№ 350
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20243110203686 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от А. В. Б. от гр. Провадия срещу Наказателно
постановление № 24-0433-000875/15.07.2024г. на началник РУ в ОДМВР-
Варна, Първо РУ -Варна, с което на лицето били наложени административни
наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно. Привежда доводи за нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Изразява становище за незаконосъобразност на
съставения му акт поради липса на отразени в него мотиви. Намира
извършването на вмененото му нарушение за недоказано, тъй като не са
събрани доказателства дали приплъзването на автомобила не се дължи на
друго нарушение на ЗДвП, а не на преднамерено извеждане на превозното
средство от контрол. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява
лично. Представлява се от адв. А. Д. от ВАК, който поддържа жалбата по
изложените в нея съображения. Излага допълнителни доводи за липса на
административно нарушение, както и за неяснота на
административнонаказателното обвинение. Моли за отмяна на наказателното
1
постановление, което счита за неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
уважена, моли евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение да бъдат присъдени в минимален размер.
Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното
физическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е
процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по
следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от
фактическа страна следното: На 23.05.2024г. около 16,13 часа,
жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Шевролет Корвет“ с рег.№
В 8262 ТК в района на паркинг „Морска гара“ в гр.Варна, в посока улицата,
извеждаща към бул.“Приморски“. В автомобила пътувала и девойка,
празнуваща завършването на средното си образование. При излизане от входа
на паркинга към посочената улица, жалбоподателят извършил маневра, като
завил наляво и същевременно рязко подал газ, при което навлязъл в завоя с
висока скорост. Това довело до изгубване на сцеплението на задните гуми и
приплъзване на задната част на автомобила, който навлязъл в насрещното
платно за движение. Действията на водача били възприети от свидетелите Р.
Н. Н. и И. Д. С.- служители в Първо РУ при ОД на МВР-Варна, които в този
момент управлявали патрулен автомобил по същия път. Двамата преценили,
че се касае за т.нар. „дрифт“, поради което настигнали жалбоподателя и го
спрели за проверка. Във връзка с установеното от посочените свидетели
поведение на водача, на същата дата му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение за това, че използвал път, отворен за обществено
ползване, за други цели, несъответстващи на предназначението му за превоз
на хора и товари.
Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя, бил предявен и
подписан с общи възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 15.07.2024г. било издадено и
атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя били
наложени наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за извършено нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Р. Н. Н. и И. Д.
С., от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също
и от приложения видеозапис, изготвен от видеокамерата на полицейския
автомобил.
2
Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като
последователни, безпротИ.речиви и логични. По делото не е констатирано
наличие на предубеденост или необективност у свидетелите- същите не
извличат ползи от твърденията си и не се намират в някакви особени
отношения с жалбоподателя, като няма данни изобщо да са го познавали.
Поради това за съда не съществуват основания за съмнение в достоверността
на техните показания.
Двамата полицейски служители непосредствено са възприели
действията на жалбоподателя и движението на управлявания от него
автомобил и са категорични, че се касае за умишлено извършена маневра.
По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ
видеозапис, отразяващ извършеното нарушение и ценен в съответствие с
установената съдебна практика в качеството на веществено доказателство. В
приложения видеозапис ясно се вижда движението на процесния автомобил,
като данните от видеозаписа напълно кореспондират на показанията на
свидетелите Н. и С. и потвърждават извода за тяхната достоверност.
Конкретно показанията на св.С. съответстват и на данните от изготвената от
него докладна записка, в която е изложил аналогични твърдения (а
последователността и безпротИ.речИ.стта на изявленията на свидетелите е
индиция за тяхната достоверност).
По делото като свидетел е разпитано и лицето М. Г. Г., която заявява, че
е възприела движението на автомобила на жалбоподателя и че същият леко
„поднесъл“ на завоя, след което потеглил нормално. Свидетелката съобщава,
че е в приятелски отношения с жалбоподателя, което принципно е основание
за съмнение в достоверността на нейните показания. В случая обаче на
практика свидетелката потвърждава обстоятелството, че при извършването на
маневрата завой наляво управляваният от Б. автомобил е приплъзнал, като
същата и не твърди това да е станало по причини, стоящи извън поведението
на водача. Поради това показанията й не опровергават възприетата от
наказващия орган фактическа обстановка.
Предвид всичко изложено съдът намери фактическите твърдения на
наказващия орган за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно
заседание не са постъпили доказателства, разколебаващи изложените по-горе
фактически изводи.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
3
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
При извършената цялостна служебна проверка, с оглед задължението
си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това
срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган (видно от приложеното копие на Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи). Описанието на
нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното
лице да разбере извършването на какви деяния му е вменено и да организира
адекватно защитата си, а именно- посочено е, че водачът е извършил рязка
маневра, като преднамерено е извел превозното средство извън контрол,
довеждайки до загуба на сцеплението на задните му гуми чрез приплъзване.
Описано е и навлизането на автомобила в насрещната лента за движение, като
е изложено твърдение за възникнала в резултат на това опасност за останалите
участници в движението. При така изложените фактически твърдения на
наказващия орган съдът не намира основания да се съгласи с доводите за
неяснота на наказателното постановление, наведени от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание. Неоснователни са и
възраженията за несъответствие на съставения АУАН с процесуалните
изисквания, поради липса на изложени мотиви. Нормативната уредба не
поставя подобно изискване към съдържанието на акта, включително и в
цитираната в жалбата норма на чл.42, ал.1, т.4 от ЗАНН.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Разпоредбата на чл.104Б, т.2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни
превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване,
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари. По силата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на
4
пътищата, като няма спор, че улицата, разделяща паркинг „Морска гара“ от
вълнолома, е отворена за обществено ползване. От показанията на
свидетелите Н. и С., за които, както беше посочено, липсват основания да не
бъдат кредитирани, а и от приложения видеозапис, се установява, че
жалбоподателят е използвал посочената улица не по предназначението й за
превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра,
довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин Б. е нарушил
цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран
с настоящото наказателно постановление.
Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието
„дрифт“, използвано в наказателното постановление. Това понятие е
дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране,
при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън
контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на
завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент. В
практиката си ВАдмС изтъква, че именно довеждането на МПС извън контрол
представлява действие с висока обществена опасност (Решение № 554 от
20.04.2022 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 464/2022 г.). Съдебната практика
трайно приема, че извършването на маневри от вида на процесните
осъществява състава на нарушение по чл.104Б, т.2 от ЗДвП - становище, което
се споделя изцяло и от настоящия състав. (В тази насока са не само
цитираното по-горе решение, но и Решение № 668 от 16.05.2022 г. на АдмС -
Варна по к. а. н. д. № 346/2022 г. и мн.др.)
Неоснователни са доводите, че не е доказано наличието на умисъл за
извършване на процесното нарушение. От показанията на св.С. е видно, че
жалбоподателят не само не е отрекъл предприемането на „дрифт“, но е
изтъкнал празничната обстановка като причина за извършването му. При това
положение нарушението се явява доказано както от обективна, така и от
субективна страна.
Санкционната норма е издирена правилно, като наказанието е
наложено на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, предвиждащ специално
наказание за водач, който ползва пътищата, отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на
хора и товари, какъвто е и настоящият случай. Наказанията са наложени във
фиксирания размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за
индивидуализация.
С оглед забраната по чл.189з от ЗДвП, не следва да се обсъжда
приложението на чл.28 от ЗАНН.
Предвид всичко изложено искането за отмяна на наказателното
постановление се явява неоснователно. Същото следва да бъде потвърдено
изцяло, а жалбата- да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна съответно искане, на основание чл. 63д от ЗАНН, вр. чл. 143,
ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Варна
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в
чл. 37 от Закона за правната помощ , съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5
5
от ЗАНН. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от
съда. В случая юрисконсултът не е участвал лично при разглеждането на
делото, а единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят
не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира,
че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона
минимум от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-0433-
000875/15.07.2024г. на началник РУ в ОДМВР-Варна, Първо РУ -Варна, с
което на А. В. Б. от гр. Провадия, ЕГН:**********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като законосъобразно.
ОСЪЖДА А. В. Б. от гр. Провадия, ЕГН:********** да заплати на ОД
на МВР-Варна сумата от 80,00 лева /осемдесет лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6