Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч, 24.02.2023
година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет
и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ХРИСТОВ
ЙОНИТА
ЦАНКОВА
при
секретаря Татяна Тотева и в присъствието на прокурора Цветомир Папурков, като
разгледа докладваното от съдия Христов к.а.н.д. № 3/2023 г. по описа на Административен
съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК, във връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение
№ 126 от 24.11.2022 г., постановено по а.н.д.№ 315/2022 г. по описа на Троянски
районен съд, трети състав е потвърдил като законосъобразно Наказателно
постановление № 22-0359-000306/08.08.2022 г. на Началник сектор при РУ Троян
към ОДМВР Ловеч, с което на Г.Л. ***, ЕГН : **********, е наложено на основание
чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 2000
лева, за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП.
Така
постановеното решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба от
надлежно легитимирано лице, което е страна по а.н.д.№ 315/2022 г. по описа на РС
Троян – Г.Л.Л., чрез процесуалният му
представител адвокат Е.Ц. ***.
В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Сочат, че съдът е обсъдил наведените пред него
аргументи, но е стигнал до неправилен извод за законосъобразността на
обжалваното НП. Изтъква се, че подробно в писмените бележки по
първоинстанционното дело са били посочени многобройни доказателства за
допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон, но неправилно съдът ги е ценил като израз на защитна
реакция. Счита, че първоинстанционният съд е достигнал до този извод, без обаче
да изложи кореспондиращи на него мотиви. Моли се да се отмени първоинстанционното
решение и се постанови друго, с което се отмени обжалваното НП.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, чрез упълномощения адвокат, не се явява.
Не се явява и пълномощникът му адвокат Е.Ц. ***. С писмена молба последният поддържа
касационната жалба по изложените в нея аргументи, както и тези изложени в
писмените бележки, представени по делото пред първата инстанция.
Ответната
страна, редовно призована, не се представляват в съдебно заседание и не ангажират
становище.
Представителят
на Окръжна прокуратура гр.Ловеч пледира да не бъде уважавана касационната жалба
и се потвърди решението на РС Троян.
Административен
съд гр.Ловеч, първи касационен състав, като съобрази наведените доводи и
провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие
за установено следното :
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е
допустима за разглеждане.
Съгласно
чл.63в от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу
решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Разпоредбата
на чл.218 от АПК по принцип свежда предмета на касационната проверка до
посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната
инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон.
Въз основа
на събраните по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд
приел за установено, че на 25.07.2022 г., около 20:00 часа, в с.Бели Осъм,
област Ловеч, на ул.„Стоян Българенчето“, до дом № 330, Г.Л.Л. е извършил
дейност в обхвата на пътя, като очертал с бял спрей маркировка, представляваща
пешеходна пътека, несвързана с предназначението му, като по този начин променил
въведената организация на движението, без да е съгласувал това с органите на
МВР и администрацията стопанисваща пътя.
На 27.07.2022
г. полицейският служител В.Х.П. – мл.ПИ в РУ Троян съставил на Г.Л.Л. Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) бланков № 196005, № 388/22 по
регистъра на РУ гр.Троян, за това, че на 25.07.2022 г., около 20:00 часа, в с.Бели Осъм, на ул.„Стоян
Българенчето” № 330, извършил дейност в обхвата на пътя, като очертал с бял
спрей маркировка – пешеходна пътека, която не е била свързана с
предназначението му и по този начин променил въведената организация на
движението, без съгласуване с органите на МВР и администрацията стопанисваща
пътя. Актосъставителят П. приел, че с описаното деяние Л. е извършил нарушение
на разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП. Като свидетел при установяване на
нарушението се подписал В.М.Г.. АУАН бил съставен в присъствие на нарушителя Г.Л.Л.,
който в графа „обяснения и възражения” отразил, че няма такива. Подписал акта и
получил екземпляр от него.
В
материалите по първоинстанционното дело не се съдържат данни в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН Л. да е подал писмено възражение срещу така съставения му акт.
Актосъставителят
П. изготвил и докладна записка до Началника на РУ Троян, в която подробно
описал обстоятелствата по случая. Към нея били приложени и писмени обяснения от
Г.Л. и съпругата му Т.П., както и снимков материал на очертаната на пътя
пешеходна пътека.
Въз
основа на цитирания АУАН, на 08.08.2022 г. Началника на РУ Троян издал обжалваното
НП № 22-0359-000306.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че от формална страна
АУАН и издаденото въз основа на него НП са законосъобразни, като съставени от
компетентни лица, в законоустановените срокове, както и че съдържат изискуемите
по ЗАНН реквизити, а също и че са издадени при спазване на процесуалните
правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая.
Съставът
на районния съд е приел също и че е безспорно доказано вмененото на жалбоподателя
административно нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП. Подробно е
обсъдил ангажираните по делото писмени доказателства и свидетелски показания,
като е достигнал до извод, че същите са непротиворечиви, кореспондират помежду
си и обективно отразяват и потвърждават описаната в обжалваното НП фактическа
обстановка. Същевременно е установил, че жалбоподателят Л. не е представил
доказателства, които да опровергават по безспорен начин констатациите в АУАН и
НП, като е отразил и факта, че самият той не ги оспорва. Въз основа на така
установената и приета фактическа обстановка по случая, първоинстанционният съд
е приел, че описаното в НП деяние съдържа всички съставомерни признаци от
обективна и субективна страна на нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП, като не е
налице спор относно неговия автор и вината му.
Решаващият
състав обсъдил възраженията на жалбоподателя относно описанието на нарушението,
правната му квалификация и приложимата санкционна норма, като ги е приел за
неоснователни, подробно обосновавайки изводите до които е достигнал в този
смисъл. Приел е, че при съставянето на АУАН и издаването на обжалваното НП не
са били допуснати съществени процесуални нарушения и правото на защита на
жалбоподателя Л. не е било нарушено, тъй като е могъл да разбере какво
нарушение му е вменено и съответно да организира защитата си. Приел е също
така, че с оглед установените фактически положения, правилно наказващият орган
е квалифицирал нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП и е приложил съответната на
тази квалификация санкционна норма по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП.
С горните
мотиви районният съд потвърдил обжалваното пред него НП № 22-0359-000306/08.08.2022
г. на Началник сектор при РУ Троян.
Разгледана
по същество обаче, касационната жалба е основателна.
Районният съд е изследвал всички относими
за спора обстоятелства, излагайки подробни мотиви, в подкрепа на направените
изводи, но същите не могат да бъдат споделени от настоящия състав на АдмС Ловеч.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП, поставянето на предмети или извършването
на дейност в обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става
само след разрешение от собственика или администрацията, управляваща пътя.
С нормата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП е предвидено наказание за всеки, който
променя въведената организация на движение без съгласуване с органите на
Министерството на вътрешните работи и администрацията, стопанисваща пътя.
Внимателният прочит на двете разпоредби навежда на извод, че се касае за две отделни нарушения,
които не са свързани помежду си и в този смисъл доводите на касатора, изразени в писмените му бележки пред
първоинстанционния съд са основателни. Описаните в разпоредбата на чл.9, ал.3
от ЗДвП случаи се отнасят до
действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя или извършването на дейности в
обхвата на пътя, които пречат
на използването му по предназначение. Докато в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП се
касае за действия по
организиране на движението, което може да бъде извършено единствено чрез поставяне
на пътни светофари, пътни знаци и маркировка.
В обсъжданият казус, действията,
които безспорно са били установени, че са извършени от касатора Л. са, че с бял
спрей е очертал на път отворен за обществено ползване маркировка,
представляваща пешеходна пътека, като в обстоятелствената част на оспорваното
НП е отразено, че с това той е променил въведената организация на движение.
Същевременно, наказващият орган е посочил, че поставял предмети (без да е
конкретизирал какви) и извършвал дейности в обхвата на пътя (също не е посочено
в какво са се изразявали тези дейности), несвързани с предназначението му.
Така описани едновременно съставите и на двете нарушения са ограничили правото на защита на касатора, тъй като не става ясно за какво точно наказващият орган е искал да го накаже
- за поставяне на предмети на пътя, ограничаващи ползването му по
предназначение или за създаване на организация на движението, без съгласуването ѝ със
съответните органи. Това противоречие представлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на
НП на формално
основание.
На следващо място – дадената
правна квалификация на нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП не кореспондира със
санкционната разпоредба на чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП. Последната не регламентира наказание за нарушението по
чл.9, ал.3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен състав на
административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на организацията
на движението, а
както се посочи и по-горе в изложението, под организация на движението следва да се разбира
регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. С очертаването (макар и частично,
само в едното пътно платно) на пешеходна пътека, както безспорно се е
установило от доказателствата по делото, то касаторът Л. е извършил действия по
промяна на въведената организация на движение в този участък от пътя, като е
сторил това без съгласуване с органите на МВР и съответната администрация,
стопанисваща пътя, т.е. от обективна страна се установява осъществяването на
състава на нарушението по чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП. Липсват данни той да е
поставил предмети или да е извършвал дейност в обхвата на пътя, като по този
начин да е затруднил преминаването на други пътни превозни средства, в какъвто смисъл е разпоредбата
на чл.9, ал.3 от ЗДвП. По тази
причина, в разглеждания казус не може да се приеме осъществен съставът на
нарушението по чл.9,
ал.3 от ЗДвП и това
води до извод и за неправилно приложение на материалния закон от административнонаказващия
орган.
С разпоредбата на чл.9, ал.3 от ЗДвП е допуснат разрешителен режим за поставянето
на предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя, несвързани с
предназначението му само след разрешение от собственика или администрацията,
управляваща пътя. Докато
в административнонаказателната
разпоредба на чл.178,
ал.1, т.8 от ЗДвП
изпълнителното деяние е "променя"
организацията на пътя, като тук не става въпрос за
разрешението, визирано в чл.9, ал.3 от ЗДвП, а за съгласуване, което означава, че поставянето на
предмети или извършването на дейност в обхвата на пътя е дейност, различна от
промяната на организацията на пътя.
Дадената правна квалификация на
нарушението по чл.9, ал.3 от ЗДвП
не съответства на описаната в НП фактическа обстановка, обективно
установена и от доказателствата по делото, изразяваща се в "очертаване на маркировка – пешеходна пътека с бял спрей“, предвид обстоятелството, че не е
осъществено изпълнителното деяние "поставя предмети" или „извършва
дейност“, която да не е свързана с предназначението му. Поначало очертаването
на пешеходна пътека е елемент от пътната маркировка, като част от организацията
на движението и в този смисъл е свързана с предназначението на пътя и
предвижването по него на ППС и пешеходци.
Констатираното разминаване между сочената като нарушена законова норма, приложената санкционна такава и описанието на нарушението в НП
представлява съществено процесуално нарушение на по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, защото не става ясно за какво точно
нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора Л., което от своя страна влече незаконосъобразност на
издаденото НП.
По тези съображения, касационният състав
намира, че са налице твърдените касационни основания и оспореното решение е
неправилно и следва да бъде отменено, като по същество се отмени и оспореното
НП.
С оглед на изхода на спора на касатора Г.Л. се дължат разноски. Такива са поискани своевременно от
процесуалния му представител в хода на съдебните прения пред първоинстанционния
съд, поради което съдът дължи присъждането им за тази съдебна инстанция. Ето
защо, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН следва да бъде осъдена Областна дирекция на МВР гр.Ловеч,
представлявана от директора (в чиято структура е наказващият орган РУ Троян),
да му заплати направените по делото разноски, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение. Същото е в размер от 200 лева, съгласно представения
пред въззивния съд договор за правна защита и съдействие № 11471 от 01.09.2022
г. и следва да бъде присъдено в пълния му размер, независимо от направеното от ответника
по касация пред въззивната инстанция възражение за прекомерност по реда на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН. Изплатеното възнаграждение не е прекомерно, тъй като е в
рамките на определеното по чл.18, ал.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН и чл.143 от АПК, във връзка с чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Ловешки
административен съд, първи касационен състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 126 от 24.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 315/2022 г. по описа на Районен съд гр.Троян,
с което е потвърдено, като законосъобразно НП № 22-0359-000306 от 08.08.2022 г.
на Началник сектор при РУ Троян към ОДМВР Ловеч.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 22-0359-000306 от 08.08.2022 г. на Началник сектор при РУ Троян към ОДМВР Ловеч, с което
на Г.Л. ***, ЕГН : **********, е наложено на основание чл.178, ал.1, т.8 от ЗДвП
административно наказание – глоба в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.9,
ал.3 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.Ловеч, представлявана от
директора, да заплати на Г.Л. ***, с горните данни, сумата от 200
/двеста/ лева,
представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство по н.а.х.д. № 315/2022 г. на РС Троян и
по к.а.н.дело
№ 3 по описа за 2023 г. на Административен съд гр.Ловеч.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.