№ 52203
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20231110155655 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба на ответника – Софийския градски съд, за
изменение на Решение № 21211/22.11.2024 г. по гр. дело № 55655/2023 г. на
Софийския районен съд, 28. състав (настоящото дело), в частта за разноските,
като на молителя се присъдят 200 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
В молбата се сочи, че тъй като исковете били уважени частично съгласно
чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ на ответника следвало да се дължат и разноски, които
били поискани и следвало да се присъдят на юрисконсулта, който го
представлява.
При служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че
молбата е допустима като подадена срещу подлежащо на допълване решение
от страна, срещу интереса на която е постановено същото (не са присъдени
разноски), и в двуседмичния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, като е представен
списък на разноските (на лист 85 от делото).
Настоящият съдебен състав констатира, че молбата е редовна като
отговаряща на изискванията на чл. 102, ал. 1 ГПК, и е подадена от
пълномощник с пълномощно по делото (на лист 130 от същото).
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав не оспорва изразените от ответника доводи
в искането за изменение на решението, че разноски, извършени в
производството от юрисконсулт, не подлежат на доказване и се определят от
съда. За да се присъдят такива разноски обаче, следва да е налице хипотезата
на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ. Макар и правилото да е до известна степен неясно,
като същото предвижда право на ответника на разноски съобразно
отхвърлената част от иска, то следва да се тълкува в светлината на
предходните алинеи на чл. 10 ЗОДОВ, влезли в сила на 03.12.2019 г. От
тяхното систематично тълкуване и особено от текста на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
1
според който при частично отхвърляне на иска правото на разноски е само на
ищеца, а не се разпределя пропорционално, както е в общия исков процес по
ГПК – чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Причината за приемане на тези разпоредби следва да се търси и в
историята на уредбата, продиктувана от осъждането на Б. пред Европейския
съд за правата на човека по делото С. с/у Б., жалба № 68490/01, 12 юли 2007 г.,
поради това, че за ищците по искове за неимуществени вреди срещу държавата
е трудно да преценят какъв би бил основателният им размер, поради което не
следва да бъдат натоварвани с разноски в случай на уважен по основание, но
не изцяло по размер иск. Именно поради това и чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
предвижда при частично уважаване на иска разноските да се присъждат само
на ищеца.
Като че ли същото виждане се застъпва и в един от малкото актове на
Върховния касационен съд (ВКС) по въпроса за присъждане на разноски на
ответници по искове по ЗОДОВ – Определение № 3515/14.11.2023 г. по частно
гражданско дело № 4285/2023 г., IV ГО, който не оспорва изрично
застъпеното становище в този смисъл на въззивния съд – вж. влязлото в сила
като недопуснато до касация Определение № 1942/28.07.2023 г. по въззивно
частно гражданско дело № 1999/2023 г. на Апелативен съд – София. При това
положение следва да се приеме, че в случая ответниците нямат право на
разноски и няма основание да се промени застъпеното в решението по делото
становище на Софийския районен съд в този смисъл.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Софийския градски съд –
ответник по делото, по чл. 248, ал. 1 ГПК за ИЗМЕНЕНИЕ на Решение №
21211/22.11.2024 г. по гр. дело № 55655/2023 г. на Софийския районен съд, 28.
състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2