РЕШЕНИЕ №
Гр. Сливен, 05.12.2022 г.
СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в открито съдено заседание на четиринадесети ноември,
през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Христина З. Марева,
при участието на
секретаря Ивайла Т. Куманова – Г., като се запозна с докладваното от съдия Хр.
Марева, т. д. № 156 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по подадената искова молба от
з.И.Б., поч. на 11.10.2021 г. – в хода на делото и
заместен на основание чл. 227 ГПК от малолетните К.К.К. и А.К.К.,
представлявани от своя баща и законен представител – К.Д.К., след приемане на
наследството по опис, съгласно определение № 2561 от 06.10.2022 г. по ч. гр. д.
№ 3967/2022 г. по описа на Сливенски районен съд, като призованите към
наследяване от предходни редове са вписали отказ от наследството на з.И.Б..
С исковата молба са
предявени обективно и кумулативно искове на основание чл. 432 ал.1 КЗ във вр.
чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ
срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД, а именно – за заплащане на сумата 30 000 лв. като част от общо 50 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, в резултат на ПТП настъпило на 29.07.2018 в гр. Сливен, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 29.07.2018 г., до изплащане на
обезщетението.
В исковата молба се
твърди, че на 29.07.2018 г., около 05:28 ч., в гр. Сливен, по бул. „Бургаско
шосе“, край бензиностанция „Марешки“, з.И.Б.
управлявал велосипед в крайна дясна лента, когато бил застигнат от лек
автомобил, който го ударил с дясното си огледало в кръста и го съборил. Той
останал да лежи и не можел да помръдне от болки, а автомобилът продължил
движението си, без да спре и избягал от местопроизшествието.
Твърди се, че след това
органите на МВР установили, че това е л.а. „Фиат Скудо“,
с рег. № ***, управляван от Е.М.К..
Твърди се, че з.Ив. Б.
бил откаран в болница при което се установило, че има компресионно
счупване на тялото на 12-ти гръден прешлен, травма на главата, както и
множество наранявания по цялото тяло – гърди, долни крайници, контузии,
натъртвания и кръвонасядания по тялото. Изпитвал изключително силни болки и не
можел да се движи. Бил оставен на лечение в болницата, тъй като получил нервна
криза, усложнение и обостряне на психичното му заболяване и бил преместен на
стационарно лечение в психиатрично отделение на същата болница. Страдал от
безсъние. Към момента на подаване на исковата молба продължавал да изпитва
болки в областта на счупения прешлен, гърба и кръста и не можел да търпи,
каквито и да било физически натоварвания. Изпитвал силен страх от автомобили и
не желаел да пресича пешеходни пътеки или да се движи край пътни артерии. Не
били отзвучали депресията, нервното му разстройство, както и усложненията на
психичното му заболяване.
По случая бил съставен
Констативен протокол за ПТП № 278/31.07.2018г. по описа на ОД на МВР – Сливен и
било образувано ДП № 1692/18г. по описа на РУ на МВР – Сливен, по което било
повдигнато обвинение на водача К..
Твърди се, че към датата
на произшествието за водача на МПС е имало сключена застраховка „Гражданската
отговорност“ с полица BG/02/1180013986649
от 10.05.2018 г. с ответното
застрахователно дружество, което дължи заплащане на обезщетение за причинените
неимуществени вреди и следва да се ангажира неговата отговорност
Предвид изложеното се
иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата
от 30 000 лева, представляваща част от дължимото му се обезщетение в размер на
50 000 лв. за претърпени от з.Ив. Б. неимуществени вреди - болки и
страдания от физическата травма и от настъпилите стресови, депресивни състояния
и усложнения на психичното му заболяване, причинено в резултат на ПТП, ведно
със законната лихва от датата на уреждането 29.07.2018г. до изплащането на
обезщетението, както и направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответното застрахователно дружество - ЗД „БУЛ ИНС“ АД, е подаден отговор
на исковата молба, в който се оспорват
предявените искове изцяло като неоснователни. Поддържат се възражения, че не е
доказано наличието на вина по отношение на застрахования водач за настъпилото
ПТП на 29.07.2018 г. и липсва влязла в сила присъда или наказателно
постановление, или друг акт, установяващи по категоричен начин вината на
пострадалия. Твърди се, че липсва причинно-следствена връзка между обострянето
на психиатричното заболяване на ищеца и ПТП. Твърди се, че с поведението си
пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, като сам се е
поставил в опасност, тъй като поведението му било неадекватно, бил в нетрезво
състояние и липсвала предпазна екипировка - каска на водач на велосипед, светолоотразителна жилетка, фар на велосипеда и
светлоотразители по него. Твърди се, че ищецът е загубил контрол върху
велосипеда, тъй като е извършвал неадекватни маневри. Като цяло се поддържа становище,
че липсват предпоставките за уважаване на предявения иск.
Твърди се също така, че
претендираното обезщетение е изключително завишено по размер.
Твърди се, че застрахователят
не дължи лихви, тъй като не е бил своевременно уведомен за претенцията.
По искане на ответника в
производството на основание чл. 219 ГПК е била конституирана като трето лице –
помагач Е.М.К., починала в хода на делото – на 18.02.2021 г., и заместена на основание чл. 227 ГПК в това
процесуално правоотношение от законните си наследници – Р.К.К.,
М.Р.К. и И.Р.К..
В подадения отговор от
третото лице – помагач предявените искове се оспорват като неоснователни.
Поддържат се възраженията на ответника за липса на виновно поведение от страна
на Е.М.К. като водач на л.а. „Фиат Скудо“, с
рег. № ***, в следствие на което да е настъпило процесното ПТП на 29.07.2018
г.; оспорва се настъпването на посочените в исковата молба увреждания и
неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с допуснато от водача на МПС
виновно и противоправно поведение. Позовава се на решение № 121/12.09.2019 г.
постановено по КАНД № 133/2019 г., с което е възобновено
административно-наказателното производство срещу нея и е отменено издаденото НП
№ 18-0804-002602/23.10.2018 г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР
– Сливен, с което във връзка с процесното ПТП от 29.07.2018 г. й е било
наложено административно наказание. Посочено е, че за същото деяние е било
образувано наказателно производство по ДП № 1692/2018 г., вх. № 4019/2018 г. на
РП – Сливен, което към момента на подаване на отговора не е приключило. Оспорва
се наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС,
като се твърди, че уврежданията на з.И.Б. се дължат изцяло и единствено на неговите
противоправни действия, в която връзка изтъква психическото заболяване на
пострадалия и твърди, че поведението му е било повлияно от употребен от него
алкохол. В тази връзка се позовава на твърдението в исковата молба, че е било
ударен странично, а не фронтално и поддържа, че при това положение водачът на
МПС не и имал възможност да реагира в опасната зона за спиране.
В с. з. за ищците се
явява пълномощника – адв. Мл. Д., който поддържа становище за основателност на
предявените искове.
За ответното
застрахователно дружество също се явява представител по пълномощие, който
поддържа възраженията за неоснователност на исковете в отговора на исковата
молба. С оглед заключението на вещото лице по СТЕ поддържа, че е доказано предизвикването
на ПТП изцяло по вина на пострадалия – Зл. Б., който на разстояние, попадащо в
опасната зона на л. а. се е отклонил от траекторията си на движение, при което
за водача на МПС не съществувала възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Изтъква се отказа на пострадалия да даде проба за алкохол като аргумент за
приноса му за настъпване на вредоносния резултат. В условията на евентуалност
излага съображения за прекомерност по размер на претендираното обезщетение,
което да са намали и с оглед възражението за съпричиняване. Претендира
деловодни разноски.
Пълномощникът на
конституирания като трето лице – помагач М. К. – адв. Д., поддържа становище за
неоснователност на предявените искове поради изключителна вина на пострадалия
за възникване на ПТП и произтичащите от него вреди. Излага съображения припокриващи се с изразените от пълномощника
на ответното застрахователно дружество. Акцентира върху данните относно
употребата на алкохол от страна на пострадалия като аргумент за поведение от
негова страна, с което сам се е злепоставил. Оспорва предявените искове по
размер с оглед критериите за справедливост и възражението за съпричиняване.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и
обстоятелства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
На
29.07.2018 г., около
05.30 часа в гр. Сливен, на бул. Бургаско шосе е настъпил удар между лек автомобил
марка Фиат, модел „Скудо“, с per.
№ ***, управляван от водачката
Е. М. К. и велосипедиста з.И. Б.. В резултат на това на з.И. Буранов са причинени травми, вследствие на
удара и последващото падане на велосипедиста върху пътната настилка, като от заключението по назначената
Съдебно-медицинка експертиза,
изготвено от д-р Й. С. се установява,
че са причинени
следните телесни увреждания: Контузия на гръдния кош и гръдния сегмент на гръбначния стълб с клинични и рентгенологични данни за компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен - съпроводено със силна болезненост
при движение, което е затруднило в движенията на снагата за срок не
по- малък от 6 месеца при нормален ход на оздравителните
процеси. Останалите
увреждания са: масивни кръвонасядания на кожата
в областта на гърба; Контузия в областта на лявата ръка без клинични и рентгенологични данни за фрактура на костни структури; Контузия на десния крак в областта на глезенната става без клинични и рентгенологични данни за фрактура
на костни структури; Контузия в областта на лявата тазобедрена става без клинични данни за фрактура на костни структури в областта, които при нормален ход
на оздравителния процес са
отзвучали в рамките на 2 седмици.
Описаните телесни увреждания имат
травматична генеза, дължат се на удар и притискане в твърди тъпи или
тъпо-ръбести предмети и добре отговарят да са получени по време на настъпили в
момента на удара от лекия автомобил и при падането на велосипедиста върху
пътната настилка. при възникване на ПТП
на 29.07.2018 г. Компресионното счупване на тялото на
дванадесети гръден прешлен, което е най-тежката от причинените травми,
най-често се дължи на травмираща сила, която е транспонирана аксиално по оста на гръбначния стълб и в общия случай е
следствие от падане върху седалището на твърд терен. При този механизъм на
получаване на това увреждане няма екипировка за велосипедисти, която да го
предотврати. Останалите увреждания се дължат на удари с или върху твърди тъпи
и/или тъпо-ръбести предмети, които също е невъзможно да бъдат предотвратени от носене
на каска или светлоотразителни елементи.
Към момента на извършения на 18.02.2020
г. преглед в. л. д-р Й. С. е констатирал пълно възстановяване на пострадалия
Зл. Б. от получените в резултат на процесното пътно-транспортно произшествие на
29.07.2018 г. увреждания, като е съобщил за остатъчна лека, до умерено изразена
болезненост в проекционното място на дванадесети гръден прешлен, която се
провокира от физически натоварвания, продължително стоене в изправено положение
и в крайните фази на движение на гръбначния стълб в този сегмент.
Във връзка с твърденията за неадекватно
поведение от страна на пострадалия Зл. Б. като велосипедист, по делото е
назначена съдебнопсихиатрична експертиза, от която се установява, че същият се
е водил на учет с диагноза „Биполярно афективно разстройство“, характеризиращо се с
последователно настъпващи периоди в манийна и
депресивна фази, с начална проява от 2009 г. за което е провеждал лечение в ДПБ
– гр. Раднево. Билае назначена поддържаща терапия като липсват данни
за коректното й приемане. Влошаване на психичното му състояние е отчетено през
2012 г., 2016 г. и 2017 г., като е настъпило поредно влошаване около месец
преди процесното ПТП на 29.07.2018 г. Непосредствено след настъпване на ПТП и
при настаняването му за болнично лечение Б. е бил по-раздразнителен, избухлив,
словесно агресивен и склонен към конфликти и преди инцидента, поради което е
бил настанен за лечение в Психиатрично отделение, където е наблюдавана манийна симптоматика, без психотични
симптоми, като психични и поведенчески симптоми, които могат пряко да се
свържат с преживяното ПТП не са описани. През м. април 2019г. Б. отново е бил приет
на лечение в Отделение по психиатрия - гр. Сливен с депресивни симптоми.
Към м. юли. 2018г., както и по време на
претърпяното ПТП, Б. се е намирал в манийна фаза на
заболяването, изразяваща се предимно в повишена раздразнителност и
конфликтност. Това е била и причината за хоспитализацията му непосредствено
след претърпяното ПТП в ПО, поради което заключението на експерта е, че
инцидентът от 29.07.2018г. не е довел до влошаване на основното психично
разстройство при Б., а само е станал повод същият да бъде прегледан от
психиатър и да бъде хоспитализиран. В хода на експертното изследване е твърдял,
че по време на инцидента е изпитвал психичен стрес, довел до продължаваща и към
момента на прегледа ситуативна тревожност и избягващо поведение поради
възникнали фобийни изживявания /страх да кара
велосипед/. Тези данни са дали повод на в. л. д-р Ап. А. да заключи, че по
време на инцидента Зл. Б. е преживял психичен стрес, от които до момента на
прегледа не се е възстановил /адаптирал/ напълно психически от него.
Въз основа на показанията на свидетелите
– Пл. С. и Р. И. – сестра на Зл. Б. се установява, че поради съмненията за
счупени прешлени и наличието на силни болки след инцидента Зл. Б. е бил приет в
Спешно отделение, но поради проявени симптоми на психично разстройство е бил
настанен в Психиатрично отделение, където е престоял 10 дни. При посещенията от
св. С. и св. И. е говорил несвързано и не е можел да се движи заради болките. За
травмата на гръбнака са били предписани инжекции и задължително носене на колан,
който е носил около месец. В продължение на повече от месец е имал силни болки
в гръбнака и е изпитвал страх да кара колело. Затворил се и не е разказвал за
случилото се. Установил се да живее на вилата си, но поради ограничените
движения на снагата се е наложило св. Р. И. да полага грижи за него – перяла е
дрехите му, обличала го. Налагало се е да му помагат със св. С. в ежедневното
му самообслужване. Имало е моменти, в които не ги е разпознавал, бил е
неадекватен. Можел е да става, но не и сам да се обуе. Поради повишената
тревожност и ситуативен страх свързан с инцидента се
е наложило св. Р. И. да продължи да полага грижи за него.
Въз основа на данните от ДП № 1692/2018 г., по описа на
РУ на МВР Сливен, образувано
по повод процесното ПТП на 29.07.2018 г., за което е
бил съставен Констативен
протокол за ПТП № 278/31.07.2018г. по описа на ОД на
МВР – Сливен и приложените към настоящото дело доказателства, по делото е изготвено заключението на в. л.
доц. д-р инж. Х.В.У. по съдебно-техническата
експертиза, назначена за изясняване механизма на настъпване
на ПТП и поведението на участниците
в него. В заключението си експертът
е съобразил данните относно вида, механизма на причиняване
и интензитета на уврежданията
на велосипедиста – Зл. Б., установени
от заключението по СМЕ. Въз
основа на заключението съдът
приема за установени следни
факти и обстоятелства:
Мястото на удара от една
страна между лек автомобил марка Фиат, модел „Скудо“, с per. № ***, управляван
от водачката Е. М. К. и от друга - велосипедиста з.И. Б., е на 49.9 м. след мерната
линия – възприета и посочена
на изготвените от експерта схеми, но не на 0.6 м. в дясно от дясната граница на дясната лента в зоната на автобусния джоб, както е посочил
велосипедиста. Съобразявайки липсата деформациите,
които би имал велосипеда при така посоченото от пострадалия
отстояние и въз основа на теоремата
за изменение на количеството на движение в интегрална форма за времетраенето
на удара, е установено, че ударът
е настъпил в дясната пътна лента и на ниво от около 0.9
- 1 м. от дясната граница на дясната
лента. Посоченото от пострадалия
остояние на мястото на
удара спрямо дясната
граница на пътната лента би
означавало, че ударът би настъпил първо
в задното колело и предната
част на автомобила, което би довело до значително увреждане на задното колело и окачване на
велосипеда, каквито деформации не са
констатирани. Следователно велосипедистът е изгубил управление с падане
върху дясната предна част на автомобила,
като направлението на
движение на велосипеда е било косо на платното и леко насочено наляво
при разположение на автомобила
върху платното при надлъжно движение - на или около средната
част на дясната лента. Велосипедът
към момента на удара е бил с насоченост
към средната част и косо на платното под ъгъл около 5-7 градуса спрямо надлъжната ос на платното., т. е.
непосредствено преди удара,
велосипедистът е завил под ъгъл
от 5-7 градуса наляво, навлизайки
в траекторията на движение на лекия
автомобил. Предвид установените от СМЕ увреждания на
велосипедиста - получени вследствие действието
на твърди, тъпи и
тъпоръбести предмети, съприкосновението
в момента на удара е между предната дясна част лекия автомобил и
лявата задна повърхност на тялото на
велосипедиста. Във втората
фаза на удара същият е паднал надясно, като се е ударил с дясната си странична повърхност върху терена.
От заключението на в.л. доц. д-р инж. Х.В.У. на
поставената задача за изследване възможността на участниците в ПТП за
предотвратяването му се установява, че скоростта на движение на велосипеда е
била около 16 км./ч., а на
автомобила е била около 28 км./ч. – технически съобразена с пътните условия,
при което опасната зона за спиране на автомобила е около 15 м. От отклоняването
на велосипеда наляво под ъгъл от 5-7 градуса, с което е навлязъл в траекторията
на движение на автомобила, велосипедистът е изминал 4.7 м. до мястото на удара.
При установените скорости на движение на превозните средства, за времето в
което велосипедистът е изминал това разстояние, лекият автомобил е изминал 8.6 –
9 м. Следователно при избраната от водачката на автомобила скорост на движение
от около 28 км./ч. и при предприетите действия от велосипедиста за косо
отклоняване на велосипеда към средната част на платното ударът е настъпил в
опасната зона за спиране на автомобила, при което водачката на автомобила не е
имала техническата възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.
Съобразявайки горното, изводът който се
налага е, че велосипедистът е имал възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако е запазил движението си направо, без да се отклонява наляво.
Освен изборът на скорост на движение
обаче, при успоредно движещи се превозни средства от значение е и обсъдения в
заключението на вещото лице динамичен коридор на движение, като безопасната странична
дистанция между превозните средства е не по-малко от 0.6 м. – 1.1 м. Няма данни
по делото за ограничаване на видимостта или намаляването й – ПТП е настъпило
във видимата част на денонощието на 29.07.2018 г. сутринта и водачката на автомобила е имала техническата
възможност да възприеме движещия се пред нея велосипед на разстояние по-голямо
от опасната й зона за спиране – 15 м., съответно и да предприеме действия за
осигуряване на достатъчна странична дистанция, за да предотврати евентуален
контакт с велосипедиста.
Във връзка с поставения на медицинската
експертиза въпрос относно възможността за предотвратяване на травмите при
ползване на предписана от закона екипировка – предпазна каска и
светлоотразителна жилетка, фар и светлоотразители на велосипеда, вещото лице е
пояснило, че поставянето на каска би предпазило главата на велосипедиста, но от
анализа на представената по делото медицинска документация няма данни за такава
травма. Останалата – светлоотразителна екипировка на велосипедиста и оборудване
на велосипеда, имат отношение към възприятията на участниците в ПТП при
намалена видимост. По повод на това в заключението на вещото лице – д-р Й. С.
са намерили място данни от астрономическия справочник на министерството за
отбраната за 2018 г. относно метеорологичната обстановка и видимостта,
определена от изгрева на слънцето в деня и часа на настъпване на ПТП –
29.07.2018 г. – 06.15 часа, около 5.30 ч. сутринта, според времето на сумрак –
времеви интервал (37 минути за тази дата) преди изгрев или след залез слънце,
при което е възможно да се работи на открито без изкуствено осветление, т. е. –
ПТП е възникнало през видимата част на
денонощието. Така посочените обстоятелства следва да се възприемат от съда
освен поради позоваването от страна на в. л. на справочник, в който е възможно
да бъдат проверени, но и поради липсата на възражение от страните по приемане
на заключението на вещото лице, вкл. по въпроса относно значението на каската и
ползването на светлоотразителна екипировка.
Предвид данните относно видимостта и
липсата на спор по този въпрос, се налага изводът, че водачката на лекия
автомобил е имала възможност да възприеме велосипедиста и да съобрази необходимостта
от осигуряване на безопасна странична дистанция за заобикалянето или
изпреварването му. Велосипедистът не е навлязъл внезапно на пътното платно.
Движението му по него и с по-ниска скорост, успоредно и по посоката на движение
на автомобила, е могло да се възприеме от водачката на разстояние по-голямо от
опасната зона за спиране на автомобила при избраната скорост от 28 км./ч.
Поради неосигуряването на достатъчна странична дистанция, при предприетата
маневра от велосипедиста минималният контакт е довел до пълна загуба на
управление от страна на последния и до падането му първоначално върху предната
дясна част на автомобила, а впоследствие и върху терена на пътното платно. Следователно
водачката на автомобила също е имала техническата възможност да предотврати
ПТП, за да избегне контакт с движещия се пред нея велосипедист.
Няма спор по делото, че към момента на
настъпване на ПТП – 29.07.2018 г., относно гражданската отговорност на водача
на МПС - л.а. Фиат Скудо с рег. № *** МПС е имало
сключен договор за застраховка „Гражданската отговорност“ с полица BG/02/1180013986649 от 10.05.2018
г., с ответното застрахователно дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
От изисканото и приложено АНД № 133/2019
г. на СлАдмС се установява, че с решение №
121/12.09.2019 г. е възобновено административно-наказателното производство
срещу Е.М.К., отменено е издаденото НП № 18-0804-002602/23.10.2018 г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Сливен, с което във връзка с
процесното ПТП от 29.07.2018 г. й е било наложено административно наказание, т.
к. за същото ПТП е имало образувано наказателно производство по ДП № 1692/2018
г., вх. № 4019/2018 г. на РП – Сливен.
Видно от приложените НОХД 254/2020 г. на СлРС, заедно с ВНОХД № 173/2
Въз основа на гореизложеното от правна
страна Сливенски окръжен съд намира, че предявените срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД искове
от з.И.Б., поч. в хода на делото – на 11.10.2021 г. и
заместен след приемане на наследството по опис, съгласно определение № 2561 от
06.10.2022 г. по ч. гр. д. № 3967/2022 г. по описа на Сливенски районен съд в
процесуалното правоотношение от законните наследници - К.К.К.
и А.К.К., представлявани от своя баща и законен
представител – К.Д.К., са частично основателни.
Правната квалификация на предявените искове
е по чл. 432 ал.1 КЗ във вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 497 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и
чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ и на възраженията – чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 КЗ, като последното условие е спазено чрез
предявената на 25.08.2018 г. от пострадалия застрахователна претенция пред ЗД
„БУЛ ИНС“ АД, по която застрахователят е отказал да извърши плащане.
При липсата на спор относно наличието
на действащо и валидно застрахователно правоотношение за л. а. „Фиат Скудо“ с рег. № *** към датата на ПТП – 29.07.2018 г. с
ответното застрахователно дружество, спорните въпроси по основателността на
предявените искове са свързани с наличието на виновно и противоправно поведение
от страна на водача на МПС - Е.М.К.
за настъпването му, в причинно следствена връзка от което за з.И.Б. да са
настъпили посочените в исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания в
следствие на причинените в ПТП телесни увреждания, за които застрахователят да
дължи парично обезщетение, заедно със законната лихва, претендирана от датата
на увреждането до окончателното изплащане.
Във връзка с възраженията
на ответника са спорни въпросите и относно наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на пострадалия като изключителен или съвместен принос за
настъпване на ПТП, като по делото се спори относно размера на обезщетението
според установените в ППВС № 4/1968 г. критерии при съобразяване принципа за
справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД и наличието на предпоставките по чл. 51, ал.
2 ЗЗД за намаляването му.
По въпросите относно
виновното и противоправно поведение на участниците в процесното ПТП на
29.07.2018 г., съдът намира, че както твърдението на ищеца за настъпването му
по изключителна вина на водача на МПС, така и възражението за настъпване на ПТП
изцяло по вина на пострадалия велосипедист са неоснователни. Съдът намира, че и
двамата участници са допуснали нарушения на правилата за движение, с което в различна
степен съвместно са допринесли са настъпването на пътния инцидент и
произтеклите от него за велосипедиста Зл. Ив. Б. неимуществени вреди.
От заключението на в. л.
доц. д-р инж. Х.У. се установява, че избраната от водачката на МПС скорост на
движение от 28 км./ч. е била съобразена с пътната обстановка, но законът – чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП изисква от водачите на ППС да бъдат внимателни и
предпазливи към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на
двуколесни пътни превозни средства. При нормална видимост в светлата част на
денонощието водачката на МПС е имала възможност да възприеме движещия се пред
нея с по – ниска скорост – 16 км./ч. велосипедист, при което съгласно чл. 20,
ал. 2, пр. посл. ЗДвП е следвало или да намали
скоростта си на движение и при необходимост да спре, или предприемайки маневра
за изпреварване – да осигури достатъчно странично разстояние между своето
и изпреварваното пътно превозно средство – чл. 42, ал. 2, т. 1 ЗДвП. В
конкретния случай водачката е предприела маневра „изпреварване“, при което с
оглед заключението на вещото лице и при установеното отклонение под 5-7 градуса
наляво от посоката на движение на велосипедиста е могла да предотврати
настъпването на ПТП, ако е осигурила безопасно странично разстояние от 0.60 м.
– 1.1 м.
Същевременно от
заключението на вещото лице се установява, че велосипедистът е имал възможност
да предотврати настъпването на ПТП, ако е запазил движението си направо, без да
се отклонява наляво. От отклоняването на велосипеда наляво под ъгъл от 5-7
градуса и навлизането му в траекторията на движение на автомобила към средната
част на платното до мястото на удара велосипедистът е изминал 4.7 м., а за
времето, в което е изминал това разстояние, лекият автомобил е изминал 8.6 – 9
м., съобразно което и избраната от водачката на автомобила скорост на движение
от около 28 км./ч. При тази скорост опасната зона за спиране на автомобила е 15
м., поради което ударът е бил непредотвратим от водачката на автомобила при
предприемане на аварийно спиране. Отклонявайки се наляво и към средната част на
платното на движение, велосипедистът е нарушил пряко нормата на чл. 80, т. 2 от ЗДвП, изискваща да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното
за движение.
В следствие на
допуснатите и от двамата участници в процесното ПТП нарушения на правилата за
движение, с поведението същите си са причинили настъпване на ПТП, която съдът
намира, че е в еднаква степен. Водачката на МПС, която като е била длъжна да
бъде внимателна и предпазлива към движещия се по пътното платно в същата посока
пред нея велосипедист като уязвим участник в движението, е могла да възприеме
велосипедиста, но при предприемането на маневра за изпреварването му не е
осигурила достатъчно странично разстояние – от 0.6 м. – 1.1. м. между него и управлявания
от нея лек автомобил, е допуснала нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 42, ал.
2, т. 1 ЗДвП. Велосипедистът от своя страна като не е запазил движението си
направо и възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, е
допуснал нарушение по чл. 80, т. 2 ЗДвП,
с което е навлязъл в траекторията на движение на МПС на разстояние, при което е
попаднал в опасната зона от 15 м. при невъзможност ПТП да бъде предотвратено
при предприемането на аварийно спиране от водачката на МПС.
При извършването на
преценка относно степента на принос на всеки от двамата участници за настъпване
на ПТП, съдът намира, че възражението за принос от страна на пострадалия поради
употреба на алкохол е неоснователно. Презумпцията за управление на ППС след
употреба на алкохол при отказ от предоставяне на биологична проба – кръв, за
изследване е относима съгласно чл. 165, ал. 1, т. 9, чл.171, т. 1, б. „б“ и т.
2а, б. „б“ спрямо водачите на МПС, но не и към велосипедистите. При липсата на
други доказателства, от които несъмнено да се приеме, че поведението на
велосипедиста при настъпване на ПТП е било повлияно от употребата на алкохол,
твърдението е недоказано, поради което и възражението за такъв принос към
настъпването на вредоносния резултат е неоснователно.
В следствие на посоченото
противоправно и виновно поведение на двамата участници е настъпил удар между
предната дясна част лекия автомобил и лявата задна повърхност на тялото на
велосипедиста, който във фаза на удара същият е паднал надясно, като се е
ударил с дясната си странична повърхност върху терена. В следствие на така
настъпилия удар на велосипедиста е била причинена контузия на гръдния кош и гръдния сегмент на гръбначния стълб с компресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен - съпроводено със силна болезненост
при движение, което е затруднило в движенията на снагата за срок не
по- малък от 6 месеца при
нормален ход на оздравителните процеси.
Освен това е са му били причинени масивни кръвонасядания на кожата
в областта на гърба;
контузия в областта на лявата
ръка без клинични и рентгенологични данни за фрактура
на костни структури;
контузия на десния крак в областта на глезенната става без клинични и рентгенологични данни за фрактура на костни структури; контузия в областта на
лявата тазобедрена става
без клинични данни за
фрактура на костни структури
в областта, които при
нормален ход на оздравителния процес са
отзвучали в рамките на 2 седмици.
В течение на процеса и периода на оздравяване
пострадалият е търпял силни болки в снагата,
които са затруднили движението и за повече от месец, през което
време е било необходимо да носи колан,
да бъде обслужван вкл. за лични нужди
от трети лица, да приема обезболяващи.
В следствие на травматичното преживяване
продължително време е изпитвал силен страх в ситуации свързани
с инцидента, като се е затворил емоционално,
изпитвал е тревожност и е страдал от безсъние.
От доказателствата не се установява влошаване на психичното заболяване на пострадалие в
следствие на ПТП. Такова влошаване е настъпило преди това, в която насока
е заключението по назначената
СПЕ.
Така установените травми, свързаното с тях консервативно лечение, болките
и страданията, необходимостта
от грижите на трети лица, ограничаването
на социалния живот на пострадалия
и последиците от преживения
психичен стрес и пресистиращ ситуативен страх съдът съобразява като обективни фактори във връзка
с критериите за справедливост
по чл. 52 ЗЗД съгласно ППВС № 4/1968 г., при което намира, че размерът на обезщетението е 30 000 лв.
Този размер съдът намира за съобразен с характера и
вида на сраданията, със социално-икономическите условия в страната
към момента на настъпване
на ПТП и съизмеряващ се с
над 40 МРЗ. Предвид изводите на съда
относно еднаквата степен, в
която велосипедистът е допринесъл за настъпване на
процесното ПТП, обезщетението следва
да се намали съгласно чл.
51, ал. 2 ЗЗД до размера от 15 000 лв.
Обезщетението за неимуществени вреди в този размер
следва да се присъди заедно със законната
лихва, считано от 29.08.2018 г., на която дата пострадалият е отправил претенцията
си към затстрахователя по
чл. 380 , съгласно чл.
429, ал. 3 КЗ, като по делото
няма данни застрахователят да е бил уведомен
на по-ранна дата.
Претенцията за присъждане на законна лихва за
периода от дата на увреждането до датата
на отправяне на претенцията
пред застрахователя е неоснователна.
Отговорността на застрахователя
съгласно чл. 497 и чл. 493, ал. 1, т. 5 обхваща отговорността
за лихви по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, като нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ
не релевира спрям отговорността
на застрахователя за лихви бездействието на застрахования. Съобразно
това, при неоснователен
отказ на застрахователя да заплати обезщетение, отговорността за дължимите от застрахования лихви обхваща периода от по-ранната от двете дати – на уведомяне на застрахователя от
застрахования или от датата на отправяне
на искането от увредения.
Предвид гореизложеното предявеният иск по
чл. 432 ал.1 във вр. чл.
45 от ЗЗД е основателен и следва да се уважи до размера от 15 000 лв.,
а по чл. 497 вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ – за периода от
29.08.2018 г. до изплащане на обезщетението,
като главният иск следва да се отхвърли над размера от 15 000 лв.,
а акцесорния иск за лихви –
за периода от увреждането – 29.07.2018 г. до датата на отправяне на претенцията към застрахователя - 29.08.2018 г.
Съразмерно на уважената част от предявените искове следва да се уважат насрещните претенции за разноски, като в полза на адв. М.Д. като
пълномощник на ищците на основани ечл. 38, ал. 2 ЗАдв следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения,
съгласно чл. 2, ал. 6 от същата
наредба - в действащата към датата на сключване
на договора с първоначалния ищец редакция, а именно – 980 лв.
Ответникът е сторил разноски от общо 3 236 лв., от които 800 лв. – депозит за вещи лица и 2 436 лв.
Относно размера на заплатеното
адвокатсок възнаграждение, като в депозираната преди съдебното заседание молба е въведено възражение за прекомерност, което съдът намира,
че е основателно. Минималният
размер на адвокатското възнаграждение,
определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. 1 430 лв., като
с оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът намира,
че следва да се намали до 2 000 лв. След намаляване размера на възнаграждението
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, общият
размер на разноските е 2 800, от които в полза на ответното застрахователно
дружество следва да се присъди
сумата от 1 400 лв.
Държавната такса
по делото на основание чл.
78, ал. 6 ГПК в тежест на ответика
следва да се възложи държавната такса, изчислена върху уважената част от исковете, както и 200 лв. от заплатените бюджетни средства на съда за психиатрична експертиза.
Мотивиран от гореизложеното Сливенски окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «БУЛ ИНС» АД, еик ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София,***, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. и пълномощниците – адв. М. И.Г., със съдебен адрес:*** и адв. Г.П.Д.,
със съдебен адрес:***, ***
заплати на К.К.К., ЕГН ********** и А.К. К., ЕГН **********, действащи чрез своя баща и законен представител – К.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: ***, представляван от адв. М.Л.Д., със съдебен
адрес:***, ***, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени от техния наследодател з.И. Б., неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени в ПТП на
29.07.2018 г. в следствие на виновно поведение от страна на Е.М.К., при управлението на МПС л.а. Фиат Скудо с рег. № ***, изразяващо в нарушения по чл. 5,
ал. 2, т. 1 и чл. 42, ал. 2, т. 1 от , както и законната лихва върху размера на обезщетението от
15 000 лв. за неимуществени
вреди, считано от 29.08.2018 г. до изплащане на обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди над размера от 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
като част от общо 50 000 лв., както и за законната лихва върху отхвърлената част за
периода от 29.07.2018 г. до изплащане на обезщетението, както и за законната лихва върху присъденото обезщетение от
15 000 лв. – за периода от 29.07.2018 г. до 29.08.2018
г. като неоснователни
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО «БУЛ ИНС» АД, еик ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София,***, представлявано от С.С.П. и
К.Д.К. и пълномощниците – адв. М. И.Г., със съдебен адрес:*** и адв. Г.П.Д.,
със съдебен адрес:***, ***
дна основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. М.Л.Д.,
със съдебен адрес:***, *** сумата 980 лв. (деветстотин и осемдесет лева), представляваща адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС за безплатно
предоставената правна помощ за защита пред
първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН ********** и А.К. К., ЕГН **********, действащи
чрез своя баща и законен представител – К.Д.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, представляван от адв. Мл. Д.,*** 400 лв. (хиляда и четиристони лева) представляваща адвокатско възнаграждение и разноски по делото
съразмерно на отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО «БУЛ ИНС» АД, еик ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София,***, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. и пълномощниците
– адв. М. И.Г., със съдебен
адрес:*** и адв. Г.П.Д., със съдебен
адрес:***, *** да заплати по сметка на Сливенски окръжен съд дължимата
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна
такса в размер на 600 лв. (шестстотин лева), както и 200 лв. (двеста лева) от заплатение от бджетните средства на съда за психиатрична експертиза
Решението е постановено с участието по т. д.
№ 156/2019 г. по описа на Сливенски
окръжен съд на Р.К.К., ЕГН **********,
И.Р.К., ЕГН ********** И М.Р.К., ЕГН ********** всички
с адрес: ***«***в качеството им на ТРЕТИ ЛИЦА –
ПОМАГАЧИ на ответника
ЗД «БУЛ ИНС» АД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.