№ 21090
гр. София, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20211110151407 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
20.12.2022 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
шести декември две хиляди двадесет и трета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №51407 по описа за 2021г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.124, ал.1, вр. чл.439 от ГПК.
Образувано е по повод на постъпила в съда искова молба от С. Д. С., чрез адв.Р. Р. от
САК, срещу К. Г. Б., за признаване за установено недължимостта на парично задължение от
639,12 евро, като частична претенция от сума от 3000 евро- главница, съгласно
1
Изпълнителен лист от 18.11.2011г. по гр.д. №25302/2011г. на СРС, 32 състав, във връзка с
постановено решение по чл.238 от ГПК, по които е образувано изп.д. №357/2013г. по описа
на ЧСИ ... рег. №... в КЧСИ, район на действие: СГС. Изложени са твърдения за изтекла
погасителна давност в полза на ищцата в настоящото съдебно производство и настъпила
перемпция по образуваното изпълнително дело, въз основа на горния изпълнителен лист.
Претендират се сторените разноски.
В законен срок е подаден отговор на искова молба от ответната страна, чрез адв.С. С.
от АК- гр.Шумен, с който не се оспорва основателността на предявената искова претенция
по изложени съображения за прекратяване по право на изп. производство. Прави признание
на иска, изрично упълномощен за това по чл.34, ал.3 от ГПК и иска присъждане на
разноските по реда на чл.78, ал.2 от ГПК.
В о.с.з. ищецът прави искане за постановяване на решение по чл.237 от ГПК.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен, поради следните съображения:
Служебно е изискано гр.д. №25302/2011г. на СРС, 32 състав, видно от което на
18.11.2011г. е издаден Изпълнителен лист за горната сума в полза на ищеца, съгласно влязло
в законна сила на 17.11.2011г. протоколно решение по реда на чл.238 от ГПК.
Служебно е изискан препис на горепосоченото изпълнително дело, което не е
постъпило поради техническа грешка при изписване на номера на същото.
Правните изводи на настоящата съдебна инстанция са следните:
Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което заявява, че се
отказва от защита срещу иска, защото намира същия за основателен. Съобразно чл.237 от
ГПК, при признание на иска от ответника , по искане на ищеца съдът прекратява съдебното
дирене и се произнася с решение съобразно признанието. Решението по този ред не е
резултат от проведено съд. следствие и се ползва с по- тесни субективни предели. Една от
предпоставките за това е искът да е допустим. Следва да се посочи, че е налице и съдебна
практика на въззивния съд, която приема, че предявяването на частичен иск по чл.439 от
ГПК е недопустимо, доколкото ищецът има пр. интерес да оспорва изпълнението в цялост
като материално незаконосъобразно.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за
разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено
делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на
насрещната страна да й ги заплати. С признанието на иска ответникът се освобождава от
отговорността за разноски при направено искане в тази насока в случай, че не е дал повод за
завеждане на делото с поведението си., съгласно чл.78, ал.2 от ГПК. В настоящия случай в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски за адвокатски хонорар от 100 лв., съгласно
представен договор за правна защита и съдействие. Искането на ответната страна за
заплащане на разноски съдът намира за основателно, като ответникът не е дал повод за
завеждане на делото по смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК. Не са налице представени
доказателства за предприемането на изп. действия, обуславящи съдебната искова защита по
смисъла на горната разпоредба. При това положение разноските по делото следва са за
сметка на ищеца.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на oтветника К. Г. Б., ЕГН:**********,
че ищецът С. Д. С., ЕГН: **********, не дължи на ответника сумата от 639,12 /шестстотин
2
тридесет и девет евро и дванадесет евроцента/ евро, като частична претенция от сума в
пълен размер на 3 000 /три хиляди/ евро, представляваща главница и разноски от 1 205
хиляда двеста и пет/ лв., за които суми е издаден Изпълнителен лист от 18.11.2011г. по гр.д.
№25302/2011г. на СРС, 32 състав, по който е образувано изп.д. №357/2013г. по описа на
ЧСИ ... рег. №... в КЧСИ, район на действие: СГС, поради погасяването й по давност.
ОСЪЖДА С. Д. С.,, ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.2 от ГПК, да заплати на
К. Г. Б., ЕГН:**********, сума в размер общо на 100 /сто/ лв., представляваща сторени
деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните, чрез процесуалните им представители.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3