Р Е Ш Е Н И Е
№ 59 19.02.2018г. гр.Стара
Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
II състав,
на тринадесети февруари две
хиляди и осемнадесета година,
в публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: ВЕСЕЛИНА МИШОВА
НИКОЛА
КЪНЧЕВ
Секретар Стойка Стоилова
Като разгледа докладваното от
съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1023 по описа за 2018 година,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание чл.269- 273
от ГПК във вр. с чл.135 и чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Производството пред настоящия въззивен съд
е образувано въз основа на 2 бр. отделни еднотипни първи въззивни жалби от ищцата Г.Л.Ш.- ЕГН ********** ***, против тази част от първоинстанционното Решение № 505/03.11.2017г. по гр.д.№ 1579/2017г. по описа на РС-
К., с което са били уважени и двата предявени пред нея иска по чл.19, ал.3 от ЗЗД и по чл.135 от 33Д, и по- конкретно по тази част от втория
иск, по който тя била осъдена да заплати продажната цена по този предварителн договор, обявен от съда за
окончателен, в размер на цялата сума от общо 10 000 лв. Счита, че РС неправилно бил приел, че тя не е била заплатила първоначалната сума от
9 000 лв. на ответницата В.К. от общо 10 000 лв. договорена продажна
цена още при подписване на предварителния
договор между тях, като за да достигне до този извод, РС неправилно бил интерпретирал граматически и
логически т.2 от предварителния им договор. Твърди, че РС е направил неправилно заключение, че сумата от 9 000 лв. е трябвало да бъде заплатена още в деня на пописването
му, изхождайки от сегашното време на глагола „изплащам" в израза „днес,
при подписване на договора купувачът изплаша на продавача", като към глагола сказуемо обаче имало допълнителни пояснения относно
плащането, които били от
съществени значение и които въобще не били разисквани от РС, като излага
своите подробни фактически, граматични, логически и правни аргументи в подкрепа
на оплакването си. С оглед на
изложеното моли настоящия въззивен ОС да отмени атакуваното първоинстанционно Решение в
тази му част, като неправилно и
незаконосъобразно, и да постановите ново, с което да разпореди тя
да плати на двете продавачка- ответнички само остатъка от продажната
цена в размер на само 1 000 лв., със законните
последици от това.
Няма свои нови
доказателствени искания пред настоящата
въззивна съдебна инстанция. Претендира за
направените по делото разноски пропорционално пред всички досегашни две съдебни инстанции.
В законния
2- седмичен срок по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил 1 бр. писмен Отговор от другата
страна- двете ответнички В.Г.К. и В.Г.К.-***, и двете по първоинстанционното гр.д.№ 1579/2017г. по описа на РС- К., на подадените 2 бр. еднотипни въззивни жалби от ищцата Г.Л.Ш., в които заявяват,
че не признават изложеното във въззиивните жалби и молят ОС да ги остави без уважение, тъй като от съдържанието им
било видно, че жалбоподателката-
ищцата Г.Ш. обжалвала само мотивите на първоинстанционното съдебно Решение, което било недопустимо, тъй като Мотивите не подлежали на
самостоятелно обжалване, и считат, че производството
по обжалване на решението от страна на ищцата следвало да се прекрати на това основание. Алтернативно, ако въззивния ОС приемел, че въззивните жалби се отнасят само до осъдителната част от атакуваното
първоинстанционно Решение, с което ищцата е осъдена да
заплати на ответницата сумата 10 000 лв,, то молят ОС да остави без уважение твърденията и исканията на ищцата
да бъде осъдена да им заплати вместо общата цена от 10 000 лв. само остатъка от 1 000 лв. Излагат подробно своите фактически, граматически и правни аргументи в
подкрепа на атакуваната част от първоинстанционното Решение и против
направените във въззивните жалби оплаквания. Считат, че правилно,
обосновано и законосъобразно РС е приел, че не е доказано извършването на плащане на първоначалната
сума от 9 000 лв. в деня на подписване
на предварителния договора, както и не било извършено плащане на остатъка
от сумата 1000 лв., за която е било
договорено плащането да стане в деня на сключване на
окончателния договор, като считат, че сума от 10 000 лв. не е плащана на
ответницата В.К. по предварителния договор за продажба на недвижим имот. С оглед на изложеното молят настоящия въззивен съд да остави без уважение въззивните жалби, подадени от
ищцата по делото, като неоснователна, със законните
последици от това.
Нямат свои нови доказателствени
искания пред настоящата въззивна съдебно инстанция. Имат претенции за разноските
си по настоящото въззивно гражданско дело.
Производството пред настоящия въззивен съд
е образувано и въз основа на втора въззивна жалба и от двете ответнички В.Г.К. и В.Г.К.-***,
против същото първоинстанционно Решение № 505/03.11.2017г. по гр.д.№ 1579/2017г. по описа на РС-
К., както в частта му относно уважение иск по чл.19, ал.З от ЗЗД, за който смятат, че РС не се е произнесъл относно валидността на предварителния договор, за който са възразили, че не носи
подписа на първия ответник като продавач на имота, а ако се приеме, че подписа
е неин- то този договор е бил сключен при условията на
грешка в предмета на договора и при измама спрямо
продавача на имота. Считат, че възражението им за това, че договора не е подписан от първата
ответница въобще не е било обсъждано и липсвали мотиви в тази му част, а
по отношение на
грешката и измамата при условията на които
да е бил сключен договора, РС единствено бил сочил кога има измама и кога има
грешка, без да обсъжда събраните доказателства в
тази посока. Правят оплакване, че РС неправилно смесвал съдържанието на договора с вида на договора. Твърдят и че по делото било
установено, че има неизпълнение на задълженията от страна на
купувача, като РС правилно бил приел, че няма плащане и на
двете суми- 9000лв. и 1000лв. от ищцата
на първата ответница. Считат, че не са налице основанията и законовите предпоставки
предварителния договор за продажба на недвижим имот да бъде обявен за
окончателен при условия за плащане на сумата 10 000 лв. в 2- седмичен срок от влизане в сила на решението. А по отношение частта от атакуваното първоинстанционно Решение относно уважаване на исковата претенция по чл.135 от ЗЗД считат, че ищцата няма качеството на кредитор и че липсвали доказателства за извършено плащане от нейна страна/на
ищцата/ към ответницата. Поради което тя нямала правен
интерес от предявяване на иска по чл.135 от ЗЗД и производсвото по делото следвало да бъде прекратено, със законните последици от това.
В тази връзка и считат, че с оглед неправилното уважаване на двата иска, е неправилно Решението на РС и в частта му, с която на основание чл.364, ал.1 от ГПК е разпоредил да се впише възбрана върху процесните 1/3
ид.част от дворното място и от жилищната сграда в това УПИ в гр.К., обл.С., находящо се на ул.”М.”
№ ., поради което молят атакуваното Решение и в тази му част да се отмени, както и в частта му
за разноските от въззивния ОС. В този смисъл е и предварително
представената от общия им пълномощник- адвокат писмена Защита по въззивното дело.В проведеното едно
открито съдебно заседание не са се явили лично никоя от трите жалбоподателки, нито
процесуалните им представителки- адвокатки по делото, и не са събирани никакви
нови доказателства- както поради липса на такива искания от страните, така и
поради липса на служебна необходимост от въззивния ОС.
В законния 1-месечен срок не е постъпил и писмен
Отговор на втората въззивна жалба от ищцата Г.Л.Ш. ***.
Въззивният ОС- С., в настоящия си състав, след като провери в обжалваната му част атакуваното
първоинстанционно Решение, събраните
по делото доказателства и обсъди становищата на страните, като взе предвид
приложимите по казуса материалноправни и процесуални норми, и задължителната практика на ВКС
по реда на чл.290 от ГПК по други аналогични казуси, намира за установена и доказана по несъмнен и
безспорен начин следното по делото :
Възлов момент в същността на
фактически и правен спор по делото е дали е извършено договореното между
страните по предварителния договор плащане на първата сума от 9 000 лв. на
датата на под писването му, или не.
Видно от събраните по делото на
РС многобройни писмени доказателства и от събраните 3 бр. гласни доказателства-
показанията на разпитаните 3 бр. свидетели, се установява по несъмнен и
безспорен начин, че липсват каквито и да са сигурни доказателства за плащането
на каквато и да сума по т.2 от предварителния договор. Още повече, че за
фиксираната в него сума от 9 000 лв. липсват каквито и да са писмени
доказателства за нейното реално плащане/разписки, фактури, платежни документи и
други/, в текста на т.2, изр.1 от самия предварителен договор глаголът „се
заплаща“ е в сегашно време/а не в минало свършено или в бъдеще време/, липсват
данни за завършеност на плащането в точно този момент на сключването му,
липсват данни да е било налице плащане до края на същата тази
дата/23.10.2014г./ и такова плащане за суми над 5 000 лв. може да се
доказва единствено и само с писмени доказателства съгласно императивната
разпоредба на чл.164, ал.1, т.3, пр.2 от ГПК, каквито очевидно липсват по делото
и не са представени от никоя от страните.
Следователно напълно доказано,
обосновано и законосъобразно в атакуваното му Решение първоинстанционния РС е
обсъдил тези факти, обстоятелства и доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, и мотивирано и обосновано е постановил своя съдебен акт.
По отношение оплакването, че
предварителния договор не бил подписан лично от кандидат-
купувачката/ответницата/, същото не е установено и доказано от нея в
процудурата и в сроковете по чл.131- 133 от ГПК. Нещо повече- в Отговора си на
ИМ ответницата В.К./л.20, стр.2, т.2.1, ред 13 от първоначалното гр.д.№
3242/2015г. по описа на РС- К./ изрично заявява, че тя лично е подписала
договора „буквално на входа на жилището“, и в Отговора си на ИМ ответницата В.К.
сочи/л.18, стр.2, абзац 2 от първоначалното гр.д.№ 3242/2015г. по описа на РС- К./
изрично заявява, че баба й/другата ответница В. Карастояновае/ е подписала
договора, защото била измамена. Поради което към настоящия момент това нейно
възражение е недоказано и преклудирано, поради което не следва да се обсъжда и възприема
от настоящия въззивен съд.
Относно твърденията за недействителност
на предварителния договор между страните поради „грешка“ и „измама“, и
оплакванията за необсъждане и непроизнасяне на РС по тези въпроси, въззивният
съд счита, че относно един такъв писмен договор между пълнолетни вменяеми
български гражданки/каквито безспорно са страните по този предварителен
договор/ по смисъла на чл.26- 34 от ЗЗД, по делото не е налице заведен насрещен
иск от прехвърлителката В.К. срещу приобретателката Г.Ш.- тоест тя не е го е
заявила по исков ред. Налице е обаче официално писмено възражение в Отговора й
на ИМ/л.21, стр.3, т.2.1, абзац 2 от първоначалното гр.д.№ 3242/2015г. по описа
на РС- К./, с което прави възражение и иска от РС да обявяви този предварителен
договор за унищожаем поради „грешка в предмета на договора“ и поради „измама“,
тъй като е била подведена от ищцата чрез умишлено въвеждане в заблуждение. Но в
мотивите на атакуваното процесно второ Решение № 505/03.11.2017г. по гр.д.№ 1579/2017г. по описа на РС-
К./л.26, стр.2, и л.27, абзац 1 от приложеното гр.д.№ 1579/2017г. по описа на
РС- К./, първоинстанционния съд подробно, обосновано, мотивирано и
законосъобразно се е обосновал относно това възражение на ответницата-
прехвърлителка К./. Нещо повече- преди процесния предварителан договор от
23.10.2014г. е била сключила друг подобен предварителен договор с друго трето
лице, и по този договор е получила като капаро част от договорената сума.
Напълно мотивирано, доказано и законосъобразно е атакуванато Решение и относно
мястото на сключване на предварителния договор/не пред входа на жилището на
прехвърлителката, а в нотариалната кантора на свидетеля- нотариус Павел Павлов-
гр.К./, и че той е бил подписан в 2 еднакви екземпляра върху дадени от този
свидетел 2 бр. празни бланки, като единия екземпляр, подписан лично от самата
нея в кантората му, е останал след това лично у прехвърлителката К..
Спрямо оплакването, че ако се потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно
Решение, щяло да се стигне до някакъв евентуален правен абсурд с оглед
последващото цялостно прехвърляне на 100 % от процесния недвижим имот между
двете ответнички- бабата К./прехвърлителка/ и внучката й К./преобретателка/,
въззивният съд счита, че това не касае спорните предмети по двата процесни иска
по чл.135 и чл.19, ал.3 от ЗЗД по делото, и
отношенията между страните по делото, а би било една евентуална последваща
фактическа и правна последица от това. Поради което това евентуално бъдещо
следствие от съдебните Решения по спора не представлява никакво самостоятелно
правно основание за някаква частична или цялостна ревизия на атакуваното
първоинстанционно Решение в която и да е негово част- както като мотиви, така и
като диспозитиви- и по двете искови претенции, предмет на спора.
Предвид гореизложените мотиви въззивният
ОС счита, че и в частта й относно оплакването за неправилно приложение на разпоредбата
на чл.364, ал.1 от ГПК, с която РС е разпоредил да се впише възбрана върху
процесните 1/3 ид.част от дворното място и от жилищната
сграда в това УПИ в гр.К., обл.С., находящо се на ул.”М.” № ., въззивната жалрба на двете ответнички се явява неоснователно и
недоказана, атакуваното първоинстанционно Решение и в тази му част е
мотивирано, законосъобразно и правилно, и следва да се потвърди, с всички
законни последици от това.
Въззивният ОС в настоящия си състав
напълно споделя и поддържа мотивите на РС в атакуваното му Решение, поради
което и на осн. чл.272 от ГПК препраща към тях в настоящото свое въззивно
съдебно Решение.
И с оглед изхода на спора пред настоящата
въззивна инстанция, предвид волеизявленията на страните и естеството на
съдебното производство, всяка от страните следва да понесе сама разноските,
които е направила пред настоящата инстанция.
Настоящото
въззивно съдебно Решение може
да се обжалва чрез ОС- С. пред ВКС на Република България- С. в законния 1- месечен срок от връчването му на всяка от
страните, при евентуалното
наличие на законовите предпоставки по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Ето защо предвид гореизложените мотиви и на основание чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.135 и чл.19, ал.3 от ЗЗД, въззивният ОС- С.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 505/03.11.2017г.
по гр.д.№ 1579/2017г. по описа на РС- гр.К., обл.С..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- С. пред ВКС на
Република България- С. в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, при наличието на предпоставки по
чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :