Решение по дело №35/2020 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260058
Дата: 7 юли 2021 г.
Съдия: Пламен Неделчев Неделчев
Дело: 20203400900035
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260058

гр. Силистра, 07.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на втори юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                                                

                                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

При секретаря Галина Йовчева, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев търговско дело № 35/2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Иискове с правно основание чл. 429, и чл. 432 от КЗ, и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът – Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***; чрез Адвокатско дружество „М. и Д.”, ЕИК *********, съдебен адрес:***, офис 4; адв. Л.Д.М.,*** и адв. Х.В.М.,***, двамата със съдебен адрес:***, офис 4, желае съда да осъди ответника  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП“ АД, ЕИК: *********, да заплати на ищеца Т.Г.А., обезщетение за претърпените в следствие на ПТП предизвикано на 19.12.2019г. от Г АК, ЕГН **********, неимуществени вреди, представляващи болки и страдания в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/лева, както и обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 2603.60 /две хиляди шестстотин и три лева и шестдесет стотинки/ лева, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на настъпване на деликта до окончателното погасяване.

Претендира направените деловодни разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.

Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от Недялко Димчев Чандъров и Иво Ивов Груев оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва настъпването на твърдяното от ищеца застрахователно събитие, твърдения механизъм на ПТП и виновното поведение на водача Г А К. Оспорва вида и характера на твърдените от ищеца получени в следствие ПТП увреждания, както и твърдяната причинно следствена връзка между тях. Прави възражение за съпричиняване, както и за прекомерност на претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди. Оспорва искането за обезщетение за имуществени вреди с довода, че същите не са в причинно следствена връзка с ПТП. И последно оспорва акцесорната претенция за лихви позовавайки се на чл. 497 от КЗ.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото прие за установено следното

от фактическа страна:

На 19.12.2019г„ около 9.29ч. на околовръстно шосе гр. Пловдив-южна дъга в частта между Коматевско шосе и разклона за с. Златитрап общ. Родопи, в посока към АМ „Тракия“, II - 86 км. 4+298, при управление на МПС марка „Киа“, модел „Соренто“, peг. №, рама №, собственост на С И. К, ЕГН **********, водачът Г А К, ЕГН **********, при неспазване на правилата за движение предизвикала ПТП, при което пострадал ищеца. След пристигане на представители на ОД на МВР Пловдив-Сектор „Пътна полиция“, същите съставили Констативен протокол № 826 за ПТП с пострадали лица от 19.12.2019г., в който е констатирано, че има пострадало лице – ищеца Т.Г.А., ЕГН **********.

При съставянето на констативния протокол е установено, че за МПС марка „Киа“, модел „Соренто“, peг. №, рама №, има сключена застраховка Гражданска отговорност, с полица № 03/119001884688, валидна от 07.07.2019г до 06.07.2020г., издадена от ЗАД „Булстрад ВИГ“. Сключената застраховка обхваща периода, в който е осъществено произшествието.

От представените медицински документи се установява, че в следствие на ПТП-то на 19.12.2019г., ищецът Т.Г.А. е постъпил в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, където след извършена рентгенография са установени следните травматични увреждания: - S72.30 - счупване на тялото (диафиза) на бедрената кост, закрито /фрактура на лява бедрена кост/; - фрактура на ляв глезен;

За лечение на травмите на ищеца се наложило оперативно лечение осъществено на 19.12.2019г. в УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив, представляващо открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула.

При извършената операция е поставен спонгиозен винт 04,0мм и е използвана киршнерова игла, с цена от 72.00 лева, както и е поставен латерален феморален пирон със стандартно заключване комплект ф9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16 леви/десни, 300-480 мм дължина, заключващи винтове 4бр., с цена от 2390.00 лева, които са заплатени от Т.Г.А.. За удостоверяване на което ищецът е представил фактура № **********/23.12.2019г., фактура № **********/23.12.2019г., както и фискални бонове.

Във връзка с лечението ищецът претърпял и други имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за закупуване на медикаменти и медицински консумативи, както следва:

Закупуване на аулин сашет, валмарк уринал акут табл. - 16.35 лева; Закупуване на чаршафи - 5.00 лева; Закупуване на ръкавици М нитрилни - 13.00 лева; Закупуване на колхикум-дисперт табл. - 15.30 лева; Закупуване на ко-валсакор табл., лактакеър стоп сашети, ласипил табл. - 21.25 лева; Закупуване на аркоксия табл., келтикан форте капс., колхикум-дисперт табл., нео едемалт маз против оток - 70.70 лева;

Общият размер на разходите свързани с лечението на травмите от процесното ПТП ищецът определя на стойност 2603.60 лева.

Ищецът изпратил покана до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, получена на 13.01.2020г.

В отговор на поканата, с писмо с изх. № П 00104/29.01.2020г., представител на застрахователната компания го уведомил, че ще се произнесе по предявената и заведена във връзка с това претенция вх. № 176/13.01.2020г., след представяне на допълнителни документи от образуваното по случая досъдебно производство.

За да се снабди с нужните документи ищецът подал молба до Районна Прокуратура - Пловдив, по образуваното по случая ДП № 152/2019, прокурорска преписка № 11050/2019г. Видно от представеното с исковата молба писмо от 14.04.2020г. /лист 25 от делото/, исканите материали са отказани предвид на това, че към него момент не било приключило образуваното по случая досъдебно производство.

С последващо писмо с изх. № П 00356/07.04.2020г., адресирано до ищеца ответника констатирал непредставянето на допълнително изисканите документи, съответно липсата на ясното относно основанието и размера на претенцията и закрил преписката, което пък мотивирало ищеца да инициира настоящото производство.

От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ може да се установи, че травмите получени от ищеца в следствие процесното ПТП са довели до трайно затруднение на движенията на ляв долен крайник, за срок не по – малък от 12 месеца при това при условие, че не възникнат усложнения при оздравителния процес. Останалите увреждания според експерта обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота, но съчетани с тежката травма на долния крайник водят до клиничните предпоставки за изява на травматичен шок, поради болката съпровождаща травматичните увреждания. Експертът сочи, че и по настоящем ищецът е с намален обем на движение на пострадалия от ПТ долен крайник и липсва пълно функционално възстановяване, което се дължи на счупванията на костите. Според вещото лице при ПТП тялото на пострадалия ищец е било фиксирано с поставен обезопасителен колан.

От заключението на вещото лице изготвило назначената от съда САТЕ може да се установи, че ударът между двете участвали в ПТП превозни средства се е осъществил в лентата за движение на товарния автомобил, който се е движил с около 55 км.ч., а скоростта на лекия автомобил е била 58 км.ч. Двамата водачи не са имали техническата възможност да предотвратят настъпването на ПТП, освен единствено при положение, че лекия автомобил не е навлязъл в лентата за насрещно движение. Според експерта причината за ПТП е отвличане на вниманието на водача на лекия автомобил.

От разпита на свидетеля Д може да се установи, че виновен за процесното ПТП е бил водачът на лекия автомобил, който без причина навлязъл в лентата за насрещно движение, където се блъснал в товарния автомобил. Свидетелят потвърждава, че в следствие удара ищецът бил в тежко състояние и бил изваден от смачкания автомобил от пожарникари след, което бил откаран с автомобил на спешна медицинска помощ.

От разпита на свидетеля Б П може да се установи, че пострадалият ищец бил опериран още в деня на инцидента и престоял още седем дни в болничното заведение. Свидетелят съобщава за силни съпътстващи болки у ищеца дълго време след инцидента, които не са отшумели напълно и по настоящем. Ищецът бил обездвижен на легло пет месеца, което се отразило негативно и на психическото му състояние. Допълнително неудобство било уринирането с катетър продължило месец и половина след инцидента. Според свидетеля ищецът се придвижвал с помощно средство шест месеца след катастрофата. Свидетелят съобщава, че ищецът не може да се върне към обичайният си начин на живот от преди ПТП следствие травмите.

От правна страна:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на исковите претенции с четеното в закрито съдебно заседание Определение № 2600090 от 18.11.2020г. Разгледани по същество ОС намира исковете за частично основателни по следните причини:

От събраният по делото доказателствен материал според съда се установяват твърдените от ищеца обстоятелства относно процесното ПТП и настъпилите в следствие неблагоприятни последици. Предвид данните събрани от писмените доказателства, заключенията на експертите и свидетелските показания съдът не кредитира ответниковите възражения. Съдът приема, че ПТП е настъпило по вина на водача на лекия автомобил, който по невнимание е навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в управлявания от ищеца товарен автомобил. Ето защо и предвид установеното наличие на застрахователно правоотношение ответника е пасивно легитимиран да отговаря на ищцовите претенции за обезщетение и лихви. Не бяха потвърдени ответниковите възражения за вида и характера на уврежданията получени от ищеца във връзка с ПТП, както и причинно - следствената връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Не бе доказано и направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.

В тази връзка съдът намира исковите претенции за доказани по основание, налице е пострадал от ПТП, а за автомобила, с който то е причинено има сключена валидна застраховка гражданска отговорност при застрахователното дружество – ответник обуславяща неговата функционална отговорност.

Според ответника исковете на ищеца са неоснователни в предявения размер, тъй като не са съобразени с реално понесените от него болки и страдания в резултат на причинените телесни увреждания от процесното ПТП. Съдът не кредитира и това ответниково възражение съобразявайки данните установени от събраните по делото гласни доказателства. Всички разпитани свидетели са единодушни относно това, как тежко преживял ищеца възстановяването от травмите, принудителното си обездвижване и преживените физически болки. Не се установи и доказа и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка съдът намира, че преживените от ищеца неимуществени вреди подлежат на справедливо репариране.

Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения, общественото му положение, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Решение № 1599/22.06.2005 год. по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитието на обществото /Решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение № 83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увредените лица.

В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на физически болки и душевни страдания, търпени от ищеца вследствие полученото при ПТП травматично увреждане довело до продължително обездвижване, силни болки и невъзможност за водене на нормален начин на живот за продължителен период от време.

В случая характерът и тежестта на вредите бяха установени от показанията на свидетелите и заключението на вещото лице изготвило назначената от съда СМЕ.

В заключение и съобразно установеното в практиката на съдилищата разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод установените по делото увреждания на ищеца съобразно възприетия с чл. 52 от ЗЗД, и като съобрази установеното наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът намира за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди преживини от ищеца в следствие процесното ПТП сумата от 50 000 /петдесет/ хиляди лева.

Размерът на понесените от ищеца имуществени вреди вследствие нуждата от лечение на травмите получени от ПТП е установен по делото от приложените писмени доказателства, от които е видно, че медицинските разходи на ищеца са в размер на 2603,60лв. /две хиляди шестстотин и три лева и шестдесет стотинки/. В тази връзка съдът намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпени от  ищеца имуществени вреди вследствие на процесното ПТП следва да е именно в този претендиран и доказан размер.

Предвид частичната основателност на основните искове такава се явява и акцесорната претенция за лихви. Съдът намира за неоснователно искането за лихви върху главницата определена за обезщетени за имуществени и неимуществени вреди от деня на деликта.

В настоящия случай ищците са предявили пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение на 13.01.2020г., което съобразно утвърдената вече съдебна практика дава основание да се приеме, че началния момент за дължимост на лихвите върху присъдените главници следва да се счита от 13.04.2020г. съобразно чл. 496, ал. 1 от КЗ. Предвид изложеното съдът намира, че акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД, е основателна, като началният момент за начисляване на лихви върху размера на присъдените на ищците обезщетения е именно 13.04.2020г.

Предвид изходът на спора и направените искания ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 4101 /четири хиляди сто и един/ лева, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно уважената част от исковите претенции. Съответно ищецът следва да заплати на ответника сумата от 181.59лв. /сто осемдесет и един лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща част от сторените деловодни разноски съобразно отхвърлената част от исковите претенции. След направена компенсация съдът приема, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 3919.41. /три хиляди деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/.

Водим от гореизложените съображения съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 50000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди болки и страдания в следствие на ПТП предизвикано на 19.12.2019г. от Г А К, ЕГН **********, ведно със законовата лихва върху главницата от 50000 /петдесет хиляди/ лева считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 2603.60 /две хиляди шестстотин и три лева и шестдесет стотинки/ лева, представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, в резултат на ПТП, настъпило на 19.12.2019г. ведно със законовата лихва върху главницата считано от 13.04.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Т.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, парична сума в размер на 3919.41лв. /три хиляди деветстотин и деветнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ деловодни разноски по настоящото дело.

ОТХВЪРЛЯ исковите претенции в останалата им част.

Решението подлежи на обжалване пред апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                                

                                                                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:…………