гр. Силистра, 25.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на двадесет и трети април през
две хиляди и четиринадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. КРЕМЕНА КРАЕВА
при участието на съдебния секретар Мирена С. и в
присъствието на прокурора....... ...като разгледа докладваното
от......... съдия Василева .. в. гр. д. № 76 /2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Предявена е въззивна жалба от С.С.М., ЕГН********** и С.С.Г., ЕГН **********, и Ганка Венелинова Вълева, с ЕГН: **********, чрез процесуален представител, срещу решение № 9/22.01.2019 г. , постановено по гр.д.№ 487/ 2017г., на Районен съд Дулово, обл. Силистренска, с което съдът , на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, Е ОБЯВИЛ ЗА ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа – 96“, ЕИК *********, със седалище в с. Кайнарджа, ул. „Г. Токушев”,№ 10, обл. Силистра, в качеството ѝ на кредитор, Договор за дарение на недвижим имот от 08.07.2016 г. обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № № 71, том І, рег. № 561, дело № 63/2016 г. на нотариус Константин Костов с район на действие Районен съд гр. Дулово, с който С.С.Г., с ЕГН **********, като дарител, е дарила на С.С.М., с ЕГН **********, – нейн брат, следния свой собствен недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификационен номер № 24030.501.1867.1.2 /двадесет и четири хиляди и тридесет, точка, петстотин и едно, точка, хиляда осемстотин шестдесет и седем, точка, едно, точка, две/, намиращ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 24030.501.1867, с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, с адрес: гр. Дулово, ул. „Силистренско шосе“, № 11, ет.1, ап.2, със застроена площ от 73.71 кв.м/седемдесет и три цяло седемдесет и една стотни/, брой на нива на обекта – 1, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дулово, обл. Силистра, одобрени със Заповед № РД-18-5131.08.2007г. на изпълнителен директор на АГКК, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 24030.501.1867.1.1, 24030.501.1867.1.3, под обекта: 24030.501.1867.1.16, над обекта: 24030.501.1867.1.5, 24030.501.1867.1.4, 24030.501.1867.1.6., ведно с принадлежащото му избено помещение № 2 с полезна площ от 7.84 кв.м, ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавния ПИ, върху който е построен жилищния блок, като С.С.Г. запазва за себе си, за майка си Славка Иванова Стоянова и за Стоян М. Георгиев правото да живеят пожизнено в имота. Присъдил е съответни разноски. Жалбоподателите считат, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което молят да бъде отменено от настоящата инстанция и постановено ново, с което да бъдат отхвърлена изцяло предявената против тях искова претенция. С жалбата не са е направени доказателствени искания. В съдебно заседание пред тази инстанция, чрез процесуален представител поддържат жалбата, молят да бъде уважена.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа - 96”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. Кайнарджа, Област Силистра, ул. Т. Токушев” №10, представлявана от Председателя Добринка Г.С., чрез упълномощения адв. Д.К. – САК, съгласно който въззиваемият счита жалбата за неоснователна, моли да бъде потвърдено обжалваното решение. В с.з. се представлява от същия адвокат, който поддържа отговора.
С, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното: Жалбата е допустима, тъй като е предявена от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при съобразяване с процесуалните изисквания на чл.258 и следващите от ГПК .
Пред районния съд настоящият въззиваем е предявил иск с правно основание правно основание чл.135 от ЗЗД, против въззивниците С.С.Г., ЕГН **********, и С.С.М., ЕГН**********, двамата с адрес ***, като претендира съдът да обяви за недействителен по отношение на ищеца сключеният договор за дарение между С.С.Г. от една страна, в качеството ѝ на дарител и С.С.М. - като дарен, оформен с нотариален акт № 71, том І, рег. № 561, дело № 63/2016 г., с който на 08.07.2016 г. С.Г. е дарила на С.М., с гореописания недвижим имот, като С.С.Г. запазва за себе си, за майка си Славка Иванова Стоянова и за Стоян М. Георгиев правото да живеят пожизнено в имота.
От събраните по делото доказателства пред районния съд е установено , че на 08.06.2015 г. е сключен договор за заем между Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа – 96“, ЕИК *********, като заемодател и С.С.Г., като заемател, по силата на който заемодателят е предал на заемателя сумата от 5 000 лева със срок за връщане на 20.05.2018 г. съгласно калузите на договора, заемодателят е предоставил на заемателя кредита за срок от 36 месеца при лихва върху главницата в размер на 14% , като договорът за заем е без нотариална заверка на подписите. Договорът за заем е обезпечен с поръчителство. Издаден бил и запис на заповед на 08.06.2015 г. с падеж – 20.05.2018 г. за сумата от 7 065.00 лева.
Съгласно приложения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 71, том І, рег. № 561, дело № 63/2016г. на 08.07.2016 г. С.Г. е дарила на С.М., неин брат, процесния недвижим имот , като запазила за себе си, за майка си Славка Иванова Стоянова и за Стоян М. Георгиев правото да живеят пожизнено в имота.Съгласно удостоверението за данъчна оценка на недвижимия имот, издадено на 02.11.2017 г. се установява, че същата възлиза на 11875.20 лв.
По делото е приложена и справка по партида на С.С.Г., съгласно която към 15.05.2018 г. лицето не притежава други недвижими имоти, освен този, с който се е разпоредила.
Както правилно е посочено в обжалваното решение, при предявен иск по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже качеството си на кредитор, извършването на увреждащо действие на длъжника спрямо него и знание на длъжника за увреждането на кредитора. Знанието на третото лице (съдоговорител на длъжника) подлежи на доказване, ако увреждането произтича от двустранна възмездна сделка. В случай, че третото лице е роднина (низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника) знанието се предполага до доказване на противното.
Качеството на Кооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа – 96“, ЕИК *********, като кредитор по вземане е безспорно установено от посочения по –горе договор за заем и въпреки, че е за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не е необходимо вземането да е ликвидно, изискуемо или установено с влязло в сила решение, следва да се отбележи, че то не е удовлетворено нито към завеждане на иска, нито към настоящия момент, както се установи в с.з. пред тази инстанция, въпреки, че срокът за връщане на заема е изтекъл
Със сключения договор за дарение е възникнало увреждащо действие, което се предхожда от сключването на договора за заем. Вземането е възникнало преди извършване на увреждащото действие и правото на кредитора се реализира по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. При липсата на доказателства за друго имущество, от което може да се удовлетвори кредиторът, безспорно е налице правен интерес от отмяна на увреждащото правно действие на длъжника спрямо кредитора , тъй като с извършването му е намален активът на длъжника, тъй като не е получена насрещна престация.
Както е посочено в обжалваното решение, фактът, че имотът е несеквестируем е ирелевантен за основателността на иска, дори обратно- тълкува се, че лишавайки се доброволно от несеквестируем имот , длъжникът демонстрира, че жилището не му е нужно за удовлетворяване на собствени житейски потребности, поради което сам се лишава от закрилата на закона, касаеща несеквестируемостта на определени вещи.
Субективният елемент, свързан със знанието на длъжника за увреждане на кредитора, е доказан от факта на съществуването на задължение, което е неудовлетворено и извършването на разпоредително действие с имущество преди изплащане на задължението. Знанието на третото лице - в случая брата на прехвърлителката, се презумира от закона и не е оборено по делото. Предвид безвъзмездния характер на атакувания договор, както и родствената връзка между ответниците – сестра и брат, не е нужно да е налице знание за увреждане на ищеца в ответника С.С.М..
В с.з. пред тази инстанция жалбоподателите,чрез адв. Р. акцентират на несправедливостта на договорените клаузи по заема, прекомерния размер на лихвата и заложените в договора предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора. Тези доводи, както и сочената от жалбоподателите съдебна практика касаят отношения, които биха били предмет на разглеждане в друго производство, но не касаят основателността на иска по чл. 135 ЗЗД., тъй като нямат отношение към предпоставките, които се изследват при преценка на неговата основателност.
При така изложените
съображения съдът счита, че жалбата е неоснователа, а обжалваното решение –
правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Въпреки, че не са развити
специални доводи за неправилност на божалваното решение по отношение на
присъдените разноски, поради факта, че са посочили, че обжалват решението на ДС
изцяло, следва да се отбележи, че то е неправилно в частта, с която ответниците
са осъдени да заплатят на ищеца
разноските по делото олидарно. Вземането
за разноски има облигационен характер и страната, която е осъдена да заплати
разноски на насрещната страна ги дължи в пълен размер. В случаите, когато
страните, на които се възлага заплащането на разноските, са няколко, в закона
не е предвидена солидарна отговорност за тях. Съгласно общия принцип, разписан
в чл. 121 от ЗЗД, освен в определените от закона случаи солидарност между двама
или повече длъжници възниква само когато е уговорена. При положение, че липсва
изрична законова норма, предвиждаща солидарност на страните при заплащане на
разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по
делото, отговорността за разноските, които следва те да заплатят на ищцата не е
солидарна по см. на чл. 121, ал.1 от ЗЗД. Независимо, че задължението за
разноските е възникнало от един и същи юридически факт, всяка от страните
отговаря разделно за дълга. Въпреки това, коригирането на решението в тази част
следва да става по реда на чл. 248 ГПК и тъй като няма искане в тази насока, не
следва да е предмет на настоящия съдебен акт.
През тази инстанция въззивниците претендират разноски, които са в размер на 600 лв. и следва да им бъдат присъдени.
С оглед на гореизложеното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9/22.01.2019 г. , постановено по гр.д.№ 487/ 2017г., на Районен съд Дулово, обл. Силистренска.
Осъжда С.С.Г., с ЕГН **********, и С.С.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да заплатят на „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани /ВККЧЗ” Кайнарджа – 96“, ЕИК *********, със седалище в с. Кайнарджа, ул. „Г. Токушев”, № 10, обл. Силистра, сумата от 600 /шестстотин / , представляваща направени разноски по производството за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването му от страните по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.