Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Харманли, 22.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Харманли, в публично
съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА АВРАМОВА
при
участието на секретаря Т. Ч., като разгледа докладваното от съдия Ирена
Аврамова гр. д. № 819 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба, предявена от Б.П.И., ЕГН **********,
действащ като баща и законен представител на П.Б.П., ЕГН **********, против
Целодневна детска градина „Пролет“ - гр. Харманли.
В исковата молба се твърди, че П.Б.П., роден на *** г., посещава детска
градина ‘Пролет“ в гр. Харманли. На 20.06.2019 г. родителите завели детето на
детска градина. Поради намален състав на децата групите били обединени, като
сутринта нямало детска учителка, а само помощен персонал. Около обяд от
детската градина се обадили на майката – К.И., като й съобщили, че детето е
паднало от люлка по време на игра и имало наранявания и силни болки в десния
крак. Вследствие на обаждането майката отишла в детската градина и заварила
детето разплакано и видимо да изпитва силни болки. Поради тази причина детето П.П.
веднага било откарано в болницата в гр. Харманли, а след това в Ортопедично
отделение в МБАЛ - гр. Хасково. След извършване на необходимите изследвания и
рентгенови снимки било установено, че детето имало счупване на дясна бедрена
кост. Направена била имобилизация за 45 дни, а детето останало в лечебното
заведение от 20.06.2019 г. до 01.07.2019 г. През цялото време детето П.П.
изпитвало силни болки и страдание, било е изплашено и постоянно плачело. Наред
с това детето било ограничено в движенията си, не било пълноценно за себе си и
не играело. Поддържа се, че понастоящем детето се чувства несигурно и
стресирано.
В уточнителна молба вх. № 7451/19.08.2019 г. са изложени съображения, че съгласно чл. 219,
ал. 2, т. 2 от ЗПУО педагогическите специалисти са длъжни да опазват живота и
здравето на децата по време на образователния процес, както и на другите
дейности, организирани от институцията.
Поддържа се, че ответникът следвало да понесе отговорност и да заплати
сумата в размер на 8000 лв. за причинените на детето П.Б.П. неимуществени
вреди, тъй като натоварените лица - детски учителки и помощен персонал при и по
повод изпълнението на възложената им работа - надзор над деца в предучилищна
възраст, поради неизпълнение на задълженията си, като в резултат на тяхното
бездействие е причинена на детето средна телесна повреда.
По наведените в исковата молба доводи се иска от съда да постанови
решение, с което да осъди Целодневна детска градина „Пролет“ - гр. Харманли да
заплати на Б.П.И., като баща и законен представител на детето П.Б.П., сумата в
размер на 8000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди
за получено на 20.06.2019 г. в двора на детската градина увреждане, изразяващо
се в средна телесна повреда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 20.06.2019 г. до окончателното изплащане.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор от ответника ДГ „Пролет“, представлявана от Директор – В. Д..
Направено е възражение за нередовност на исковата молба и недопустимост на
предявения иск поради липса на пасивна процесуална легитимация на Община
Харманли. По същество са изложени съображения за неоснователност и недоказаност
на исковата претенция, като се оспорват наведените в молбата твърдения.
Посочено е, че са снети писмени обяснения от Д.Д.В., помощник-възпитател и
свидетел на инцидента и от М. П. Р. - учител, оказал съдействие на детето и
майка му след инцидента, които на 20.06.2019 г. били на работа, но си разменили
определените работни смени. В 10:00 часа на въпросния ден децата били изведени
на площадката за игра, като с тях била Д. В., а детето П.П., който бил много
палав и буен, бил до нея на скамейката, докато останалите деца си играели на
пързалката, пясъчника и тревните площи. Възпитателят обърнала особено внимание
на детето, което било в присъщо за него превъзбудено и хиперактивно състояние,
като преценила, че е било по-добре за него и останалите деца, то да останело
плътно до нея. Останалите деца си играели около П.П., който умолявал В. да го
пусне да си играе с тях и от съжаление тя му позволила. В този момент детето се
втурнало към площадката на друга детска група и започнало да се катери по
тръбната част на люлката, при което В.веднага тръгнала към него, за да го спре,
но същевременно детето паднало от конструкцията на люлката. След случилото се
била повикана медицинската сестра К. К., която установила оток в областта на
бедрото на детето. В 11:50 часа на работа в детската градина отишла М. Р.,
която се обадила на майката на детето П.П. – К. И. и я уведомила за инцидента.
След около 15 минути майката пристигнала и била видимо притеснена, като помолила
Р. за съдействие, защото в този момент нито бащата, нито някой от роднините им
бил в града. По тази причина Р. откарала с личния си автомобил майката и детето
до Бърза помощ, като се обадила на своя позната от Отделение „Образна
диагностика“ в МБАЛ - гр. Харманли, за да ги изчака, ако се наложи
рентгенография. Детето действително било изпратено на рентген, където го чакала
познатата на Р. и след извършване на рентгенографията констатирала счупена
бедрена кост. Незабавно насочили детето към гр. Хасково, но тъй като майката не
разполага с автомобил, а Р.трябвало да се връща на работа, уредила майката и
детето да бъдат откарани с линейка. Майката на детето – К. И. благодарила на Р.
за оказаното съдействие, като признала, че П.П. е доста палаво дете. През
цялото време Р. поддържала връзка по телефона с майката и не спирала да се
интересува от здравословното състояние на детето, като неотлъчно била до тях.
По изложените съображения ответникът смята, че не може да се направи извод за
бездействие от страна на служител на ДГ „Пролет“, доколкото в създалата се
ситуация всички служители били положили необходимите и адекватни грижи за
детето. Изтъква се, че на 27.06.2019 г. било проведено заседание на
Педагогическия съвет, за което бил съставен Протокол № 8, с който било
установено, че децата не са били оставени без надзор, а служителите Р., В. и К.
са реагирали адекватно и нямало основание да бъдат санкционирани.
По наведените в отговора доводи се твърди
неоснователност на предявения иск, тъй като нито един от служителите в ДГ
„Пролет“ не е причинил настъпилата на 20.06.2019 г. вреда. Изложени са
съображения, че фактическият състав на отговорността по чл. 49 от ЗЗД включва
виновно противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е
възложено извършването на някаква работа и причиняване на вреда при или по
повод изпълнението й. В настоящия случай липсвали виновни и противоправни
действия/бездействия, като наред с това вредата не била причинена при или по
повод на възложената работа. Поддържа се, че тази вреда би настъпила дори и в
присъствието на родител или друг член от семейството предвид буйния характер на
детето и непредвидимостта на неговите действия, които не можели да бъдат предотвратени.
Сочи се, че детето П.П. не е бил оставян без надзор и за него са били положени
адекватни и навременни грижи, като превантивно му се обръщало специално
внимание, но въпреки това е било обективно невъзможно предотвратяването на
злополуката. Изтъква се, че обстоятелството, че детето се е намирало в детската
градина, когато е настъпило увреждането в резултат на неговите собствени
действия, не означавало, че родителите му следвало да бъдат освободени от
отговорност, която да бъде прехвърлена върху други лица, тъй като преди
увреждането родителите не са положили необходимите усилия за правилното
възпитание на сина си и следвало да носят отговорност за причинените от него
вреди.
Направено е възражение за съпричиняване с
аргументи, че обезщетението следва да се намали, ако пострадалият е допринесъл
за настъпване на вредите с оглед наличието на причинна връзка между поведението
му и настъпилия вредоносен резултат. Изложено е, че съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД намирала приложение и в
случаите, когато малолетно дете допринесе за настъпване на резултата,
независимо от способността му да действа разумно.
По отношение безопасността на съоръженията за игра
на детската площадка се претендира, че били спазени всички законови изисквания
за изграждането и поддържането им. Посочено е, че въпросното съоръжение люлка
„махало, модел Л04-С с фабричен номер № 14391, било произведено в условията на
въведена и поддържана от производителя Система за управление и качество в съответствие
с изискванията на международния стандарт ISO9001:2008 г., стандарти: БДС EN
1176-1; БДС EN 1176-7; БДС EN 1176-2, както и с изискванията на Наредба № 1 от
12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките
за игра.
С оглед изложените в отговора на исковата молба
съображения се иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен, а в случай
на уважаването му се пледира за намаляване размера на претендираното
обезщетение, като се вземе предвид обстоятелството, че увреденият е допринесъл
за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено от Община Хасково
въз основа на акт за раждане № 0901/20.08.2014 г., се установява, че детето П.Б.П.
е родено на *** г. с родители майка – К.Г. И. и баща - Б.П.И..
Видно от приходна квитанция № ********** на
08.07.2019 г. е заплатена таксата за посещение на детската градина от П.Б.П. за
месец юни 2019 г. в размер на 32,50 лв.
По делото е отделено за безспорно между
страните, че на 20.06.2019 г.
детето П.Б.П. е посетило Детска
градина „Пролет” в гр. Харманли.
Представена е епикриза за ортопедия, издадена от МБАЛ - Хасково АД за
детето П.Б.П., постъпил на 20.06.2019 г. и изписан на 01.07.2019 г. Посочена е
окончателна диагноза - счупване на дясна бедрена кост, рентгенография: фрактура
фемурис декстра. Препоръчана е имобилизация за минимум 45 дни и лечение в
домашни условия.
От прието като писмено доказателство по делото съдебномедицинско
удостоверение № 263/19 г. се установява, че е издадено на 05.07.2019 г. от д-р
Х. Е.- специалист по съдебна медицина. Посочено е, че въз основа на
медицинската документация е установено счупване на дясна бедрена кост, което е
характеризирано като трайно /за повече от 30 дни/ затруднение в движението на
десния крак, причинено от действие на твърд тъп предмет, с възможност да се
получи при падане от височина.
От ответната страна по делото е представен Протокол № 8 от проведен на
27.06.2019 г. Педагогически съвет, на който е взето решение, че на 20.06.2019
г. децата не са били оставени без надзор, като учителката г-жа М. Р.,
пом.-възпитателя Д. В.и мед. сестра К. К.са реагирали адекватно в създалата се
ситуация и няма основание да им бъде наложено наказание. Приложени са и писмени
обяснения от М. П.Р., Д. Д. В. и К.К.
Видно от разрешение за поставяне № 16 от 29.09.2016 г., издадено от
главния архитект на Община Харманли, на основание чл. 56 от ЗУТ е разрешена
„подмяна на детски съоръжения в ОДЗ „Пролет в гр. Харманли“ с място на
поставяне в УПИ II, кв. 2 по ПУП - ЗРП на гр. Харманли, ПИ 77181.18.80 по КК на
гр. Харманли, собственост на Община Харманли. Приложена е и комбинирана скица
за проектиране № 599/29.06.2016 г.
Представена е техническа спецификация, инструкция
за монтаж, ползване, поддържане и контрол на комбинирано детско съоръжение
модел Л04-С, издадено от фирма „ИМПРЕСИЯ 99“ ООД. Съобразно съдържащата се обща
характеристика съоръжението е предназначено за люлеене, за деца от 3 до 12
години, с максимална височина на свободно падане от 125 см. Приложена е
декларация за съответствие, издадена на 25.08.2016 г. от „ИМПРЕСИЯ 99“ ООД въз
основа на Сертификат № BG399/10, видно от която продуктът детска люлка „махало,
модел Л04-С с фабричен номер № 14391 е произведен в условията на въведена и
поддържана от производителя Система за управление и качество в съответствие с
изискванията на международния стандарт ISO9001:2008 г., стандарти: БДС EN
1176-1; БДС EN 1176-7; БДС EN 1176-2, както и с изискванията на Наредба № 1 от
12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките
за игра.
В хода на производството по делото са събрани
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Д. В., М. П. Р. и К.Г. И..
От показанията на свидетелката В. се установява, че работи на длъжност
„помощник-възпитател” в Целодневна детска градина 6 „Пролет”, като от 3 години
е в групата, която посещава П.Б.П.. На 20.06.2019 г. след 10:00 часа извела навън
децата, за да си играят. Споделя, че същия ден детето П.П. бил палав, като по
принцип бил буйно дете. Свидетелката разказва, че седнала на скамейката, като
взела П. да стои при нея. В един момент той я помолил да го пусне да си играе с
другите деца, което тя сторила и той отишъл на люлката, където си играел около
10-15 минути. След това свидетелката забелязала, че П. се хванал с двете
ръчички за тръбата на люлката и се качил на нея, след което паднал. Детето се
оплакало, че има болки в крачето, поради което извикали медицинската сестра, за
да го прегледа. Свидетелката М. Р. работи като учител в групата, която посещава
П.П. в детската градина. Същата не е присъствала по време на инцидента, а след
като отишла на работа видяла, че П. плачел и се оплакал, че е паднал отвън на
площадката. Свидетелката се обадила на майката на П., която пристигнала след
10-15 минути, видимо притеснена. Двете взели детето и тръгнали към болницата с
личния автомобил на свидетелката Р., която по пътя се обадила на своя позната
работеща на рентгена в болницата в гр. Харманли за съдействие. След извършена
рентгенография било установено, че счупване на крака, поради което майката и
детето били изпратени в гр. Хасково, като свидетелката Р. помогнала да се уреди
придвижването им с линейка. През цялото време на престоя им в болницата в гр.
Хасково, който продължил около 10 дни, свидетелката поддържала връзка с майката.
Съдът кредитира
изложеното от свидетелите В. и Р., като намира, че в показанията си същите
пресъздават своите преки впечатления за правно релевантните по делото
обстоятелства.
От показанията на К. Г. И., майка на П.Б.П., се
изяснява, че детето посещава детската градина от 2-3-годишен, като от тогава е
в една група с едни и същи учители. Според свидетелката на процесната дата,
когато детето е паднало, тя не е била незабавно уведомена от
помощник-възпитателя. Едва след половин час или повече, когато учителката
отишла на работя за втора смяна, около обяд, същата позвънила на свидетелката
за случилото се. Веднага откарали детето в спешна помощ в гр. Харманли, след
което в болницата в гр. Хасково, където било констатирано счупване на бедрото.
Детето останало в болницата 12 дни, а след това било в гипс за 45 дни и в
продължение на още 20 - неподвижно. Свидетелката разказва, че крачето на детето
било скъсено с 2 см, като било прогнозирано възстановяване след 6 месеца. Споделя,
че през цялото време детето имало силни болки, куцало и изпитвало неудобство.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелката К. И., преценени по реда
на чл. 172 от ГПК с оглед всички събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният осъдителен иск за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди е с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Отговорността на лицата, които са възложили
другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод
на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия.
Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
Фактическият състав за ангажиране на обективната
обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 от ЗЗД включва следните
кумулативни предпоставки - извършено виновно и противоправно деяние /действие
или бездействие/ от лице, на което ответникът е възложил определена работа, в
резултат на което при или по повод изпълнението на тази работа са причинени
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредоносния резултат.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината
се предполага до доказване на противното.
По делото е безспорно установено, че на
20.06.2019 г. детето П.Б.П.
посетило Детска
градина „Пролет” в гр. Харманли, където се обучавало от две годишна възраст. В сутрешните часове помощник–възпитателя
– свидетелката Д. Д. В. извела децата на игралната площадка в двора на детската
градина. По време на игра на детска люлка тип „махало”
детето П.П. започнало да се катери с ръце по тръбната част на люлката и
паднало, в резултат на което получило телесно увреждане. Механизмът на
нараняването не се оспорва и се изяснява посредством събраните гласни
доказателства, в частност от показанията на свидетелката В.. От представената
по делото медицинска документация е видно, че причиненото увреждане се изразява
в счупване на дясна бедрена кост, което може да се получи при падане от
височина. Установено е, че детското съоръжение е с максимална височина на
свободно падане от 125 см, като не съществува спор относно обстоятелството, че
е предназначено за люлеене на деца от 3 до 12 години.
Не е спорно между страните, че
ответникът е възложил на своите служители - възпитатели и учители да изпълняват
задължения, свързани с обучението и възпитанието, осъществяването на контрол,
наблюдение и надзор, както и полагането на необходимите грижи по отношение на
посещаващите детското заведение деца. Съобразно разпоредбите на чл. 128, ал. 1,
т. 6 и чл. 129е, ал. 1, т. 8 от Правилника за прилагане на Закона за народната
просвета учителите и възпитателите са длъжни да опазват здравето и живота на
децата и учениците, а чл. 147, ал. 1, т. 3 вменява на Директорът, като орган за
управление на детската градина, да осигури безопасни условия за възпитание,
обучени и труд.
Спорът по делото е съсредоточен
върху изпълнението на задълженията от страна на служителите на ответника да
контролират и наблюдават децата и наличието на причинна връзка с настъпилите
увреждания. Отговорността на учителите и възпитателите, които работят в
детските градини е значително по-голяма с оглед ниската възраст на децата и
необходимостта от постоянен надзор. В тази крехка възраст децата се нуждаят от
непрекъснати грижи, полагани от служителите в детските заведения, от които се
изисква особено внимание и максимални усилия с цел опазване здравето и живота
на децата. Необходимата и дължима грижа следва да бъде в такъв обем, интензитет
и всеобхватност, че да сведе до пределния минимум възможността от настъпване на
увреждания. В настоящия случай от показанията на свидетелката Д.В. се
установява, че първоначално е положила необходимата грижа, като знаейки, че
детето П.П. е буйно и палаво, го е държала близо до себе си. След като обаче е
разрешила на детето да си играя, свидетелката е продължила да стои на
скамейката в двора на детската градина. В този момент е прекъснато
упражняването на непосредствен контрол и надзор над детето, при което същото е
предприело действия несъобразени с предназначението на детското съоръжение, в
резултат на което е получило телесно увреждане. С оглед необходимата и дължима
грижа, свидетелката В. е следвало да бъде в достатъчна близост до детето и да
наблюдава с нужното внимание неговото поведение с цел предотвратяване на
увреждането. Бездействието на свидетелката да изпълни задължението си за
опазване на живота и здравето на децата е в основата на настъпилата вреда. Що
се отнася до вината, в тежест на ответника е да обори уредената в чл. 45, ал. 2
от ЗЗД презумпция. В тази насока по делото не са ангажирани доказателства за
установяване твърдението на ответника за случайно деяние. При това положение
настоящият съдебен състав намира, че са налице кумулативните предпоставки за
ангажиране на обективната
обезпечително-гаранционна отговорност на ответника по реда на чл. 49 от ЗЗД,
във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Относно възражението за съпричиняване съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите,
обезщетението може да се намали. Съпричиняване е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал
предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следва
да се отбележи, че причинно-следствената връзка е обективен факт и вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично в т. 7 на ППВС № 17/1963 г. Прието е, че обезщетението за вреди
от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за
тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна връзка
между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД се прилага и в случаите, при които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат виновно. В
случая от показанията на свидетелката Диана В. се установява, че по време на
играта си детето П.П. се е хванал с двете ръчички за тръбата на процесната
люлка и се качил на нея, след което паднал. От представените писмени
доказателства за техническата спецификация на детското съоръжение е видно, че
същото е предназначено за люлеене на деца от 3 до 12 годишна възраст.
Следователно, попадайки в тази възрастова категория, детето е можело да си играе на съоръжението
съобразно неговото предназначение, т.е. да се люлее, а не по начина, по който
го е използвало, а именно да се катери. Ето защо съдът намира, че е налице
причинна връзка между това поведение на детето и вредоносния резултат. Предвид
изложеното възражението с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е основателно и
следва да бъде уважено, като настоящият съдебен състав приема, че е налице
съпричиняване на настъпилата вреда от страна на малолетното дете П.П. в размер
на 30 %, поради което с 30 % следва да бъде редуцирано дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
При
определяне на размера на обезщетението следва да се съобрази чл. 52 от ЗЗД,
съгласно която разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Предвид разясненията, дадени в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС, преценката се извършва въз основа на всички конкретни обективно
съществуващи обстоятелства. Такива са тежестта на претърпените телесни увреждания,
свързаните с това болки и страдания, вида и характера на увреждането, периода
на възстановяване, отражението, което увреждането е дало върху ежедневието на
пострадалия. В случая детето е получило сериозно травматично уреждане на десния
крайник, изразяващо се в счупване на бедрената кост. Проведено е болнично
лечение в продължение на 12 дни, имобилизация за 45 дни и още 20 дни детето е
било неподвижно, като е прогнозирано възстановяване в рамките на 6 месеца.
Несъмнено полученото увреждане е причинило на детето болки и страдания, както и неудобства по време на
възстановяването - лишения и ограничения при извършване на типични за възрастта
на пострадалия дейности. При това
положение съдът намира, че с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи в размер на 5
000 лв., който е съответен на причинените травматични и психични увреждания на
детето П.П.. Предвид приетия размер на съпричиняване от 30 % и
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, така определеното обезщетение следва да бъде
намалено до размера на 3 500 лв.
В контекста на изложеното
настоящият съдебен състав намира, че предявеният осъдителен иск с правно
основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е основателен и
следва да бъде уважен за сумата от 3 500 лв., като до пълния претендиран размер
от 8 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК в полза на ищеца Б.П.И.,
действащ като баща и законен представител на детето П.Б.П., следва да се присъдят
направените по делото разноски съобразно уважената част от предявения иск в
размер на 490 лева. Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
също има право на разноски, които съразмерно с отхвърлената част от иска
възлизат в размер на 141 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Целодневна детска
градина „Пролет“, БУЛСТАТ: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****, да заплати на Б.П.И., ЕГН **********,
действащ като баща и законен представител на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпило на 20.06.2019
г. в двора на детската градина увреждане - счупване на дясна бедрена кост на
детето П.Б.П., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2019
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата
над уважената част от 3 500 лева до пълния претендиран размер от 8 000 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК Целодневна детска градина „Пролет“, БУЛСТАТ: ***, със седалище
и адрес на управление: гр. Харманли, ул. *****,
да заплати на Б.П.И., ЕГН **********, действащ като баща и законен представител
на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК Б.П.И., ЕГН **********, действащ като баща и законен
представител на П.Б.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на Целодневна детска градина „Пролет“, БУЛСТАТ: **** със седалище и
адрес на управление: гр. Харманли, ул. ****,
сумата от 141 /сто четиридесет и един/ лева, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: