№ 643
гр. София, 31.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 11 СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. Ангелова
Тони Гетов
при участието на секретаря Даниела Т. Славенова
в присъствието на прокурора Г. П. К.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Частно наказателно дело №
20231100204547 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.16 от Закон за
признаване, изпълнение и изпращане за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е въз основа на искане за признаване и изпълнение на
решение № 09.35230004, постановено на 20.01.2023г. от несъдебен орган на
ФР Германия, влязло в сила на 21.02.2023г., за налагане финансова санкция
на българския гражданин Г. С. С. ЕГН **********, с постоянен адрес в Р
България – гр. София, ул. **** в размер на 168,50 евро за нарушение на
правилата за движение по пътищата в ФР Германия - на чл.3 ал.3, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата, чл.24 от ЗДвП а именно на
28.10.2022г. в 19,07ч. като водач на товарен автомобил с рег. № СВ 8285 РТ,
движейки се в гр. Хинтенвайдентал по федерална път В 10 не е спазил
минималното допустимата скорост 60 км/ч се е движил със скорост 80 км/ч,
като подлежащото на изпълнение задължение следва да се счита с левова
равностойност по фиксинга на БНБ към днешна дата 329,55 лв. / триста
двадесет и девет лв. и 55лв./.
1
В съдебно заседание прокурорът излага становище за основателност на
искането за признаване на чуждестранното решение, тъй като е придружено с
всички изискуеми книжа и следва да се приеме за изпълнение, като след това
същото се изпрати за изпълнение на НАП.
Засегнатото лице Г. С. се явява лично и заявява, че не оспорва искането.
Съдът, като обсъди представеното удостоверение от страна на ФР
Германия, както и становищата на страните с оглед разпоредбите на
ЗПИИРКОРНФС, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
С решение № 09.35230004, постановено на 20.01.2023г. от несъдебен
орган на ФР Германия, влязло в сила на 21.02.2023г., на българския
гражданин Г. С. С. ЕГН **********, с постоянен адрес в РБългария – гр.
София, ул. **** е наложена фивнансова санкцияв размер на 168,50 евро за
нарушение на правилата за движение по пътищата в ФР Германия - на чл.3
ал.3, чл.49 от Правилника за движение по пътищата, чл.24 от ЗДвП а именно
на 28.10.2022г. в 19,07ч. като водач на товарен автомобил с рег. № СВ 8285
РТ, движейки се в гр. Хинтенвайдентал по федерална път В 10 не е спазил
минималното допустимата скорост 60 км/ч се е движил със скорост 80 км/ч
Във връзка с признаване и изпълнение на решението е издадено
удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от
13.06.2013 г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. Видно от съдържанието му приложеното удостоверение
/съставено по образец/ съдържа информация относно постановеното решение
от несъдебен орган – дата на издаване, влизане в сила и наложената с него
санкция за описаното правонарушение, относно възможността за обжалване
на решението пред съд с наказателна юрисдикция, както и относно
санкционираното лице - данни за самоличността му /имената, рождена дата и
местоживеене/. Отразено е също така, че правната квалификация на
извършеното правонарушение е по на чл.3 ал.3, чл.49 от Правилника за
движение по пътищата, чл.24 от ЗДвП на ФР Германия. Изрично е
удостоверено, че срещу същото лице не е постановявано или изпълнявано
решение за същото деяние в изпълняващата държава или в трета, различна от
издаващата или изпълняващата държава. Според информацията в
удостоверението санкционираното лице е било уведомено за писменото
2
производство по налагане на санкцията съобразно законодателството на
издаващата държава, като то се е явило лично в същото. Не е отразено
частично плащане на наложената финансова санкция, каквото обстоятелство
не се твърди и в постъпилото искане.
При преценка на изложените в удостоверението обстоятелства, съдът
счете, че са налице предпоставките за признаване на процесното решение,
като отсъстват пречки, препятстващи произнасянето в тази насока.
Деянието, чието санкциониране е постановено с решението на
компетентния несъдебен орган, се свежда до правонарушение, за което
съгласно чл.30, ал.2, т.1 ЗПИИРКОРНФС не се налага изследване на въпроса
за налична двойна наказуемост, тъй като представлява нарушение на
правилата за движение по пътищата според правото на издаващата държава.
На следващо място според удостоверението местоживеенето на лицето,
срещу което е издадено решението, е на територията на Р България и същото
е призовано от така посочения адрес, съдът прие, че при наличните сигурни
данни за обичайното му пребиваване в страната, е изпълнено условието по
чл.30, ал.3 от специалния закон за признаване на решението.
Съдът прие, че не е налице някое от факултативните основания по чл.35
от ЗПИИРКОРНФС за постановяване на отказ за признаване на решението,
доколкото се установи, че представеното удостоверение е пълно и в
съответствие с постановеното решение, срещу санкционираното лице за
същото деяние не е постановено и приведено в изпълнение решение за
налагане на финансова санкция в друга държава / Р България или трета
държава/, не е изтекла погасителна давност за изпълнение на наказанието, не
е налице имунитет или привилегии, препятстващи изпълнението на
решението и деянието е извършено на територията на издаващата държава.
Освен това решението се отнася за деяние, което по българското
законодателство съставлява административно нарушение по ЗДвП и в този
смисъл не е налице основанието по т.7 на чл.35 от закона.
Санкционираното лице С. е бил уведомен за производството съгласно
законодателството на издаващата държава, включително и за правото си да
обжалва решението и отнесе въпроса до съд по наказателни дела.
Поради това настоящият състав счете, че не е налице основание за
постановяване на отказ за признаване на решението, каквато възможност
3
предвижда т.11 на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като надлежно му е била
предоставена възможност за устно изслушване в процеса, и за атакуване на
решението, упражняването на които права е зависело изцяло от волята на
санкционирания.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.33, вр. чл.17
ЗПИИРКОРНФС, тъй като отразена в удостоверението санкцията от 135 евро
не е платена, като подлежащото на изпълнение финансово задължение следва
да се счита с левова равностойност по фиксинга на БНБ в размер на 329,55 лв.
/ триста двадесет и девет лв. и 55лв./ .
Воден от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА и ДОПУСКА ИЗПЪЛНЕНИЕ на РЕШЕНИЕ №
09.35230004, постановено на 20.01.2023г. от несъдебен орган на ФР
Германия, влязло в сила на 21.02.2023г., за налагане финансова санкция на
българския гражданин Г. С. С. ЕГН **********, с постоянен адрес в
РБългария – гр. София, ул. **** в размер на 168,50 евро за нарушение на
правилата за движение по пътищата в ФР Германия - на чл.3 ал.3, чл.49 от
Правилника за движение по пътищата, чл.24 от ЗДвП, като подлежащото на
изпълнение задължение следва да се счита с левова равностойност по
фиксинга на БНБ към днешна дата 329,55 лв. / триста двадесет и девет лв. и
55лв./.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен
срок от днес.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на
Национална агенция по приходите за изпълнението му, а компетентният
орган на издаващата държава да бъде уведомен за признаването и
изпращането на решението за изпълнението му.
Копие от уведомлението до издаващата държава да се изпрати на
Министерство на правосъдието на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5