№ 101
гр. Бургас, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Илияна Т. Балтова
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20232001000048 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
С Решение № 260056 от 24.06.2022 г., постановено по търговско
дело № 377/2020г. на Окръжен съд – Бургас е отхвърлен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 265, ал.1, предл. ІІ от ЗЗД, предявен от
„Водоснабдяване и канализация“ ООД , ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Монтана, бул. „Александър Стамболийски“ № 11,
ЕИК *********, със съдебен адрес гр. Монтана, бул. „Трети март" № 92, ет. 5
– адв. В. Д., ел. адрес: voldy@mail.bg против ответника „Водоканалстрой“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Русе“ № 49, ап.4 (седалището е било гр. Бургас, но е променено в хода на
процеса), със съдебен адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 225а, ет. 5,
офис 13 - 14 – адв. П. Б. за заплащане на сумата от 55807,84 лева,
представляваща обезщетение за некачествено изпълнение по сключен на
20.06.2012 г. договор за авариен ремонт на участък от довеждащия
водопровод на гр. Монтана (за разходи по отстраняване на аварии съгл.
протоколи обр. 19 от 12.11.2015 г., 20.10.2016 г., 28.08.2018 г., 13.11.2018 г.,
26.09.2019 г., 27.12.2019 г. – съответно от 1321,04 лева, 1065,10 лева, 13841,52
лева, 13195,26 лева, 16497,74 лева и 9887,18 лева) ведно с мораторни лихви в
общ размер от 4990,38 лева, начислени за периода от 12.11.2015 г. до
завеждането на делото на 03.02.2020 г.
С Решение № 260084 от 08.12.2022 г. окръжният съд е допуснал
1
поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от
24.06.2022 г., която е в смисъл, че искът се отхвърля и за претендираната
законна лихва върху главниците, считано от завеждането на делото до
окончателно изплащане.
В производството пред първоинстанционния съд като трето лице –
помагач на ответника е било конституирано дружеството „Еко Проект“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Враниловци,
община Габрово, ул. „Никола Маринов“ № 10А, със съдебен адрес гр. София,
ул. „Солунска“ № 6, ет. 2 – адв. Г. К..
Ответникът е предявил срещу помагача обратен иск за сумата от
60798,22 лева, представляваща обезщетение за вреди от некачествено
изпълнение на договор за доставка на полиетиленови тръби, във връзка с
който е била издадена фактура № ********** от 04.07.2012 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на обратния иск до окончателно
изплащане.
Обратният иск е предявен като евентуален. До разглеждането му не
се е стигнало поради отхвърлянето на главния иск.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Монтана е
изразил недоволството си от решението от 24.06.2022 г. като е подал срещу
него въззивна жалба. Изложил е доводи, че първоинстанционният съд бил
допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се позовавал на
съдебнотехническа експертиза, чието заключение било непълно. Вещото лице
не било отговорило писмено, а само устно, на поставените му по почин на
съда задачи съгласно определение от 17.02.2022 г. (относно качеството на
водопроводните тръби, доставени от другата страна)
Неправилни били и изводите на първоинстанционния съд за
недоказаност на разходите на ищеца по отстраняването на недостатъците -
резултат от некачеството изпълнение на договора от ответника. В тази връзка
били представени протоколи – обр. 19 и била ангажирана експертиза, чието
заключение не е било оспорено.
Жалбата е оспорена от ответника „Водоканалстрой“ ООД и от
третото лице - помагач – „Еко Проект“ ООД с представени в срок писмени
отговори.
Понеже с първоинстанционното решение не са били присъдени
разноски на третото лице – помагач в качеството му на ответник по
евентуалния обратен иск, то е поискало изменение по реда на чл. 248 от ГПК.
Молбата му е била отхвърлена с Определение № 260534 от
08.09.2022г.
Помагачът „Еко Проект“ ООД е атакувал този акт с подадена в срок
частна жалба.
Отговори по нея не са постъпили.
2
По посочените две жалби първоначално е било образувано въззивно
търговско дело № 252/2022 г. на АС – Бургас, но то е било прекратено и
върнато на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа
грешка в решението.
Ответникът „Водоканалстрой“ ООД е подал въззивна жалба
(неправилно озаглавена „молба“) срещу решението на окръжния съд от
08.12.2022 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
решението от 24.06.2022 г.
В жалбата са изложени доводи, че са били налице основания не за
поправка на решението от 24.06.2022 г. по реда на чл. 247 от ГПК, а за
допълването му по чл. 250 от ГПК, но срокът за това бил пропуснат.
Жалбата е оспорена от помагача „Еко Проект“ ООД с представен в
срок писмен отговор.
Въззивникът – ищец „Водоснабдяване и канализация“ ООД не е
изразил становище.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбите с определение от 22.03.2023 г.
С протоколно определение от 20.04.2023 г., по повод оплакванията в
жалбата на ищеца на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е допусната
допълнителна експертиза относно съответствието на доставените от
ответника водопроводни тръби с приложимите стандарти за качество по БДС.
По съществото на спора съдът съобразява следното:
С договор от 20.06.2012 г. (л. 42-46 от приложеното гр. дело №
188/2020 г. на РС - Монтана) ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД -
гр. Монтана възложил на ответника „Водоканалстрой“ ООД по повод авариен
ремонт на участък от довеждащия водопровод на гр. Монтана извършването
на дейности по доставка и монтаж на водопроводни тръби и направа на
съответните връзки. Договорът препраща към количествено-стойностна
сметка (л. 46-47 от цит. дело).
Ответникът е трябвало да достави необходимите материали -
пластмасови тръби (РЕ 100 PN 10 SDR 17 с обща дължина 132 метра и
диаметър 630 мм), стоманени тръби (5 м) ведно с фланци, крепежни елементи
и уплътнители, както и да извърши определени строително-монтажни работи
– заварки на тръбите, темпериране, промиване и свързването им към
съществуващия водопровод.
Останалите СМР, свързани с изкопаването на подземно трасе,
полагането на тръбите в него и обратното му и уплътняване, не са били негов
ангажимент. Те били извършени от ищцовото дружество, видно от
заключението по изслушаната пред първоинстанционнния съд експертиза.
Няма спор, че изпълнената от ответника „Водоканалстрой“ ООД
работа е била приета като му е било заплатено уговореното възнаграждение
3
от 59919,99 лева без ДДС. За приемането на работата свидетелстват
представените два протокола – обр. 19, съставени на 1 август и 10 септември
2012 г. (л. 61 и 62 от делото на ОС - Бургас).
За доставените тръби, производство на турската фирма „Hakan
Plastik Boru ve Profil San Tic“ АД, е бил издаден сертификат за съответствие с
БДС от 23.11.2010 г. (л. 27 от делото на ОС- Бургас). След приемането на
работата е била издадена заповед от 17.12.2012 г. на „Булгарконтрола“ АД за
прекратяване действието на сертификата поради отказ за осъществяване на
годишен надзор (л. 34 от делото на РС - Монтана).
Ищецът „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Монтана е
организирал ремонта на стопанисвания от него довеждащ водопровод
(строеж - І категория съгл. чл. 137, т.1, б. „б“ от ЗУТ). Той е трябвало да се
снабди с необходимите строителни книжа съгл. чл. 147 от ЗУТ, но няма данни
да е сторил това. Видно от неоспорената експертиза, не са били съставяни
актове по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. на МРРБ, касаещи отделните етапи
на строителния процес и в частност изпълнените скрити работи. Не са били
извършени задължителните изпитвания на ремонтирания участък преди
въвеждането му в експлоатация.
Ищецът твърди, че между ноември 2015 г. и декември 2019 г. по
ремонтираното трасе възникнали шест аварии заради спуквания на тръбите.
Той сам отстранявал повредите, за което съставял протоколи от 12.11.2015 г.,
20.10.2016 г., 28.08.2018 г., 13.11.2018 г. 26.9.2019 г. и 27.12.2019 г. (л. 13 – 18
от делото на РС - Монтана). В тях описал разходи си на обща стойност
55807,84 лева. Те са предмет на търсеното обезщетение по чл. 265, ал.1,
предл. ІІ от ЗЗД.
Няма данни ответникът да е бил своевременно уведомен за
недостатъци в работата му.
Самият ищец се позовава на писмо от 06.12.2018 г. (л. 31– 32 от
делото на РС - Монтана), в което сочи, че за аварията от ноември 2015 г.
изпратил известие едва на 20.10.2016 г. Не е установено последното да е
получено от адресата.
С писмото от 06.12.2018 г. ищецът изискал цялостна подмяна на
доставените тръби. В писмен отговор (л. 40 от цит. дело) ответникът
възразил.
С договор от 04.10.2018 г. (л. 19-21 от делото на РС - Монтана)
ищецът възложил на Българската асоциация по водите изследването на
качеството на тръбите. Приложените лабораторни резултати показали
отклонение от БДС по физикомеханичните показатели – индекс на стопилка и
еластичност (л. 24-30 от цит. дело). До същите изводи са достигнали и вещите
лица по допуснатата пред въззивната инстанция експертиза.
При така изяснената обстановка предявеният иск за заплащане на
обезщетение по чл. 265, ал.1, предл. ІІ от ЗЗД се явява неоснователен.
4
Съгласно чл. 264 от ЗЗД, за да упражни правата си по чл. 265 от
същия закон, възложителят трябва да своевременно да уведоми изпълнителя
за откритите недостатъци.
В случая работата е била приета без забележки въз основа на
протоколи – обр. 19 и е била заплатена. Ответникът не може да бъде упрекван
за липсата на строителна документация по Наредба № 3 от 31 юли 2003 г.
Преди въвеждането на ремонтирания участък в експлоатация
ищецът е трябвало да проведе задължителните по цитираната наредба проби и
изпитвания, но не е сторил това, видно от неоспореното заключение по
експертизата. Той не се е снабдил с необходимата строителна и техническа
документация. Ясно е, че при приемането на работата на ответника (или в
разумен срок след това) ищецът не е извършил надлежно проверка по чл. 264,
ал. 2, предл. І от ЗЗД и не е възразил по качеството на изпълнението. Затова
не може да се говори, че възникналите през периода ноември 2015 г. –
декември 2019 г. аварии се дължат на скрити недостатъци. Дори да се
допусне обратното, ответникът е трябвало да бъде своевременно уведомен
още след първата авария от ноември 2015 г. Самият ищец обаче твърди, че е
предприел действия в тази насока почти година по-късно – през октомври
2016 г. Според писмените доказателства ответникът е узнал за тези
обстоятелства едва през 2018 г.
Изложеното налага извод за преклудиране на правата на ищеца по
чл. 265 от ЗЗД, породени от недостатъци в работата на ответника.
Отделен е въпросът, че няма данни за качествено извършени земни
работи по трасето на водопровода, за което ответникът не носи отговорност.
Вън от горното съдът отбелязва липсата на убедителни
доказателства за вложените от ищеца разходи по отстраняване на вредите. По
повод извършените от ответника оспорвания на вещото лице по изслушаната
пред първоинстанционния съд техническа експертиза е била поставена задача
да изследва стойността на разходите. Даденият в заключението отговор е без
подробна обосновка и без анализ на пазарни цени. Той възпроизвежда
формално данните по съставените от ищеца протоколи и стойностни сметки.
До краен извод за неоснователност на иска е достигнал и
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение от 24.06.2022
г. следва да бъде потвърдено. Евентуалният обратен иск не подлежи на
разглеждане.
Правилно първоинстанционният съд е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка като е допълнил решението си с диспозитив за
отхвърляне на претенцията за законни лихви от завеждането на делото. В тази
насока са били мотивите на поправения акт. Това обосновава
потвърждаването и на постановеното на 08.12.2022 г. решение за поправката
по реда по чл. 247 от ГПК.
Неправилно е обаче атакуваното определение от 08.09.2022 г., с
5
което е отказано изменение на решението от 24.06.2022 г. в частта за
разноските на третото лице – помагач.
В случая не е отчетено, че тази страна е ответник по предявен при
условията на евентуалност обратен иск, до чието разглеждане не се е
стигнало.
Необходимо е да бъде съобразена практиката на ВКС по чл. 274, ал.
3 вр. чл. 280 от ГПК, че разноските на ответника по неразгледан евентуален
обратен иск се възлагат в тежест на ищеца по тази претенция в съответствие с
правилото на чл. 78, ал. 4 от ГПК (виж Определение № 724 от 15.12.2015 г. по
търг. дело № 1280/2014 г. на ВКС, ІІ търг. отд).
В представения от третото лице – помагач договор за правна защита
е уговорено възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция в размер на 3354 лева като е отбелязано, че същото е платено. Не е
проведено разграничение каква част от адвокатския хонорар касае защитата
по обратния иск. При това положение в полза на тази страна следва да се
присъдят разноски от 2353,95 лева - минималното възнаграждение съгл.
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. на ВАС (в редакцията й към сключването на
договора от 08.02.2021 г., действаща и към момента на представянето на
списъка по чл. 80 от ГПК).
Изложеното обосновава отмяната на постановеното определение по
чл. 248 от ГПК и осъждането на ответника да заплати на третото лице -
помагач като ответник по регресната претенция съдебноделоводни разноски
от 2353,95 лева.
Ответникът не претендира разноски пред настоящата инстанция.
Третото лице - помагач претендира разноски по обратния иск във
въззивното производство в размер на 5514 лева (платено адвокатско
възнаграждение за защита по тази претенция съгл. договор, приложен на л.
38). При съобразяване на цитираната по-горе практика на ВКС тези разноски
също следва да се възложат в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260056 от 24.06.2022 г. и Решение №
260084 от 08.12.2022 г., постановени по търговско дело № 377/2020г. на
Окръжен съд – Бургас.
ОТМЕНЯ Определение № 260534 от 08.09.2022г. по търговско дело
№ 377/2020г. на Окръжен съд – Бургас и ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 260056 от 24.06.2022 г. по търговско дело №
377/2020г. на Окръжен съд – Бургас В ЧАСТТА за разноските като го допълва
със следния диспозитив: ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД , ЕИК
6
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Русе“ № 49,
ап.4, със съдебен адрес гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 225а, ет. 5, офис 13
- 14 – адв. П. Б. да заплати на „Еко Проект“ ООД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Враниловци, община Габрово, ул.
„Никола Маринов“ № 10А, със съдебен адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 6,
ет. 2 – адв. Г. К. съдебноделоводни разноски пред първата инстанция в размер
на 2353,95 лева (две хиляди триста петдесет и три лева и деветдесет и пет
стотинки).
ОСЪЖДА „Водоканалстрой“ ООД , ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Варна, ул. „Русе“ № 49, ап.4, със съдебен адрес гр.
София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 225а, ет. 5, офис 13 - 14 – адв. П. Б. да заплати
на „Еко Проект“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Враниловци, община Габрово, ул. „Никола Маринов“ № 10А, със съдебен
адрес гр. София, ул. „Солунска“ № 6, ет. 2 – адв. Г. К. съдебноделоводни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 5514 (пет хиляди петстотин и
четиринадесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7