и за да се произнсе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание в чл. 254 от ГПК. Ищецът твърди в исковата молба, че с изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1211/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд бил осъден да заплати на Георги Иванов Иванов от гр. Кърджали сумата 20000 лв., както и направените разноски в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата. Изпълнителният лист бил издаден въз основа на извънсъдебно изпълнително основание- запис на заповед от 24.04.2000 г. с падеж 31.05.2000 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп. дело № 454/2000г. по описа на СИС при Районен съд Кърджали. Твърди, че сумата по изпълнителния лист не се дължала, тъй като в текста на документа „запис на заповед” от 24.04.2000 г. с падеж 31.05.2000 г., въз основа на който бил издаден същия, макар и самият документ да бил назован "запис на заповед", не било включено наименованието "запис на заповед". Този документ бил негоден да служи като несъдебно изпълнително основание и въз основа на него не можело да се издаде изпълнителен лист. Записът на заповед бил недействителен съгласно чл. 535 т. 1 и чл. 536 ТЗ и задължителната съдебна практика-ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК на ВКС. След като липсвало валидно възникнало и изискуемо менителнично задължение, липсвало и основание за издаване на изпълнителен лист, който се издавал само за валидни и изискуеми менителнични задължения, възникнали въз основа на валидни менителнични ефекти. В този смисъл била и правната теория, според която „записа на заповед” е несъществуващ акт на основание чл. 536 ал. 1 от ТЗ във вр. чл. 536 ал. 4 вр. чл. 535 т. 1 ТЗ, когато липсва един от основните реквизити- наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан", а съдържащото се в него волеизявление, представляващо едностранна абстрактна сделка било нищожно на основание чл. 26 ал. 2 ЗЗД. Липсата на акт правело задължението за посочената сума несъществуващо /липсващо/, защото записът на заповед бил конститутивна ценна книга. Взискателят Георги Иванов бил привиден кредитор на вземането по изпълнителния лист, тъй като вземането му било несъществуващо. Моли да се постанови решение, с което да се уважи изцяло предявения против ответника отрицателен установителен иск по чл. 254 ГПК като се приеме за установено по отношение на Георги Иванов Иванов от град Кърджали, че вземането за сумата 20000 лв., както и направените разноски в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, за което бил издаден изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1211/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд въз основа на Запис на заповед от 24.04.2000 г. с падеж 31.05.2000 г., не се дължи. Претендира разноски по делото. Ответникът в съдебно заседание оспорва иска изцяло като неоснователен. Счита записа на заповед за редовно издаден и че ищецът му дължи сумата по записа на заповед. Твърди,че ищецът му поискал сумата за закупуване на стоки, тъй като бил в затруднение и ответникът му я дал в заем с уговорка ищецът да му върне парите след 2- 3 месеца. Твърди, че дал парите на ищеца през 1997 г., но едва през 2000 година ищецът му подписал записа на заповед. Моли да се отхвърли иска. Съдът като прецени събраните по делото доказателства приема за установено следното: От приложения към делото запис на заповед /в оригинал и ксерокопие/, се установява, че със същия ищецът по делото Стоян Николов Анадолиев неотменимо и безусловно се задължил да заплати без протест на ответника по иска Георги Иванов Иванов или на негова заповед на 31.05.2000 г. сумата от 20000 лв. с място на плащане гр. Кърджали. Записа на заповед бил издаден в гр. Кърджали на 24.04.2000 г. и на същия е положен подпис на издателя. Въз основа на този запис на заповед бил издаден изпълнителен лист на 26.10.2000 г., по силата на който ищецът Стоян Николов Анадолиев бил осъден да заплати на Георги Иванов Иванов сумата в размер на 20000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 400 лв. Видно от приложените към делото заверени ксерокопия на молба за образуване на изпълнително дело и призовки за доброволно и принудително изпълнение, било образувано изпълнително дело № 454/2000 г. по описа на СИС при Кърджалийския районен съд, по което били извършени плащания. Съдът приема, че представения по делото запис на заповед е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа изискуемите реквизити по чл. 535 от ТЗ и поради това между страните по делото липсва валидно менителнично правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържа наименованието “запис на заповед” в текста на документа на езика, на който е написан, безусловно обещание да се плати определена сума пари, падеж, място на плащането, името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаването и подпис на издателя. Съгласно чл. 536 от ТЗ, документ, който не съдържа някои от реквизитите, ´осочени в чл. 535, не е запис на заповед, освен в случаите, определени в ал. 2, 3 и 4 на чл. 536 ТЗ. В представения запис на заповед в текста на документа не се съдържа наименованието “запис на заповед”, което прави нередовен записа на заповед от външна страна и този документ не е запис на заповед. В този смисъл е и ТР № 1/28.12.2005 година на ВКС по тълк. д. № 1/2004 г. на ОСГК, съгласно което, за да е редовен записът на заповед от външна страна, изразът “запис на заповед” следва да се съдържа не само в заглавието, но и в текста на документа. А щом записа на заповед не е оформен съобразно задължителните изисквания на закона, то следва да се приеме, че този документ установява само, че платецът се е задължил да плати определена сума пари, но не и че посочената в него сума действително се дължи. Безспорно е, че издателят на записа на заповед, ако се стреми да докаже, че вземането не съществува, може да предяви отрицателен установителен иск по чл. 254 от ГПК. Предявяването на този иск може да стане при наличието на следните предпоставки: да е образувано изпълнително дело въз основа на несъдебно изпълнително основание, по изпълнителното дело длъжникът да не е направил възражения в 7- дневен срок по чл. 250 от ГПК или искането му за спиране да не е уважено. В случая по делото са представени доказателства за това, че въз основа на издадения по записа на заповед изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело. Няма твърдения в исковата молба и данни по делото, че длъжникът по изпълнителния лист е направил възражения в 7- дневен срок по чл. 250 от ГПК, или искане за спиране, което да не е уважено. Ищецът се позовава единствено на нищожност на записа на заповед, без в исковата молба да е направил други възражения за недължимост на сумата по записа на заповед и без да посочва какви са били отношенията между него и ответника по повод издадения запис на заповед. В производството по чл. 254 от ГПК след проверка на формалната страна на записа на заповед, съдът по същество трябва да провери фактите относно съществуването или не на вземането. Именно в това производство, дори и да се установи липса на някой от съществените условия по чл. 535 от ТЗ, което да отнема менителничния характер на записа на заповед, съдът следва да установи дали вземането по сделката съществува или не, което е и предмет на иска по чл. 254 от ГПК. Имайки предвид, характера на записа на заповед като сделка и частен писмен документ, както и твърденията на ответника по иска, че се касае до договор за заем между страните, като други доказателства по делото не са представени, а документа, озаглавен “запис на заповед”, съдържа елементи на договор за заем- сумата е предоставена временно и е уговорен срок за връщането й, следва да се приеме, че между страните по делото действително е имало договорни отношения, било е налице заемно правоотношение, поради което и сумата по записа на заповед се дължи от ищеца на ответника по иска. И макар че в тази насока няма направени възражения от ищеца, то съдът следва да приеме, че ищецът дължи сумата по записа на заповед на ответника по настоящия иск на основание договор за заем, още повече, че видно от данните по делото, ищецът е започнал плащане по издадения изпълнителен лист. Следва поради изложеното предявения отрицателен установителен иск да се отхвърли като неоснователен. При този изход на делото разноски за ищеца не се следват и не следва да се присъждат, а ответникът не претендира такива. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Стоян Николов Анадолиев от гр. Кърджали с ЕГН ********** против Георги Иванов Иванов от гр. Кърджали с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 254 от ГПК, че вземането за сумата 20000 лв., както и направени разноски в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.10.2000 г. до окончателното изплащане на сумата, за което бил издаден изпълнителен лист от 26.10.2000 г. по ч. гр. д. № 1211/2000 г. по описа на Кърджалийския районен съд въз основа на запис на заповед от 24.04.2000 г. с падеж 31.05.2000 г., не се дължи. Решението може да се обжалва в 14- дневен срок от съобщението на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Председател:
|