Решение по дело №265/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.215, ал.1 и чл.210, ал.3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Административното дело е образувано по жалба на С. С. С. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. София, [жк], ет.5, ап.17, подадена срещу Решение на комисия по чл.210 от ЗУТ, изготвила констативен протокол от 02.10.2024г. за размера на обезщетение за сервитутно право с ограничителен режим на ползване на имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица, засегнат от изграждане на въздушна линия за нуждите на поземлен имот с идентификатор 06210.127.1 в с. Брегаре, местност „Край село“.

В жалбата се излага, че наложеното ограничение в ползването на имота е с обща площ 1 954 кв.м. и включва площ на сервитут 1 912 кв.м. и площ на стъпката на стълб № 22 от 42 кв.м. Оспорващият не е съгласен с определеното обезщетение от 736,45 лв. за учреденото сервитутно право върху описания имот, тъй като е значително по-ниско от пазарната цена на включената в границите му площ от общо 1 954 кв.м. Твърди, че оценката не съответства на материалния закон и неговата цел за постигане на справедливо и равностойно еднократно парично обезщетение съобразно нормативните изисквания и действителната пазарна цена на засегнатите от сервитута имоти. Излага, че крайно заниженият размер на обезщетението противоречи и на чл.1 от Протокол № 1 на КЗПЧОС и на утвърдените в практиката на ЕСПЧ стандарти за пропорционалност на намесата в правото на притежание. Моли да се измени решението на комисията за размера на обезщетение за сервитутно право върху имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица, като се определи обезщетение за учреденото сервитутно право съобразно пазарната цена на засегнатата от сервитута площ от 1 954 кв.м. от имота. Претендира присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът в писмен отговор на жалбата я оспорва като неоснователна и недоказана с доводи, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е с направената оценка от независим оценител и с материалния закон. Прави възражение за прекомерност на исканите разноски за възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя.

В съдебно заседание оспорващият чрез упълномощен адвокат моли да се уважи жалбата срещу оценката на обезщетението на предоставеното сервитутно право. Счита за доказано, че същата е определена от комисията в противоречие на материалния закон. Моли да се измени размера на обезщетението за сервитутно право върху процесния имот, като се определи същото съобразно вариант 1 на допълнителното заключение, а именно в размер на 2560 лева. Счита, че това е вариантът, при който ползваният алгоритъм за изчисление на обезщетението и по-конкретно коефициентът Ксп, отчитащ вида на сервитута и наложените с него ограничения, е определен съобразно правилата. Излага, че в първото заключение Ксп е определен немотивирано и в противоречие на ползвания от всички останали вещи лица за идентични сервитути и възприеман от съдилищата коефициент Ксп, като правилният и обоснован размер на обезщетението следва да бъде определен в първия вариант на допълнителното заключение, а именно в размер на 2560 лева за учреденото сервитутно право. Моли да му се присъдят направените деловодни разноски по представен списък. По отношение на държавната такса, моли да се присъди съобразно тарифа № 1 за държавните такси.

Заинтересованата страна „Зенон Солар“ ООД – редовно призована, в съдебно заседание не се представлява. В писмен отговор на жалбата чрез упълномощен адвокат сочи, че решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, съобразено е с направената оценка от независим оценител, притежаващ сертификат за оценителска правоспособност, спазен е материалният закон и процедурата. Моли жалбата да се отхвърли, като се потвърди решението и определеният с него размер на обезщетение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С. С. С. е собственик на недвижими имоти, включително имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица – нива от 13 262 кв.м., видно от приложения нотариален акт от 28.03.2024г.

Със Заповед №РД-09-71/07.04.2021г. на Кмета на община Долна Митрополия е одобрен ПУП за ПИ с идентификатор 06210.127.1, попадащ в землището на с. Брегаре, м. „Край село“ с начин на трайно ползване „За текстилна промишленост“, като територията на имота се урегулира с конкретно предназначение „За предимно производствени и складови функции“ и допустима дейност „За фотоволтаична централа“.

Със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на община Долна Митрополия, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА вр. с чл.210 от ЗУТ, е назначена комисия със задача изготвяне на оценка и определяне размера на обезщетението за учредяване на право прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти по пазарни цени.

С Решение №171, взето по Протокол №10/28.06.2024г. на Общински съвет Долна Митрополия, е одобрен ПУП-Парцеларен план на линеен обект на техническата инфраструктура извън границите на населените места и селищни образования за изграждане на въздушна линия 110кV за нуждите на ПИ с идентификатор 06210.127.1, м. „Край село“ по КККР на с. Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 кV в ПИ с идент. 06210.127.1, с. Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20кV в ПИ с идентификатор 73359.103.35 в землището на гр. Тръстеник, обл. Плевен. Решението на Общински съвет Долна Митрополия е влязло в законна сила на 20.08.2024г.

Комисията по чл.210 от ЗУТ с Решение, обективирано в констативен протокол от 02.10.2024г. е определила пазарната стойност на равностойно парично обезщетение на засегнати имоти – частна собственост, находящи се извън границите на урбанизираната територия в землищата на село Ореховица и град Тръстеник, за възникване на сервитут по смисъла на чл.64, ал.2 от Закона за енергетиката, при изграждане на въздушна линия (ВЛ) 110 kV за нуждите на поземлен имот с идентификатор 06210.127.1, м. „Край село“ по КККР на село Брегаре, от повишаваща подстанция 20/110 kV в поземлен имот с идентификатор 06210.127.1, село Брегаре, до съществуващата районна подстанция „Тръстеник“ 110/20 kV в поземлен имот с идентификатор 73359.103.35 в землището на град Тръстеник, в полза на „Зенон Солар“ ООД с ЕИК *********, съгласно Доклад за определяне на пазарната стойност. Стойността на обезщетението за сервитут в процесния имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица е определена в размер на 736,45 лева, като имотът е посочен като собственост на праводателя на С. съгласно цитирания нотариален акт – С. П. С..

Докладът за определяне на пазарните стойности на засегнатите имоти е приобщен по делото ведно с приложените към него сертификати за оценителска правоспособност на изготвилия доклада независим оценител Н. Й. Г..

До С. е било изпратено писмо изх.№ АГ-04-7434/1771 от 31.12.2024г. от кмета на общината, с което е бил уведомен за размера на изготвената оценка, както и за възможността за обжалването й. Писмото е било получено на 05.03.2025г.

По делото е назначена съдебно оценителна експертиза (СОЕ). Представено е от вещото лице и допълнение към изготвената от него СОЕ . В първоначалното заключение коефициент Ксп е бил определен от ВЛ на стойност 0,2381 за сервитута на въздушната линия, при нормативно установени граници от 0,5 до 0,9, поради което в тази част заключението не се кредитира от съда. Съгласно допълнението към заключението, пазарната стойност на обезщетението за 1 954 кв.м. (1.954 дка), в т.ч. засегнати 1 912 кв.м. за въздушна линия и 42 кв.м стъпка на стълб №22 в имот с идентификатор 53655.116.65, целият с площ 13,262 дка (13 262 кв.м.), НТП Нива, кат.6 в землището на с. Ореховица, местност „Булежника“ при стойност на Ксп в границите 0.5-0.9 е:

Вариант 1: 2 560 лв. (словом: две хиляди петстотин и шестдесет лева).

Вариант 2: 2 255 лв. (словом: две хиляди двеста петдесет и пет лева).

ВЛ сочи, че вариантите са изготвени съгласно възложеното: Първи вариант, като се вземат предвид всички сделки/респективно последните 20 сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в периода 06.02.2023г.-06.02.2024г. (последната датата на назначаване на комисията за определяне размера на обезщетенията по изготвена оценка съобразно Заповед № РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на община Долна Митрополия), и които сделки са вписани в Службата по вписванията по местонахождението на имота, като осредняването следва да се извърши въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Втори вариант, като вземе предвид всички сделки/респективно последните 20 сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в периода 30.09.2023г.-30.09.2024г. (последната дата предшестваща датата на оспореното решение) и вписани в Службата по вписванията по местонахождението на имота, като осредняването следва да се извърши въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Посочено е също в допълнението към заключението, че е извършен анализ на пазарните цени с възмездните сделки (при елиминиране на екстремните стойности), като същите са посочени в две отделни таблици (за периодите в двата варианта) в Приложение №1 към експертизата. Средна пазарна цена на нивите с характеристики като процесната по първия вариант е 2317 лв./дка, а по втория – 2041 лв./дка.

В о.с.з. в отговор на зададените въпроси ВЛ сочи, че Ксп по допълнителното заключение за сервитутното право за въздушната линия е 0,62, а за стъпката на стълба – 1,00.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК (решението е получено от оспорващия на 05.03.2025г., а жалбата е депозирана при административния орган на 10.03.2025г., от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред местно компетентния съд по местонахождение на имота, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ, изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. В тази връзка съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в състава, назначен със заповед на кмета на общината по реда на чл.210, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.64 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в обема на правомощията му и в нужната форма. При приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, такива не се твърдят и в жалбата. Производството е започнало по искане на заинтересованото лице „Зенон Солар“ ООД, оценката е изготвена от лицензиран оценител, видно от представените в административното производство Сертификат за оценителка правоспособност за оценка на земеделска земя и трайни насаждения рег.№ ********* от 17.11.2014г. и Сертификат за оценителска правоспособност за оценка на недвижими имоти рег. № ********* от 14.12.2009г., одобрен е бил съответният ПУП-ПП, което е предпоставка за сформиране на комисията и определяне на обезщетения.

По отношение съответствието на оспорения акт с приложимите материалноправни разпоредби, съдът приема следното:

Съгласно чл.64, ал.1 от ЗЕ, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.

Според даденото в §1, т.23 от ДР на ЗЕ определение, „Енергиен обект“ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, съхранение на електрическа енергия, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, публично достъпна зарядна точка или съвкупност от такива точки, разположени в един поземлен имот с предоставена и инсталирана мощност, равна или над 1,2 MW, без инсталациите на клиентите, като преместваемите, набивните и монтираните без основи енергийни обекти са обекти на техническата инфраструктура.

От своя страна съгласно чл.64, ал.2, т.2 от ЗЕ, сервитутите са право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на лицата по ал.1. В ал.4 на чл.64 от ЗЕ се посочва, че сервитутите по ал.2 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и 2. титулярят на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот. В ал.6 от същата разпоредба е указано, че определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на енергийните обекти се извършват по реда на чл.210 и чл.211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на оценка от независим оценител. Обжалването на размера на обезщетението от заинтересованите лица не препятства упражняването на сервитутните права от лицата по ал.1.

Съгласно чл.210, ал.1 от ЗУТ изготвянето на оценки и определянето на размера и изплащането на обезщетения в изрично предвидените в закона случаи се извършват по пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината, а съгласно ал.2 от същия член, кметът нарежда служебно или въз основа на искане на заинтересуваните лица определянето на обезщетения или оценка от комисията.

Принудителното по своя характер учредяване на сервитута, възникващ по силата на ЗЕ в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, върху имоти – частна собственост на физически и юридически лица, представлява едно принудително ограничаване правото на собственост на тези лица, изискващо удовлетворяващо собственика на служещия имот обезщетение. Ето защо законът въвежда като условие за възникване на сервитута изплащането на еднократно обезщетение на собственика на земята, като изрично регламентира и критериите, по които следва да се определи размера на обезщетението. Съгласно специалната норма на чл.65 от ЗЕ, размерът на обезщетението по чл.64, ал.4, т.2 от ЗЕ се определя при прилагане на следните критерии: 1. площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видовете ограничения на ползването; 3. срок на ограничението, и 4. справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. В приложимите нормативни актове – ЗУТ и ЗЕ, не се съдържа легална дефиниция на понятието „справедлива пазарна оценка“. Изхождайки от правната и житейска логика съдът приема, че определянето на „справедлива пазарна оценка“ по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ, следва да се основава на пазарната цена на имота като основа, от която се определя стойността на обезщетението за възникващи сервитутни права по реда и на основание Закона за енергетиката. Този извод следва и от самото наименование на оценката – „пазарна“, рефериращо към пазарните сделки с имоти.

В контекста на горното съдът счита, че вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза подробно е обосновало приложената от него методология за начина на определяне на размера на обезщетението и дадената тежест на 100% на метода на пазарните аналози (който е използван и в двата варианта, разликата при тях е само по отношение на периодите, в който са сключени възмездните сделки), поради което следва да бъде възприето заключението на съдебната експертиза, така както е допълнено от ВЛ. Същото отговаря на поставените въпроси, като не е и оспорено от страните. За да достигне до този извод, съдът съобрази факта, че вещото лице е използвало за аналози реално сключени сделки за покупко-продажба на ниви (какъвто е и процесният имот) в землището на с. Ореховица, в което землище е разположен имота на оспорващия. След като са налице реално сключени възмездни сделки за имоти със същия начин на трайно ползване, в същото землище, за посочените от съда периоди, други методи не би следвало да се използват. При определянето на средната цена на имотите ВЛ е елиминирало екстремните стойности, както изрично е посочено в заключението.

По отношение възприемането на по-висок по размер коефициент Ксп за сервитута на въздушната линия в допълнението към заключението съдът съобразява, че този по-висок размер отговаря на материалния закон. С предвидения сервитут значително се засяга правото на собственост. Съгласно чл.64, ал.3, т.1 от ЗЕ, титулярят на сервитута придобива право а) на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; б) негови представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и наземни съоръжения; в) да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните паркове. С разпоредбата на чл.64, ал.3, т.2 от ЗЕ е въведена забрана в засегнатите поземлени имоти да се извършва: а) застрояване или засаждане на трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9, с изключение на случаите, когато това е допустимо, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор; б) прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.

Последната разпоредба е доразвита с чл.14, ал.1 от Наредба № 16 от 9.06.2004г. за сервитутите на енергийните обекти, който не допуска в сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение и преобразуване на електрическата енергия: 1. всякакъв вид застрояване, включително и на спортни стрелбища и военни полигони за стрелба; 2. засаждане на трайни дървесни насаждения; 3. извършване на сондажни работи, търсене, проучване и добив на подземни богатства; 4. паркиране на всички видове превозни средства; 5. складиране на отпадъци и материали; 6. действия на трети лица върху съоръженията на енергийните обекти; 7. палене на огън и опожаряване на площите след прибиране на селскостопанската продукция; 8. стрелба с ловно и бойно оръжие. В ал.2 на чл.14 от Наредба № 16 от 9.06.2004г. са регламентирани разрешените дейности в сервитутната зона, след писмено съгласие от титуляря на сервитутните права и при спазване на съответните технически изисквания, а именно: 1. извършване на строителни и монтажни работи, свързани с полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи и електрически и съобщителни кабели; 2. извършване на строителни или ремонтни работи на други линейни обекти на техническата инфраструктура, пресичащи или успоредни на трасето на линеен електроенергиен обект; 3. временно складиране на селскостопанската продукция, добита в сервитутната зона.

Така наложените значителни законови ограничения на правото на собственост мотивират съда да приеме заключението на ВЛ в неговия допълнен вид, и то по отношение на първия вариант.

Също така, според съда, именно посочената цена на дка в първия вариант на допълнението към заключението обективира реалната пазарна цена на имотите в землището, като въз основа на нея при определените от ВЛ коефициенти правилно се определя обезщетението за сервитута. Обезщетението по първия вариант е въз основа на пазарна цена на имота по смисъла на чл.210, ал.1 от ЗУТ. Същото определяне е по-близо към момента на изготвянето на оценката за размера на обезщетението за възникване на сервитута в хода на административното производство. За този период са налице и по-голям брой сделки, отколкото за последващия период. Освен това ВЛ сочи, че въпреки лекото намаление на цените в по-късния период, се увеличава размера на средното рентно плащане.

Съдът съобразява и Решение на ЕСПЧ по дело Kostov and Others v. Bulgaria от 14.05.2020г., образувано по съединени жалби на български граждани с оплакване за нарушаване на чл.1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Видно от същото решение, следва да бъде присъждан такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество, като е прието допуснато нарушение на чл.1 от Протокол 1 от ЕКПЧОС поради това, че не е била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти – земеделски земи. В своята практика ЕСПЧ трайно застъпва становището, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства на пълната пазарна стойност.

Ето защо, водеща е целта на закона, а именно определяне на пазарна стойност на съответните имоти, и въз основа на същата да се изчисли съответно справедливо обезщетение за сервитута с оглед ограниченото от него право на собственост. При определяне на пазарната цена за имот относими следва да са онези сделки, които реално отразяват моментните пазарни цени на съответния имот. В случая това са цените по първия вариант на заключението – изчислени за една година назад от датата на възлагане на оценката съгласно заповедта на кмета на общината. ВЛ съответно е определило и коефициентите с оглед засягане правото на собственост, като за пълнота съдът отбелязва, че жалбоподателят е съгласен с така определената оценка, видно от заявлението на процесуалния му представител, а останалите страни не правят възражения относно размера й. Така изчисленото от вещото лице обезщетение за сервитут съгласно първия вариант от допълнението към заключението дава възможност да се определи справедливата пазарна оценка на частта на имота, която попада в границите на сервитута, като са съобразени и видовете ограничения на ползването и срока на ограничението.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за основателна, тъй като определеното с Решението на комисията по чл.210 от ЗУТ обезщетение за сервитут на процесния имот не е определено въз основа на пазарна цена по смисъла на ЗУТ, поради което противоречи на материалния закон и целта му в частта относно определения размер. Следва решението в тази част да бъде изменено, като размерът на определеното парично обезщетение бъде увеличен както следва: за имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица, обезщетението се увеличава от 736,45 лева на 2560,00 лева.

При този изход на делото и своевременно направено искане за разноски, следва в полза на оспорващия да се присъдят направените и доказани разноски, за които е представен списък. Община Долна Митрополия следва да бъде осъдена да възстанови на оспорващия разноски в общ размер на 1310 лв., от които внесена държавна такса в размер на 10 лева, внесен депозит за експертиза в размер на 400 лева и уговорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. Тъй като съгласно т.2а, б.“а“ от Тарифа №1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, дължимата държавна такса от физическите лица, които не са търговци, е определена в размер на 10 лв., именно в този размер следва да бъде присъдена на жалбоподателя. За разликата до внесената сума от 50 лв., която не е указвана от съда и се явява недължимо платена, оспорващият може да поиска възстановяването й от администрацията на съда.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото съгласно чл.8, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, минималният размер на възнаграждението за дела по ЗУТ е 1250 лв. Договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно с оглед на тази разпоредба и с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия от пълномощника на оспорващия.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ Решение на комисия по чл.210 от Закона за устройство на територията, назначена със Заповед №РД-09-20/06.02.2024г. на Кмета на община Долна Митрополия, обективирано в констативен протокол от 02.10.2024г., в частта му, с която е определен размер на еднократно обезщетение за засегнат от сервитут недвижим имот с идентификатор 53655.116.65, местност „Булежника“ по КККР на село Ореховица, НТП Нива, целият с площ 13 262 кв.м. и засегната площ 1 954 кв.м., като УВЕЛИЧАВА размера на обезщетението от 736,45 лева (седемстотин тридесет и шест лв. и 45 ст.) на 2 560,00 (две хиляди петстотин и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА Община Долна Митрополия да заплати на С. С. С. с [ЕГН] и постоянен адрес гр. София, [жк], ет.5, ап.17, сумата от 1310 (хиляда триста и десет) лева за направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.215, ал.7, т.5 от ЗУТ.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.