Решение по дело №3479/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 508
Дата: 4 юли 2025 г. (в сила от 4 юли 2025 г.)
Съдия: Атанас Николаев Атанасов
Дело: 20251100603479
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 28 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 508
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседА.е на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Величка Маринкова
Членове:Атанас Н. Атанасов

Дора З. Илиева
при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева
в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч.
като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно
наказателно дело № 20251100603479 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.

Образувано е по жалба на адвокат А. В. – САК, в качеството на служебен
защитник на А. А. А. срещу определение от 14.05.2025 година, постановено по
Наказателно дело от частен характер № 2472/2025 година на СРС, НО, 130
състав.
С обжалваното определение на основА.е чл.306 ал.1 т.1 и т.3 НПК е
извършено групиране на наказА.ята на осъдения А. А. А., като е наложено
едно общо най-тежко наказА.е „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от
една година и четири месеца, чието изпълнение е отложено на основА.е чл.66
ал.1 НК с тригодишен изпитателен срок, и към което на основА.е чл.23 ал.3
НК е присъединено наказА.е „глоба“ в размер на 1530 лева.
В жалбата се излагат съображения, че извършеното групиране на
наказА.ята е неправилно и незаконосъобразно. Развиват се доводи, че за
постигане на целите на общото наказА.е не е необходимо присъединяването
на наказА.ето „глоба“. Посочва се, че така определеното най-тежко наказА.е е
достатъчно за постигане на поправителен и превъзпитателен ефект, като
присъединяването на глобата е необосновано и несправедливо.
В закрито заседА.е въззивният съд по реда на чл.327 НПК е преценил, че
за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се изиска
актуална справка за съдимост, както и наличните влезли в сила съдебни
1
актове спрямо осъдения, ведно с бюлетините за съдимост.
В хода на проведеното открито съдебно заседА.е пред въззивната
инстанция, служебният защитник на осъдения А. А. А. – адвокат А. В. –
поддържа подадената въззивна жалба. Намира първоинстанционното
определение за неправилно и незаконосъобразно в частта, в която е
присъединено наказА.ето „глоба“. Иска от въззивният съд да отмени
определението на първата инстанция в тази част и да постанови ново
решение, като не присъединява въпросната глоба.
Прокурорът счита, че определението на Софийски районен съд е
правилно и законосъобразно, като подкрепя присъединяването на глобата в
пълния размер. Той подчертава, че с оглед на множеството осъдителни
присъди спрямо подсъдимото лице, както и високата степен на обществена
опасност на извършените деяния и личността на осъдения, правилно е
наложено и присъединено наказА.ето „глоба“. В тази връзка прокурорът иска
от въззивния съд да потвърди атакуваното първоинстанционно определение.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на стрА.те, прецени
събрА.те по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и
извърши цялостна проверка на атакуваното определение в съответствие с
изисквА.ята на чл.314 от НПК, намери за установено следното:
Процесуалният закон задължава въззивната инстанция да проверява
определенията по чл.306 ал.1 т.1-3 НПК по реда, по който се проверява
присъдата и съдебният акт. /Решение № 286 от 27.05.2010 г. на ВКС по н. д. №
196/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева/
При извършената цялостна служебна проверка на атакуваното
определение, настоящата инстанция констатира допуснато съществено
процесуално нарушение при изготвянето на мотивите към него, тъй като
първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му с
разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК задължения да извърши прецизен и
внимателен анализ на всички събрА. доказателства.
Видно от протоколното определение, Софийски районен съд не е
изложил никакви мотиви относно критериите и основА.ята за определяне на
общото най-тежко наказА.е. Липсва конкретен анализ и мотивировка защо
именно това наказА.е е определено като най-тежко и защо към него е
присъединена глобата, наложена по НОХД № 10807/24 г. от СРС.
По делото липсва извършен какъвто и да е било анализ на
доказателствата, респективно на предпоставките, които обуславят наличието
на съвкупност от престъпления и необходимостта от кумулиране на наказА.я.
Първоинстанционният съд, в своите мотиви, се е задоволил с общата
формулировка за наличието на основА.я по чл.25 вр. чл.23 НК, без обаче да
посочи кои точно дела и осъждА.я визира в конкретния случай. По делото
липсват изложени каквито и да е било мотиви в тази насока.
Допуснатото „абсолютно“ процесуално нарушение, следва да се изведе
по смисъла на чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т. 2 НПК, а именно
като липса на мотиви към така постановения първоинстанционен съдебен акт.
2
Проверката на атакувА.я съдебен акт показва, че при изготвяне на
мотивите са нарушени изисквА.ята на чл.107 ал.5 и чл.305 ал.3 НПК досежно
обсъждането и оценката на доказателствените материали. Правото на съда да
взема решението си по вътрешно убеждение е суверенно, но подлежи на
контрол, като вид логическа дейност, която следва да се основава на
обективно, пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото.
Необходимостта от аналитична оценка на доказателствения материал и от
излагане на изрични съображения по въпросите, посочени в чл. 301 НПК, е
свързана с възможността да бъде извършена проверка за наличието или
липсата на логически грешки при осъществяването на дейността по решаване
на делото.
Мотивирането на съдебните актове е не само конституционно
установено в разпоредбата на чл.121 ал.4 от Конституцията, но наред с това е
и основна гаранция за правото на справедлив съдебен процес по чл. 6 от
КПЧОС. Само посредством спазване на изисквА.ята за мотивиране на
съдебните актове може да се претендира за изградена убеденост у стрА.те, че
съдът ефективно е оценил фактите, които са ангажирА. пред него, че правилно
е приложил законовите разпоредби, респективно, че е имал сериозна
професионална ангажираност към техния казус и в крайна сметка, че
правилно е решил делото. Процесният случай не разкрива такава хипотеза.
Липсата на мотиви на първата инстанция по отношение на факта на
осъждА.ята възпрепятстват възможността на втората инстанция да изпълни
своята контролна функция, защото СГС не може за първи път да изведе
фактите по делото във въззивното си решение, нито е редно да прави едва сега
доказателствения анализ, лишавайки стрА.те от цяла една инстанция по
фактите.
Посочените до момента пропуски в оценъчната дейност на
контролирА.я съд, при съобразяване постановките на ТР № 3 от 16.11.2009 г.
по т. д. № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, представляват по своята същност липса
на мотиви и съществени нарушения на правилата за формиране на
вътрешното му убеждение и определят наличието на процесуален порок от
ранга на абсолютните такива – арг. от чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1 НПК. Несъмнено
е правото на стрА.те в производството да бъдат наясно с волята на съда и
начина на нейното формиране /Решение № 151 от 14.12.2020 г. на ВКС по н. д.
№ 640/2020 г., трето нак. отд./. Това изискване в процесния случай не е
спазено поради горепосочените пропуски, които не са отстрА.ми от въззивния
съд. Това предпоставя отмяна на атакуваното съдебно определение и връщане
на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд от
стадия на съдебното заседА.е за отстраняване на констатирА.те нарушения на
процесуалните правила.
Наред с горното, въззивният съд установи, че в първоинстанционното
производство е било допуснато нарушение на правото на защита на осъдения
А. А. А.. От данните по делото е видно, че осъденият изрично е упълномощил
адвокат Н. М. – АК Хасково, която да го представлява в производството по чл.
306 НПК. По делото е приложена и декларация от осъдения А. А. А., с която
3
същият е заявил, че е съгласен делото да бъде разгледано в негово отсъствие, в
присъствието на упълномощения му защитник адвокат Н. М.. Въпреки това,
Софийски районен съд е разгледал делото в открито заседА.е без участието на
този упълномощен защитник, като е провел съдебното заседА.е със служебен
адвокат. Видно от материалите по делото, в залата се е явила адвокат М., като
е информирала съда, че осъденият е объркал съдебните сгради и полага
усилия да се яви пред настоящия състав. Въпреки тези обстоятелства, съдът е
решил да продължи разглеждането на делото със служебно назначения
защитник. Игнорирането на това и лишаването на осъденото лице от
възможността да бъде защитавано от избрА.я от него адвокат съставлява
съществено процесуално нарушение. Правото на защитник по избор е
фундаментален елемент на правото на защита и неговото нарушение води до
опорочаване на производството.
При новото разглеждане на делото ще следва да се съобрази и доколко е
законосъобразно в случая изобщо да се групира наложената „глоба“ в размер
на 1530 лева на основА.е чл.281 ал.4 НК, както и дали същата се явява
наказА.е по смисъла на чл.37 НК или друг вид мярка за процесуална принуда.

Водим от горното и на основА.е чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 вр. чл.334
т.1 от НПК, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло определение от 14.05.2025 година, постановено по
НЧД № 2472/2025 година на СРС, НО, 130 състав.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд от стадия на съдебното заседА.е.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и/или протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4