 19
точки, последвала е нова по-ниска от 14 точки, като за нуждите на настоящата
молба за УПО за осъденото лице се констатира последващ спад на риска от
рецидив на 12 точки, като рискът от вреди за обществото се запазва нисък.
Доказателствата по делото сочат, че през периода на изтърпяване на
наказанието осъденият Н. е показвал положителна промяна в поведението си,
както и добро отношение към труда.
От 25.10.2018 г. същият е разпределен в ЗООТ„Строител“. Устроен е на
работа на външен работен обект: в Съдебна палата - Бургас /в
Административен съд и в Прокуратура/. Данните по делото сочат, че той се е
отнасял отговорно към поставените му задачи, за което са налице
благодарствени писма от Районна прокуратура - Бургас, Административен
съд - Бургас, Регионална дирекция „Охрана - Бургас“.
Наред с това се е включвал в предлаганите пенитенциарни мероприятия в
общежитието, както и в Здравната програма за превенция употребата на
алкохол. През месец октомври и ноември 2020 г. е участвал в клуб „Здравно
образование“. Избран е за отговорник на секция „Вътрешен ред“ към
3
груповия съвет на ЗООТ „Строител“.
По време на изтърпяване на присъдата, Н. не е допускал дисциплинарни
нарушения и не е бил наказван. Поощряван е с награди многократно,
включително с награда „домашен отпуск“ и награда „ползване на част от
годишната почивка извън затворническото общежитие в размер на 10
денонощия“.
Корекционната работа с Н. е била съобразена с индивидуалния план на
присъдата и е била насочена към затвърждаване мотивацията за недопускане
на правонарушения, както и към поддържане на трудовите навици.
Установено е по делото, че при евентуално предсрочно освобождаване, той
е съобщил, че ще живее в гр. Карнобат, ул. „А. И.“ № 3 заедно със
семейството си. Същият има две малолетни деца и поддържа добри
взаимоотношения с близките си. По време на изтърпяване на присъдата, е
подкрепян и подпомаган от семейството си. Изразява желание да участва в
отглеждането и възпитанието на децата си. Не се спори, че осъденият е имал
и потребителски кредити от банки, взети преди да влезе в затвора, които
трябвало да започне да обслужва, което го мотивира да излезе по - рано и да
започне работа, за да си върне кредитите. Твърди, че ще започне работа в гр.
Карнобат, за което представя писмо от работодател, че ще бъде нает на
работа.
Осъденият е завършил средно-специално образование в ТМСС, гр.
Карнобат, с професия - електрификация на селското стопанство и се надява да
бъде нает на работа по специалността. Преди осъждането е работил в
Поделение 32890 база Бургас, като шофьор на пожарен автомобил.
Правилна е преценката на съда, че е постигнат много добър
превъзпитателен и корекционен ефект по отношение на осъденото лице.
Рискът от рецидив е паднал във възможно най - ниските стойности. Правилно
съдът е заключил, че осъденият има изградени трудови навици и умения.
Изброените обстоятелства обаче не са достатъчни, за да обосноват извод,
че Н. е дал достатъчно доказателства, че се е поправил и превъзпитал.
Проследявайки приложените по делото доклади и схеми за оценяване на
вероятност за ново осъждане и профил на нуждите, се установява, че към
2015 г. по отношение на осъдения Н. са били налице проблемни зони -
отношение към правонарушението и умения за мислене. Отбелязано е, че
същият категорично е отричал правонарушението и е била налице
4
необходимост от корекционна работа, за да осъзнае последствията от
извършеното и да поеме отговорност от собствените си действия. В тази
насока е и докладът от 2016г. През 2017г. осъденият е започнал частично да
приема отговорността за собственото си криминално поведение и отчасти да
осъзнава факторите допринесли за това. Указано е, че е необходимо
корекционната работа по отношение на двете проблемни зони да продължи,
тъй като поставените цели в първоначалния план не са изпълнени в
необходимата степен. В доклада от 2018г. се сочи, че в посочените две
проблемни зони осъденият все още не осъзнава вредата, която е причинил на
жертвата, счита наложеното му наказание за завишено и все още частично
приема отговорността за собственото си криминално поведение. В доклада от
2020 г. се сочи, че осъденият, макар да осъзнава в известна степен вредата,
която е причинил, все още счита наказанието си за завишено и все още е
склонен на риск при решаването на проблемите. Едва в доклада от
13.01.2021г. същият е демонстрирал промяна в отношението си към
правонарушението и нагласите си към наказанието приемайки го за
справедливо. Приел е вината си и осъзнава настъпилите вреди, като
стойностите по раздела са променени от 11 точки при първоначалното
атестиране до 2 точки при настоящото. Анализът на посочените данни от
докладите във времето показва, че през един продължителен период от време
- пет години, в посочените две проблемни зони осъденият не е осъзнавал
вредата, която е причинил на жертвата, считал е наложеното му наказание за
завишено и частично е приемал отговорността за собственото си криминално
поведение. Констатираните положителни промени в тези две зони от януари
2021 г. до настоящия момент не дават основание да се приеме, че същите са
трайни и обосновават извод, че поправителният процес е завършил, т.е., че
осъденият е демонстрирал трайна положителна промяна. Липсват
доказателства за трайна положителна промяна в неговото съзнание, още
повече, че този период, в който осъденият ги е демонстрирал, е сравнително
кратък за извършване на такава преценка. В този смисъл настоящата
инстанция не споделя аргументите на решаващия съд, че към настоящия
момент отношението на осъдения е „на друг етап, на пълна осъзнатост и
приемане, че действително е причинил тежко престъпление, а присъдата
приема за справедлива, въпреки че дълъг период от време не е приемал
тежестта на извършеното от него правонарушение и е считал присъдата за
5
несправедлива.“.
Необходимо е осъденият да докаже с поведението си за един по-
продължителен период от време, че настъпилата в мисленето му и нагласите
му промяна досежно двете проблемни зони е трайна и категорична. В този
смисъл необоснован и незаконосъобразен е изводът на първата инстанция, че
лишеният от свобода безспорно е дал доказателства за поправянето си.
Наред с това е безспорно, че остатъкът от наказанието, който следва да се
изтърпи, е сравнително голям, а срокът през който осъденият е полагал труд е
незначителен.
Съгласно установената съдебна практика – ПВС№7/75 год., изм. С
ПВС№8/87 год., констатацията, че осъденият е показал примерно поведение
следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От
значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата
на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Вярно е, че
администрацията на затвора е дала положителна оценка на личностните му
качества, че през периода на изтърпяване на наказанието Н. с поведението си
е оставил добри впечатления за себе си. Правилно съдът е установил, че
осъденият е претърпял положително развитие. Посочените положителни
констатации дават основание да се приеме, че процесът на поправяне и
превъзпитание в неговото съзнание е започнал, но не може да се установи
категорично, че този процес е приключил, че са налице доказателства за
трайна, положителна и категорична промяната в поведението му, която ще
остане такава и в реалната социална и икономическа среда, в обкръжението
му след освобождаването му.
Изложеното обосновава извод, че не са налице категорични доказателства
за трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в неговото съзнание
по отношение на двете проблемни зони, които да сочат, че същият се е
превъзпитал и поправил, а целите на наказанието са постигнати с изтърпяната
част от наказанието.
В този смисъл следва да се приеме, че осъденият не се е поправил трайно
след осъждането му, и все още не са постигнати целите визирани в чл.36 от
НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице
втората кумулативно дадена предпоставка по смисъла на чл.70, ал.1 от НК. По
6
изложените съображения въззивната инстанция намира, че към настоящия
момент осъденият на лишаване от свобода Н. не следва да бъде условно
предсрочно освободен, тъй като е необходимо по отношение на него да се
продължи корекционната работа по отношение на посочените проблемни
зони в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане
целите на наказанието по чл.36 от НК.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира
определението на решаващия съд за незаконосъобразно и необосновано,
поради което същото следва да се отмени. Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 85/18.03.2021 год. постановено по ЧНД
№64/2021 год. по описа на Бургаския окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода Б. Ч. Н. за
условно предсрочно освобождаване.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7