Присъда по дело №2533/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 91
Дата: 27 юни 2022 г.
Съдия: Костадинка Костадинова
Дело: 20211100202533
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 91
гр. София, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 27 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Костадинка Костадинова
СъдебниАЛЕКСАНДЪР Г.
заседатели:АЛЕКСАНДРОВ

СТАНИСЛАВ ЕМАНУИЛОВ
АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
и прокурора З. Сп. М.
като разгледа докладваното от Костадинка Костадинова Наказателно дело от
общ характер № 20211100202533 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс.АНТ. П. Г. – ЕГН **********, роден на **** г. в гр. София, с
постоянен адрес: гр. София, ул. ****, с настоящ адрес гр. София, ж. к. „Младост 1“,
бл. 42, вх. единствен, ****, българин, български гражданин, със средно образование,
работи като готвач към фирма „Г.“ - гр. София, женен, неосъждан за ВИНОВЕН в
това, че: На 18.12.2019г., около 16:20ч., в гр.София, на ул.“Въртопо“ пред № 24, при
управляване, без необходимата правоспособност, на товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастер“ с per. № СВ **** HP при маневра „движение назад“, нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 40 от ЗДвП (1) Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението; (2) По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности, и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката И.Н.С. с ЕГН **********, намираща се зад товарния
автомобил, като реализирал ПТП с нея, в следствие на което С. получила следните
травматични увреждания: 1.Тежка гръдна травма: -кръвонасядане на площ 9/6см на
височина 114-123 см от петите, централно на гръдния кош; -напречно непълно
счупване на гръдната кост на нивото на захващане на третите ребра и в областта на
1
мечовидния израстък; -счупване на ребра двустранно, както следва: от 1-во до 7-мо по
линия на счупване между задна и средна мишнична; от 5-то до 10-то по
паравертебрална;вляво: от 1-во до 8-мо, както и ключицата по линия от средна към
предна мишнична;. 2. Травма на крайниците: - по предната и външна повърхност на
лява мишница-кръвонасядания с неправилни форми, разположени без формирането на
характерна конфигурация,с размери между 2/2см и 10/Зс; -по предната повърхност на
дясното коляно, на височина 52- 54см-неправилно по форма кръвонасядане на площ
2/4см; -по предната повърхност на дясната подбедрица, на височина 43-44см-
неправилно по форма кръвонасядане на площ 1/1,5см; охлузване на площ 1/2см по
същата повърхност, на височина 33-34см., като смъртта на И.Н.С. е настъпила на дата
02.01.2020г. в УМБАЛ „Св.Анна“-София, където е била приета след ПТП-то и
настъпилата смърт е в непрекъсната причинно- следствена връзка с получените в
следствие на настъпилото ПТП на 18.12.2019г. травматични увреждания, като към
момента на настъпване на произшествието водача на товарен автомобил марка „Рено“,
модел Мастер“ с per. № СВ****НР АНТ. П. Г. е без СУМПС - управлявал МПС в срок
на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС с влязла в сила ЗППАМ № 19-4332-
004353/27.06.2019г., поради което и на основание по чл. 343, ал.3, пр.5, б. „б“, вр. чл.
343, ал. 1, б. “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл.54 НК му НАЛАГА
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 3 (три) години.
На основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 (пет) години, считано от влизане в сила
на присъдата.
На основание чл.343г НК, вр. чл.49, ал.2 НК от НК ЛИШАВА подс. АНТ. П. Г.
(със снета по делото самоличност), от право да управлява МПС за срок от 5 (пет)
години, считано от влизане в сила на присъдата.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия АНТ. П. Г. (със снета по
делото самоличност), да заплати, както следва: в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на СГС направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на 385, 20
лв., направените по делото разноски от органите на разследването в досъдебното
производство в размер на 820,50 лв. платими в полза на държавата по сметка на СДВР,
и по 5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд по реда на глава XXI от НПК.




Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ
по НОХД 2533/2021 г. по описа на СГС, НО, 27 състав

В СГС е внесен обвинителен акт от СГП срещу АНТ. П. Г. за това, че на 18.12.2019
г., около 16:20 часа в гр. София, на ул. „Въртопо“ пред № 24, при управление, без
необходимата правоспособност, на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мастер“ с рег.
№ СВ **** HP при маневра „движение назад“, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно: чл. 40 от ЗДвП „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението“; ал. 2 „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“,
като по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката И.Н.С. с ЕГН **********,
намираща се зад товарния автомобил, като реализирал ПТП с нея, в следствие на което С.
получила следните травматични увреждания: - тежка гръдна травма, кръвонасядане на площ
9/6 см. на височина 114-123 см. от петите, централно на гръдния кош, напречно непълно
счупване на гръдната кост на нивото на захващане на третите ребра и в областта на
мечовидния израстък, счупване на ребра двустранно, както следва: от 1во до 7-мо по линия
на счупване между задна и средна мишнична, от 5-то до 10-то по паравертебрална, вляво от
1-во до 8-мо, както ключицата по линия от средна към предна мишнична, 2. Травма на
крайниците – по предната и външна повърхност на лява мишница - кръвонасядания с
неправилни форми, разположени без формирането на характерна конфигурация, с размери
между 2/2 см. и 10/3 см. – по предната повърхност на дясното коляно, на височина 52-54 см.
– неправилно по форма кръвонасядане на площ 2/4 - по предната повърхност на дясната
подбедрица, на височина 43-44 см. неправилно по форма кръвонасядане на площ 1/1.5 см.;
охлузване на площ ½ см. по същата повърхност, на височина 33-34 см., като смъртта на
И.Н.С. е настъпила на 02.01.020 г. в УМБАЛ „Кв. Анна“ – София, където е била приета след
ПТП-то и настъпилата смърт е в непрекъсната – причинно следствена връзка с получените в
следствие на настъпилото ПТП на 18.12.2019 г. травматични увреждания, като към момента
на настъпване на произшествието водача на товарен автомобил марка „Рено“ модел
„Мастер“ с рег. № СВ****HP – А.Г. е без СУМПС – управлявал МПС в срок на изтърпяване
на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с влязла в сила ЗППАМ № 19-4332-004353/27.06.2019 г. – престъпление
по чл. 343, ал.3, пр. 5, б. „б“, вр. чл. 343, ал.1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК.
По делото като ЧО е конституирана В. Г. П., представлявана от поверениците адв.
П. и адв. Г..
Представителят на СГП поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение и
намира, че установената фактическа обстановка в обвинителния акт е доказана по безспорен
начин. Счита, че авторството на инкриминираното деяние е изведено съобразно показанията
на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия. Коментира заключението на КСМАТЕ, като
акцентира върху това, че причината за настъпилото ПТП се дължи изцяло на поведението на
подсъдимия. Излагат се доводи, че подсъдимото лице е посочило, че пострадалата се е
намирала в зона извън видимостта му. В тази връзка държавното обвинение навежда
доводи, че подсъдимият е изтъкнал, че е наясно с ЗДвП, както и с правилото на чл. 40 от
нормативния акт.
Анализира показанията на свидетеля К., като посочва, че съгласно същите
подсъдимият не се е огледал, за да провери има ли хора на паркинга преди да осъществи
маневра на заден ход. Излага твърдения, че причината за смъртта на пострадалата С. е
развилата се пневмония следствие на причинената й гръдна травма от осъщественото ПТП.
По отношение на субективната страна представителят на прокуратурата посочва, че
1
деянието е осъществено при форма на вина непредпазливост, като подсъдимият не е спазил
правилата за безопасност за движение, населеното място и наличието на пешеходци, които
преминават през паркинга. По отношение на индивидуализацията на наказанието
прокуратурата не намира, че са налице изключителни многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства, посредством които да се приложи чл. 55 от НК. Излага доводи,
че наказанието следва да бъде близко до минималния размер, а именно 4 години, като
посочва смекчаващи обстоятелства и изтъква като отегчаващо отнетото СУМПС на
подсъдимия.
Повереникът адв. П. се присъединява към пледоарията на представителят на
прокуратурата. Излага доводи, че назначената СМЕ доказва причината, поради което е
настъпила смъртта на пострадалата. Коментира, че не следва да бъде наложено прекалено
леко наказание, като доводи изтъква многобройни нарушения на ЗДвП. Прави коментар на
местопроизшествието и излага аргументи, че паркингите са места, на които шофьорите на
ПТП следва да бъдат с повишено внимание, както и че при маневра назад водачът на
маневриращото превозно средство следва да обезопаси по всички възможни начини
пространството. В тази връзка коментира практика на ВКС, че при маневра движение назад
не може да има съпричиняване от страна на пешеходеца. Относно пострадалата посочва, че
е без значение здравословното състояние, в което се е намирала по време на
произшествието, тъй като е починала вследствие на причинената й травма от настъпилото
ПТП. Моли съдът да постанови осъдителна присъда, като определи ефективно наказание
около минимума за подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия в лицето на адвокат М. посочва, че подзащитният й има
добри характеристични данни, чисто съдебно минало и е оказал първа помощ на
пострадалата след ПТП-то, същият е търсил контакт с пострадалата С., като такъв му е бил
отказан от роднините на пострадалото лице. Пледира за определяне на наказание при
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Излага критика
относно обстоятелството, че работодателят на подсъдимия не е осигурил друго лице, което
да помага при потегляне и паркиране на процесното превозно средство, тъй като А.Г. е
сигнализирал за наличието на мъртва точка при буса. В тази връзка защитата посочва, че не
е била осигурена и звукова сигнализация на превозното средство.
Излага доводи, че пробите на подсъдимия Г. за наркотици и алкохол са отрицателни,
както и че нарушенията на ЗДвП са административни актове. Коментира назначените и
изготвени КСАТЕ и СМЕ, като критикува обстоятелството, че вещите лица не са посетили
местопроизшествието. Намира, че здравословното състояние на пострадалата е от значение,
като посочва, че съгласно доказателствената съвкупност е установено, че И. С. е била със
слухов апарат. Излага коментар на медицинската документация на пострадалата, като
посочва че съгласно нея се установява недоброто здравословно състояние на С.. Посочва
също, че пешеходците имат задължения да спазват правилата за движение по пътищата.
Отправя искане към настоящата инстанция да освободи подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание- чл.78а НК. Алтернативно иска от
съда да приложи условно осъждане спрямо подсъдимия, като му определи 3 години ЛОС с
изпитателен срок от 5 години.
Подсъдимият подкрепя изложеното от адв. М.. В правото на последната си дума
подсъдимият изразява съжаление за смъртта на пострадалата.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият АНТ. П. Г. е роден на 27.11.1986 г. в гр. София, с постоянен адрес гр.
София, ж.к. „****, вх. единствен, ****, българин, български гражданин, със средно
образование, трудово ангажиран – работи като готвач във фирма „Г.“, женен, неосъждан,
ЕГН **********.
2
Същият към посоченият момент бил неправоспособен водач на МПС поради
лишаване от правоспособност от страна на компетентните органи. На 27.06.2019 г. била
издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-004353,
която била връчена на А.Г. и влязла в сила на 30.07.2019 г. С нея на основание чл. 171, т.4
от ЗДвП на подсъдимото лице било отнето свидетелството за управление на МПС, тъй като
му били отнети всички контролни точки.
Към края на 2019 г. А.Г. работил като куриер в куриерска фирма „Спиди“ и
управлявал служебен товарен автомобил марка „Рено Мастер“, с рег. № СВ****HP. Същият
все още бил неправоспособен водач към този момент.
На 18.12.2019 г. подсъдимият Г. бил на работа, като управлявал товарен автомобил
марка „Рено Мастер“, с рег. № СВ****HP. Около 16.20 часа в гр. София, ул. „Въртопо“
пред № 24 – паркинг на фирма „Б.“ извършвал товаро-разтоварителна дейност. Времето
било облачно, без ограничена видимост.
Пред вход-изход-а на фирма бил разположен паркинг, предназначен за използване от
страна на служители и гости, като бил покрит с трошена настилка, без дупки и неравности, с
наклон на спускане 4 мм, с размери – 7.5 метра ширина и 36 метра дължина. От дясната
страна на паркинга имало тротоарна площ с широчина от 2 метра, а в лявата част от
паркинга била разположена метална ограда.
През това време на посоченото място на улица „Въртопо“ се намирала пешеходката
И.Н.С. на 88 години, която била облечена в тъмни дрехи. И. С. решила да предприеме
пресичане, като започнала да преминава зад паркиралия товарен автгомобил „Рено Мастер“,
управляван от А.Г., в посока от ул. „Въртопо“ към входа на фирма „Б.“.
Междувременно А.Г. приключил товаро-разтоварната си дейност и предприел
маневра на заден ход, за да напусне паркинга. В момента, в който се качил и предприел
маневра на заден ход със скорост от порядъка на 10 км/ч. подсъдимият нямал видимост
какво се случва в задната част на превозното си средство. Поради липсата на видимост, тъй
като страничните огледала не покривали изцяло задната част на автомобила, а превозното
средство нямало задно огледало, подсъдимият не успял да възприеме пресичащата
непосредствено зад товарния автомобил пешеходка С.. Като подсъдимият нямал техническа
възможност да стори това, но и не обезопасил тръгването си от паркинга, като
непосредствено преди да потегли не проверил пространството зад товарния автомобил,
както и не осигурил човек, който да му сигнализира за опасности. След стартирането на
товарния автомобил А.Г. изминал разстоянието от около пет метра, не възприел
преминаващата пешеходка и не реагирал върху спирачната система. С оглед на което
последвал удар между задната част на автомобила в областта на вратите и дясната
подбедрица на пешеходката. Вследствие на удара И. С. паднала на пътната настилка.
Момента на настъпилото местопроизшествие бил възприет от свидетеля В.К., който
се намирал във фоайето на сградата на фирма „Б.“. В.К. излязъл и се насочил към паркинга,
като тупнал по автомобила, за да сигнализира на подсъдимия Г. да спре. А.Г. чул и веднага
преместил напред товарния автомобил и го спрял. Подсъдимият се насочил към задната част
на товарния автомобил, като видял лежащата зад превозното средство жена, която имала
слухов апарат. И. С. била в съзнание и имала кръв по главата, пострадалата се оплакала, че я
болят гърдите и лявата ръка. А.Г. сигнализирал за случая на телефон 112.
Подсъдимият Г. преместил товарния автомобил на предишното му място, за да не
пречи на преминаващите превозни средства от паркинга.
На място пристигнал екип на „Бърза помощ“, както и полицейски екип от 07 РУ-
СДВР. Екипът на ЦСМП транспортирал пострадалата до лечебно заведение МБАЛ„Света
Анна“ АД – София, за оказване на медицинска помощ. Полицейските служители запазили
местопроизшествието и извършили оглед, като тествали подсъдимия Г. за наличието на
3
алкохол и упойващи вещества. Пробите за наркотици и алкохол на водача на товарния
автомобил били отрицателни.
Пострадалата С. останала в МБАЛ „Св Анна“ за активно наблюдение и
реанимационни мероприятия. Били й назначени и проведени образни изследвания, които
установили данни за хемопневмоторакс вляво. На пострадалата й бил поставен торакален
дрен и активна аспирация. И. С. получила дихателна недостатъчност, което състояние
наложило интубирането й и трахеостомия. Независимо от проведеното лечение състоянието
на пострадалата продължило да се влошава и същата изпаднала в асистолия и на 02.01.2020
г. И. С. починала.
При осъществения оглед на труп и извършената аутопсия на В.Г. били установени
следните комплексни травматични увреждания – двустранна белодробна пневмония, тежка
гръдна травма - кръвонасядане на гръдния кош, счупвания на гръдната кост и на ребра
двустранно по няколко линии на счупване, кръвонасядане на вътрешната повърхност на
меката черепна покривка, кръвонасядания на лявата мишница и десните коляно и
подбедрица, охлузване на дясната подбедрица. Като причината за смъртта съгласно вещото
лице е тежката гръдна травма, довела до развитието на двустранна белодробна пневмония.
Съгласно заключението на назначената и изготвена КМАТЕ се установи, че
получените травматични увреждания от страна на пострадалата са вследствие на
настъпилото ПТП, като причината за смъртта се намира в пряка и непрекъсната причинно-
следствена връзка с получените при ПТП-то травматични увреждания.
Изложената фактическа обстановка съдът възприе и изгради въз основа на следните
доказателства, доказателствени средства и способи за доказване – показанията на
свидетелите – В. К. К. /л. 62 – 66 от съдебно заседание пред СРС, показанията на свидетеля
от досъдебно производство л. 19 са прочетени частично на основание чл. 281, ал. 5 вр. с ал.
1 от НПК/, В. Г. П. /л. 287 – 289 от съдебно заседание пред СГС/, А.С. /л. 290 – 291 от
съдебно заседание пред СГС/, обяснения на подсъдимия /л. 297 – 300, л. 422 - 427 от съдебно
заседание пред СГС/, М.Т. М. – И. /л. 420 – 421 от съдебно заседание пред СГС/,
констативен протокол № С- 749 /л.3 от ДП/, протокол за оглед на местопроизшествие, ведно
с албум /л. 7 – 13 от ДП/, комплексна медико-автотехническа експертиза /л. 23 – 37 от ДП/,
съдебномедицинска аутопсия на труп №16/2020 г. /л. 40 – 43 от ДП/, медицинска
документация от МБАЛ „Света Анна“ АД – София /л. 44 – 51 от ДП/, справка за съдимост /л.
56 от ДП/, заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19 – 4332-
004353 /л. 59 от ДП/, справки картон на водача и АИС „Български документи за
самоличност“ /л. 60 – 64 от ДП/, справка за съдимост /л. 24 от СП пред СГС/, фиш за спешна
медицинска помощ /л. 108 от СП пред СГС/, медицинска документация /л. 117 – 131, 146-
158, 160 - 283 от СП пред СГС/, протокол за извършено техническо изследване на диалог,
записан на аудио запис /л. 332 – 337 от СП пред СГС/.
Съдът изгради своите фактически изводи по отношение на обстоятелствата свързани
с настъпилото местопроизшествие посредством свидетелските показания на В.К.,
обясненията на подсъдимото лице, както и приобщените като писмена документация –
протокол за оглед на местопроизшествие и констативен протокол. Като безспорно съдът
намира обстоятелството, че на процесната дата и конкретизирания времеви период
подсъдимият Г. е бил на работа и е управлявал товарния автомобил, който е блъснал
пострадалата С.. Посочените факти се установиха съобразно обясненията на подсъдимия,
както и от изложените твърдения от страна на свидетеля К..
Очевидец на процесното ПТП е станал св.В.К.. По отношение на механизма на
произшествието, позиционирането на товарния автомобил, данни относно пострадалата,
както и конкретно осъществени маневри от страна на подсъдимия съдът се довери изцяло
на показанията на свидетеля. Разпитан в хода на съдебното заседание В.К. посочва, че е
станал свидетел как подсъдимото лице, осъществявайки маневра на заден ход със служебен
4
товарен автомобил, е ударил пешеходка, която се е намирала на улицата зад буса. Съдът
приобщи частично показания на свидетеля от досъдебната фаза отнасящи се до конкретните
действия на подсъдимия преди да настъпи процесния инцидент с пострадалата. Предвид
изминалия времеви период от инкриминираното събитие настоящата инстанция намира за
житейски обяснимо обстоятелството, че показанията на свидетеля К. в тази им част следва
да бъдат взети предвид и предпочетени пред изложеното от него пред съда в тази им част.
Описаният от страна на В.К. механизъм на пътнотранспортното произшествие се намира в
синхрон с обясненията на подсъдимото лице.
Съдът констатира единство между твърденията на В.К. и А.Г. и по отношение на
това, че И. С. е паднала по гръб и че е била в съзнание в непосредствено след
местопроизшествието. Първата инстанция се довери на свидетелските показания на В.К.
свързани с описание на пострадалата с какви дрехи е била облечена и това, че същата е била
със слухов апарат. Свидетелят е разполагал с достатъчно време да възприеме облеклото и
външните белези на И. С. преди да дойде медицинския екип, който я е транспортирал към
лечебното заведение. Посредством твърденията на разпитаното лице съдът констатира, че
подсъдимия Г. е сигнализирал на телефон 112 и е помогнал на пострадалата, в това число
осигурил е кашони, за да я предпази от студа, до пристигане на медицинския екип.
В.К. излага подробно сведения и относно паркинга, настилката му, че същият се е
ползвал главно от служители на фирмата и от лица, които идват до фирмата. Свидетелят К.
посочва също, че паркингът е обозначен с табела, както и че в близост има обособена
широка асфалтирана пътека, която често не е използвана от минаващите пешеходци, тъй
като същите предпочитат да преминават по самия паркинг. Изложените твърдения от страна
на свидетеля кореспондират с отразените в изготвения протокол за оглед на
местопроизшествие данни и скицата към него.
Съгласно показанията на В.П. съдът изгради представа за получените травматични
увреждания и усложнения след настъпилото произшествие с пострадалата. В.П. излага
твърдения, че не е имала възможност да разговаря с майка си, като информация относно
здравословното състояние и хода на лечението свидетелката е научавала от лекуващите я
лекари. Изложените факти от страна на свидетелката относно травматичните увреждания
следствие на процесното ПТП и настъпилите усложнения се припокриват с приобщените
като писмени доказателства медицинска документация от лечебното заведение, както и с
изводите на експертите по изготвените КМАТЕ и съдебномедицинска аутопсия на труп.
Съдът намира припокриване на изложеното от страна на свидетелката П. и обясненията на
подсъдимото лице в частта, че последният се е интересувал от състоянието на И. С. и е
ходил до лечебното заведение, за да предложи помощта си. Посредством показанията на
дъщерята на пострадалата съдът установи общото здравословно състояние на И. С. преди
настъпването на инцидента. По отношение на показанията на свидетелите А.С. и М.М.
съдът не постави в изграждане на изводите си същите, тъй като съдът констатира липса на
спомен в посочените свидетели, което прави показанията им неинформативни.

В хода на съдебното заседание обяснения дава и подс. А.Г.. При анализа на
твърденията на подсъдимото лице съдът взе предвид двояката природа на обясненията като
доказателствено средство и средство за защита. Съпоставени с доказателствената
съвкупност съдът прецени, че следва да кредитира частично изложените факти от страна на
подсъдимото лице. Същите по отношение на описанието на паркинга, част от механизма на
настъпилото ПТП и това, че е оказал съдействие и помощ на пострадалата се припокриват
със свидетелските показания на свидетеля К..
Съдът прецени, че не следва да се довери на твърдението на А.Г., че преди да се
качи на шофьорското място и да стартира товарния автомобил се е огледал за преминаващи
пешеходци. Изложеното обстоятелство не намира потвърждение с приобщените показания
5
на свидетеля очевидец, който е успял да възприеме момента на удара и предхождащите
действия на подсъдимото лице. Като в тази връзка свидетелят К. посочва, че след като е
натоварил пратките в буса се е качил в превозното средство и е потеглил.
От житейска гледна точка съдът намира, че ако подсъдимият е огледал района около
паркинга непосредствено преди да предприеме маневра на заден ход е щял да възприеме
приближаващата го пострадала предвид възрастовите особености на същата. Съдът
кредитира обясненията на подсъдимия в частта, в която посочва, че няма пълна видимост в
задната част на товарния автомобил.
В тази връзка относно липсата на цялостна видимост подсъдимият заявява, че е
запознат с нормативната уредба, разписана в ЗДвП по този повод, както и че не е осигурил
второ лице, което да наблюдава за наличието на опасности. Подсъдимият посочва, че е
разговарял с работодателя си относно наличието на мъртва точка, която пречи на пълната
видимост на шофьора към задната част на товарните автомобили, както и че същият е бил
уведомен за временната неправоспособност за управление на МПС, която е имал А.Г..
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и в тази им част, както и относно изложеното,
че същият се е интересувал от здравословното състояние на пострадалата и е направил опит
да се свърже с нея.
Съдът кредитира приобщените писмени доказателства и доказателствени средства,
които допринасят за доизясняване на обстоятелствата по делото. Посредством протокола за
оглед на местопроизшествието, съставен по реда и правилата на НПК и съдържащ всички
необходими реквизити, съдът извлече данни относно обстановката на паркинга,
разположението на товарния автомобил и мястото, на което пострадалата е паднала.
Протоколът и скицата към него допринасят и са съществен доказателствен източник при
изясняване на механизма на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Този съдебен
състав кредитира и съставения констативен протокол и фиш за спешна медицинска помощ,
въз основа на които се извлякоха данни за процесното ПТП, обстоятелството, че
пострадалата жена е с травматични увреждания, както и липсата на употреба на алкохол и
наркотични вещества от страна на подсъдимия.
Въз основа на приобщената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19 – 4332-004353 първата инстанция констатира, че СУМПС на подсъдимото лице
е временно иззето. Посредством справки картон на водача и АИС „Български документи за
самоличност“ съдът установи нарушенията на ЗДвП както и че към момента на
инкриминираната дата А.Г. е бил без възстановено право на управление на
МПС.
Въз основа на приложената медицинска документация настоящата инстанция
придоби представа за общото здравословно състояние на пострадалата към момента на
инкриминираното събитие, както и за причинените травматични увреждания от
произшествието. Чрез предоставените от МБАЛ „Св. Анна“ АД – София писмени документи
съдът изгради представа за проведеното лечение на пострадалата, както и настъпилите
усложнения в здравословното състояние на пациентката, вследствие на които И. С. е
починала.
По отношение на съдебното минало на подсъдимия, настоящият състав даде вяра на
приложената по делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предходни
осъждания.
Настоящата инстанция няма основания за дискредитиране и прие в основаната на
доказателствените си изводи в подкрепа на обвинението заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп № 16/2020 г., което е в основата и на последващата
назначена и извършена КМАТЕ. Експертът подробно е описал причинените на пострадалата
физически травми, довели до настъпилите усложнения в здравословното състояние и по-
късно и до леталния изход. Като причина за настъпилата смърт, вещото лице е определило
6
тежката гръдна травма, която е довела до развитието на двустранна белодробна пневмония.
Съдът кредитира и експертното заключение, че смъртта на пострадалата е вследствие на
травматичните увреждания. Заключението на вещото лице относно причината за смъртта и
причинно следствената връзка с настъпилите травматични увреждания от ПТП-то си
кореспондират с изводите на извършената КМАТЕ.
Първоинстанционният съд кредитира изцяло изготвената КМАТЕ. В хода на
съдебните заседания вещото лице отговори обосновано на поставените му въпроси във
връзка с изготвеното експертно заключение. По отношение на медицинската част изводите
на експертите изцяло съвпадат с заключението на вещото лице, извършило аутопсията на
починалата жена. Относно обстоятелствата, свързани с механизма на настъпилото ПТП,
скоростта на товарния автомобил, могъл ли е водачът на превозното средство да
предотврати удара, съдът също ползва с доверие заключението на КМАТЕ. Изводите на
вещото лице в тази част съответстват на свидетелските показания на В.К..
Настоящата инстанция кредитира изготвената в хода на съдебното производство
техническа експертиза, въз основа на която извлече данни за лицето, подало сигнал за
осъществилото се ПТП на инкриминираната дата. От съдържанието на обективираните в
експертизата фонетични файлове съдът установи, че сигнал е подал подсъдимия А.Г. за
настъпилото произшествие.
За да отговори на основния въпрос дали подсъдимият следва да носи наказателна
отговорност за престъплението, за което е бил привлечен, съдът обсъди всички
доказателства и доказателствени средства, върху които се гради приетата за установена в
обвинителния акт фактическа обстановка. Извършеният анализ на събраните
доказателствени материали поотделно и в тяхната логическа връзка обуслови извод за
доказаност на инкриминираното престъпление.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка и доказателствения анализ,
съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият А.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 343, ал.3, б. „б“ ,
вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото безспорно се установи, че на инкриминираното място и в
инкриминираното време подсъдимият Г. е управлявал товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мастер“ с рег. № СВ **** HP. Безусловно се установи, че пешеходката И. С. е била
ударена от автомобила, управляван от Г.. Еднозначно този факт се извлича от гласните
доказателствени средства на свидетеля К. и обясненията на самия подсъдим, както и от
съставените констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествието.
Съгласно задължителната съдебна практика, инкорпорирана в ППВС № 1 от 1983 г.,
понятието „управление“ включва всички действия и бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство. Подсъдимият е управлявал товарния автомобил по ул.
„Въртопо“ пред № 24, като е осъществявал маневра движение назад. От обективна страна по
делото се установи, че извършената маневра от подсъдимия е осъществена в нарушение на
правилата за движение по пътищата и по-точно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който "По
време движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад
превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.“ В конкретния случай с безспорност се установи, че при
движението на управлявания от подсъдимото лице товарен автомобил, подсъдимият в
качеството си на водач, който се движи назад, е бил длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство. В конкретния казус се констатира, че това е било невъзможно
предвид спецификите на процесния автомобил, който няма задно стъкло и установеното
обстоятелство от извършената КМАТЕ, че страничните огледала не осигуряват обзорност в
зоната зад автомобила.
7
В тази насока съдът не се съгласява с наведения довод от страна на защитата, че
работодателят на подсъдимия е следвало да осигури друго лице, което да маневрира при
потегляне и паркиране процесното превозно средство, тъй като подсъдимия е предупредил
за наличието на мъртва точка. Макар и да липсва съдействие от страна на работодателя на
подсъдимото лице, това обстоятелство не е в състояние да отмени осъщественото от страна
на А.Г. нарушение на правилата за движение по пътищата. Това е така, тъй като законът е
вменил в задължение на водачите на МПС да следят за опасност и в случай на
невъзможност да предприемат действия по осигуряване на безопасно осъществяване на
предприетата маневра на заден ход.
Още повече при положение, че товарния автомобил не е разполагал и с необходимата
техника, подпомагаща обезопасено движение на заден ход, водачът на процесното МПС е
следвало да прояви по-голяма бдителност при управление на товарния автомобил на заден
ход. Като е било необходимо да осигури второ лице, което да следи и сигнализира за
евентуално възникване на опасност за движението. Именно неосигуряването на второ лице
и липсата на пълна видимост в задната част на превозното средство не е позволило на
подсъдимия да възприеме преминаващата пешеходка, която в момента на движението на
заден ход на процесното МПС се е намирала в мъртвата точка на товарния бус. В тази
връзка осигуряването на второ лице не е било непосилно, тъй като в близост се е намирал
свидетеля К., който би могъл да съдейства на подсъдимия при осъществяване на маневрата.
При особеностите на извършваната маневра, включваща предвижване на заден ход,
конструктивните специфики на автомобила, и конкретния участък, паркинг, по който се
движат хора, в населено място, подсъдимият е следвало да прояви особено внимание при
осъществяване на маневрата, за да не създаде опасност за другите участници в движението.
В подобен смисъл е й становището на вещото лице, изготвило КМАТЕ, което е стигнало до
заключение, че при конкретните пътни условия, водачът е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на произшествието в случай, че осигури второ лице, като по този
начин спази и установеното в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Извън съмнение е, че неспазвайки
правилата за движение и по-точно чл. 40, ал. 2 от ЗДвП подсъдимият Г. с поведението си е
причинил травматичните увреждания на пострадалата С..
Тук следва да се отбележи, че пострадалата И. С. също не е пресичала безопасно,
като вместо по обособената асфалтирана пътека е предпочела да се придвижи през паркинга,
на който паркират и потеглят различни превозни средства. Това поведение на пострадалата,
не изключва ангажирането на наказателна отговорност на подсъдимия, а следва да бъде
отчетено при индивидуализация на наказанието му. Това е така, тъй като подсъдимият не е
спазил изискването на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. В тази насока съдът не споделя доводите на
повереника, че в конкретния случай не може да се обсъжда поведението на пешеходката
поради спецификата на маневрата. Макар маневрата на заден ход да е по-непредвидима за
пешеходците, следва да се вземе предвид, че инкриминираното деяние е осъществено на
паркинг, на който придвижването на заден ход на превозните средства е често срещано. От
друга страна съгласно доказателствената съвкупност се установи, че в близост е имало
безопасно място за движение на пешеходци, а именно асфалтираната пътека.
Налице е и съставомерният противоправен резултат – смърт на пострадалата. В
резултат на реализираното ПТП тя е получила подробно описаните травми в заключенията
на КМАТЕ и СМЕ на труп. Експертите са категорични, че причината за смъртта е тежката
гръдна травма, която е довела до развитието на двустранна белодробна пневмония и
леталния изход за пострадалата. Установените травматични увреждания, довели до смъртта
на И. С. се намират в пряка причинно-следствена връзка с реализираното ПТП. Всички те
са причинени от съприкосновението с управлявания от подсъдимия Г. товарен автомобил.

В хода на наказателното производство се установи с безспорност, че А.Г. е
8
управлявал процесното превозно средство в период, в който същият е бил без необходимата
правоспособност. От приобщените ЗППАМ № 19-4332-004353/27.06.2019 г. и справки на
картона на водача и „АИС“ „Български документи за самоличност“ се установи, че към
инкриминирания момент подсъдимият е бил неправоспособен водач на МПС.
От субективна страна първоинстанционният съдебен състав намира, че деянието е
извършено от А.Г. непредпазливо при форма на вината небрежност. Подсъдимият е
причинил съставомерния резултат, без да е предвиждал, че ще реализира ПТП, в което ще
загине пострадалата. Същият обаче е бил длъжен и е могъл с оглед задължението си по чл.
40, ал. 2 от ЗДвП да осигури второ лице и да предотврати пътнотранспортното
произшествие.
По отношение на вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343, ал.3, б. „б“ , вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е
предвидено наказание „лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, а в чл. 343г от
НК е предвидено кумулативно и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК.
В конкретния случай не са налице условията за приложението на чл. 78а от НК,
независимо от доводите на адв. М., тъй като с инкриминираното деяние е причинена смърт,
с оглед на което осъщественото престъпление попада в изброените хипотези на чл. 78а, ал. 7
от НК, при наличието на които не се прилага института на освобождаване от наказателна
отговорност освен това за него е предвидена наказателна отговорност от 3 до 15 години
ЛОС и не отговаря на изискванията на чл.78а, ал.1, б.а от НК
При индивидуализацията настоящият съдебен състав отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, оказване на помощ
на пострадалата, трудовата ангажираност, както и поведението на пешеходката, отбелязано
по – горе. Съдът констатира едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а именно това,
че подсъдимия е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата,
отразени в справката от КАТ.
При това съдът намира, че не са налице предпоставките спрямо подсъдимото лице да
се определи наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно под минимума. В
настоящия случай наред с посочените смекчаващи отговорността обстоятелства е налице и
отегчаващо такова, което оказва влияние при преценка на индивидуализацията на
наказанието.
В крайната си преценка относно размера на наказанието, съдът прие, че следва да го
определи в минимално предвидения в разпоредбата размер от 3 години „лишаване от
свобода“. В конкретния случай са налице материално-правните предпоставки на чл. 66, ал. 1
от НК – наложеното наказание ЛОС не надвишава 3 години, подсъдимият Г. е неосъждан и
за постигане целите на наказанието и поправянето му не е наложително да изтърпи
наказанието ефективно.
С оглед на което съдът отложи изпълнението на така определеното наказание от 3
години ЛОС за срок от 5 години от влизане на присъдата в сила.
Отлагане на изпълнението на определеното наказание би осъществило адекватно и
достатъчно интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху личността
на подсъдимия, поради което съдът прие, че не се налага откъсването му от нормалната му
социална и семейна среда. В този случай не може да не се отчете обстоятелството, че се
касае за семеен човек, без налични други престъпни прояви, който, изводимо от думите и
поведението, поема отговорност за случилото се. Предвид обстоятелството, че преценката за
прилагане на института е пряко обвързана с индивидуалните способности и характер на
дееца, акцентът се поставя приоритетно върху специалната, а не генералната превенция. Тъй
като чрез определяне на наказанието се цели на първо място поправянето на дееца и
превъзпитаването му към спазване на законите, след което е мястото на генералната
9
превенция.
Предвид кумулативния характер на наказанието по чл. 37, ал.1, т. 7 от НК, съдът
на основание чл. 343г от НК лиши подсъдимият от права да управлява МПС за срок от 5
години. Като съобрази посочените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, а
също и разпространеността на този вид деяние, изключително тежките последици от
процесното ПТП, изразяващи се в причиняване на смърт на пострадалото лице, както и това,
че А.Г. има голям брой административни нарушения на правилата за движение по пътища,
като намери че лишаването от правоуправление следва да бъде за срок по-дълъг от срок на
наказанието „лишаване от свобода“.
Предвид изхода на наказателното производство съдът на основание чл. 189, ал.3 от
НПК възложи в тежест на подсъдимия Г. направените по делото разноски.
Така мотивиран съдът постанови своята присъда.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10