Решение по дело №1814/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

 

№ 1975

 

град Пловдив, 9 ноември  2022  год.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на     дванадесети октомври  през две хиляди двадесет и втора  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 1814  по описа за 2022 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

  Производството е образувано по жалба на ЕТ“И.-Т. Т.“, ЕИК ***, гр.*****, против решение № 181/11.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив по жалба срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив по ИД № *********/2022 г.

  В жалбата се сочи, че са заплатени вноските - предмет на изпълнителното дело, в сроковете  още през 2016 г., поради което същите са погасени чрез изпълнение и липсва предмет, който да подлежи на принудително изпълнение. Заема се тезата, че дори и да са налице дължими вноски, то същите са погасени по давност, съответно същите е следвало да бъдат отписани  по давност и делото да бъде прекратено.

  В крайна сметка се иска да бъде отменено решение № 181/11.05.2022 г. на директора на ТД на НАП Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с вх. № 70-00-4004/27.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив и да се дадат указания на публичния изпълнител да прекрати ИД поради извършено плащане на задълженията по делото преди образуването му.

  В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените в нея съображения като се сочи, че не е спорно между страните, че жалбоподателката е заплатила в срок авансовите вноски, които дължи и не се установява тя да е реализирала доход над минималния, а през м.12.2016 г. е преустановила дейност като липсва деклариран доход в ГДД, съответно липсват и основания за събиране на допълнителни суми за ЗОВ.

Претендира се адвокатско възнаграждение.

За ответната страна се взема становище за неоснователност на жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

  Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена в законоустановения срок и при наличието на правен интерес, срещу подлежащ на оспорване ИАА.

  С оспореното в настоящото производство решение № 181 от 11.05.2022 г. директора на ТД на НАП Пловдив е оставил без уважение като неоснователна жалба  с вх.№ 70-00-4004/27.04.2022 г. по регистъра на ТД на НАП Пловдив, подадена от ЕТ“И. – Т. Т.“, ЕИК ***, срещу действия на публичен изпълнител В. А., обективирани в мълчалив и изричен отказ за произнасяне по възражение за отписване на установени публични вземания поради давност с вх. № РД 16-1318/11.03.2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.

Не е спорно по делото, че в ТД на НАП Пловдив срещу Т.П.Т., ЕГН **********, както и в качеството и на ЕТ „И. – Т. Т.^“, ЕИК ***, е образувано изпълнително дело под № *********/2022г. На длъжника е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. № С220016-048-0025538/14.02.2022 г., с което същият е уведомен за образуваното изпълнително дело и за размера на дължимите задължения, поканен е да ги изпълни в 7-дневен срок от съобщаването, указани са правата на лицето, както и последиците от липсата на доброволно изпълнение. Постъпило е  Възражение с вх. № РД 16-1318/11.03.2022 г., с което се претендира изтекла давност на задълженията по изпълнителното дело. По така постъпилото възражение е налице произнасяне на публичния изпълнител с Разпореждане с изх. № С220016-137-0004221/29.03.2022 г., с което същият е погасил задълженията на жалбоподателя за здравно осигуряване по Декларация образец 6 с № 160021601327861/18.02.2016 за период 04.05.2016 г. - 13.09.2016г. в размер на 3,03 лв.и е отказал погасяването на задължения за здравно осигуряване по Декларация образец 6 с№ 160021701780406/24.02.2017г. за период 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г.

В оспореното решение, директорът  на ТД на НАП Пловдив се е произнесъл единствено по въпроса за погасяването на процесните задължения по давност като е приел, че давността за събирането им започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г., което означава, че към настоящия момент тя не е изтекла. За да достигне до този извод, АО е приел, че, дотолкова  доколкото се претендира изтекла давност на задължения за здравно осигуряване за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. по Декларация образец 6 с № 160021701780406/24.02.2017 г., по отношение на осигурителните вноски (за НЗОК), дължими от лицето за период 01.01.2016 г. - 31.12.2016г., съгласно чл. 7, ал. 4 от КСО, самоосигуряващите се лица следва да внасят в републиканския бюджет своите осигурителни вноски в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат. Окончателната осигурителна вноска за 2016 г., обаче се установява с данъчната декларация за съответната година, като в същата се приспадат вноските, които авансово са платени от самоосигуряващите се лица и се определя окончателния размер на дължимите осигуровки - чл. 6 , ал. 9 от КСО и чл. 2 ал. 4 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица. Съгласно текста на чл. 40, ал.1, т. 1, б. „В“ от Закон за здравното осигуряване - осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят в сроковете по чл. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Ето защо авансово платените вноски не са окончателния размер на дължимите осигуровки и тяхното заплащане не означава липсата на други задължения към момента на подаване на декларацията. Окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация, която от своя страна се подава до 30-ти април на годината следваща годината на придобиване на дохода (чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ). В конкретния случай лицето  е подало Декларация образец 6 с № 160021701780406/24.02.2017 г., за 2016 г., които задължения следва да се платят в срока за подаване на декларацията (30.04.2017г.), т.е те стават изискуеми през 2017 г., поради което общата 5-годишна давност по чл. 171, ат. 1 от ДОПК, за събиране на тези задължения, започва да тече от 01.01.2018 г. и изтича на 01.01.2023 г.

АО обаче не се е произнесъл по другото, при това основно, възражение на жалбоподателя, а именно, че са  заплатени всички вноски, предмет на събиране на изпълнителното производство, за 2016 г., като за целта са представени  платежни нареждания за извършените погасявания на вземанията. В тази връзка се представя и справка от НАП, удостоверяваща здравноосигурителния статус на жалбоподателката, според която лицето е с непрекъснати здравноосигуритени права. Изложени са и доводи, че в ГДД за 2016 г.  тя е декларирала доход, който е по-нисък от минималния осигурителен доход за 2016 г.  Жалбоподателката е внесла върху минималния осигурителен доход за 2016 г. – 420 лева, здравноосигурителни вноски. Всички тези доводи, подкрепящи твърдението, че процесните задължения въобще не са дължими, че не е налице изпълнително основание, въз основа на което да е образувано изпълнителното дело, макар и да са наведени в становището до публичния изпълнител  от 11.03.2022 г. и впоследствие в жалбата до директора на ТД на НАП Пловдив, не са разгледани нито от публичния изпълнител, нито от директора на ТД на НАП Пловдив. Въобще произнасяне по дължимостта/недължимостта на процесните задължения липсва. Следва да се има предвид, че това е основният спорен въпрос, по който трябва първоначално да се произнесе АО и едва след като установи дължимостта/недължимостта на процесните ЗОВ, при направено възражение за изтекла погасителна давност, да се произнесе по него. Като се е произнесъл единствено по въпроса за давността, без да се произнесе по основния въпрос за изначалната  дължимост на задълженията, АО е постановил един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен. Следователно, по възражението за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в т. ч. и за погасяването му поради плащане, щом е заявено пред публичния изпълнител, както е направено в случая, се дължи произнасяне. По тези причини, преписката следва да бъде изпратена на публичния изпълнител за произнасяне.

По тези съображения, съдът намира жалбата за основателна.

По разноските:

При този изход на спора, в полза на ЕТ следва да се присъдят сторените в производството разноски, а именно 50 лв. за държавна такса. Неоснователно се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, т. к. е оказана правна помощ и е осъществено процесуално представителство на ЕТ, който, в качеството си на търговец,  не попада в нито една от хипотезите в цитираната разпоредба.

 

Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ решение № 181 от 11.05.2022 г. на Директора на ТД на НАП Пловдив,  с което е оставена без уважение жалба срещу  действия на публичен изпълнител В. А., обективирани в мълчалив и изричен отказ за произнасяне по възражение с вх. № РД 16-1318/11.03.2022 г. по описа на ТД на НАП Пловдив.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на публичния изпълнител, компетентен по изпълнително дело № *********/2022г., за произнасяне при спазване задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

ОСЪЖДА НАП гр.София да заплати на ЕТ“И.-Т. Т.“, ЕИК ***, гр.*****, сторените по делото разноски в размер на 50 лева.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Административен съдия: