Р Е Ш Е Н И Е
№ 178
гр. Велико Търново, 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – IV-ти състав, в съдебно заседание
на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОРДАНКА МАТЕВА
при участието на
секретаря Д. С., изслуша докладваното от СЪДИЯ МАТЕВА адм. д. №796 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 256 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
Същото
е образувано по жалби на С.К.Е. *** и М.И. ***, чрез *** Н.А.И. от ВТАК, срещу
фактическото бездействие на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) – Велико Търново
да изпълни законовото си задължение да изпрати мотивирано предложение чрез
кмета на Община Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново за
предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
От
фактическа страна е посочено, че жалбоподателите са адресирали до ОСЗ – Велико
Търново заявление по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ за предоставяне в обезщетение на
конкретно индивидуализиран имот. Твърди се, че заявлението е получено от
административния орган на 07.10.2020 г., но до момента не е предприето никакво
действие по изпращането му чрез кмета на Община Велико Търново до Общински
съвет – Велико Търново. Ето защо, от съда се иска да задължи началника на ОСЗ –
Велико Търново да извърши фактическото действие, изразяващо се във внасяне на
това искане.
В
съдебно заседание и в представено по делото писмено становище процесуалният
представител на жалбоподателите поддържа оспорването, като подчертава, че
конкретният недвижим имот, за който е подадено заявлението, е годен за
получаване като обезщетение, тъй като към датата на подаване на заявлението и
впоследствие – на жалбата, същият е бил публична общинска собственост и
последващото му одържавяване е без значение.
По
тези мотиви моли жалбата да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Ответникът
по жалбата – началникът на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново, оспорва
жалбата като неоснователна с мотива, че легитимните наследници са поискали
обезщетяване с компесаторни инструменти и такива са им изплатени, след което са
прехвърлили наследствените права и новите собственици са пожелали да получат
реално обезщетение – с конкретно избрани земи, поради което част от компесаторните
инструменти са върнати, а за останалите се твърди, че е изтекла давността.
Твърди, че парцелът, описан в заявлението, е одържавен, поради което не
отговаря на законовите изисквания да бъде предоставен като обезщетение. В
представени по делото писмени становища сочи, че заявлението на жалбоподателите
касае реституционни производства за два отделни имота в различни землища, за
които има две отделни преписки, процедурите по които са на различен етап. Поддържа,
че изложеното прави произнасянето невъзможно, тъй като не са налице
предпоставките, визирани в закона за обезщетяване, а по същество с процесното
искане се търси възстановяване на право на собственост.
Съдът
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Наследодателят
М. E.е починал на 10.03.1979 година, като е оставил за наследници С.Е.(съпруга,
починала на 18.01.1996 година), С. М. И. (син, починал на 05.04.2007 г.) и И.М.И.
(син, починал на 12.01.2005 г., който е оставил за наследници синовете си Ц.И.И.
и жалбоподателя М.И.И.). Видно от Удостоверение №ИК-7-131/16.01.1992 г.,
издадено от кмета на с. Присово (л. 68 и л. 114 от
делото), на името на М.И. E.има записани по емлячните регистри
21 броя непокрити земеделски имота.
Под
№20 в цитираното удостоверение фигурира
нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в землището на с. Присово,
местност Дълга лъка. И.М.И. подава Заявление вх. №276/13.02.1992 година за
възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на с. Присово,
общ. Велико Търново, сред които и процесната нива. Поземлена комисия Велико
Търново (понастоящем ОСЗ – Велико Търново) постановява Решение № 276П/28.04.1993
година, с което отказва възстановяването на правото на собственост в съществуващи
стари реални граници на въпросния имот в
местността Дълга лъка по съображение, че същият е застроен.
Последвало
е ново разглеждане на преписката по заявлението за възстановяване от 13.02.1992
г., в резултат на което с Решение № 276П/20.10.1998 година (л. 97 от делото) Поземлена комисия –
Велико Търново отказва да признае правото на собственост на наследниците на М.И.
E.в съществуващи (възстановими)
стари реални граници по отношение на нивата от 2,8 дка, трета категория,
находяща се в землището на с. Присово, местност Дълга лъка, тъй като имотът
попада в землището на гр. Велико Търново и ще бъде решен в същото землище.
Във връзка
с промяната на землището от с. Присово в гр. Велико Търново номерът на
преписката на поземлената администрация за този имот (както
и за още един в същата местност) е променен от № 276П
на № 1820В. На първоначално подаденото заявление е даден нов номер от същата
дата – Заявление вх. № 1820/13.02.1992 година (вместо
№276/13.02.1992 г.). Така с Решение № 1820В/20.10.1998 г.
(л. 64 от делото) Поземлена комисия – Велико Търново признава правото на
собственост на наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нивата в местността Дълга лъка и
отказва да го възстанови, тъй като имотът се намира в строителните граници на
гр. Велико Търново – промишлена зона и на основание чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ
следва да се възстанови след представяне на скица и удостоверение от Община
Велико Търново.
С
Договор от 25.10.1999 година (л. 96 от делото) за продажба на наследствени права и задължения С. М. И.
и И.М.И., като наследници на М. Е., продават на Л.В.наследствените си права и
задължения.
С
Решение №1820В/31.03.2000 година (л. 62 от делото) е определено на наследниците на М. E.право на
обезщетение със земя и/или поименни компенсационни бонове за признатото, но
невъзстановено право на собственост, включително и за имота в местността Дълга
лъка. Въз основа на Решение №1820В/28.09.2000 г. (л.
61 от делото) за обезщетяване с поименни компенсационни
бонове на наследниците на М. E.е издадено Удостоверение
Серия А №0191175/01.11.2000 г. за притежаване на поименни компенсационни
бонове. Видно от Удостоверение Серия А №0191840/20.11.2000 г. компенсационните
бонове са прехвърлени на „Булимекс“ ЕООД (равностойни
на 3 362 лева за нивата от 2,8 дка в м. Дълга лъка и за още една нива от
1,3 дка).
По
жалба на Л.В.с решение по гр. д. №1646/2009 година по описа на Великотърновски
район съд за нищожни са прогласени Решение № 1820В/20.10.1998 година и Решение
№ 1820 В/31.03.2000 година на Поземлена комисия – Велико Търново (с които е определено право на обезщетение и е
разпоредено обезщетяване с компенсационни инструменти).
Решението на районния съд е оставено в сила с Решение №253/09.10.2009 г. по
КНАХД №10215/2009 г. по писа на Административен съд – Велико Търново.
По
силата на тези съдебни решения Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново е
издала Решение № 1820В/15.10.2009 г. (л. 58), с което признава правото на собственост на
наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на определени имоти, сред които и процесната
нива в м. Дълга лъка. Със същото решение е отказано възстановяването на
признатото право на собственост до представяне на скица и удостоверение от
Община Велико Търново или ако върху тях е проведено мероприятие по обезщетяване
по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ (с равностойни земи
от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни
бонове).
С
Решение №48/17.01.2012 година, постановено по гр. дело №695/2011 година по
описа на Великотърновския районен съд, е отхвърлена като неоснователна жалбата
на Л.В.против Решение №1820В/15.10.2009 година на ОСЗ – Велико Търново, в
частта му, в която е отказано възстановяването на правото на собственост в
съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1,3 дка в
местността Дълга лъка и нива от 2,8 дка в местността Дълга лъка, в землището на
гр. Велико Търново. Решението на районния съд е отменено с Решение №129/23.04.2012
г. по КНАХД №10106/2012 г. по описа на Административен съд – Велико Търново и
вместо него е постановена отмяна на Решение № 1820В/15.10.2009 година на ОСЗ –
Велико Търново в оспорената част и преписката е върната на административния
орган.
Въз
основа на влезлите в сила съдебни актове от ОСЗ – Велико Търново е издадено
Решение № 1820В-1/30.05.2019 г., с което е признато правото на собственост на
наследниците на М. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници на
конкретни земеделски земи, включително и нивата от 2,8 дка в м. Дълга лъка. Със
същото решение е отказано възстановяването на това право по съображения, че
представените скици и удостоверения по реда на чл. 13, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от
ППЗСПЗЗ не отговарят на изискванията на Заповед №РД-02-14-461/26.08.2003 г. на
МРРБ, както и че не е обезсилено Решение № 1820В/28.09.2000 г., с което е
постановено обезщетение с поименни компенсационни бонове на стойност 3 362
лева и наследниците на М.И. E.са получили Удостоверение Серия А №0191175/01.11.2000
г. за притежаване на поименни компенсационни бонове на стойност 3 362 лева
и са се разпоредили с тях в полза на „Булимекс“ ЕООД, гр. Габрово.
По
същество Решение №1820В-1/30.05.2019 г. на ОСЗ – Велико Търново е резултат от
производство по реда на чл. 304 и сл. от АПК, с което е наложено наказание на
началника на службата за неизпълнение на Решение №112 от 12.04.2018 г. по КАХД
№10289/2017 г. по описа на АСВТ, с което е потвърдено Решение №1/11.10.2017 г.
по адм. дело №2/2017 г. на ВТРС.
Междувременно,
по силата на Договор от 18.01.2010 г. (л. 52 от делото) придобилият през 1999 г. наследствените права и
задължения на М. E.–Л.В., е продал ½ идеални части от тях на Н.В.Р.,
който след смъртта си през 2011 г. е оставил един наследник – Д.Н.П.. С Договор
от 09.08.2013 г. Д.П.е продала наследствените права и задължения, придобити от Л.В.(тоест ½ идеални части),
на С.К.Е.. Л.В.и С.Е. са съсобственици на наследствените права и задължения на М.
Е. Отделно, на 08.10.2018 г. М.И. (един от наследниците
на М. E.и жалбоподател по делото) е упълномощил С.Е.
да управлява наследствените му права.
От изложеното следва, че реституционните
процедури по отношение на нива, трета категория, с площ 2,8 дка, находяща се в
землището на гр. Велико Търново, местност Дълга лъка са на етап отказ да бъде
възстановено признатото право на собственост на наследниците на М. E.в
съществуващи (възстановими) стари реални граници.
Видно
от Удостоверение №ИК-7-131/16.0.1992 г. на кмета на с. Присово сред
земеделските имоти, записани на името на наследодателя М.И. E.под №1 фигурира нива, VI категория, с площ
1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на с. Присово. Този имот също е
включен в Заявление №276/13.02.1992 г., подадено от наследника на М. E.– И.М.И.,
за възстановяване собствеността върху земеделските земи в землището на с.
Присово. С Решение №276П/28.04.1993
година на Поземлена комисия – Велико Търново е отказано възстановяването на
правото на собственост в съществуващи стари реални граници на този имот, поради проведено мероприятие по чл.
10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – язовир „Елишин“.
С Решение
№276П/20.10.1998 година Поземлена комисия – Велико Търново признава правото на
собственост на наследниците на М.И. E.в съществуващи (възстановими) стари реални граници по отношение на нивата от 1,2 дка,
шеста категория, находяща се в землището на с. Присово, местност Османчова нива.
Със същото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на
нивата от 1,2 дка в съществуващи (възстановими) стари реални граници, тъй като на тази територия е
проведено мероприятие по чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ – язовир „Елишин“.
В
хронологически план през 1999 г. наследниците на М. E.са продали наследствените
си права и задължения на Л. В.
Последвало
е Решение №276П/15.03.2000 г., с което Общинска служба „Земеделие“ – Велико
Търново е определила на наследниците на М. E.правото на обезщетение със земя
и/или поименни компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделска земя от 1,2 дка, шеста категория по Решение
№276П/20.10.1998 по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Обезщетението е остойностено на
384 лева. С Решение №276П/15.09.2000 г. наследниците на М. E.са обезщетени за
1,2 дка земя на стойност 384 лева с 384 броя поименни компенсационни бонове на
стойност 384 лева.
На
наследниците на М. E.на 01.11.2000 г. е издадено Удостоверение Серия А №0191187
за притежаване на поименни компенсационни бонове на стойност 384 лева за 1,2
дка. Със Заявление №705/17.11.2000 г. наличността на УПКБ Серия А №0191187 е
прехвърлена на „Булимекс“ ЕООД, за което на 20.11.2000 г. е издадено цитираното
по-горе УПКБ Серия А №0191740 на обща стойност 3 746 лева (384 лева + 3 362 лева).
По
силата на Договор от 18.01.2010 г. Л.В.е продал ½ идеална част от закупените
през 1999 г. наследствени права и задължения на Н. В. Р., който след смъртта си
през 2011 г. е оставил един наследник – Д.Н.П.. С Договор от 09.08.2013 г. Д.П.е
продала наследствените права и задължения, придобити от Л.В.(тоест ½ идеални части)
на С.К.Е..
С Решение
№1/06.10.2016 г. по АХД №1/2016 г. по описа на Районен съд – Велико Търново,
оставено в сила с Решение №25/10.02.2017 г. по КАД №10410/2016 г. по описа на
АСВТ, по оспорване на С.Е. е обявена нищожността на Решение №276П/15.03.2000 г.
на Общинска служба по земеделие и гори – гр. В. Търново (с което е определено правото на обезщетяване) и преписката е върната на ОСЗ – Велико
Търново за ново произнасяне.
В
изпълнение на съдебното решение е издадено Решение №1-276П/04.9.2017 г. на
Общинска служба по земеделие – Велико Търново, с което на наследниците на М. E.е
определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост
върху земеделска земя от 1,2 дка, шеста категория, при което е определен общ
размер на обезщетението от 384 лева.
С.Е. е
оспорила пред ВТРС Решение №1-276П/04.9.2017 г. и Решение №276П/15.9.2000 г. По
това оспорване е постановено Решение №3/22.12.2017 г. по АХД №7/2017 г., с
което състав на ВТРС е оставил жалбата без уважение. Решението на ВТРС е
отменено с Решение №100/03.04.2018 г. по КАД №10096/2018 г. по описа на АСВТ и
вместо него е постановена отмяна на Решение №1-276П/4.9.2017 г. на ОСЗ – Велико Търново и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне.
Последвало
е съставянето на Решение №02-276П/19.10.2018 г., с което на наследниците на М. E.е
определено правото на обезщетение със земя и/или
компенсационни бонове за признато, но невъзстановено право на собственост върху
земеделска земя от 1,2 дка, шеста категория, при което е определен общ размер
на обезщетението от 384 лева.
Производството
по възстановяване на получените поименни компенсационни бонове е приключило, въпреки
че в преписката липсват данни от „Централен депозитар“ АД за анулиране на Удостоверение
за притежавани финансови инструменти №38722568С/19.07.2019 г., според което С.Е.
притежава 384 поименни компенсационни бонове. Видно от Нареждане за плащане с
компенсационни инструменти (л. 34), преводно нареждане за кредитен превод (л. 36), Уведомление за
плащане с КИ №1/03.10.2019 г. (л. 37) процедурата се е развила и с Писмо вх.
№РД-12-02-1189/17.10.2019 г. на „Централен депозитар“ АД преписката по
зануляване е върната на ОД „Земеделие“ – Велико Търново за отстраняване на
неточности. Съгласно Уведомление №РД-12-02-713-4/05.11.2019 г. на ОС
„Земеделие“ – Велико Търново (л. 146) в службата е получено Потвърждение за
регистрация на плащане с компенсаторни инструменти №01-2019-2011/31.10.2019 г.
от „Централен депозитар“ АД. Със същото писмо на С.Е. са дадени указания, че за
приключване на процедурата по обезщетяване по Решение №2-276П/19.10.2018 г.
съгласно §27 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ е необходимо да бъдат изпълнени условията на
чл. 45е от ППЗСПЗЗ.
При това положение реституционната процедура
по отношение на нива, VI категория, с площ
1,2 дка, находяща се в м. Османчова нива, в землището на с. Присово е на етап установяване
на границите на имота.
По
делото не се спори, а и от вложеното АД №317/2019 г. по описа на АСВТ се
установява, че от страна на придобилите наследствените права и задължения на М.
E.– Л.В.и С.Е., многократно са инициирани производства по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ,
като са искали от началника на ОСЗ – Велико Търново изготвяне на мотивирани
искания до кмета на Община Велико Търново за внасяне на предложение до Общински
съвет – Велико Търново за предоставяне на имоти в изпълнение на задължението му
по §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Характерно за тези искания е посочването
на конкретни имоти, с които да бъде направено обезщетението. В този смисъл:
-
Със
Заявление по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ от 18.09.2012 г. Л.В.е поискал от началника на
ОСЗ да бъде изготвено мотивирано искане до кмета на Община Велико Търново за
внасяне на предложение до Общински съвет – Велико Търново за предоставяне на
имоти в изпълнение на задължението му по §27, ал. 2 от
ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. На заявителя са дадени указания, като няма
данни същите да са изпълнени;
-
повторно
е подадено от Л.В.Заявление с вх. №ВС-01-В-924/06.12.2012 г. на ОСЗ, с което
отново е поискано да бъде предприета процедурата по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В
отговор началникът на ОСЗ – Велико Търново е посочил, че съгласно §27 от ПЗР на
ЗИД на ЗСПЗЗ неприключилите производства се обезщетяват със земеделски земи от
общинския поземлен фонд, а приложените проектоскици са за урбанизирани
територии, както и че собствениците, притежавали земеделски земи в строителните
граници на урбанизираните територии, върху които има проведени мероприятия или
не могат да се идентифицират, се обезщетяван по реда на чл. 10б, ал. 1 от
ЗСПЗЗ;
-
в
производство по чл. 256 от АПК, инициирано от Л.В., по адм. дело №1209/2012 г.
по описа на АСВТ е отхвърлено искането да бъде осъден началника на ОСЗ – Велико
Търново в съответствие с чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ да изготви мотивирано искане
с основание §27, ал. 2, т. 2 от ПЗР към ЗИД на ЗССПЗЗ относно признатото на В.с
решение по КАХД №10106/2012 г. на АСВТ право на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива с площ 1,3 дка и нива с площ от 2,8 дка в местността „Дълга
лъка“ в землището на гр. Велико Търново и да изпрати преписката на кмета на
Община Велико Търново за продължаване на реституционната процедура. Решението,
като необжалвано е влязло в сила;
-
със
Заявление вх. №РД-05-07/04.04.2019 г. С.Е., лично и като пълномощник на М.И.И.,***
заявление, в което иска от началника да изпрати предложение чрез кмета на
Община Велико Търново до Общински съвет Велико Търново за предоставяне на
обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §27, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за обезщетение с конкретен имот чрез предоставяне на
имот №10447.34.35 по КК и КР на гр. Велико Търново – земеделска земя с начин на
трайно ползване пасище – мера, земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ останала след
приключване на земеделската реституция и предадена на Община Велико Търново за
стопанисване и управление. От ОСЗ е отговорено с Писмо изх. №РД-05-7-4/03.05.2019
г., че в качеството му на наследник на М.И. Е., И.М.И. иска повторно
възстановяване на право на собственост. Последвало е издаването на Решение
№1820В-1 от 30.05.2019 г. на ОСЗ В. Търново, с което е отказано
възстановяването, тъй като наследниците на М. E.са получили поименни
компенсационни бонове на стойност 3 362 лева и са се разпоредили с тях;
-
по
жалба на С.Е., лично и като пълномощник на М.И.И., е образувано АД 317/2019 г.
по описа на АСВТ, в което на основание чл. 256 от АПК и във връзка със
Заявление вх. №РД-05-07/04.04.2019 г. се иска началникът на ОСЗ – В. Търново да
бъде задължен да извърши фактическо действие, изразяващо се в изпращане на
предложение чрез кмета на Община Велико Търново до Общински съвет В. Търново за
предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Жалбата е отхвърлена с Решение №314/28.06.2019
г. по описа на АСВТ, оставено в сила с Решение №9079/08.07.2020 г. по АД №9086/2019
г. по описа на ВАС.
Независимо
от изложеното и въпреки че от последното Заявление вх. № РД-05-07/04.04.2019 г.
не са настъпили нови факти (с изключение, че
претендираният за предоставяне имот е актуван като частна държавна собственост), Е. и И. са подали поредно искане със същия предмет без да бъдат съобразени мотивите на съда,
изложени в Решение №314/28.06.2019 г. по описа на АСВТ, оставено в сила с
Решение № 9079/08.07.2020 г. по АД №9086/2019 г. по описа на ВАС.
Със
Заявление вх. № РД-12-02-159/09.10.2020 г. по описа на ОСЗ – Велико Търново С.Е.
и М.И. отново са поискали довършване на
процедурата по възстановяване на правото на собственост на наследниците на М. Е..
Конкретното искане е началникът на ОСЗ – Велико Търново да сезира по реда на
чл. 45ж от ППЗСПЗЗ Общински съвет – Велико Търново чрез кмета на Община –
Велико Търново, като направи мотивирано искане за завършване на реституционната
процедура по отношение на нива с площ от 2,8 дка, III категория
в м. Дълга лъка и на нива с площ 1,2 дка, VI
категория, за която е издадено Решение №2-276П/19.10.2018 г., при условията на
§27, ал. 2, т. 3 от ПРЗ на ЗИДЗСПЗЗ чрез обезщетяване с конкретен имот с
идентификатор №10447.34.35, находящ се в местност „Картала“, гр. Велико Търново
и представляващ земеделска земя с начин на трайно ползване – пасище, мера, земя
по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, останала след приключване на земеделската реституция
и предадена на Община Велико Търново за стопанисване и управление.
По
отношение на искания като обезщетение имот в м. Картала на гр. Велико Търново с
жалбата по делото е представен Акт №4864/29.03.2011 г. за публична общинска
собственост. В хода на съдебното производство от ответника е приложен Акт №5319/24.03.2021
г. за частна държавна собственост.
След
заявлението от 09.10.2020 г. не са последвали действия от страна на сезираната
администрация.
Недоволни
от този развой на събитията жалбоподателите са оспорили с жалба, входирана
директно в АСВТ на 29.12.2020 г., незаконосъобразно фактическо бездействие на началника
на ОСЗ – Велико Търново да изпрати мотивирано предложение на кмета. Въз основа
на тази жалба е образувано настоящото дело.
Като доказателства
по делото са приети административната преписка и предходното адм. дело от
същото лице срещу неизпълнението на началника на ОСЗ – Велико Търново на
задължението да внесе предложение пред кмета във връзка със заявление от
04.04.2019 г.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема, че в случая е подадено
искане, с което се търси защита по реда на чл. 256 от АПК, доколкото не е
налице оспорване на административен акт, респективно отказ за издавена на такъв
по арг. от чл. 21, ал. 3 от АПК, а се касае за липсата на фактическо действие,
което се изразява в изпълнение на нормативно предписано поведение за действие.
Оспорването в случая е направено от надлежна страна, а съгласно чл. 256, ал. 1
от АПК бездействието на административен орган може да се оспори безсрочно. По тези съображения съдът приема, че жалбата е допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
За да
може да се получи защитата, предвидена в специалния исков ред по Раздел ІІ от
Глава петнадесета от АПК е необходимо да бъде установено по делото, че е налице
бездействие от страна на административен орган, когато същият има задължение за
действие, което произтича пряко от закон или от друг нормативен акт. Не са
предмет на това производство действия, които следва да бъдат извършени в
изпълнение на административен акт или въз основа на съдебно решение. Това
разрешение от своя страна предполага действията да не са опосредени от
административен акт, или волеизявление (вкл. изразено и с конклудентни действия)
за издаване на такъв. Следователно в разглеждания случай, за да може да намерят
приложение тези разпоредби, следва да се установи, че спрямо оспорващите е
налице бездействие от страна на административен орган или орган, на който са
възложени административни правомощия, когато е налице задължение за действие,
произтичащо пряко от разпоредбите на закон или друг нормативен акт.
С
оглед установеното по делото от фактическа страна, съдът намира, че не е налице
бездействие на началника на ОСЗ – Велико Търново да внесе мотивирано предложението
чрез кмета на община Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново на
основание § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за предоставяне на жалбоподателите на
обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
В
разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е визирано, че ОСЗ представя
мотивирано искане до кмета на общината в случаите по §27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
(ДВ, бр. 62/2010 г.). Към искането за имот с признато право на възстановяване в
стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1
на общинската служба по земеделие или със съдебно решение се прилага
скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от
службата по геодезия, картография и кадастър. Нормата на чл. 45ж, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ предвижда, че общинският съвет се произнася на първото си заседание
след постъпване на искането по ал. 1 с решение за предоставяне на имотите в
изпълнение на задължението си по §27, ал. 2 от
ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62/2010 г.).
Според
§27, ал. 1 неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от
общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. Според ал. 2 на същата
разпоредба общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд,
включително пасища и мери по чл. 19, при наличие на едно от следните условия: 1.
установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на
общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2.
изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване
на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена.
По
смисъла на приложимото право едва при наличието на една от законовите предпоставки
по §27, ал. 2 от ЗСПЗЗ за ОСЗ възниква задължението да изпълни фактическото
действие по представяне на мотивираното предложение, за което настояват
жалбоподателите.
В настоящия
случай самото заявление е вътрешно противоречиво, доколкото със него
жалбоподателите искат довършване на процедурата по възстановяване правото на
собственост. Същевременно конкретното искане е ОСЗ да изготви мотивирано искане
чрез кмета до общинския съвет за предоставяне на конкретен имот за сметка на
нива от 2,8 дка в землището на Велико Търново и на нива от 1,2 дка в землището
на с. Присово. Правното основание на такова искане е цитираният чл. 45ж от
ППЗСПЗЗ и предполага да се развие производство по обезщетяване по реда на §27,
ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Освен това заявлението касае две отделни преписки за
два различни имота – преписка №1820В за землището на гр. Велико Търново и преписка
№276П за землището на с. Присово, които са на различен етап на реституционната
процедура.
Видно
от установената фактическа обстановка по първата преписка по силата на Решение
№1820В-1/30.05.2019 г. е налице отказ за възстановяване на признатото право на
собственост и висящо производство по връщане на изплатеното обезщетение,
постановено с Решение №1820В/28.09.2000 г., в резултат на което наследниците на
М.И. E.са получили Удостоверение Серия А №0191175/01.11.2000 г. за притежаване
на поименни компенсационни бонове на стойност 3 362 лева и са се
разпоредили с тях в полза на „Булимекс“ ЕООД, гр. Габрово.
На
основание Решение №2-276П/19.10.2018 г. втората преписка е на етап установяване
на границите на имота, доколкото е приключило производството по възстановяване
на получените 384 поименни компенсационни бонове. Тоест висяща е процедура по
§27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и жалбоподателите са получили указания с Писмо
№РД-12-02-713-4/05.11.2019 г. на началника на ОСЗ – Велико Търново да изпълнят
изискванията на чл. 45е от ППЗСПЗЗ за установяване на границите на имота, което
по същество е изискването по §27, ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Няма данни и
не се доказва Е. и И. да са предприели подобни действия, напротив със самото
заявление те твърдят, че случаят попада в хипотезата на §27, ал. 2, т. 2 (изпълнение на съдебни решения) и т. 3 (обезщетяване на собствениците, чиято собственост не
може да бъде възстановена), а не т. 1 (установяване на
границите на земеделските имоти) от ППЗСПЗЗ .
Ето
защо, основателни се явяват възраженията на ответника, че на етапа в който се
намират производствата по двете преписки все още не са налице основания за
прилагането на §27 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ за обезщетяване със земи от общинския поземлен фонд. За да
се пристъпи към предоставяне от съответния общински съвет на земи от общинския
фонд следва да бъде изпълнена една от предпоставките по §27, ал. 2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ. Понастоящем нито една от двете спорни преписки не удовлетворява
изискването по §27, ал. 2, т. 2 и не е на фаза изпълнение на съдебни решения за
признато право на собственост. И двете дела, цитирани в заявлението, КАД
№10106/2012 г. по описа на АСВТ и КАД № 10096/2018 г. по описа на АСВТ, са с
предмет отмяна на решения на Общинска служба по земеделие – В. Търново по двете
реституционни преписки. С решението по първото дело по същество е отменено
Решение №1820В/15.10.2009 година на ОСЗ – Велико Търново в оспорената част и
преписката е върната на административния орган. С решението по второто дело по
същество е отменено Решение №1-276П/4.9.2017 г. на ОСЗ – Велико Търново и преписката е върната на административния
орган за ново произнасяне. Изложеното изключва приложното поле на чл. 45ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с §27, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Мотивирано
предложение до кмета на Община Велико Търново по този ред може да се отправи,
когато с решението е признато правото на собственост върху конкретен имот или
имоти, подлежащи на възстановяване, каквото не е налице в конкретния случай.
Недоказано остава и наличието на предпоставката по §27, ал. 2, т. 3 – обезщетяване
на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. По преписка
№276П са дадени указания да бъдат изпълнени изискванията на чл. 45е от ППЗСПЗЗ
за установяване на границите на имота, което по същество е изискването по §27,
ал. 2, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, което всъщност се извършва в присъствието на представител
на общинската служба по земеделие, но действия по изпълнение на указанието не
са инициирани.
По
едната преписка има постановен мотивиран отказ, а по другата са дадени указания
за установяване границите на имотите, следователно не е доказана хипотезата на
чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, за да се
приеме, че административният орган е в хипотеза на фактическо бездействие,
изразяващо се в изпращане на предложение чрез кмета на Община Велико Търново до
Общински съвет – В. Търново за предоставяне на обезщетение по този ред. Освен
това от страна на С.Е. и М.И. не са приложени скици-проект от Службата по
кадастър по двете отделни преписки №276П за землището на с. Присово и №1820В за
землището на гр. Велико Търново, каквото е изискването на чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Многократно
от ОСЗ е указано на жалбоподателите, че по същество с искането за „довършване
на процедурата по възстановяване на правото на собственост“ всъщност се
претендира повторно възстановяване на правото на собственост, като от
представените договори за покупко-продажба на наследствени права С. Е. не може
да се легитимира като правоприемник на собственика на имота, чието
възстановяване се иска. Писмо с такъв характер е изготвено от ОСЗ на 03.05.2019
г. по повод идентичното заявление от 2019 г., предмет на АД №317/2020 г. на
АСВТ. Доколкото не се установи изменение в относимите за спора факти, това
становище и понастоящем дава адекватен отговор. Производството по
възстановяване е различно от производството по обезщетяване, за което
приложение намира чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, вр. §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ.
Не са ли изпълнени законовите изисквания за реализиране на процедура по обезщетяване
със земеделски земи от общинския поземлен фонд, колкото и заявления за действие
на ОСЗ по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ да бъдат инициирани от жалбоподателите, за компетентния
орган няма да възникне ангажимент за действие по представяне на мотивирано
искане. Противното би означавало ОСЗ да изпълнява куриерски услуги по
фактическото придвижване на несвоевременно подадени искания от лица,
претендиращи обезщетяване по реда на §27, ал. 2 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 45ж от
ППЗСПЗЗ. Не случайно всички условия по §27, ал. 2 изискват участието на
представител на ОСЗ, тъй като по силата на закона и без необходимостта от системно
предявяване на искания от лицето, органът следва да представи мотивирано искане
по чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Заявителите имат указания за нужните действия,
които следва да предприемат, но вместо това те считат, че органът бездейства.
Очевидно
направеното със Заявление вх. №РД-12-02-159/09.10.2020 г. искане до ОСЗ – Велико
Търново е преждевременно и на практика не може да бъде удовлетворено, съответно
за административния орган не съществува задължение да представи мотивирано
искане по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ.
Към датата на подаване на заявлението на 09.10.2020 г. не са били налице
условията за представяне от ОСЗ на мотивирано искане, въз основа на което
Общински съвет – Велико Търново да се произнесе с решение за предоставяне на
имотите в изпълнение на задължението си по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ. Като административен орган началникът на
службата не е задължен да изпълнява искания, за които не са настъпили нормативните изисквания да бъдат
реализирани, само защото заявителите са преценили така. Предмет на защитата по чл. 256
от АПК е правото на гражданите и организациите да изискват от административния
орган да извърши дължими по закон действия, т.е. действия по изпълнение на
своите законни правомощия. Съобразно изложеното по-горе, в случая не е налице
такава хипотеза и на този етап от административните производства не е налице
нормативно задължение за административния орган да извърши исканото от
жалбоподателите действие.
Не на
последно място по значение е обстоятелството, че исканият от заявителите като
обезщетение конкретен имот представлява частна държавна собственост, доколкото
за него е представен Акт № 5319/24.03.2021 г. за частна държавна собственост. Неоснователни
в тази връзка са възраженията, че към датата на подаване на заявлението –
09.10.2020 г. същият не е бил актуван като публична общинска собственост. Това
е така предвид мотивите, че искането се явява преждевременно и производството
не е стартирало. По смисъла на §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ за целите на това
обезщетително производство компетентен орган е общинският съвет и се предоставят
земи от общинския поземлен фонд, каквато
определено не е земята, към която е насочена претенцията. Нещо повече, не е предвидена нормативна възможност правоимащите
лица сами да подбират земите за обезщетяване, като по правило те се посочват от
ОСЗ и законовото задължение на началника на ОСЗ да извърши фактическото
действие по внасяне на мотивирано заявление по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ възниква едва
при кумулативното наличие на визираните в приложимите правни норми предпоставки
– съществуване на едно от условията по §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ и предоставените
земи да са от общинския поземлен фонд. Този извод следва от разпоредбата на чл.
45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, според която общинската служба по земеделие при наличие
на предпоставките по §27, ал. 2 представя „мотивирано искане“ до кмета на
общината, т. е. именно тази служба обосновава необходимостта от предоставяне на
конкретни имоти на лицата с възстановено право на собственост върху земеделски
земи, за които е в правомощията на общинския съвет да прецени налице ли са
предпоставките на § 27, ал. 2, т. 1, т. 2 или т. 3 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Производството
по §27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ вменява на Общинския съвет да направи преценка
досежно обстоятелствата по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ по отношение на
имотите, които ОСЗ в качеството си на решаващ орган по възстановяването на
собствеността върху земеделските земи следва да опише в предложението си до
общинския съвет. В настоящия случай цитираните кумулативни предпоставки не са
налице.
За да
е налице бездействие, в нормативен акт трябва да е предвидено правомощие на
административния орган да извърши нещо и то да е вменено в неговата
компетентност. Това бездействие настъпва само в случаите, когато при
настъпването на юридическия факт, предвиден в правната норма, административният
орган вместо да изпълни правомощието си, бездейства. В конкретната хипотеза, при
проявлението на една от предпоставките по §27, ал. 2 ОСЗ следва да изпълни
задължението си по внасяне на мотивирано искане, като крайната цел на цялото
производство по чл. 45ж от ППЗСПЗЗ е да се стигне до решение на общинския съвет
– волеизявление относно предоставянето на имоти на правоимащото лице или отказ
да се предоставят такива. В настоящия случай действително се касае за липса на фактическо действие по внасяне на мотивирано искане от ОСЗ, което е нормативно предписано поведение, но към датата на
заявлението не е настъпил юридическият факт, по силата на който това поведение
е дължимо.
Предвид
всичко гореизложено се налага изводът, че в конкретния случай за ОСЗ - Велико
Търново не е съществувало задължение да извърши фактическото действие –
изготвяне на мотивирано искане по чл. 45ж, ал.
1 от ППЗСПЗЗ и изпращане на същото на кмета на Община Велико
Търново. Това обосновава извод за неоснователност на искането административния
орган да бъде осъден да извърши посоченото действие. Жалбата следва да бъде
отхвърлена.
При
този изход на делото на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски, а
ответникът не е претендирал такива.
Водим
от горното и на основание чл. 256, ал. 3 от АПК, Административният съд – Велико
Търново, ІV - ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на С.К.Е. *** и М.И. ***
срещу фактическото бездействие на Общинска служба „Земеделие“ – Велико Търново
да изпълни законовото си задължение да изпрати мотивирано предложение чрез
кмета на Община Велико Търново до Общински съвет – Велико Търново за
предоставяне на обезщетение по реда на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, във връзка с
§ 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: