Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 489/24,04,2020
г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ
граждански състав, в публично заседание на деветнадесети февруари 2020 г. в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА
ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА
ДИМОВА
разгледа докладваното от съдия СВИРКОВА
въззивно гражданско дело № 2931/2019 г. и прие за установено следното:
Производство
по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба от Поделение за пътнически превози София, Локомотивно депо
София към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754046470209; против решение № 3194/29,07,2019 г., постановено по гр. д. № 14475/2018 г. на
РС Пловдив, I гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя по
реда на чл. 422 от ГПК иск да се признае за установено, че Б.П.Б. ***, ЕГН **********;
дължи на Поделение за пътнически превози София, Локомотивно депо София към „БДЖ
– Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754046470209; вземанията, посочени в Заповед №
4104/03,05,2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №
7009/2018 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 975,66 лв., представляваща
сбора от дължими суми за разходи за обучението на ответника в курс по придобиване
на професионална квалификация- *** серия 30.000 и серия 31.000 по учебна
програма на Център за професионално обучение /ЦПО/- БДЖ и неустойка по
сключения между ищеца и ответника Договор № 3/03.02.2017 година, изчислена
пропорционално за оставащото време от срока на договора (4 г. 5 м. и 19 дни),
ведно със зак. лихва върху посочената сума, считано от предявяване на
заявлението – 19,02,2018 г., до
окончателното й изплащане.
С
оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и
противоречие с материалния закон, от съда се иска да го отмени и вместо това да
уважи предявените искове като признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца претендираните вземания. Жалбоподателят претендира и за присъждане на
деловодни разноски за двете инстанции.
Ответникът
по въззивната жалба Б.П.Б. ***, ЕГН **********;
заявява становище за неоснователност на същата и иска потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира да му се присъдят сторените за въззивното производство
деловодни разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното:
Производството
е образувано по искова молба от Поделение за пътнически превози София,
Локомотивно депо София към „БДЖ – Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754046470209;
против Б.П.Б. ***, ЕГН **********, с която е предявен по реда на чл. 422 от ГПК
иск с правно основание чл. 234 ал. 3 т. 2 от КТ. От съда се иска да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца вземанията, посочени в Заповед № 4104/03,05,2018 г.
за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 7009/2018 г. на РС
Пловдив, както следва: сумата от 975,66 лв., представляваща сбора от дължими
суми за разходи за обучението на ответника в курс по придобиване на
професионална квалификация- *** серия 30.000 и серия 31.000 по учебна програма
на Център за професионално обучение /ЦПО/- БДЖ и неустойка по сключения между
ищеца и ответника Договор № 3/03.02.2017 година, изчислена пропорционално за
оставащото време от срока на договора (4 г. 5 м. и 19 дни), ведно със зак. лихва
върху посочената сума, считано от предявяване на заявлението – 19,02,2018 г.,
до окончателното й изплащане.
Ответникът
оспорва основателността на иска. Признава, че между страните е съществувало
трудово правоотношение, както и че е сключен соченият от ищеца договор за
повишаване на квалификацията и преквалификация. Оспорва наличието на
предпоставки за дължимост на претендираното вземане като твърди, че през
времето, в което е провеждано процесното обучение, реално е полагал труд по
разпореждане на прекия му ръководител. Оспорва претенцията и по размер като
счита, че претендираната сума надвишава евентуалните разходи за обучението му.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема за установено следното:
За
основателност на предявения иск, в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да установи: че между страните е сключен валиден договор за
повишаване на квалификацията; че е изпълнил задължението си по договора, а за
ответника е възникнало задължението да полага труд по трудово правоотношение за
определен период; че е налице валидно неустоечно съглашение за вредите от
неизпълнението на това задължение; размер на уговорената неустойка (а именно,
че е сторил разходи в твърдения в исковата молба размер, че същите са сторени
по повод осигуряване на придобиването на квалификацията на ответника и/или поддържането
й); че трудовото правоотношение е прекратено от страна на служителя служителя преди
изтичане на уговорения срок.
Пред
настоящата инстанция е безспорно наличието на трудово правоотношение между
страните, по което ответникът е заемал длъжността „***“. Страните не спорят и
относно това, че помежду им е сключен процесният Договор за повишаване на
квалификация и за преквалификация № 3/03,02,2017 г. Със същия работодателят е
възложил, а служителят се е задължил да получи знания и умения за придобиване
на професионална квалификация „***серии 30.000 и 31.000“. Уговорено е още обучението
да се проведе в редовна форма в ЦПО (Център за професионално обучение) при
„БДЖ-ПП“ ЕООД и да се осъществи в продължение на 15 работни дни – теоретична
част от 09,01,2017 г. до 13,01,2017 г. вкл.; и производствена практика (стаж)
от 23,01,2017 г. до 03,02,2017 г.
С
оглед осигуряване възможност за участие в обучението, работодателят се е
задължил да осигури на служителя платен служебен отпуск за присъствие на
занятията, учебната практика и полагането на изпитите, съгласно учебния план,
както ида заплати таксите и разходите на обучението.
Срещу
това обучаващият се е поел задълженията да придобие посочената професионална
квалификация, както и след успешното завършване на курса да работи при
работодателя на длъжността, да която е обучаван, а при липса на такава вакантна
– на друга определена от работодателя подходяща длъжност, за срок от 5 години,
считано от придобиване на удостоверението за професионална квалификация.
Уговорена
е и отговорност за обучаващия се при неизпълнение на последното задължение, като
същият се е задължил при прекратяване на трудовото правоотношение преди
посочения срок на някое от конкретно изброени в договора основания (сред които
и по взаимно съгласие по реза на чл. 325 ал. 1 т. 1 от КТ), 1/ да възстанови на
работодателя изразходваните за обучението му средства (съгласно справка от ЦПО
БДЖ) и допълнителни разходи в т. ч. за платен годишен отпуск, съразмерно на
неотработения срок от договора; както и 2/ да заплати неустойка в размер на 10
% от стойността на дължимата за възстановяване сума.
Страните
не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено преди изтичане на
петгодишния срок след обучението, по взаимно съгласие на страните (посочено
като основание за ангажиране отговорността обучения служител).
Спорът
се съсредоточава върху това дали ищецът е изправна страна по договора и
евентуално – при дължимост на суми за възстановяване, какъв е размерът им.
Както
се посочи, уговорено е обучението да се проведе „в редовна форма“ – с откъсване
от работата, като за целта работодателят се е задължил да осигури на обучаващия
се служебен отпуск. От извършената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на ответника са заплатени суми за „служебен отпуск“ за 12
работни дни през м. януари 2017 г. и 3 работни дни за м. февруари 2017 г.,
както и един през м. юни 2017 г.
Заедно
с това обаче е установено и обстоятелството, че през времето на обучението
ответникът реално е престирал труд при ищеца като е изпълнявал трудови функции
по заеманата от него длъжност. Това се установява не само от показанията на
ангажирания от ответника свидетел М., които не са опровергани от останалите
доказателства, а се подкрепят и от множество писмени доказателства. В
приложеното трудово досие на ответника се съдържат множество протоколи, писма и
заповеди, изготвени от ответника именно в периода на провеждане на обучението.
Само примерно в тази насока могат да се изброят: Констативен протокол от
10,01,2017 г. за техническото състояние на тягов подвижен състав; Констативен
протокол № 2/11,01,2017 г. на комисия за разследване произшествие; Констативен
протокол № 28/12,01,2017 г. на Комисия за причините, довели до ситуация близка
до инцидент – „оставен влак № 30190 …“; Констативен протокол за техническото
състояние на тягов състав от 23,01,2017 г. във връзка със сблъсък на
електрически локомотив в гара Копривщица в елементи на железопътната
инфраструктура; Констативен протокол от 23,01,2017 г. относно техническото
състояние на тягов подвижен състав във връзка с удар между прелезна настилка на
прелез… и електрически локомотив; Констативен протокол № 35/23,01,2017 г. за
причините, довели до ситуация близка до инцидент – „Закъснял влак …“;Констативен
протокол № 41/23,01,2017 г. за причините, довели до ситуация, билзка до
инцидент – Повреда ТПС…“; множество
подобни протоколи, както и искания за отпускане средства за заплащане на ЛД
София, писма и актове, свързани с реализиране дисциплинарна отговорност на служители.
Възражението във въззивната жалба, че върху
тези документи ответникът само полагал подписа си неясно в кой момент (като
това могло да бъде много по-късно от съставянето им), без това да е свързано с
реалното му присъствие на работа, е несъстоятелно, дори само поради
съдържанието и естеството на коментираните документи. Както се посочи, голяма
част от тях съставляват протоколи за установяване техническо състояние на подвижни
състави и за разследване причини за настъпване на произшествия. Поради това
възприемането на коментираната защитна теза на ищцовото дружество би
означавало, че възложените от него разследвания на причините за инциденти и
произшествия се извършват само формално като длъжностните лица подписват
изготвените неясно от кого протоколи в някакъв последващ съставянето им момент.
Поради
това, като прецени в съвкупност събраните по делото доказателства, въззивната
инстанция напълно споделя извода на първостепенния съд относно това, че ищецът
не е установил да е изправна страна и да е предоставил на ответника реално
възможност за участие в обучението по начина, по който това е уговорено с
процесния договор.
Само
на това основание искът следва да се приеме за неоснователен и да се отхвърли,
без да се обсъжда евентуално предявеното от ответника възражение досежно
размера на претендираните разходи. Само за пълнота – тези разходи, съгласно чл.
12 от договора, следва да бъдат определени по размер още при сключването му със
Справка от ЦПО БДЖ, съставляваща“неразделна част от договора“. Такава по делото
не е представена. Представената с исковата
молба справка е с дата 15,08,2017 г. и е изготвена след провеждане и приключване
на обучението, във връзка с депозираната от ответника молба за прекратяване на
трудовото правоотношение.
Като
е достигнал до същия краен извод за неоснователност на предявения иск и го е
отхвърлил, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде
потвърдено.
На
въвзиваемия следва да се присъдят сторените за въззивното производство
разноски, които се констатираха в размер на 360 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
По
изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
3194/29,07,2019 г., постановено по гр.
д. № 14475/2018 г. на РС Пловдив, I гр. състав, с което е отхвърлен предявеният
по реда на чл. 422 от ГПК иск да се признае за установено, че Б.П.Б. ***, ЕГН **********;
дължи на Поделение за пътнически превози София, Локомотивно депо София към „БДЖ
– Пътнически превози” ЕООД, ЕИК 1754046470209; вземанията, посочени в Заповед №
4104/03,05,2018 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. №
7009/2018 г. на РС Пловдив, както следва: сумата от 975,66 лв., представляваща
сбора от дължими суми за разходи за обучението на ответника в курс по
придобиване на професионална квалификация- *** серия 30.000 и серия 31.000 по
учебна програма на Център за професионално обучение /ЦПО/- БДЖ и неустойка по
сключения между ищеца и ответника Договор № 3/03.02.2017 година, из-числена
пропорционално за оставащото време от срока на договора (4 г. 5 м. и 19 дни),
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на
заявлението – 19,02,2018 г., до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Поделение
за пътнически превози София, Локомотивно депо София към „БДЖ – Пътнически
превози” ЕООД, ЕИК 1754046470209; да
заплати на Б.П.Б. ***, ЕГН **********; сумата
от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: