Р Е Ш Е Н И Е
№ 148
Велико Търново, 25.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Велико Търново, VII-ми адм. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ДИАНКА ДАБКОВА
при секретаря в.г. ...........................................................................
и в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 453/2020г. по описа на АСВТ. При това, за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За
вида на производството и становища на страните:
Производство по реда на
чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.112 от Закона за здравето/ЗЗдр./и чл.60, ал.2
от КСО.
Образувано е по
Жалба вх. № 2687/29.07.2020г. в АСВТ,
подадена от упълномощения адвокат, действащ от името на К.Х.С., в качеството й
на наследник на пЛ.Й.Л.
Оспорва се Експертно решение № 0162 от заседание
№008, проведено на 18.05.2020г. от НЕЛК-
специализиран състав по нервни, очни, УНГ и ССЗ болести, с което е
потвърдено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „КАНЕВ”АД-Русе/ЕР № 0591 от 13.02.2020г./, с
което не е приета причинна връзка
между увреждането на здравето и настъпилата смърт на пЛ.Й.Л.по повод трудова злополука.
Оспорващата счита,
че ЕР на НЕЛК е процесуално и материално незаконосъобразно. Наследниците на
починалото лице не били уведомени за производството и в резултат е посочена
фактическа обстановка, която не се припокрива с действителната. За условията на
работната среда не са извършени замервания
и не е определена степента на топлинното излъчване от пещите, в
работното помещение в деня на инцидента. Не било изяснено дали инфрачервената
радиация е била по-голяма и това е оказало влияние върху здравето на загиналия
работник.
Жалбоподателката иска от
съда да постанови отмяна на ЕР на НЕЛК и да върне преписката за ново
произнасяне със задължителни указания по
въпроса за причинната връзка.
В о.с.з. оспорващата не
се явява. Чрез упълномощения ПП поддържа жалбата и ангажира доказателства. Моли
жалбата й да бъде уважена по съображения отразени в протокола и представена
допълнително писмена защита. Претендира разноски по чл.38, ал.1, т.2 от З***
Ответникът по жалбата – НЕЛК гр. София, не изпраща представител. В придружително на АП писмо възразява
по основателността на жалбата. Счита, че ЕР е постановено от орган на МЕ в
рамките на неговите правомощия, функциониращ в надлежен състав като е спазена
писмената форма за действителност. Събраните писмени доказателства са обсъдени
както и установеното предходно заболяване на лицето. Изложени са мотиви на
представеното заключение на НЕЛК. ПП на
ответника възразява по ЕЗ на лекар от служба по трудова медицина, прието от
съда. Претендира жалбата да бъде отхвърлена и да бъдат присъдени разноски на
ответника за ЮК възнаграждение.
Заинтересованите
страни:
1.
ТП на НОИ гр. Русе, чрез
упълномощения юрисконсулт ангажира писмено становище за неоснователност на
жалбата. Акцентира на обстоятелството, че декларианата трудова злополука е по
повод нетравматично увреждане на здравето, поради което се изисква решение на органите
на МЕ относно наличието на причинан връзка между настъпилото увреждане и
условията на труд, съгласно чл.60, ал.2 от КСО. В тази връзка в тяхната
компетентност е да преценят дали увреждането е резултата на условията на труд
или на други причини, в т.ч. предишни заболявания на лицето в случая. В тази
връзка привежда в съображение разпоредбата ан чл.73, ал.2 от Наредбата за МЕ,
която изключва определени патологични състояния на здравето да бъдат определени
като трудово злополука.
2.
ТЕЛК
при УМБАЛ”Канев” гр. Русе, чрез председателя на първи състав, ангажира
писмено становище, с което поддържа взетото Решение на ТЕЛК. Настоява, че по
правилатан НМЕ са обсъдени всички медицински документи в МЕД на лицето и тези
от разследване на трудовата злополука. Извършен е сравнителен анализ от СТМ.
Признава, че Разпореждането на НОИ, което са получили не е онова, което НЕЛК е
указала. В заключение настоява, че на работното място на Пл. Л.не е имало
екстремни условия на труд като прегряване, физическо претовармане и др.,
които да са довели до увреждане на здравето му и настъпването на смъртта му.
II.За
допустимостта на производството:
Оспоренто
Решение на НЕЛК е съобщено на Кр. С. на 18.06.2020г. по пощата с ОР, а жалбата
е депозирана на 06.07.2020г. пред НЕЛК. Съдът намери жалбата за редовна, т.к.
отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Няма доказателства да е
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК. Доколкото в оспореното ЕР на НЕЛК не е
посочено, че подлежи на обжалване и пред кой съд, то настоящият състав прие
наличие на основание за приложение на
чл.140, ал.1 от АПК и срокът се удължава на два месеца. Предвид това съдът прие
жалбата за допустима.
Разгледана
по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА по изложените по-долу съображения:
III.По доказателствата:
С
Определение от 02.09.2020г. съдът направи предварителен доклад по делото и
указа на страните разпределнието на доказателствената тежест в процеса. При
това на ответника указа, че следва да установи съществуванео на фактическите
основания, посочени в ЕР на НЕЛК и изпълнението на законовите изисквания при
издаването му. Доколкото ответната страна твърди отрицаетлен факт, то на
оспорващата бе указано да докаже твърденията си, че наследодателят е бил
физически здрав или е провеждал ситемно лечение на установеното при
профилактичини прегледи сърдечно-съдово заболяване, което не се включва в
хипотезата на чл.73, ал.2 от НМЕ. Алтернативно, Пл. Л.е починал, защото в този
ден на работното му място е имало екстремални условия на труд/прегряване,
физическо претоварване или др./, които са довели до увреждане на здравето му и
в резултат е настъпила смъртата му. Или смъртта е настъпила по друга медицинска
причина, стояща извън нелекуваната хипертония. В тази връзка следва да ангажира
писмени доказателстави заключения на ВЛ
по въпроса за причината за смъртта на Пл. Л.и условията, в които е работил в
деня на злополуката.
Делото е
основано преимуществено на писмени доказателства, неоспорени от страните. От
ответника е представена административната преписка, в т.ч. МЕДосие на лицето/вж.
хартиена папка/, вклч. ЛЗКартон с данни от профилактични прегледи; карта за
оценка на работното място и длъжностна характеристика; фиш за СМП; копие на
съмртен акт; Удостоверение за наследници; предаутопсионна епикриза; резултат от
аутопсия; изходящи от НОИ документи, свързани с деклариането и разследването на
трудовата злополука от осигурителя, в т.ч. Протокол и обяснения на работници,
както и метеорологична справка.
В хода на
съдебното следствие по искане на жалбоподателя са представени от ТП на НОИ гр.
София з.к. от АП по издаване на Разпореждане № 22026/07.08.2018г., с което
злополуката с П.Й. Л.не е приета за трудова/вж. оранжева пл. папка/.
С
Определение от 10.11.2020г., постановено в з.з. са прецизирани задачите към ВЛ
и са допуснати две съдебни експертизи. Съдебна медицинска експертиза, която да
отговори на въпроса за причината за смъртата на работника. И СЕ, изготвена от
лекар със специалност трудова медицина, който съобразно данните по делото да
изготви оценка на работното място и риска на същото при настъпване на
инцидента. Представените ЕЗ са входирани с № 96/11.01.2021г./вж. л.155 и сл. от
делото/ и вх. № 1608/12.04.2021г./вж. л.2010 и сл./. съдът кредитира с доверие
заключенията на ВЛ, т.к. същите са обективни и изчерпателни, съответстват на
останалия доказателствен материал и са
дадени под угрозата от наказателна отговорност по чл.291 от НК, за което на
експертите е разяснено. В допълнение,
заключенията на експертите не са оспорени от страните.
Настоящият
състав обсъди събраните писмени доказателства и заключенията на експертите След преценка на доказателствата по отделно и в тяхната
взаимна връзка, съдът прие за установено следното:
IV.По
фактите:
1.
пЛ.Й.Л./наследодател на оспорващата/
е работил по трудово правоотношение за дружеството осигурител – „МОНТЮПЕ”ЕООД с
ЕИК ********* от 2010г./вж. ТД №39/19.04.2010г. на л.166 от МЕД/ на длъжност
оператор производство. Считано от 01.05.2015г. заема длъжността „организатор
производство” с ДС №41/29.04.2015г. От приложената Длъжностна характеристика е
видно, че длъжността е ръководна и изисква от лицето да организира
производствения процес, да контролира персонала, качеството на производството и
да комуникира с мениджърския екип. Негови отговорности са освен здравето и
безопасността на работниците и спазване стандарта на производството.
2.
По време на работа на 12.07.2017г.,
докато се е придвижвал в производствено хале №1
на предприятието, находящо се в гр. Русе, Източна промишлена зона,
Индустриален парк около 21 часа и 20 минути на Пл. Л.му прилошава, загубва
равновесие и се свлича на пода като загубва съзнание. Пристигналият екип на
ЦСМП-Русе го откарва до Спешното приемно отделение на УМБАЛ”КАНЕВ”АД Русе,
където е хоспитализиран в Отделението по кардиология. Работна диагноза кома.
3.
При пристигнето в СПО е в безсъзнание с
липсващо дишане, с високочестотна тахикардия, пулс 180 удара в минута, АН 80/40
– интубиран по спешност. Фебилен - 43◦С. Починал на 13.07.2017г. в
болницата. В издаденото Съобщение за смърт № 481/13.07.2017г. от д-р Кр. Г.е
посочена причина за смъртта „Мозъчен оток с вклиняване” МКБ-10 G93.6. състояние непосредствено довело до смъртта – остра
циркулаторна недостатъчност, предизвикана от хипертонична енцефалопатия.
4.
На същата дата /13.07.2017г./ е
извършена аутопсия на тялото от д-р Д. Й.. Обективната находка според ИЗ
вкючва: кома; циркулаторни нарушения до хемодинамичен срив; нарушения на
дишането с дихателни паузи; фебрилитет; затлъстяване и артериална хипертония.
Въпреки започнатите реанимационните и терапевтични мероприятия след 6 часа пациентът умира в сътояние на
кома и циркулаторна недостатъчност и персистираща хипертермия.
4.1.
От морфологичното проучване патологът намира, че първоначалният увреждащ
фактор е хипертермията, а патогенетичният механизъм включва вазоконстрикция в
коремната област, при което се уврежда чревната лигавица, водеща до нейната
повишена пропускливост. Едновременно с това активация на чревната флора –
нормална и патогенна. При това са изолирани микробиологично два вида бактерии и
техни токсини. Последва оток на мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в
големия тилен отвор. За развитието му първоначално значение има хипертермията,
а по-нататъшно описания синдром с развилите се дихателна и циркулаторна
недостатъчност. Заключението на лекаря е, че предвид морфологичната находка,
клиничната картина и липсата на др. заболявания, водещи до установените усложнения, както и това, че увреждането е
възникнало внезапно при физическа дейност
в среда с висока температура, то най-вероятната причина за леталния изход
е топлинен удар и свързаните с него усложнения, описани в диагнозата, довели до
обща интоксикация, дихателна и циркулаторна недостатъчност. Патологът е
отбелязал изрично, че наличието на хипертонична болест и затлъстяванет със
стеатоза на черния дроб нямат пяко отношение към танатогенезата. Същите обаче
имат значение за по-бързото и по-тежко развитие на топлинния удар.
5.
Доколкото осигурителят не е декларирал трудова злополука по реда на
чл.57, ал.1 от КСО, то наследниците на починалото лице в едногодишния срок по чл.57, ал.2 от КСО/вх.
№ 368/19.04.2018г. – вж. л.13 от делото/ я декларират пред ТП на НОИ по
регистрацията на осигурителя – София град. От своя страна ТП на НОИ гр. Русе -
по мястото на злополуката, въз основа на Заповед № 1015-17-61/02.05.2018г. на
ръководителя на същото ТП впериода от 03 до 31.05.2018г. провежда разследване
на трудовата злополука, на основание чл.58, ал.1 от КСО.
5.1.
Резултатите от разследването на
трудовата злополука, станала на 12.07.2017г. с пЛ.Й.Л.с ЕГН ********** са
отразени в Протокол № 9/31.05.2018г.от /вж. л.14 и сл. от делото/. Председател
на Комисията е гл. инспектор по
осигуряването от ТП на НОИ Русе, а
членове са представители на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Русе, лекар
специалист по хигиена на труда, представител на работодателя и такъв на
работниците. Присъствали са и упълномощени представители на наследниците на
пострадалия. Същите са подписали протокола без възражения.
5.2.
Съгласно чл.58, ал.3 от КСО
разследването на трудовата злополука трябва да установи следното: причините и
обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията и
други обстоятелства, които да подпомогнат ТП на НОИ да се произнесе по характера на злополуката. В тази връзка
Комисията е изследвала общата характеристика на работата, извършвана от
пострадалия преди злополуката; основните му функции по длъжностна
характеристика; оценката на риска за работните места, на които е пребивавал
пострадалия; анализ на данните за здравословното състояние на пострадалия –
периодични медицински прегледи и данни за предходни заболявания, както и фиш от
СМП и епикриза от УМБАЛ; аутопсионен протокол и заключение.
6.
Във връзка с резултата от
разследването на трудовата злополука е издадена Заповед № 160/15.06.2018г. на
длъжностно лице по чл.60 от КСО при ТП на НОИ София град за спиране на
производството по квалифициране на декларираната трудова злополука до
постановяване на влязло в сила решение на органите на медицинската експертиза.
Тъй като при наличието на нетравматично увреждане на здравето на пострадалото
лице, на основание чл.60, ал.2 от КСО разпореждането на НОИ за приемане или не
на злополуката за трудова се издава въз основа на решение на органите,
осъществяващи експертизата на неработоспособността. В този смисъл е и разпоредбата
на чл.12, ал.2 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите
злополуки.
7.
Длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО при ТП на НОИ София град издава
Разпореждане № 22026/07.08.2018г./вж. л.26 от делото/, с което
декларираната с вх. № 368/19.04.2018г. злополука с П.Й. Л.не се приема за
трудова. Поради липса на причинна връзка /функционална зависимост/ между
изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето. В
мотивите на Разпореждането е посочено, че за този извод длъжностното лице се
позовава на ЕР № 2706/103/18.07.2018г. на ТЕЛК при УМБАЛ „КАНЕВ”АД Русе, което
не приема причинна връзка между условията на труд, при които е станало
полученото увреждане. Нормата на чл.12, ал.2 от Наредбата за разследване на трудовите злополуки
предписва Разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО да се издаде в 14-дневен срок от
получаването на решението на органите на медицинската експертиза. В случая по
делото няма данни кога е получено ЕР на ТЕЛК и да е влязло в сила.
8. Всъщност
ответникът признава, че неколкократно ТЕЛК се произнася по същия въпрос. Така
по жалба срещу ЕР № 2706/103/18.07.2018
година на ТЕЛК общи заболявания
първи състав на УМБАЛ „Канев" АД Русе същото е отменено с ЕР № 0300 от заседание № 034/25.02.2019 год.
на НЕЛК от специализиран състав от Нервни и очни болести. НЕЛК е дала указания
да бъде постановено ЕР на ТЕЛК след представяне на Разпореждане на НОИ, по
повод вредното въздействие от топлина/Код Т67/, довело до смъртта на лицето.
С ЕР №
2526/101/11.07.2019 година ТЕЛК отново не е приела да е налице причинна
връзка. ТЕЛК не е изпълнила дадените от НЕЛК указания. С ЕР № 1749 от заседание
№ 188/28.11.2019 год. на НЕЛК е отменил ЕР № 2526/101/11.07.2019 г. на ТЕЛК
общи заболявания първи състав на УМБАЛ „Канев" АД Русе, като е дала
указания, че следва да бъде постановено ново ЕР от ТЕЛК след предоставяне от НОИ ново Разпореждане по
повод вредното въздействие от топлина /Код Т67/, довело до смъртта на лицето.
Следва произнасяне на ТЕЛК с ЕР № 0591/022/13.02.2020 година на ТЕЛК общи заболявания първи
състав на УМБАЛ „Канев" АД Русе, с което не се приема да е налице причинна
връзка между смъртта Пл.Й.Л., настъпила на 13.07.2017 год. и факторите на
работната среда. Това ЕР на ТЕЛК е обжалвано и с ЕР № 0162 от заседание №
008/18.05.2020 год. на НЕЛК е потвърдено, като не е прието наличие на
причинна връзка - трудова злополука. Последното ЕР на НЕЛК е предмет на съдебен
контрол в настоящото производство.
8.
Изготвената от лекар със специалност
трудова медицина СМЕ позволи да се изяснят следните важни обстоятелства,
необходими за преценка на характера на злополуката и наличието на причинна
връзка между факторите на работната среда и настъпилата увреда на здравето и
живота на пострадалото лице в случая:
8.1.
Макар и организатор производство Пл.
Л.не е бил с постоянно работно място в офиса на ръководните кадри/РМ
„Супервайзери”, което е климатизирано и там е провеждал около 50% от работното
време. Всъщност в останалите 50% от времето е бил с непостоянно такова/вж. л.
178 от делото/. Тъй като функционалните му задължения са били свързани както с
управление на персонала и обучението му,
така и на качеството на продукцията. Същият е пребивавал, вклч. на РМ
„Леене и обдухване на матрица”, където има топлинна радиация от нагрети
повърхности и материали, т.е. микроклиматът е много вероятно да е бил
прегряващ, но по делото липсват данни за измерване в деня на злополуката –
12.07.2017г. Според данните на работодателя на тези места в производственото
Хале 1 Л.пребивава около 5-10% от
работното си време лии около ½ час. На това РМ е отчетен риск от високотемпературни
процеси – горещи флуиди, течен метал, пара и др. А всички измерени по-рано температури
на линия 2 в работно хале 1 са малко под горния предел. Всъщност ВЛ изтъква, че
опасността от топлинно излъчване/инфрачервена радиация/ от нагрети тела,
материали и др. не е обективно следена. Липсват лабораторни данни от контрол на
интензитета на фактора, а доказателствената тежест е за
работодателя/осигурителя в случая. Затова съдът кредитира с доверие извода на
ВЛ, че фактите дават основание да се заключи, че при по-високи външни
температури лесно могат да се превишат горните гранични стойности и
микроклимата да се определи като „прегряващ”. ВЛ обръща специално внимание на
голямото количество отделяна топлина в доста участъци на работното хале при
топенето на метал, леенето и обработката на отливките/вж. л.174/. Това
обстоятелство всъщност е ноторен факт/при леене на метал/ и без специалните
знания на ВЛ. Към това следва да се прибави и обстоятелството, че
Метрологичната справка от обсерваторията в Русе за 12.07.2017г. между 14 и 22
часа сочи много високи максимални температури
- 36 градуса по Целзий след обяда.
8.2.
Макар да липсват данни от измерване
на температурата в производственото хале 1 и ВЛ да сочи, че тя не може да бъде
определена математически чрез съотнасяне на данните от извършените по-рано
същата година измервания, съдът приема, че на 12.07.2017г. външната температура
е насложена върху факторите на микроклимата на работното място и организмът на
Пл. Л.е бил поставен в по-неблагоприятни условия. За което свидетелства
медицинското описание на здравословното му състояние при пристигане на СМП. Тук
следва да се изтъкне и обстоятелството, върху което изрично от ВЛ акцентира, а
именно: Непостоянното работно място на лицето води до това, че от
климатизираното помещение на супервайзърите с температура около 25 градиса по
Целзий/където механизмите на охлаждане на тялото са слабо ангажирани/, Л.бързо
навлиза в помещение с по-голяма/над 8-10 градуса/температурна разлика в Хале 1,
където се повишават изискванията към системите за охлаждане на организма. Това
спомага за тяхното рязко претоварване и съответно декомпенсация, изразяващо се
в натрупване на вътрешна топлина. Това следва да се интерпретира във връзка с
обстоятелството изтъкнато от ВЛ при разпита му в о.с.з., че дори експозиция
по-малка от 30 минути на инфрачервена радиация/ лъчисто излъчване на топлина е
достатъчно за настъпване на топлинен удар/прегряване/ - вж. л.198-гръб и 199
горе.
8.3.
В резултат на съвкупната преценка на
доказателствата по делото, описващи РМ на лицето и факторите на риск в
условията на работната среда, интерпетирани с помощта на специалните знания на
ВЛ и при приложение на логическите и опитни правила, в т.ч. постиженията на
науката, съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че на дата
12.07.2017г. около 21:20 часа в производствено Хале 1 на предприятието
осигурител в гр. Русе, П.Л.е бил подложен на топлинно излъчване с интензитет,
който е довел до топлинен удар. Както сочи ВЛ топлинен удар без излъчване на
топлина е логически невъзможно да настъпи/вж. л. 187 - ЕЗ по т.3 и л.199/.
Независимо от това в каква форма е било проявено топлинното излъчване/лъчиста
или конвекционна топлина/.
Като установи, че ЕЗ е обективно и
компетентно изготвено, при това кореспондира с другите доказателствени
средства, съдът прие с доверие заключителния
извод на ВЛ, че получените увреди на здравето на Пл. Л.са следствие от
внасяне на топлина в тялото на пострадалия. Същите се свеждат до
дисбалансиране и декомпенсиране на
механизмите на терморегулацията му в посока към прегряване, а от там към хипертермия, кома и смърт /вж.л. 188/.
9.
Този несъмнен извод на ВЛ се
потвърждава и от данните от съдебно-медициската експертиза/вж. л.211 и сл./,
изложени по-долу. Показателно е, че и двете ВЛ без колебания интерпретират симптомите,
описващи медицинското състояние на Пл. Л.след инцидента като последица от топлинен удар, настъпил на работното
място, в условията на работната среда. Този резултат от експертната оценка на
установените факти, свързани със симптомите и диагнозата на Пл. Л.дава
възможност на съда да приеме за несъмнен
извода, че посоченият топлинен удар като причина за увреждане на здравето и
настъпване на смъртта на лицето е не просто логичното съответствие а, реално
настъпило събитие. Защото липсват други причини, които да обяснят
хеипертермията на /43 градуса по Целзий/. Няма данни за инфекциозен процес,
тумор, травма, инсулт, отравяне или
ендокринно заболяване.
9.1.
ВЛ по СМЕ посочва, че основното
количество топлина на РМ се предава чрез конвекцията/обдухването/ и резултатът
настъпва по-бавно. За разлика от топлинното излъчване/радиационен микроклимат/,
при което за минути човешкият организъм прегрява от въздействието на нагрети
тела/в случая производствена среда с разтопен метал/. Топлинните лъчи са с голяма
прониквателна способност и загряват организма отвътре. Установената находка
шоков бял дроб сочи и за друг механизъм на възприемане на топлинната енергия ,
чрез вдишване на горещ въздух в комбинация с първите два.
9.2.
Според ВЛ повишението на
температурата на тялото с 2 градуса се понася по-леко, но прехвърлянето на този
праг води до тежки смущения в топлинния баланс. Организмът реагира освен с
повишение на телесната температура и с
разширяване на капилярите на кожата, с усилено потене и загуба на течности, общомозъчна
симптоматика/главоболие, световъртеж, разстройство в съзнанието/,
сърдечно-съдови и дихателни разстройства,
увреждане на храносмилателния тракт. Тези прояви са безспорни в случая с Л..
Посочват се като такива, които са резултата от топлинно прегряване/вж. л.190 и
191 –циркулаторна и дихателна недостатъчност – от температурната увреда на
центъра на дишането в мозъка/. Кръвното налягане спада, а пулсът компенсаторно
се увеличава/вж. в потвърждение данните от СМП/. Общата интоксикация е последица
в развитието не тези процеси – обезкървяване на вътрешните органи, при което те
не могат да функционират и пречистват/черен дроб, бъбреци и черва/.
Дисфункцията на СЧТ води до дисбактериоза с увеличаване на токсините в кръвта, каквато находка има
при аутопсията.
9.3.
Във връзка с установените симптоми
на страданието на Пл. Л.на 12.07.2017г. и подкрепени с лабораторни и
морфологични резултати от изследване съдът приема за установено, че развитите
синдроми на циркулаторна и дихателна недостатъчност с обща интоксикщация,
съотнесени с факторите на работната среда в този ден водят до несъмнен извод,
че неблагоприятното въздействие на топлината на РМ на лицето е довела до
увреждане на здравето и смъртта му. Достигнатата вътрешна температура на тялото
от 43 градуса С несъмнено говори, че е имало външно въздействие на топлинна
енергия.
10.
Във връзка с несъмнените факти, съдът
сподели извода на ВЛ по СМЕ, че причината за смъртта на пострадалото
лице е установена по категоричен начин чрез обективен метод – проведена
аутопсия и хистологично изследване на
вътрешните органи и тя е топлинен удар
– коматозна форма с хипертермия. Това означава, че факторите на работното място
са предизвикали увреждането, следователно е налице причинна връзка, противно на
посоченото в ЕР на НЕЛК. Хипертонията и затлъстяването са фактор улесняващ
настъпването и утежняващ протичането на топлинния удар, но не могат да го
предизвикат.
При тези фактически констатации, настоящият състав на АСВТ взе предвид оплакванията в
жалбата. Служебно провери законосъобразността на оспорвания административен акт
на всички основания по чл. 146 от АПК, съгласно чл.168, ал.1 от АПК. В
резултат на тази аналитична дейност, установи следното:
V.По
правото:
На
разглеждане е поставен административноправен спор, без преки фактически привръзки към Правото на ЕС. Приложим
материален закон при издаване на оспореното ЕР на НЕЛК е Законът за здравето, освен
това Кодексът за социално осигуряване и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите злополуки. Приложим процесуален закон е АПК. Приложимото право е съобразено в
относимата по време редакция на нормативните актове.
Страните
спорят по въпроса налице ли е причинна връзка между настъпилото по време на
работа на 12.07.2017г. нетравматично увреждане на здравето на пЛ.Й.Л.и
настъпилата смърт на същия на 13.07.2017г. Съгласно чл.60, ал.2 от КСО, във вр.
с чл.13 от НУРРОТЗ при такъв вид увреждане на здравето, преди да бъде приета от
органите на НОИ злополуката за трудова следва органите на медицинската
експертиза да се произнесат по въпроса за наличието на причинна връзка между
увреждането на здравето и настъпилата смърт. След което съответния орган на НОИ
издава Разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова по
чл.60, ал.1 от КСО, т.е. това е последващ етап от този сложен фактически състав,
при което се произнасят относон наличието на функционална връзка между
условията на труд и настъпилото увеждане на здравето. При това произнасянето на
органите на МЕ е преюдициално/обуславящо произнасянето на длъжностното лице по
чл.60, ал.1 от КСО за приемането на злополуката за трудова.
Българското законодателство
предвижда изрично трудовата злополука като осигурен социален риск. Легалната
дефиниция на този риск се съдържа в нормата на чл.55 КСО, в която са установени
юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на
които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както
следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и
непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което
накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на
човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ функционална зависимост между
изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето – това е
връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича
изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя;
4/ неблагоприятен резултат от увреждането – неработоспособност или смърт; 5/ причинна връзка – неблагоприятният
резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от
внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при
нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в
резултат от извършваната работа.
Първият елемент от определението по чл. 55,
ал. 1 от КСО на трудовата злополука е внезапното увреждане на здравето, което в
конкретния случай е нетравматично. Според §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби
на Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ, в относимата редакция - ПМС № 120
от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 2017г., в сила от същата дата)
нетравматичното увреждане е болест в резултат на различни причини извън травма
(инфаркти, инсулти, душевни болести, атеросклероза, високо кръвно налягане, диабет
и др.). В случая е безспорно наличието на юридическите белези: внезапно
увреждане, на резултата от него – настъпила смърт, както и настъпването на
увреждането през време на извършваната работа. Въз основа на разграничението в
разпоредбата на чл.61, ал.1, т.5 и т.6 НМЕ, причинната връзка включва
установяването на два вида връзка: функционална (между настъпилата трудова
злополука и условията на труд) и причинна (между увреждането и настъпилия
резултат). В конкретния случай спорът е досежно наличието на причинна връзка
между увреждането на здравето и настъпилата смърт. Но в хода на съдебното
следствие са събрани и доказателства за функционалната такава.
Актовете
на органите на медицинската експертиза/в случая ТЕЛК и НЕЛК/ имат двойствена правна природа. От една страна
това са експертни заключения на медицински специалисти, в случая по въпроса за
установяване на причинна връзка между увреждането на здравето от неблагоприятни
фактори на работната среда и смъртта на лицето. От друга страна това са индивидуални
административни актове, издадени от колективни административни органи и за тях
са приложими правилата на АПК – при издаването и обжалването им. В тази връзка
съдът прие за установено следното:
Оспореното Решение на НЕЛК е издадено от компетентен орган по смисъла на
чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, от специализиран състав, определен съобразно приетата за
водеща диагноза /чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи Постановено е в производство по обжалване на решение на
ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, при спазване на
установената от закона писмена форма и е подписано от всички членове на
колективния орган. ЕР e мотивирано от фактическа и правна страна, но дали
сочените основания са се осъществили в действителност е въпрос на преценка за
материална законосъобразност.
Независимо от
посоченото съдът намери, че ЕР № 162/18.05.2020г. на НЕЛК е постановено при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при събиране и
обсъждане на доказателствата, които са обусловили и неправилното приложение на материалния закон. Аргументите за този извод са следните:
В случая наследник на
починалото осигурено лице твърди, че е налице причинна връзка между увреждането
на здравето Пл. Л.по време на работа и
смъртта му като същата се корени в екстремалните условия на труд. С оспореното
ЕР на НЕЛК се дава отрицателен отговор
на въпроса за наличие на причинна връзка – както между увреждането на здравето
и настъпилата смърт, така и на увреждането като функция на екстремалните
условия на труд. Съдът намери тези изводи на НЕЛК за неподкрепен от
доказателствата и погрешни по същество. Съображения за настъпила смърт поради
получен топлинен удар в условията на работното място вече бяха изложени по-горе
при преценка на доказателствата. Тук
акцентираме на следното:
Анализът на доказателствената съвкупност сочи,
че П.Л.е имал ръководни функции, но 50% от работното време е прекарвал в Хале
1, където има източници на лъчиста топлина/инфрачервена радиация/. Поради това
не отговаря на истината, приетото от НЕЛК, че само половин час бил прекарвал в
производствената зала, където има леене на метал. Освен това, при комбинацията
от неблагоприятни фактори ВЛ изтъкват, че по-малко от 30 минути може да са
достатъчни да настъпи топлинен удар. При това именно непостоянното работно
място е един от съвкупните фактори, довели до нарушение на терморегулацията. В
случая както според оценката на работното място и длъжностната характеристика,
така и според показанията на другите работници, Л.е бил в тази среда на високо
неблагоприятно за здравето топлинно лъчение. Подпрял се е на количка в
сърцарната и там е загубил съзнание. Именно
в Хале1, където се лее метал, а не в климатизирания кабинет. В допълнение
следва да се изтъкне и това, че всички медицински доказателства сочат за
установени типичните за топлинен удар циркулаторна и дихателна недостатъчност и обща токсикоза на
организма. Безспорно установено е, че липсват други медицински причини/инфекция,
тумор или др./ за хепертермията от 43 градуса по Целзий, която е довела до кома
и до смърт. За съдебния състав няма съмнение, че посочените в
анализите/лабораторни и морфология при аутопсията/ състояния на системите
на организма на Л.показват увреждания,
несъвместими с живота и същите са довели до кома и съответно смърт. Безспорно е наличието на причинна връзка
между увреждането на здравето на Л.на 12.07.2017г. /описаната по-горе клинична
картина и диагноза/ и смъртта му, настъпила шест часа по-късно на 13.07.2017г.
НЕЛК е приложила неправилно материалния закон - нормата на чл.61, ал.1, т.5 от
НМЕ, т.к. при наличие на необходимите доказателства е игнорирала част от тях и е
направила необосновани изводи за липса
на причинна връзка.
По отношение на
преценката за връзката между условията на работната среда и настъпилото
увреждане на здравето/ функционалната причина – чл.66, ал.1, т.6 от НМЕ/ НЕЛК
отново е направила необоснован извод от фактическа страна, при липса на
доказателства за въздействието на топлината в Хале1, за които е указано да
се съберат от ТЕЛК и не са налични по преписката.
Липсата на данни за измерена температура в Хале 1 на дата 12.07.2017г. не
обуславя извод за лиса на екстремални условия в работната среда на същата дата.
Оценката на ВЛ СТМ сочи, че този риск на работното място е неконтролиран щом не
е извършено измерване. Изводите на НЕЛК, че на работното място на лицето са
липсвали екстремални условия на труд и не е налице прегряване или физическо
претоварване са основани на липса на преки доказателства от измерване. Доказателства,
които липсват, защото този риск не е адекватно наблюдаван и управляван от
работодателя. Следователно осигурителят не може да се ползва от неправомерното
си поведение. Житейски логично е и не се изключва от изследването на ВЛ, че
охлаждането в халето с въздух от външната среда ще е затруднено, щом външната
температура е била над 36 градуса. Поради това и изложените по-горе мотиви
съдът приема за несъмнено, че топлинният удар, преживян в условията на
работната среда е причина за увреждането на здравето на пострадалото лице,
изразено с клинична картина кореспондираща на механизма по който топлината
уврежда човешките органи и системи. Налице
е и функционална причина.
Следва да се уточни, че
констатациите на органите на МЕ, че починалото лице е с предходно увредено
здраве от 2012г. са неотносими, макар да няма данни да е провеждал лечение. НЕЛК
извращава логиката на медицинските причини, т.к. всъщност хипертонията и нелекуваното затлъстяване могат
да усложнят протичането на хипертермията, но не и да предизвикат топлинния удар.
При установеното
противоречие между доказателствата за действително установените факти и
фактическите констатации на НЕЛК съдът намира, че правни последици на ЕР са
несъответни на смисъла на материалния закон. Постановеният от НЕЛК правен
резултат не съответства и на целта на закона.
За правна яснота следва
да се посочи, че всички възражения на оспорващата, заявени в жалбата и ПЗ,
свързани с Разпореждане № 22026/07.08.2018г. на длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО, с което не е прието наличието на трудова злополука са неотносими
към настоящото производство. След влизане в сила на настоящото съдебно решение
следва връщане на преписката за ново произнасяне. И тогава, евентуално влязлото
в сила решение на НЕЛК ще обуслови нов извод по чл.60, ал.2 от КСО, за което
производството ще следва да бъде въозбновено на някое от основанията по чл.99
от АПК, т.к. КСО не предвижда специални такива в случая. Защото произнасянето
на НЕЛК е преюдициално за това по чл.60, ал.2 от КСО.
В
заключение, съдът приема, че административният орган не е доказал, че причина за смъртта на Пл. Л.е
предходната нелекувана хипертония и/или затлъстяване. Напротив, оспорващата
успя да проведе пълно доказване на факта, че пряка причина за смъртта на Л.на
13.07.2017г. е топлинен удар, претърпян в условията на работната среда в Хале 1
на предприятието на 12.07.2017г. Поради което фактическите основания на
оспореното ЕР на НЕЛК са необосновани и противоречат на събраните
доказателства, вклч. заключението от аутопсията.
VI. Решаващ
правен извод:
По изложените в настоящото
мотиви, решаващият правен извод на съда е, че обжалваното ЕР на НЕЛК е издадено
от компетентен по материя колективен орган; в предвидената от закона форма; съдържа
фактически и правни основания, но същите не кореспондират с действителните
факти от значение за случая. В нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, фактическата
обстановка не е изяснена всестранно, т.к. не са били събрани необходимите
доказателства, които преди това са били указани да се приобщят по преписката от
ТЕЛК. Наличните пък са интерпретирани едностранчиво и е игнориран факта, че
половината то работното си време лицето прекарва в производствения цех, а не в
кабинета на супервайзърите. В този ред на мисли съдът констатира както
нарушение на административно-производствените правила, така и обусловено от
това неправилно приложение на материалния закон. Постановеното при тези
предпоставки ЕР на НЕЛК е несъответно и
на целта на закона, която предвижда имуществените последици от настъпването на
осигурителния риск да се понесат от работодателя/осигурителя и съответно
застрахователя. Поради това, Жалбата се явява доказана и основателна и като такава следва да бъде уважена.
VII.За
разноските:
При този изход на спора
разноски се дължат на оспорващата страна. Платените разноски за СМЕ и ДТ общо в
размер на 1 010,00лв. следва да се присъдят на жалбоподателката. Същите са
своевременно заявени и при налични доказателства за заплащането им.
Адвокатското възнаграждение следва да се присъди на ***.В.. лично, на основание
чл.38, ал.2 от З***, т.к. е заявено предоставяне на безплатна правна помощ на
материално затруднено лице. На основание чл.8, ал. 3 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определи сума в размер
на 500,00лв.
Воден от горните мотиви,
на основание чл.172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, VII-ми административен състав на АСВТ
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на К. Хр. С., Експертно решение № 0162 от
заседание №008 на 18.05.2020г., постановено от НЕЛК- специализиран състав по нервни, очни,
УНГ и ССЗ болести, с което е потвърдено ЕР на ТЕЛК при УМБАЛ „КАНЕВ”АД-Русе/ЕР
№ 0591 от 13.02.2020г./, с което не е приета причинна връзка между увреждането
на здравето на 12.07.2017г. от фактори
на работната среда и настъпилата смърт на пЛ.Й.Л.на 13.07.2017г., по повод трудова злополука.
ВРЪЩА административната преписка на НЕЛК-
специализиран състав за ново произнасяне, съобразно дадените от съда указания
по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национална експертна
лекарска комисия гр. София да заплати на К.Х.С. с ЕГН ********** разноски за
производството в размер на 1 010,00лв./хиляда
и десет лева/.
ОСЪЖДА Национална експертна
лекарска комисия гр. София да заплати на *** Х. М.В. с № ********** от ЕРАРБ,
на основание чл.38, ал.2 от З***, адвокатско възнаграждение в размер на 500,00лв./петстотин лева/.
Решението подлежи
на обжалване пред ВАС на Републиката. Касационната жалба се подава чрез АСВТ, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за постановения съдебен акт.
Препис от Решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: