Р Е
Ш Е Н
И Е №
260233
гр. Пловдив,17.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно
гражданско отделение,в публично заседание на седемнадесети ноември,през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева ЧЛЕНОВЕ: Надежда Дзивкова Таня Георгиева
при
секретар Валентина Василева,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№
2471/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. във вр. с чл.439 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С.Р.Р.,ЕГН-********** чрез
пълномощника ѝ адв.Кр.Р. против
Решение № 2431/14.07.20г.,постановено
по гр.д.№ 14045/19г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.,с което са отхвърлени предявените от С.Р.Р. против „ЕВН България
Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,със седалище
гр. Пловдив кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 439 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните,че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден
изпълнителен лист от 12.04.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 2096/2013 г. по описа
на Районен съд–Пловдив,въз основа на който е образувано изп.д.№ 347/13г.по
описа на частен съдебен изпълнител Величко Апостолов с рег. № 827, продължило
като изп.д. № 6782/17г. по описа на частен съдебен изпълнител Константин Павлов
с рег. № 824, както следва: сумата от 2 274,71лв.–главница,представляваща
незаплатена топлинна енергия за обект в гр. П., ул. ***за периода от
01.05.2011г.до 30.04.2012г.,сумата от 233,89лв.–обезщетение за забава за
периода от 01.07.2011г. до 05.02.2013г. и сумата от 265,43 лв.– деловодни
разноски, ведно със законна лихва върху главницата от 06.02.2013г. до
окончателното й изплащане, поради погасяването им по давност.Жалбоподателката моли да бъде отменено като неправилно и необосновано атакуваното решение и вместо това да се постанови друго,с което да се уважат изцяло предявените искове.Претендират
се разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна- „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,чрез пълномощника си
юрск.И.Д. е депозирал писмен отговор,в който поддържа становище,че жалбата е неоснователна по подробно изложени в отговора съображения.Иска
потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно.Претендира разноски
за въззивното производство за юрск.възнаграждение.Прави възражение за
прекомерност на поискания от другата страна адв.хонорар на осн.чл.78,ал.5от ГПК.
Пловдивският окръжен съд,след преценка на
процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства
по делото във връзка с доводите на страните,приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от
легитимирана да обжалва решението страна
срещу подлежащ на обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по
правилността на решението съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото
не се засяга приложението на императивна материалноправна разпоредба, както и
не се твърди конкретно нарушение на процесуалните правила, обосноваващо
служебно събиране на доказателства.
Пред Районен съд-Пловдив е заведена искова молба
от С.Р.Р. против "ЕВН България Топлофикация"ЕАД,в която се твърди,че изпълнителното
производство е образувано по молба на взискателя,подадена на 13.06.2013г.На
20.06.2013г. ищцата в качеството й на длъжник получила покана за доброволно
изпълнение.Първото
действие,което довело до
прекъсване на давността за вземанията по изпълнителният лист било извършено на
07.08.2013г.,когато от работодателя на ищцата било получено съобщение за
налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. След това изпълнително
действие не били извършени други,довели до прекъсване на давността.На 09.04.2015г. ищцата получила съобщение за насрочване на
опис на движимото й имущество на 19.05.2015г.,който
опис обаче не бил извършен.Давността за погасяване на
вземанията,предмет на изпълнителният лист,била тригодишна,доколкото последните
представлявали периодични плащания,поради
което последните били погасени по давност на 07.08.2016г.С погасяване на главното задължение и на основание чл.119 от ЗЗД били погасени и вземанията за лихви и разноски.Твърди се в исковата молба,че изпълнителното производство е било перемирано на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК, тъй като след депозиране на молбата за образуване на
изпълнителното производство,взискателят– ответник не е депозирал в продължение
на две години молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия. Такава била подадена едва на 29.09.2016г.,с която взискателят
направил искане за проучване на материалното и имущественото състояние на
длъжника.
Ответникът "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД с
писмения си отговор по чл.131 от ГПК е оспорил изцяло така предявените искове.Счита,че с молбата за образуване на изпълнителното производство
съдебният изпълнител е бил овластен по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ да предприема всички необходими и възможни изпълнителни
действия за събиране на вземането,поради
което и молбата за образуване на
изпълнителното производство е довела до прекъсване на давността.След като на 07.08.2013г.е наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника,след този момент не е имало период от две години,в който да не са
осъществявани изпълнителни действия.С призовката за принудително изпълнение,връчена
на длъжника на 09.04.2015г.,бил насрочен опис на движимите вещи на длъжника за
19.05.2015г.,който не бил
извършен,а единствената причина за това била изявеното от длъжника желание за доброволно погасяване
на задължението.Същевременно на 29.09.2016г.в качеството си на взискател
ответникът депозирал молба с искане за предприемане на конкретни изпълнителни
действия.Поддържа се
тезата,че за настъпване на перемцията по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК е без значение дали искането за предприемане на
конкретен изпълнителен способ е последвано от извършване на валидни
изпълнителни действия.Значение имала единствено активността на взискателя.Излагат се твърдения,че давността за вземането,предмет на изпълнителния лист е била
прекъсвана с всяко доброволно плащане от страна на длъжника.
В хода на производството е приложен заверен
препис в цялост от изп. д. № 347/13г.по описа на ЧСИ В.Апостолов,преобразувано в
изп.д.№ 4887/16г.по описа на ЧСИ А.Ангелаков,преобразувано в изп.д.№6782/17г.
на ЧСИ К.Павлов.
По
делото се установява,че с изпълнителен лист от 12.04.2013г.,издаден по
ч.гр.дело № 2096/2013г.по описа на ПдРС,издаден на основание влязла в сила
Заповед № 1323/08.02.2013г.,ищцата е осъдена да заплати в полза на ответника
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумата от 2 274,71лв.–главница,сумата от
233,89лв.–обезщетение за забава за периода от 01.07.2011г.до 05.02.2013г.и
сумата от 265,43лв.–деловодни разноски,ведно със законна лихва върху главницата
от 06.02.2013г. до окончателното й изплащане
За принудително събиране на вземането по
изпълнителния лист е образувано изп.д. №
347/13г.по описа на частен съдебен изпълнител Величко Апостолов с рег. № 827 и
район на действие Окръжен съд-Пловдив.
От материалите по цитираното изп.дело,приложено
към първоинстанционнот е видно,че изпълнителното производство е образувано с
разпореждане на съдебния изпълнител по молба на взискателя от 13.06.2013г.,като
с молбата взискателят е поискал да се премине към изпълнение с прилагане на
всички, предвидени в ГПК способи и на основание чл.18 от ЗЧСИ е овластил
съдебния изпълнител да предприема изпълнителни действия от негово име.
С разпореждане от 01.08.2013г. и на основание
чл. 458 ГПК държавата е присъединена като взискател в производството,поради
установяване на публични вземания, при осъществена справка от съдебния
изпълнител.
С разпореждане частният съдебен изпълнител е
наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,получавано при
“Столово хранене – Х.” ЕООД,като е приложено и запорното съобщение,получено от
третото задължено лице на 07.08.2013г.С
разпореждане от 09.04.2015г.е
насрочен за 19.05.2015г.опис на движимите вещи на длъжника, находящи се в гр.
П., ул. ***.
Няколко дни преди датата за провеждане на описа
е постъпила при ЧСИ молба-на 15.05.2015г.от длъжникът С.Р. с искане за разсрочено
плащане на задължението по изпълнителното дело с посочен начин на плащане-
всеки месец,считано от 15.05.2015г.по 100лв.В молбата е обективирано искане на
длъжника насроченият за 19.05.2015г. опис да не бъде извършван.Молбата на
длъжника е получена от взискателя,който с изявление от 18.05.15г.,обективирано
върху самата молба е посочил,че няма възражения и моли, в случай,че посочения
погасителен план не се спази, да бъдат предприети изпълнителни действия.
Видно от приетата като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,длъжникът е извършил две плащания:на 28.05.2013г.за сумата от
727, 45лв. и на 23.07.2018г.за сумата от
133,65лв.С така постъпилите суми са погасени вземания,дължими по изпълнителното дело.Изпълнителното
производство е преобразувано в изп.д. № 4887/2016 г. по описа на частен съдебен
изпълнител Ангел Ангелаков с рег. № 826 и район на действие Окръжен съд –
Пловдив.
С молба от 29.09.2016г.взискателят
е поискал съдебният изпълнител да осъществи проверка за имущественото състояние
на длъжника и в случай, че установи, че последният притежава имущество, да
премине към изпълнение с всички предвидени в ГПК способи, включително чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника недвижими имоти, движими вещи и
вземания от трети лица.
Като безспорно по делото е прието,че за процесните
суми са издадени заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК от 08.02.13г.по
ч.гр.д. № 2096/2013г.по описа на ПдРС,която е влязла в законна сила и изпълнителен лист,както и че въз основа на издадения изпълнителен лист
е било образувано изп.д.№ 347/13г.по описа
на ЧСИ Величко Апостолов,продължило като изп.д.№ 6782/17г.по описа на ЧСИ
Константин Павлов.
Районният съд в обжалваното решение е
приел,че вземанията на ответника не са
погасени по давност.С оглед на установеното от фактическа страна спорът се заключава в
това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват давността и респ.дали
е настъпила перемпция.
Съдът намира от правна страна следното:
Нормата на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се
прекратява,когато взискателят не поиска извършването на изп.действия в
продължение на две години,като
изключение от това правило правят делата за издръжка.Съгласно трайната
съд.практика и задължителните указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по
т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ,а
именно-насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана,присъединяването на
кредитор,възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане,извършването на опис и оценка на
вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на продан и т.н.до
постъпването на парични суми от проданта или от плащания от трети лица.Указано
е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по извършването на
изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно същото ТР не са
изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането и
връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение.
Първият въпрос,на който следва да се
отговори,е свързан с възражението,направено от въззиваемата страна в отговора
ѝ на въззивната жалба за приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото
дело,тъй като се твърди от
топлофикационното дружество,че това ТР поражда действие занапред,поради което
приложение в случая следвало да намери
отмененото с това ТР ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не
тече по време на изпълнителния процес.Становището на жалбоподателя не се
споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните
решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по отношение на
действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и ограничения на
обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС
приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава
тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново
правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от
влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(определение №
53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по
ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Ето защо
не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно
решение № 2/26.06.15г.
По отношение на давността настоящата инстанция намира,че вземането
на кредитора-въззиваем в настоящото производство се погасява с тригодишна
давност.Влязлата в сила заповед по чл.410 ГПК се ползва само с изпълнителна
сила.Единствено в случаите,когато има постановено решение по установителен иск
по чл.422 ГПК,се формира сила на присъдено нещо относно съществуване на вземането
и само в този случай е приложима нормата на чл.117,ал.2 от ЗЗД. Такова решение
в случая няма.Правните последици на акта по чл. 410 от ГПК не се приравняват на
съдебно решение,постановено в исковия процес,поради което срокът на новата
давност по чл.117,ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за
погасяване на вземането,предмет на това производство,като разпоредбата
на чл. 117,ал.2 от ЗЗД не намира приложение.Ето защо в случая давността за всяко едно от процесните вземания за цените на топлинната
енергия е започнала да тече от деня,в който съответното вземане е станало
изискуемо (т.е. след изтичане на срока по чл.34, ал.1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД на потребители в град Пловдив),като изискуемостта на най-късно възникналото от тях–това за заплащане
на стойността на топлинната енергия за месец април 2012г.,е настъпила
на 01.06.12г.,видно от ССЕ.
На 13.06.2013г. е образувано
изпълнителното дело.Това действие обаче не е прекъснало течението на
давността.При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие,изграждащо съответния способ. Нова давност започва
да тече и с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.Съобразно изложеното по-горе във връзка с приетите постановки в т.10
на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015г.на ВКС,въззивният съд приема,че
давността е прекъсната на 07.08.13г. с
налагането на запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.
На основание чл.117,ал.1 от ГПК от
прекъсването на давността почва да тече нова давност.Следователно от
07.08.13г.тече нова давност,която би изтекла на 07.08.16г.,ако в този период
взискателят не е искал и съответно не са се извършвали изпълнителни
действия.Съобразно приетото в посоченото по-горе тълкувателно решение,когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В случая обаче настоящата инстанция намира,че по
изпълнителното дело са извършвани изпълнителни действия в период,по-малък от
две години.Споделят се изводите на районния
съд,че насроченият за 09.04.15г.опис
на дв.вещи прекъсва давността.Макар това изпълнително действие да не е било реално
осъществено от съдебния изпълнител,по този начин ЧСИ е насочил изпълнението
чрез приложение на конкретен изпълнителен способ– изпълнение върху движими
вещи,към който именно се пристъпва с насрочване на опис на движимите
вещи.Самият опис на движими вещи по смисъла на чл.465 ГПК е в изпълнение на съответния
изпълнителен способ,свързан с опис на вещите, оценка и тяхната продан.В този
смисъл в т.10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС се приема,че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ,каквото изпълнително действие е насрочването на
опис.
Отделно от това самата
длъжница е поискала отсрочването на описа поради направеното от нея в молбата от
15.05.15г.искане да заплаща
разсрочено задължението си,с което взискателят се е съгласил и така е отпаднала
необходимостта от извършването на описа.В унисон с приетото от ПдРС настоящата
инстанция намира,че с искането си за разсрочено плащане длъжницата е признала
вземането и съответно давността е прекъсната
от датата,на която изявлението ѝ е достигнало до взискателя,а това
е станало на 18.05.15г.,видно от
отбелязването на взискателя върху самата молба,че не възразява задължението да
се заплаща разсрочено на вноски от по 100лв.месечно.
Давността е
прекъсната и със заплащането на сумата от 727,45лв.от длъжницата на 28.05.13г.Следващото прекъсване на погасителната давност е
депозирането на молба от взискателя на 29.09.16г.с
искане да се предприемат конкретни изпълнителни действия по изп.дело чрез
изпълнение върху притежаваните от длъжника недв.имоти,дв.вещи и вземания от
трети лица.Прекъсва давността и заплащането на сумата от 133,65лв.на 23.07.18г.
Ето защо в нито един момент от образуването
на изп.дело до приемането му от ЧСИ
К.Павлов,а и след това,не е изминал период от две години,през който взискателят
да не е поискал,респ.ЧСИ да не е предприемал действия по принудит.изпълнение по
см.на т.10 от ТР № 2/2013г.на ВКС.Регулярно топлофикационното
дружество е проявявало необходимата процесуална активност и затова
не са налице предпоставките за прилагане на чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.
Посоченото обуславя правилност на
изводите на първостепенния съд,че вземанията на
отв.дружество не са погасени по давност,поради което предявените
искове са останали неоснователни и недоказани.
С оглед на изложеното атакуваното
съдебно решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските:
При този изход на правния спор
жалбоподателката С.Р.Р. следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружество претендираните от него разноски за
юрск.възнаграждение пред въззивната инстанция.Размерът на това възнаграждение следва да се определи за
сумата от 120 лв.на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр.с чл.37 от ЗПП и
чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 2431/14.07.20г.,постановено
по гр.д.№ 14045/19г.по описа на ПдРС,9-ти гр.с.
ОСЪЖДА С.Р.Р.,ЕГН
********** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,със
седалище гр.Пловдив сумата от 120(сто и
двадесет)лв.разноски за юристконсултско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
Решението не
подлежи на обжалване на осн.чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: