№ 616
гр. Сливен, 22.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Хр. Нейчева
СъдебниВеселка В. Каварджикова
заседатели:Р. Ст. Бармукова
при участието на секретаря Пенка Сп. И.
и прокурора Д. Ив. С.
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Хр. Нейчева Наказателно
дело от общ характер № 20232200200489 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура-гр.Сливен, редовно призована, се явява зам.
окръжният прокурор Д. С..
Подсъдимият П. Й. П., редовно призован, се явява лично и с адв. И. Б.
от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Подсъдимият К. Д. Д., редовно призован, се явява лично и с адв. Н. К.
от АК - Сливен, редовно упълномощен от по-рано.
Частните обвинители С. Д. П. и В. Д. А., редовно призовани, се явяват
лично и с адв. Тони Ч. от АК – София, редовно преупълномощен от адв. Д. М.
от АК – София.
Свидетели поредни номера 6,7,9,11,12,13,14,16,17,18 и 19, редовно
призовани, се явяват лично.
Свидетели поредни 8 и 15, редовно призовани, не се явяват.
Свидетел пореден номер 10, нередовно призована, не се явява.
Вещите лица поредни номера 20,21,22 и 23, редовно призовани, не се
явяват.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА постъпила молба от
вещото лице проф. д-р М. И. С., с която тя моли да бъде освободена от
задълженията й като вещо лице по настоящото дело, поради несъответствие
на специалността й и компетентността й по делото. Предварително била
запозната със случая и участвала в изготвянето на експертиза по писмени
данни в качеството й на педиатър. Счита, че компетентността на вещото лице
следвало да бъде в областта на общата хирургия.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА молба от вещото лице
1
д-р Х. Д. Е., с която моли да бъде отложен разпита му за друга дата, поради
ползване на платен годишен отпуск на 22.12.2023 г., като към молбата си е
приложил копие от заповед за отпуск от 11.12.2023 г.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА молба от вещото лице
д-р Д. Х. М., с която уведомява съда, че не може да се яви в днешното с.з., тъй
като ще бъде извън страната и ще ползва платения си годишен отпуск. Към
молбата е приложил заповед за отпуск от 11.12.2023 г.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА молба от д-р Л. П. С.,
призован в качеството на свидетел, с която уведомява съда, че няма да може
да се яви в с.з. на 22.12.2023 г., тъй като на същата дата му предстои
планирано постъпване в УМБАЛ „Дева М.” – Ветрен.
Председателят на съдебния състав ДОКЛАДВА молба и от д-р Р. М. Р.,
призована в качеството на свидетел, с която моли да бъде освободена като
свидетел за насроченото за днес с.з., тъй като е дежурна в Детско отделение
от 7.30 ч. до 19.30 ч. и всички останали лекари са призовани като свидетели,
поради което е невъзможно отсъствието й от работа.
Съдът ПРЕДОСТАВИ на страните възможност за становища по даване
ход на съдебното заседание.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото за разпит на явилите се
свидетели.
Адв. Ч.: Моля да дадете ход на делото.
Частният обвинител П.: Да се даде ход на делото.
Частният обвинител А.: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Няма пречки, моля да дадете ход на делото за разпит на явилите
се свидетели.
Подс. П.: Да се даде ход на делото.
Адв. К.: Няма пречка за даване ход на делото.
Подс. Д.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото.
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИТЕ:
П. Й. П., роден на 07.02.1962 г., в гр. Хасково, живущ в гр.Сливен, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН
**********
К. Д. Д., роден на 15.10.1968г., в гр. Б.град, живущ в гр.Сливен, българин,
български гражданин, с висше образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН
**********
2
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С. Д. П. на 36 год., българка, българска гражданка, с основно образование,
неомъжена, не работи, неосъждана, майка на починалото дете, ЕГН
**********
Д-р Л. Н. Б. на 71 год., българка, българска гражданка, с висше образование,
омъжена, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********
Д-р Б. П. Л. на 32 год., българка, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********
д-р И. Й. П. на 55 год., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство с със страните по делото, ЕГН **********
М. Г. Ш. на 53 год., българка, българска гражданка, с основно образование,
работи, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********
Н. К. И. на 47 год., българка, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********
С. Т. Г. на 23 год., българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, работи, неосъждан, без родство страните по делото, ЕГН **********
Д-р Г. И. Д. на 39 год., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство страните по делото, ЕГН **********
Д-р Н. П. И. на 59 год., българин, български гражданин, с висше образование,
работи, неосъждан, без родство страните по делото, ЕГН **********
Д-р В. П. К. на 33 год., българка, българска гражданка, с висше образование,
работи, неосъждана, без родство със страните по делото, ЕГН **********
Д. А. А. на 66 год., българин, български гражданин, с основно образование,
женен, неосъждан, дядо на починалото дете, ЕГН **********
Свид. К.: Моля да бъда разпитана преди останалите свидетели, тъй като съм
служебно ангажирана.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от
НК и ги ОТСТРАНИ от залата с изключение на частния обвинител С. П..
Съдът РАЗЯСНИ на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ:Уважаема госпожо председател, нямам искания по
чл.274 от НПК. В приложението към обвинителния акт е пропуснато да бъде
отбелязано, че частният обвинител В. Д. А. следва да бъде разпитан като
свидетел. Той е депозирал показания в хода на досъдебното производство
/ДП/, така че моля да бъде допуснат и разпитан като свидетел.
Адв. Ч.: Нямаме искания за отводи, нямаме искания за доказателства.
Да се допусне в качеството на свидетел частния обвинител В. Д. А..
Частният обвинител П.: Нямам искания за отводи. По направеното от
прокурора искане за допускане на частния обвинител А. за свидетел не се
противопоставям.
Частният обвинител А.: Нямам искания за отводи. По направеното от
прокурора искане не се противопоставям.
3
Адв. Б.: Нямаме искания за отводи. Представям Ви удостоверение,
извадка от документите на МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” за броя операции от
апендицит - детски и възрастни заедно. Моля да го приемете. Не възразявам
да бъде допуснат като свидетел В. Д. А..
Адв. К.: Нямаме искания за отводи, нямаме искания по доказателства.
Не възразявам да бъде допуснат исканият свидетел, както и да се приеме
представената справка като доказателство.
Подс. П.: Присъединявам се към становището на защитника ми.
Подс. Д.: Присъединявам се към становището на защитника ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да се приеме представеното от адв. Б.
писмено доказателство.
Адв. Ч.: Да се приеме.
Частният обвинител П.: Да се приеме.
Частният обвинител А.: Да се приеме.
По направените искания за събиране на доказателства - съдът счита
същите за основателни, поради което следва да приобщи представената от
адв. Б. справка, както и да допусне до разпит в качеството на свидетел
частния обвинител В. А..
Ето защо, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
представената от адв. Б. справка, изготвена по повод издаденото му
удостоверение от съда.
ДОПУСКА до разпит в качеството на свидетел частния обвинител В. Д.
А. и СНЕМА самоличността му:
В. Д. А. на 41 год., българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, не работи, осъждан, ЕГН **********.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.
290 от НК.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл. 276, ал. 1 от НПК председателят на съдебния състав
ДОКЛАДВА основанията за образуване на настоящото производство, а
именно внесен от ОП Сливен обвинителен акт против П. Й. П. с обвинение по
чл. 123 ал.1 пр. 2 от НК и против К. Д. Д. с обвинение по чл. 123 ал. 1 пр. 2 от
НК.
На основание чл. 276, ал. 2 от НПК председателят на съдебния състав
ПРЕДОСТАВИ възможност на прокурора да изложи обстоятелствата,
4
включени в обвинението.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, фактическите обстоятелства включени по делото са подробно
описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. По отношение на
подс. д-р П. П. ОП Сливен го обвинява за това, че на 19.06.2021 г. в гр.
Сливен, като консултант специалист - хирург и дежурен лекар в хирургично
отделение на МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД – Сливен, при независимо
съпричиняване с д-р К. Д., поради немърливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност,
каквато се явява лекарска професия, при извършване на консултация на
настанената в Детско отделение на същата болница З. Д., не е извършил
диагностично уточняване на заболяването, като не е назначил общо медико-
диагностични изследвания и не си е взаимодействал със специалисти по
образна диагностика - не назначил образно изследване с ехограф и
инструментално изследване - компютърно томографско сканиране (КАТ) на
корем, поради което не е разпознал проявите на остро хирургично страдание и
не е насочил пациента за хоспитализация и хирургично лечение в Хирургично
отделение на болницата, с което нарушил т.2.4.2. и т.2.4.3. от Медицински
стандарт „Детска хирургия", и причинил смъртта на постр. З. С.ова Д. на 15
години, от гр.Сливен, която е починала на 20.06.2021 г. от остър гангренозен
апендицит с перфорация на стената на органа. Това се явява престъпление по
123 ал.1 предл.2 от НК.
Обвинение със същата правна квалификация е повдигнато и по
отношение на д-р К. Д. за това, че на 20.06.2021 г. в гр.Сливен, като
консултант специалист-хирург, дежурен лекар в Хирургично отделение на
МБАЛ „Д-р И. Селимински" АД - Сливен, при независимо съпричиняване с д-
р П. - поради немарливо изпълнение на правно-регламентирана дейност,
представляваща източник на повишена опасност, каквато се явява лекарската
професия, при потърсена консултация на настанената в Детско отделение З. Д.
не е взел решение за предприемане на животоспасяваща намеса, съобразно
животозастрашаващото състояние на постр. Д. - наличие на свободен газ в
коремната кухина, съобщено му от д-р П. в 02.30 часа по телефона, с което е
нарушил т.2.4.4.1. от Медицински стандарт „Детска хирургия". Освен това
при спешно живото-застрашаващо състояние на постр. Д., не е извършил
необходимите медицински дейности и не е оказал медицинска помощ -
консултация и клиничен преглед на място, не е насочил пациента за
хоспитализация и лечение в Хирургично отделение на болницата и не е
извършил спешно хирургично лечение, с което е нарушил т.2.4.4.2. от
Медицински стандарт „Детска хирургия", в резултат на което на 20.06.2021 г.
причинил смъртта на постр. З. С.ова Д. на 15 години, починала от остър
гангренозен апендицит с перфорация на стената на органа, което се явява
престъпление по 123 ал.1 предл. 2 от НК.
На основание чл. 276, ал. 3 от НПК председателят на съдебния състав
ЗАПИТА подсъдимите разбират ли в какво са обвинени.
5
Подс. П. Й. П.: Разбрах в какво съм обвинен. Получил съм препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни. Не се признавам за виновен.
Обяснения ще дам на по-късен етап в хода на делото, когато се съберат
достатъчно доказателства.
Подс. К. Д. Д.: Разбрах в какво съм обвинен. Получил съм препис от
обвинителния акт преди повече от 7 дни. Не се признавам за виновен.
Обяснения ще дам на по късен етап.
Председателят на съдебния състав ПРЕДОСТАВИ възможност на
страните да изразят становища по молбата на свид. В. П. К. да бъде разпитана
преди останалите свидетели.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъде уважена молбата на
свидетелката.
Адв. Ч.: Съгласен съм. Не се противопоставям да бъде разпитана тази
свидетелка преди разпита на частните обвинители в качеството им на
свидетели.
Частният обвинител П.: Съгласна съм. Не се противопоставям да бъде
разпитана първо тази свидетелка.
Частният обвинител А.: Съгласен съм. Не се противопоставям да бъде
разпитана първо тази свидетелка.
Адв. Б.: Не възразявам да бъде разпитана първо тази свидетелка.
Адв. К.: Не възразявам.
Подс. П.: Не възразявам.
Подс. Д.: Не възразявам.
Със съгласието на страните съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свид. К..
Свид. д-р В. П. К., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя в МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД - Сливен от
2015 г. в отделението по реанимация. Към 20.06.2021 г. работех само в ОАИЛ
при МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД - Сливен. Сега работя и на половин
бройка в МБАЛ „Св. И. Рилски” ЕООД - Пловдив. Датата не мога да си
спомня, но във връзка със случая си спомням, че тогава бях дежурна на
разположение. Бях извикана от спешен екип сутринта, не мога да кажа точно
час, по повод на това, че се организираше спешна операция. Бях извикана от
информатора на болницата. Аз по това време бях в къщи. Пристигнах в
болницата, запознах се със случая, че става дума за операция на дете, което по
това време беше на скенер с дежурния екип от ОАИЛ. Слязох на скенера, за
да се запозная и аз със случая и всъщност тогава видях, че дежурният екип и
дежурният хирург провеждат реанимационни мероприятия. Дежурният
хирург беше д-р Г. Д.. И аз се включих в реанимацията. Реанимацията
продължи около 40 мин. За съжаление тя приключи без ефект и се регистрира
екзитус леталис – детето почина. Не мога да се сетя за точния час на смъртта.
Беше написана консултация. Консултацията се пише в историята на
заболяването, като тя беше написана от д-р Н. И.. Аз съм се подписала под
нея, защото и двамата участвахме в реанимацията. В реанимацията участва д-
6
р Н. И., който беше дежурен в ОАИЛ – той е дневният дежурен и д-р Г. Д.,
който е дежурният хирург и аз като екип на разположение от реанимация. Аз
бях реаниматор и анестезиолог, който е на разположение. Д-р Н. И. сподели,
че е ходил на консултация в Детско отделение, установил е че детето е в
тежко състояние и за уточняване на диагнозата е необходимо да се направят
допълнителни изследвания и скенер. Организирали са транспорт до скенера с
екип на ЦСМП и всъщност при пренасянето на детето от носилката на
скенера е спряла сърдечната дейност на детето и тогава са започнали
реанимацията. Това ми е споделил д-р И.. Когато аз се включих в
реанимационните действия, детето беше интубирано, обдишвано, провеждаше
се сърдечен масаж и бяха поставени медикаменти, които са свързани с
реанимацията и описани в листа за история на заболяването. В пълен обем
беше извършена реанимацията. Аз подписах листа на заболяването, в който
беше описана и консултацията. На мен ми беше предадено, че на детето
трябва да бъде извършена операция, тъй като аз съм дежурен екип на
разположение и най-често ме викат за оперативна интервенция. Аз отивам
като анестезиолог, който ще даде анестезия на детето, ако е необходима
съответно оперативна интервенция. Освен посочените от мен по-горе двама
лекари, д-р К. Д. и д-р И. П. не бяха там. Близките на детето чакаха пред
скенера. Когато аз видях детето, то беше в клинична смърт. Детето беше със
затлъстяване, това е което ми направи впечатление първоначално. Когато аз
отидох, тя беше на масата на скенера, но изследването със скенера не беше
започнало. Реанимационните действия се провеждаха на тази маса. Д-р П. П.
и д-р К. Д. познавам от както работя в болницата от 2015 г. С тях не съм
разговаряла по повод конкретния случай. Когато аз отидох - до този момент
не беше уточнен какъв е случая, не беше уточнена диагнозата. Впоследствие
разбрах, че детето е починало от перитонит. Според моя клиничен опит
причините за смъртта на детето могат да бъдат най-различни.
Въпрос на адв. Б. към. свид. д-р К.: Вие като лекар допускате ли, с оглед
конкретния случай, възможност при пренасянето на детето от носилката на
масата на скенера, с оглед по-голямото му тегло, пренасянето да е станало по-
грубо и при това да се получи сърдечен арест?
ОТГОВОР на свид. д-р К.: От грубо пренасяне не може да се получи сърдечен
арест, но от затлъстяването е възможно да има други причини, които да
доведат до сърдечен арест.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р К.: В тази връзка, Вие имате ли идея леталният
изход при един перитонит може ли да настъпи внезапно, мигновено?
ОТГОВОР на свид. д-р К.: Според мен леталния изход от перитонит не може
да настъпи мигновено. При перитонит не може да настъпи внезапна сърдечна
смърт. Трябва перитонитът да е с голяма давност, изразяваща се в дни.
Възможно е от усложненията на перитонита да настъпи внезапна сърдечна
смърт.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката от залата.
Свид. С. Д. П., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да
говори истината.
7
РАЗПИТАНА КАЗА: З. е родена на 12.05.2006 г. З. се роди 4 кг и 250 гр.
З. от изписването от болницата, когато я родих на 12.05.2006 г. и около 18-
19.05.2006 г. ни изписаха, от тогава до 15-годишна - до 16.06.2021 г. З. не е
видяла болница. Не се е разболявала. Само отивахме при д-р Камекова на
имунизации, да следи килограмите. Друго заболяване З. нямаше. От
фамилията на З. всички сме с наднормено тегло. Бащата е В. Д. А., който не я
е припознал и всички сме с наднормено тегло. На 16.06.2021 г. първо
отидохме при личния лекар Анна Камекова, нейният кабинет е в кв. „Речица”.
Казахме й, че З. има болки в корема, гадеше й се 2-3 пъти. Попита дали е
ходила по голяма нужда, аз казах, че само е повърнала. Д-р Камекова ми каза,
че ще ми даде направление за д-р Кралева - детска педиатърка. Отидохме с
баща й в трета поликлиника в кабинета на д-р Кралева и тя ни каза да заведем
З. да даде урина и кръв. Ние дадохме урина и кръв.
Преди да отидем на 16.06.2021 г. при д-р Камекова, на 15.06.2021 г. в 8
без 15 ч. беше, баща й дойде и ни взе, тя имаше болки. Отидохме в спешното,
от спешното ни изпратиха в „Миркович”. Не си спомням името на доктора,
влязохме при него с В. и З.. Аз му казах, че тя има болки в корема и че
повърна 2-3 пъти. Той каза, че не може да й отвори корема и да я види, каза
утре сутринта да я заведа на хирург. Каза ми да й давам спазмалгон,
бусколизин, болкоуспокояващи лекарства за корема. И ние като се прибрахме
дадох й спазмалгон, но шпа и бусколизин. Тези трите хапчета й ги дадох като
се прибрахме, беше към 9 ч. и след това тя заспа. Сутринта на 16.06.2021 г. в
10.30 ч. отидохме в трета поликлиника при д-р Кралева. З. даде урина и кръв
и ни казаха да чакаме до 12 и нещо, да излязат резултатите. След като
излязоха резултатите, аз и З. взехме резултатите и слязохме пак при
педиатърката. Д-р Кралева ми каза, че на З. левкоцитите са високи. Аз не го
разбирам това нещо и ни каза да се качим в 53 кабинет на втори етаж, където
имало хирург. Качихме се горе, хирургът беше д-р Руманецов. Влязохме в
кабинета му, той даже не е пипал З., нищо не й направи. И баща й даже беше
вътре с нас, не я е пипал въобще. Тя му показа къде я боли корема и казваше
„Майко, целият корем ме боли”. После докторът се обърна към бащата на З. –
към Веско и каза, че това нещо не е по докторска пътека, може да се лекува в
къщи. Каза да яде препечени филийки, топъл чай и хубаво скъпо сирене.
Обаче след това като слязохме пак при д-р Кралева, тя беше излязла.
Санитарката или сестрата беше там и ми каза, че д-р Кралева искала да
разговаря с мен по телефона, защото излязла. Д-р Кралева ми се обажда и ми
вика: „Майче, на З. левкоцитите не са добре. Много са високи, извънредно
високи”. Аз й казах, че не разбирам какво е това левкоцити и тя ми каза:
„Стефче, иди в болницата да приемат З., аз съм й направила документите,
поне една вечер да бъде под наблюдение, защото много е пребледняла”. Аз
отидох в болницата в Детско отделение и дадох документите от д-р Кралева
на д-р П., който беше дежурния там. Влязохме със З. вътре в отделението,
баща й беше навън. Аз влязох с нея, бях със З., защото тя не може да говори
български. Д-р П. беше дежурния и ни прие. Разпита ме какво му има на
детето. Тя пак каза, че целият корем я боли, че има адски болки и ми каза да
не я пускам, че не може да стои сама в болницата. Попитах д-р П. дали мога
да остана с нея като придружител и той ми каза, че ако имам пари трябва да
платя 75 лв. за леглото и мога да остана. Аз платих таксата, приеха ни двете в
8
Детско отделение на 16.06.2021 г. около 4 ч. и нещо след обяд. Приеха ни,
взеха ни, сложиха ни в 4-та стая. Никакво лечение нямаше назначено, имаше
само болкоуспокояващи. След като ни приеха и се настанихме, дойде д-р Б. и
сложиха системи на З. с болкоуспокояващи - сряда ли беше, четвъртък ли.
Тогава З. ми казваше, че има болки в корема, че много я боли целия корем.
Докторката Б. каза на З.: „Стискай дупе, яко момиче си, виж колко килограма
си. Ще ти мине, ей сега ще ти сложим болкоуспокояващи“. После през нощта
идваха д-р П., д-р Б. беше там. Не си ги спомням много добре докторите, но
тия двамата доктори си ги спомням. Д-р П. ми каза да взема две ампули
адмирал, не знам за какво е това лекарство. Написа ми бележката, аз отидох и
купих лекарството от аптеката. После й поставиха това лекарство. Когато З.
ми казваше, че има адски болки, аз на сестрата, която е тук - Н. й казах, че
детето ми има много болки: „Виж как пищи”. Тя ми каза да поискам да
закарат З. на видеозон, за да я видят други лекари. В петък си спомням, че З.
имаше адски болки. Закарахме я в Бърза помощ с другата сестра, която е тук
като свидетел - Ш.. Закарахме я и влязохме при д-р П.. От Детското отделение
ни изпратиха при д-р П.. Той беше горе в кабинета си, при него се качихме,
бяхме сестрата, З. и аз. Документите на З. бяха в ръцете на сестрата, а д-р П.
гледаше други документи. З. седеше на масата за прегледи в кабинета му и
охкаше, пъшкаше. Д-р П. даже не я пипна и се обърна и каза на сестрата:
„Доведи ми я утре сутринта в 10 ч.“ Това беше в събота, той каза да я заведем
на другия ден - в неделя в 10 ч. в кабинета. А в неделя в 10 ч. ми съобщиха, че
З. е починала. Доктор П. нито е вземал документите от ръцете на сестрата,
нито е преглеждал З.. От детското отделение ни изпратиха на гинеколог и от
кабинета на д-р П. отидохме на гинеколог, не си спомням името на доктора.
Сестрата вкара З. при доктора, на мен ми каза да не влизам. Аз казах на
докторката, че тя е мома, не е женена. По едно време чух, че З. вика:
„Майко”. Аз отворих кабинета, влязох вътре и казах на гинеколожката, че тя е
момиче да не я пипне от долу. През това време видях, че З. цялата отдолу е с
кафява кръв. Попитах какво е станало на детето ми, защо е с кафява кръв.
Докторката ми каза, че може менструацията й да е почнала. Взех З., сестрата
беше с нас и се прибрахме в детското отделение. От както се прибрахме, З. с
болки, с болки, с болки. Часът стана 6 вечерта в събота. З. имаше много адски
болки и викаше. Пак д-р Б. дойде и каза на З.: „Стискай зъби, бе, дебелано,
стискай! Виж колко си яка, ще ти мине. Ей сега ще си ти сложа
обезболяващи“. После застъпи д-р П., пак беше дежурен в събота. З.
продължаваше да има адски болки. Викаше З., крещеше. Д-р П. дойде и пак й
сложи болкоуспокояващи. Тя малко заспа и ми вика: „Майко, няма да можем
да излязем от тук. Не доктори има, не лекари има тук, майко. Викай баща ми
да дойде да ме спаси”. Минаха се 2-3 часа пак викаше З.: „Мамо, боли ме,
мамо боли ме”. Толкова нямаше ли доктори да спасят детето ми? Идва П. и ми
каза: „Бе жена нали одеве й ударихме болкоуспокояващи, не й ли е минало?”.
Аз му казах, че нищо не мога да направя, детето има много болки. Не си
спомням той сложи ли й нещо, не й ли сложи. Стана часът един без
петнадесет, след полунощ, около един часа. Д-р П. видя, че детето вече не
може да диша. Тя ми каза, че краката й не я хващали и е останала саката. Аз й
казах „как ще си саката?”. Тя каза, че не си чувства кръста, аз я повдигнах да
видя дали кръстът наистина я боли и двете заедно паднахме на земята до
леглото. Охраната – момчето, което е тук като свидетел, мисля че С. се казва,
9
дойде и ми помогна да я вдигнем от земята. Дойде и д-р П.. Той попита З.
дали ще може да върви. Тя каза, че не може, защото не си чувства краката.
Сложихме я на количката - охраната, д-р П., аз и две сестри имаше, не си
спомням кои бяха, я сложихме на количка. Извикаха линейка и отидохме в
Бърза помощ, с линейката и аз отидох с тях. Влязохме в Бърза помощ, З. я
взеха и я закараха за цветна снимка, аз вървях заедно с нея. Баща й остана
долу в Бърза помощ. Направиха цветна снимка и д-р П. през цялото време
беше с нас. Чакахме снимката да ни я дадат на диск. Сложиха З. пак на
количката. Сестрите бяха с нея, но тя като видя баща си и поиска да бъде при
него сестрите я изкараха с количката на коридора, а аз бях с д-р П. вътре в
Бърза помощ. След като д-р П. взе диска със снимката се обади на хирурзи, аз
го чувах като казва, че детето е в тежко състояние. Каза, че детето има въздух
на червото. Аз го попитах какво означава това, да ми обясни. Мислех, че това
се дължи на това, че З. не е ходила по голяма нужда. През това време влезе
баща й и попита какво ще правим, защото детето реве от болки. Д-р П. каза,
че тя има въздух на червото и че се обажда на хирурзите. Не знам с кои
хирурзи е говорил по телефона. Аз попитах д-р П. какво ще правим, той ми
каза, че разговаря по телефона с лекари. После се върнахме със З. и д-р П. в
детско отделение. Д-р П. докара някакъв апарат да сложат кислород на З.,
защото тя не можеше да диша. Сложиха й апарата, легна на леглото З. и до 8 и
нещо никой нямаше при нас. З. лежеше на леглото, никой нямаше при нас, П.
идваше, гледаше я и си отиваше. В Детското отделение след снимката се
върнахме около 2 и половина часа. До около 8: 15 или 8 без 15 ли беше, никой
не идваше, само д-р П., който идваше и пак си тръгваше. Апаратът беше
поставен само на носа й, тя можеше да говори и ми казваше, че не може да
диша и има много болки. Казваше, че умира от болки. Аз й казвах, че сега ще
ги извикам. По едно време в 8:15 или 8 без петнайсет часа влезе един доктор и
видях, че пишеше, че е д-р И.. Той ме попита коя е пациентката. Аз му казах,
че пациентката лежи. Той още не беше си облякъл мантата, беше на ръката
му. Погледна З. и каза на мен: „Свали й панталона на нощницата”. Свалих й
панталона, на З. краката й бяха лилави, черни. Аз се уплаших и попитах
доктора защо са такива краката й. Той се обърна към сестрата и каза:
„Изкарайте майката от стаята, защото пациентката не е в добро състояние”.
Не си спомням коя беше сестрата, не знам, З. се обърна към мен и каза да не я
пускам, защото без мен не може да стои. Сложиха ме във втора стая, една
сестра беше с мен вътре. Аз колкото искам да изляза вън на коридора, тя не ме
пускаше. Защото на З. гласът вече не го чувах. Когато ме изкараха отвън, след
като докторът, каза да изляза, дойде анестезиолог. Дойде един висок доктор,
не знам какво е името му, И. ли беше или друго име. И го попитах какво ще
стане със З., защо ме изкараха и той ми каза, че е анестезиолог. Той ми каза,
че слага упойката. Питах защо упойка, той каза, че ще я оперират. Попита ме
аз дали съм от Сливен, каза ми да се обадя на моите роднини, че щели да
оперират З. и да я водят в Окръжната болница. След това ме вкараха във втора
стая, бях вътре 20-25 мин. Исках да изляза, сестрата не ме пускаше.
Коридорът е малък, не могат да изкарат леглото. Докато бях във втора стая, са
изкарали З. и са я сложили в линейката. Дойде една друга сестра и аз попитах
какво има на З., какво ще стане на детето ми, какво му има на корема да не е
някоя лоша болест. Тя само ми каза: „Да беше лоша болест да има детето ти”.
Пак не можах да разбера сестрата какво иска да ми каже. Донесоха ми
10
дамската чанта и ми казаха да изляза да отида в Бърза помощ и ми казаха, че
от там ще ме качат на скенера. Когато излязох, линейката беше още вън.
Сложили са З. на линейката и аз си поставих крака да се кача вътре в
линейката, едната й ръка на З. висеше от леглото. Докторът ми каза да не се
качвам в линейката, много калабалък става, а да ида след линейката. Отидох в
Бърза помощ след линейката. Свалиха З., чух някой, че каза: „Затваряй
вратата майката да не влезе”. Сестрата ми каза да заобиколя и да се кача на
втория етаж на скенерното. Аз се качих на втория етаж, бяха изкарали З. от
асансьора и сложили в скенерната стая. Седнах срещу вратата на скенерната
стая. Гледам една сестра, че влиза и излиза, с чанти като куфарче и не можех
да разбера какво стана. Бяха минали 15 мин., никой не излизаше. След 15 мин.
свекърът ми и мъжът ми дойдоха. Мъжът ми пита какво стана с детето и аз му
обясних, че взеха З. да я видят на скенера какво й има, щели да я оперират. С
мъжът ми чакахме още 15-20-25 мин. Часът беше точно 9:58, когато срещу нас
излязоха четирима доктора и ние станахме на крака. Питах какво има на
детето ми. Аз чаках да ми кажат, че лоша болест има, че нещо друго ще й
стане. Те без да ми кажат „съжалявам” или да ми кажат успокойте се, ами: „Тя
умря”. Сега вече тук постъпвам като една майка. Като една майка да ти
обяснят, че детето ти умря. Да излязат да ти кажат, че тя умря. До 15-годишна
да съм я гледала от тонинко месо. Аз не се чувствам добре. Аз не съм учила
много, ако бях учила щях да бъда доктор, аз не разбирам от докторство. Нали
се заклеха докторите, че ще спасяват живот. Адвокатът как даде колко
операции има доктора в болницата „Селимински” и аз мога да докажа колко
умрели има в болницата Селимински, колко майки има като мене. Мога да го
докажа това нещо. Аз три години става косата си не искам да сресвам. Три
години става не искам до мъжа ми да лежа, щото З. беше 15-годишна. Що не
ми казаха да намеря 1 милион пари, да платя. Щях всичко да продам, да
платя. Нали отиваме с надеждата в болницата, че ще се спасим, че ще имаме
спасение. Боли ни корема, окото - отиваме при доктори, нали се надяваме, че
те са доктори. Единият доктор вечерно време не бил оперирал. Д-р П. така ми
каза, идва ми на ума сега. Много неща забравям. Когато д-р П. каза, че детето
е в лошо състояние, че няма въздух, минахме от там през нощта. Като взехме
диска, д-р П. се свърза с хирурзите, имена не ми каза и се обърна и ми каза, че
единият бил в отпуска, другият бил незнам си къде, а другият вечерно време
не оперирал. Хем говореше по телефона, хем на мен ми обясняваше човекаът
и ми казва: „Аз какво да направя?”. Каза ми, че другият лекар казал, че
вечерно време не оперирал. Д-р П. обясняваше по телефона, но нямаше
хирургичен екип. Аз съм проста не разбирам, не съм много учена, но точно в
тоя момент нямаше хирурзи там. Ако бяха оперирали З. вечерта и
перитонитът щеше да мине и апендицитът щяха да вземат. Можеше да беше
червата й да излязат отвън, да беше 3-4 месеца в болницата да лежи, ама
щеше да бъде при мен жива. Да си мие косата и да си сресва косата при мен.
Не се сещам точно на 15.06. дали първо бяхме при гинеколога, но ние
него ден бяхме при д-р П.. Д-р П. даже не се обърна да види З., да й каже да
си вдигне блузата. Не я е преглеждал, абсолютно нищо. Сестрата носеше
документите на З., но той не ги видя. Сестрата, която беше с нас в кабинета
на д-р П., беше свидетелката, която е тук русата, с късата коса – М. Ш..
Д-р К. Д. не съм го виждала, даже не съм чувала за него. Д-р П. един път
11
го видях, когато закарахме З. при него в кабинета и втори път го видях, когато
вече ми съобщиха, че З. е умряла - пред скенерната зала на коридора. Вторият
път когато видях д-р П., бяха 4-5 доктора пред скенерната зала и не си
спомням на кой казах защо не е спасил детето ми, нали щеше да го оперира.
Попитах защо не направиха на детето ми шок. Обърнах се към един от
лекарите, но не знам кой. Сестрата, която влизаше и излизаше с куфарите от
скенерната зала и носеше някакви неща, ми каза, че 20 пъти са направили
електрошок. Аз пищях, крещях, баща й на едната страна припадна. Свекърът
ми излизаше от скенерната зала, затворил очите на З. и викаше: „Вие убихте
детето ми”. Мъжът ми беше припаднал, аз бях на земята на коридора точно
срещу скенерната стая.
Въпрос на адв. Б. към свид. П.: Госпожо П., искам да знаете, че всички
ние в тази зала съжаляваме за това, което се е случило. Моля да приемете
искрени съболезнования. Въпреки това имам няколко уточняващи въпроса.
Първият е: Кога д-р П. Ви накара да купите ампулите алмирал? А следствието
сте казали на 19, възможно ли е да е вярна тази дата, малко преди да отидете
при гинеколога.
ОТГОВОР на свид. С. П.: Много се извинявам, на Вашия въпрос
отговарям - аз не мога да си спомня къде си оставям нещата. Докторът от
детското отделение ме накара да взема това лекарство алмирал след като бяха
минали 2-3 дни в детското отделението.
Въпрос на адв. К. към свид. П.: През нощта след като се върнахте от
снимката в Детско отделение и д-р П. сложи кислородна маска на З., в този
период от време той прегледа ли я или само сложи маската?
ОТГОВОР на свид. С. П.: Д-р П. след като се върнахме от снимката в
детско отделение и й сложи апарата за дишане, той през цялото време беше
със З.. Идваше наблюдаваше я, пак си отиваше. Друго нещо не е направил. Д-
р П. е детски педиатър, не е хирург.
След като ми съобщиха, че З. е починала аз не бях на себе си. Аз
излязох от болницата „Селимински” и викам на мъжа ми „Ще запаля тука,
детето ми си отиде“. Отидох на Детското и викам: „Убихте З.”. След това не
си спомням какво стана, отивам в къщи. Мъжът ми и свекърът ми се
ангажираха да се обадят на телевизията. Не знам дали са подавали някакви
сигнали за резултатите от проверките в болницата. Разбрах за причината за
смъртта на З., когато взех смъртния акт, пишеше апендицит и дифузен
перитонит. Аз не мога да разбера това нещо, как от един малък апендицит как
може като един доктор, като един по-учен, защо не взеха З. в четвъртък или
петък да й направят цветна снимка. Всички възможности има в болница
„Селимински”, защо тогава не докараха хирурзи в детското, а след това ми
викат, че З. е била 115 кг, че е натлъстена. Аз съм 130 кг. в момента и не съм с
болки в сърцето, не съм заболяла нещо. Близнаците ми са така в момента, да
са ми живи и здрави. Но една майка да си губи детето - не го пожелавам на
никой, обаче да има справедливост. От днес нататък да не реват никои майки,
ничии бащи. Много е гадно да отидеш на онази пръст, да пипаш, да сложиш
цветя. Децата ти след тебе да реват мъничките. Не е хубаво. Тя щеше да се
ожени. Тя имаше мечти да бъде маникюристка. Баща й даде 250 лв. взе й едно
такова нещо, пила, да прави маникюри. Тя си имаше мечти, тя беше още
12
малка на 15 г. Това е - да има справедливост.
ПРОКУРОРЪТ: Госпожо председател, тъй като свид. С. П. заяви, че не
си спомня част от обстоятелствата, за които е дала показания в разпита на
досъдебното производство и тъй като са налице известни противоречия с
това, което заяви днес, моля на основание чл. 281 ал. 4, вр. с ал. 1 т. 1 и 2 от
НПК да прочетете показанията й, депозирани на 09.09.21 г. пред
разследващия орган, протоколирани в протокол за разпит от същата дата,
касаещи 17.06. от там до края на протокола - на л. 164, понеже тя заяви, че не
си спомня какво е станало на 17.06. 21 г. до л. 165.
По повод направеното искане за прочитане показанията на свид. С. Д.
П. в посочената част, на основание чл. 281 ал. 7 от НПК съдът РАЗЯСНИ на
двамата подсъдими, че ако показанията на посочената свидетелка в тази им
част бъдат прочетени, могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на
свидетелката С. Д. П. в посочената от прокурора част.
Подс. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свидетелката
С. Д. П. в посочената от прокурора част.
Адв. Ч.: Аз също съм съгласен.
Частният обвинител П.: Не се противопоставям.
Частният обвинител А.: Не се противопоставям.
Адв. Б.: Желаем да се прочетат показанията на свидетелката С. Д. П..
Адв. К.: Желаем да се прочетат показанията на свидетелката С. Д. П..
Със съгласието на страните на основание чл. 281 ал. 5, вр. с ал. 1 т. 1 и т.
2, пр. 2 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. С. Д. П. от 09.09.21 г., дадени на
досъдебното производство – лист 164 до л. 165 в следната им част:
„На 17.06. около 16 ч. аз отидох при д-р Б. и й казах, че З. не е добре.
Има болки и искам да бъде прегледана от хирург и гинеколог. Докторката
каза, че ще направи такива консултации, но смяната й свърши в 19 ч. След
нея дойде д-р П., който ни прие. Дойде при нас, пита какво е състоянието на
З. и аз му обясних. Той не я прегледа, каза, че сега са й сложили системите и
в 22 ч. отново ще й сложат. Нищо друго не й е назначил. До сутринта З.
малко заспа от системите. На 18.06. – петък, мина визитацията в 6 ч. от д-
р П.. Той нищо не направи. След визитацията З. се влоши, почна да я боли
много и да крещи от болки. Отидох при д-р П. и му казах, че искам детето
ми да го види хирург, гинеколог, да го видят на видеозон. Той ми каза, че ще
направят такива прегледи на З.. Назначиха ми една сестра - М. Пашова,
която да ни води на назначените прегледи и изследвания.” - Свид. П.: Вярно е
това, което ми прочетохте.
13
„Първо отидохме на видеозон. Там не си спомням името на доктора,
но беше един младичък. Той ни каза, че й няма нищо, нито камъчета има,
нито на пикочния мехур има възпаление. Излязохме от него и със сестрата
се качихме на четвъртия етаж. Там отидохме на гинеколог, май че се
казваше д-р Марчева. Мен не ме пуснаха вътре. З. влезе със сестрата в
кабинета. След две-три минути сестрата ме извика да вляза вътре. Когато
влязох З. беше на магарето, като за преглед. Тогава видях, че от нея изтича
тъмна, кафява кръв. Като видях това попитах докторката каква е тази
кръв, тя каза, че може би й е дошъл цикъла. По принцип цикълът й трябваше
да дойде на 22-23.06. Казах на докторката, че З. е девствена и тя тогава
каза, че понеже З. е с наднормено тегло не може да я види на видеозон и
трябва да вземе секрет от ануса. След като направи това излязохме от
кабинета. След това сестрата ни заведе до д-р П. - хирург. Влязохме в
кабинета му, аз му обясних всичко на доктора. Той без да прегледа З., каза на
сестрата да му даде всички медицински документи. Прочете ги и написа
нещо в един документ, който даде на сестрата. Без да прегледа З. ни
изпрати да си ходим. Прибрахме се в Детско отделение. Като се прибрахме
болките на З. продължиха до сутринта на 19.06.. През нощта й слагаха само
предписаните системи“. - Свид. П.: Когато влязохме при д-р П., сега се
сещам, че сестрата му подаде папката с документите. Той се обърна към
масата си и ги сложи там, а З. беше на леглото. Той нямаше допир със З..
Прочете там какво пишеше в документите, удари някакъв подпис ли, нещо
каза ли и се обърна към сестрата и каза утре в 10 ч. да доведем З. в същия
кабинет. Само това си спомням.
„На 19.06. от сутринта в 9.00 ч. З. започна да има остри коремни
болки. Викаше, цялата болница я чуваше. Идваха сестрите, гледаха я, нищо
не правеха, казаха, че са й сложили обезболяващи. Тогава дойде д-р П., който
остана работа и в събота на 19.06.”. - Свид. П.: Имам предвид д-р П..
Навсякъде в показанията, които четем вместо д-р П. имам предвид, че става
дума за д-р П..
„Той ми даде един лист и ме накара да отида до аптеката да взема две
ампулки „адмирал“. Едната ампулка сложи на З. венозно веднага, след това
З. се влоши, започна да тече вода от нея, изпотяваше се обилно, беше й
горещо и казваше, че не усеща главата и врата си. Почнах аз да викам
доктора П.. Вече бяха минали три часа от както й беше поставил предната
ампула. Той поиска и другата ампула, аз му я дадох, той я сложи на З.. Беше
около 22.30 часа. Болките не спираха, детето пищеше и всичко я болеше.
Около 00:30ч. на 20.06. аз започнах да викам: „Няма ли кой да дойде при
детето ми”. Дойде д-р П. и видя, че З. е пребледняла. Попита я дали може да
върви. Тя ми каза на турски, че не може да върви, защото няма сили.
Извикаха една линейка, сложиха З. на инвалидна количка, докторът и две
сестри я придружиха до болницата, заедно с мен. Беше около 01:30 часа
когато се качихме горе на рентгена и й направиха снимка на корема. След
това слязохме долу в Бърза помощ. Попитах доктора дали може да извикам
бащата на З., той позволи и аз му се обадих. Мъжът ми дойде пред Бърза
помощ. През това време чух, че д-р П. казва: „никой хирург не си вдига
телефона”. Аз излязох и казах на мъжа ми какво съм чула и го накарах да
влезе и да говори с доктора. Мъжът ми влезе и говори с д-р П. в мое
14
присъствие. Тогава д-р П. каза, че са установили от рентгеновата снимка
въздух в червата на З.. Реших, че З. има газове, защото не е ходила по голяма
нужда. Докторът каза, че се прибираме в „Детско отделение“. Не сме го
питали защо е търсил хирург. Върнахме се в стаята. Около 03:00 ч. З.
започна да казва, че няма въздух, не може да диша. Аз отворих прозорците и
вратата и отидох да извикам д-р П.. Той дойде, прегледа я, пипа й корема и
каза на сестрата да донесе да й сложат кислородна маска. Донесоха и й
сложиха“. - Свид. П.: Вярно е прочетеното! Нямам друго какво да кажа във
връзка с прочетеното.
Адв. Б. към свид. П.: Искам да попитам свидетелката целият разказ към
коя дата го отнася? Кога според Вас бяхте при д-р П. на 18-ти или на 19-ти?
Възможно ли е да е било 19-ти?
Свид. С. Д. П. ПРОДЪЛЖАВА: Не мога да кажа. Вече не си спомням
никакви дати. На мене ми е безразлично дали е нова година, дали е стара
година. Детето ми беше седнало на леглото в кабинета на д-р П.. Седнала
беше, не е лягала на леглото. Извинявам се за документите, че съм забравила,
че ги погледна, но пак заявявам той не я е преглеждал.
Въпрос на адв. Б. към. свид. П.: От смъртта на детето 20.06.2021 г. до
09.09.21 г. когато е бил първият Ви разпит в следствието, Вие с лекар
говорила ли сте за тая случка?
Свид. С. Д. П. ПРОДЪЛЖАВА: Аз бях в депресия 6 месеца. Само един
път съм говорила с д-р Руманецов. Казах му, че той като доктор, ако беше
написал на З. документа, че З. е по хирургична пътека, като един доктор, аз
съм проста, тъй му казах, тя щеше да бъде оперирана и тия в болницата
„Селимински” щяха да видят на З. документа, че пише това е хирургична
пътека за това момиче или пациентка.
Във връзка с прочетените ми показания заявих, че д-р П. е видял
документите на З.. Той получи документите от сестрата, сложи ги на масата,
погледна ги, нас даже не ни виждаше. Не се обърна към З., гледаше
документите. Не мога да преценя колко време ги гледаше на масата, след
което ги даде на сестрата. Той беше обърнат към един гардероб, папката беше
там на масата му и не съм видяла дали нещо е писал върху документите. Не
мога да преценя колко време доктор П. гледа документите на масата си.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетелката.
Свид. П. ОСТАВА в залата в качеството си на частен обвинител.
Свид. В. Д. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Аз не мога да преценя от къде да започна, защото
нормално е ние сме преживяли загуба на дете, като едно семейство. Жена ми
може да забрави нормално е, щото тя като една майка, аз като един баща по-
тъй мога да държа нещата в ръка. Аз имам право да допълня нещата, които тя
забрави. Адвокатът попита жена ми какво е хирургична пътека, а аз искам да
попитам лекарите, когато ходихме при педиатър Кралева и после при
Руманецов, като влязохме вътре, на мен лично той ми каза: „Ти не си доктор
да ми казваш как аз да постъпвам. З. има високо възпаление и на З.
15
левкоцитите са от 14 до17“. Тези работи жена ми ги забрави, аз ще ги
допълня. Руманецов ми каза, че З. има високо възпаление и на З. левкоцитите
са от 14 до 17 високи. Аз го попитах какво е това левкоцити, защото за
първи път попадам в такава ситуация. З. през цялото време повръщаше жълта
вода, аз съм жив свидетел, като родител го казвам. След Руманецов слязохме
долу при д-р Кралева, нея я нямаше там. В кабинета беше дъщерята на д-р
Кралева и тя каза, че ще се обади на майка си. Кралева каза: „Веско кажи на
Стефчето, че З. е пребледняла, не ми харесва. Трябва да бъде 2-3 дни в Детско
отделение. Ако се влоши наново, трябва да се приеме по хирургична пътека”.
Понеже адвоката попита какво е хирургична пътека, според мен З. не
трябваше да бъде в детско отделение и г-жа Б. да казва, че З. е с наднормено
тегло 95 кг, че не могат да открият диагностиката. Потвърждавам, че ние
идваме от Трета поликлиника с доказателства в ръката, че З. има левкоцити от
14 до 17, с остри болки в корема. Това става на 16-ти, сряда беше, от там
нататък ние отиваме в болницата. Аз ги оставих майката и З. в Детско
отделение. От 16.06. – на 17-ти отидох З. беше с болки. На 18 - ти ми звъни
жена ми по телефона на месинджъра, каза че д-р Б. е при З.. Те толкова ли не
можаха да разберат, че детето ми вече вътре червата й се късат, а че идва
отдолу кръв, а тя казва и баща ми чува Б. е там: „Виж колко си килограма,
може да си на цикъл, ще се оправиш”. Точно така каза, аз бях точно там на
телефона. На 18-ти ние пак отидохме на болницата. Аз отидох, жена ми и
детето бяха в болницата в Детско отделение. Детето пак беше с адски болки.
Аз с никой не комуникирам, до тогава не ме допускат. През този период от 16-
ти до 18-ти, 19-ти З. само получава болкоуспокояващи. И на 19-ти преди да
дойда аз, д-р П. казал да вземем адмирал ли, незнам точно как се казва и за
какво се използва това, защото вече З. се влошава и на мене ми звъни жена ми
вечерта в два и половина. Това става на 19-ти вечерта. Аз отидох в Спешна
помощ, защото детето казва: „Викай баща ми”. Когато отидох в Спешно
отделение г-н П. излезе и аз го попитах като един баща какво да направя си
спася детето. И този доктор ми каза: „Момче, З. има въздух в червата”. Аз го
питах няма ли дежурен хирург, това вече става в три и половина през нощта
на 19-ти. П. ми потвърди, че на три пъти е звънял на дежурен хирург. Имената
не ми каза. Аз имената не ги чух на хирурзите, а ги разбрах после в
следствието при г-жа ПехлИ.. Имаме го на запис когато говори П., казва че
звъни и никой не му обръща внимание, това ще го предоставим. П. ми казва:
„Аз не съм хирург. Детето Ви има в корема въздух, пукнато черво”.
Направили са диск и е видял това. От там нататък детето излезе от Бърза
помощ на количка с една сестра. Детето ми беше с много силни болки. Целуна
ме и ми каза на турски: „Татко спасявай ме от тука”. Аз казах на П.: „Дай ми
детето, ако не можете тук да я оправите да я спасите, да я карам в Стара
Загора”. Той ми каза: „Ти от нас по-голям доктор ли си. Ако стане нещо на З.
по пътя ще се подписваш ли”. Попита ме дали ще се подпиша, че ще взема З.
и ще я закарам в друг град, да търсиме помощ нормална.Ама то каква файда,
З. имала живот четири часа. Докторката, която даде първа сведения, която
разпитахте преди малко като свидетел, не може да каже момичето, че З.
когато я взеха от жена ми е починала още като са я качили на линейката да я
заведат на скенера. Искам да питам къде са били двамата доктори дежурните
на 19-ти вечерта. Ами тя сутринта умряла те отиват в 10 ч. да искат да правят
оперативни интервенции. Излезе докторът високия, който слага упойки. Той е
16
тук отвън, той излезе от скенера и ми каза, че З. е починала. След като той ми
каза така мен все едно ме удариха с 10-тонен чук и паднах. От там не помня
нищо. Детето ми не е достигнало до скенера, то не беше в скенерната зала, а
беше в залата където е за шок. Баща ми влезе да затвори на детето ми очите.
Човек трябва да има малко съвест отвътре, те даже не ни поднесоха едно
уважение, писмо, послание, извиняваме се на семейството, погубихме детето,
а не да се оправдават. Аз целият треперя, аз от 3 г. пия антидепресанти
хапчета, при Нина Н. съм. Това не е нормално жена ми и децата ми да
страдаме така. Окей! Ако бяха приели З., да видя че я оперират З., да има
докторско отношение, няма да кажа нищо. Но това, че имало в „И.
Селимински” от 2021 г. до сега какви операции са станали – едното с другото
няма нищо общо. Много имам да добавя още. Това е! От тяхна страна
никаква, ама никаква грижа. Ти да оставиш човек с високи левкоцити от 14 до
17, с остри болки в корема и да кажеш не съм виновен. И този скенер да не го
казват, защото детето ми не е достигнало до скенера. Това е пълна лъжа.
Искам просто само да ме разберете всичките в тази зала, извинявам се на
всичките. Сега се сетих, когато излезе високия доктор с мустака И. ли се
казва, с упойките, жена ми му каза: „Ти нали ми каза, че на З. нищо й няма”. А
господин П. каза на жена ми: „Аз никога не съм ти казал, че на З. нищо й
няма”. Точно вечерта когато са ходили при него той е казал, че нищо й няма
на З.. А З. си отива от болки, късат се червата й и са посинели краката й и
край - останахме без З.. Извинявам се, три години ходим на гробищата, детето
ми там на дупката. Знам аз как се чувствам, не знам те как се чувстват, аз това
нещо не мога да го разбера. Ако от тяхна страна имаше някаква грижа за
оперативни действия, не да питат „според Вас какво е хирургична пътека”.
Според мен хирургичната пътека е, че трябваше З. не в Детско отделение да
се приеме, а в хирургично отделение. Там е хирургичната пътека - да се види
под наблюдение, да се оперира З..
Аз се ангажирах, звъннах в БТВ на момичето Д. от Ямбол. Говориха с
Б.. Б. чух като каза, че З. е била с наднормено тегло и това било причината да
не могат да открият анпендицита. Аз това как да го разбера. Много странно
нещо, с много високи левкоцити, доказано с повръщане, с остри болки в
корема. Аз какво да добавя още. Хрисантов излезе пред телевизията и каза, че
е имало „докторско закъснение“. Това е потвърдено, по канал 1 го има, по
БТВ, навсякъде. Това е, какво да кажем друго. Не сме получили писмо с
резултат от проверките на болницата, абсолютно нищо. Това изявление на д-р
Хрисантов, че е лекарско закъснение го излъчиха по телевизията след
смъртта й, на 20-ти след обяд. Бяха се събрали нашите хора всички там да
протестират. Даже от полицията бяха казали на едно от момчетата да се
махнат от там, защото ще го закарат на Карандила да го бият там. Момчето е
в Лондон. Много са фактите. Това просто не е приятно да се случва. И тука в
залата на никой не искам да се случва. Защото това е много тежко. Аз съм си
гледал З. от малка. Това, че не съм си припознал децата си, не означава, че аз
нямам думата. Аз съм биологичен баща. По принцип при нас, при турското
население, ние сме си така. Да, по закон трябва да имаме брак, трябва да си
припознаем децата, не го отричам. Обаче това, което жена ми не можа да се
сети, аз го добавих. Това е всичко, което имам да кажа.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля А..
17
Свид. А. ОСТАВА в залата в качеството си на частен обвинител.
Съдът ПРЕКЪСВА съдебното заседание за кратка почивка от 12.40 ч. до
12:50 часа.
Заседанието ПРОДЪЛЖАВА в 13:00 ч.
Свид. д-р Л. Н. Б., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: От 40 години работя в Детско отделение в МБАЛ
„Д-р Ив. Селимински” - Сливен и продължавам да работя там на длъжност
„Началник отделение”. На тази длъжност бях и през м. Юни 2021 г., когато в
отделението постъпи на лечение З.. По време на разследването аз давах
обяснения и се придържам към тях. Това се случи преди 2 г. и половина има
доста подробности, които съм забравила. Спомням си, че детето беше с болки
в корема с данни за възпаление на апендикс, което беше станало причина
преди извършване на хоспитализацията то да бъде консултирано с хирург. Не
мога да кажа с кой хирург е консултирано, с оглед изключване на остър
хирургичен корем. Ако не се лъжа е постъпила в отделението на 16.06.2021 г.
По време на престоя й аз съм била дневна смяна на 19.06., ако не се лъжа.
Нощна смяна преp този период, докато е била в отделението, не съм била. На
19.06., когато бях дежурна, детето продължи да има болки в корема, като в
същия момент се беше появил и редовният й месечен цикъл. Получихме
данни, че по време на месечния цикъл тя винаги е имала болки в корема.
Едновременно с коремната консултация с хирург назначих и консултация с
акушер гинеколог. Гинекологът направи ехография. Детето беше върнато в
отделението и го предадох на следващата смяна с уговорката, че при
продължаване на оплакванията отново беше насрочена консултация с хирург
на следващия ден, дневна консултация, не мога да кажа с кой лекар. При мен
него ден се проведе консултация и с акушер гинеколог и с хирург, но не
помня името на хирурга. Акушер гинекологът мисля, че беше Г. Н.. От същия
хирург на следващия ден беше назначена нова консултация да се види при
задържане на оплакванията.
Мисля, че З. беше приета в отделението с диагноза болки в корема. Това
е едно от възможните заболявания в рамките на клинична пътека „Спешни
състояния в детска възраст”. Там са фибрилни гърчове, гадене, повръщане,
болки в корема, анормално дишане. Доста дълъг е списъка като диагнози,
които се приемат по тази клинична пътека. По принцип децата в детско
отделение постъпват с направление за хоспитализация било от личния лекар,
било от лекар - специалист, като към Детско отделение може да бъде
насочено дете и от спешно отделение. Приема го дежурният лекар в
отделението, който назначава необходимите изследвания, консултации и
започва лечение. Конкретно към него момент нямаше, а и сега в отделението
няма лекуващ лекар, тъй като сме изключително малко хора в отделението,
има изключителен дефицит от педиатри. Мисля, че д-р П. е приел З. в
отделението и е назначил терапия, включваща антибиотици, обезболяващи
18
лекарства против температура, дифузии с глюкоза, водно солеви глюкозни
разтвори, антипиретици, тъй като еднократно е повишила температура 38
градуса. Оставена е на лечение в отделението. Още същия ден на приема в
отделението е консултирана с хирург. Д-р П. я е приел, той може да каже с
кой хирург е консултирана, ако се сети. Естествено, че съм преглеждала
лично детето в деня, когато съм била на работа. След като съм я прегледала
назначих нова консултация с хирург, назначих консултация с акушер
гинеколог, който да направи прегледи и ехография. Всичко това се вписва в
историята на заболяването. Състоянието й не се подобри, остана същото. Не
мога да кажа през деня, че е имало влошаване, влошаването е настъпило по-
късно. Правени са пълни кръвни изследвания, консултации, за да се установи
каква е причината за заболяването и да се уточни диагнозата. Запозната съм с
Правилника за дейност в Детско отделение и със стандартите за детска
педиатрия. Със сигурност зная задълженията си като завеждащ отделението.
Има такова задължение при неуточнена диагноза да се свика лекарска
комисия. Лекарската комисия, за да се свика, зависи какви са оплакванията,
събират се педиатър, акушер гинеколог, в случая и хирург, нещо което е
направено поотделно. В случая не е свикана лекарска комисия. Не бяхме
свикали такава лекарска комисия, защото участниците в такава лекарска
комисия бяха консултирали детето в рамките на един ден - на моето
дежурство. При предаването на дневната смяна съм разговаряла с колегите за
състоянието на детето. Казала съм в какво състояние е детето, казала съм
какви изследвания и консултации са направени. Мисля, че след мен смяната
прие д-р Л.. В детската възраст усложненията могат да настъпят за часове,
могат да настъпят и внезапно, това е изключително много динамична възраст.
Детето беше изключително пълно, мисля че има значение това. Тя беше с
четвърта степен на затлъстяване, тежеше 115 кг. Беше с много голяма мастна
тъкан около нея, което определено представлява затруднение, особено когато
се пипа мек орган и палпацията е изключително затруднена. Тия деца са
изключително рискови за сърдечно съдови заболявания, за диабет, за
увреждане на опорно двигателния апарат, предвид такава голяма маса, но това
е трябвало да бъде обект на лечение преди това. Следвало е и би трябвало да
се потърси помощ за такава форма на заболяване. При тези степени на
затлъстявания има и някои метаболитни, ендокринни заболявания. Диабетът е
ендокринно заболяване, но не е той само. Има и други по-редки симптоми,
които протичат с такова екстремно затлъстяване и това нещо би трябвало
отдавна да бъде извършено и уточнено. Основната ни насока беше да се
отхвърли остър хирургичен корем, защото имаше данни за възпалителна
активност от направените изследвания. Болките в корема персистираха. Тя
нямаше повръщания, които са характерни за остър хирургичен корем. Имала
е диария, но диарията не е характерна за острия хирургичен корем. Имала е
еднократно повръщане и няколкократни диарични изхождания. При острия
хирургичен корем не е възможно кървене през гениталите, те нямат никаква
анатомична връзка. З. си беше в редовен цикъл. Затова я консултирахме и с
гинеколог, защото съобщиха, че винаги когато е в цикъл има болки в корема.
Това беше направено с цел да се изключи болковия синдром, свързан с
редовния месечен цикъл. Всички консултации на гинеколога и хирурга са
вписани в история на заболяването, тогава съм се запознала с тях. Аз съм се
обаждала в хирургия, за да кажа, че пращам дете с определени оплаквания.
19
След провеждане на консултацията не съм осъществявала лична връзка с
хирурга. Предполагам, че не съм. Може да съм се обаждала, но нямам спомен.
Това което си спомням е, че има назначена консултация с хирург и на
следващия ден – на 20.06. сутринта в 10 ч., в деня когато тя е починала. Не се
сещам кога е било следващото ми дежурство. Спомням си, че отидох във
вторник на работа, а детето е починало в неделя сутринта. Не си спомням кога
съм разбрала за смъртта. Няма начин да не са ми се обадили още същия ден.
Би трябвало да бъде извършена аутопсия, абсурдно е да не е била извършена
аутопсия. Не съм виждала аутопсионния протокол. Разбрах, че З. е починала
поради коремна драма. Съдебномедицинската експертиза може най-точно да
каже причината за смъртта.
Към датата, когато З. е била приета в отделението, едва ли сме били
повече от пет лекари. Мисля, че хирурзите в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински“
АД - Сливен са 8 или 9 на брой. Детенцето беше придружено на
консултациите със санитарка М. Ш., с която е минало първо през Акушер-
гинекологично отделение, после в Хирургия.
Аз съм назначила консултацията с хирурга и гинеколога и съм се
подписала, не се е подписала майката, че иска такава консултация.
Посочила съм, че З. е с четвърта степен на затлъстяване, това е
последната степен на затлъстяване. Аз съм се съмнявала за пиелонефрит, а д-р
П. е записал и диабет, защото такива деца, както всички пълни хора на зряла
възраст, са склонни към втори тип диабет.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Б.: Когато има перфорация на
апендицит, как се защитава организма, какво става, какво се случва в корема?
Перитониумът как реагира на пробива в апендицита? Почва ли да се
акумулира течност като защита срещу тази перфорация? Това е въпросът.
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Като има такава перфорация по принцип
първо коремната стена става твърда, това е отбрана. Ако има перфорация на
апендикс съвсем нормално е съдържанието да се излее в коремната кухина и
става перитонит.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Б.: Произвежда ли се по някакъв начин
течност в коремната област и ако е имало такава течност на 19.06. сутринта,
когато минава на прегледа при гинеколог и е направена ехография,
ехографистът щеше ли да я види тази течност, ако е достатъчно опитен?
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Произвежда се възпалителна течност в
коремната кухина при перитонит. На ехографа би трябвало да се види, но това
зависи от качеството на апарата, кой гледа и къде се гледа. Обикновено
гинеколозите гледат тяхната си област, те не гледат целия корем.
Гравитацията е към малкия таз, ако човекът е в право положение.
Въпрос на адв. К. към свид. д-р Б.: Посоченото от Вас екстремно
затлъстяване, това заболяване ли е?
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Посоченото от мен екстремно затлъстяване е
заболяване, което е обект на ендокринолозите. Такива хора са заплашени от
сърдечно съдови заболявания, заплашени са от диабет втори тип, заплашени
са от хипертония с всичките рискове, заплашени са с увреждане на костно-
ставния апарат.
20
Въпрос на адв. К. към свид. д-р Б.: На 16.06. е направена пълна кръвна
картина и същата е повторена на 18.06. като е отчетено намаление на СУЕ и
леко намаление на левкоцитите. Това индикация за какво е?
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Първата кръвна картина е направена на
16.06.2021 г., а след това тази кръвна картина е повторена на 18.06.2021 г.,
при което е установено намаление на СУЕ - скоростно утаяване на
еритроцитите и леко намаление на левкоцитите. Това е показател за
възпаление. Тия кръвни показатели са изключително вариателни, зависи кое
време се вземат, дали се вземат на гладно. Затова е възможно да се отчетат
вариации - 30 да стане 20 например. Това намаление на левкоцитите не носи
категорична информация за степента на възпалителния процес.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Б.: Знаете ли дали по случая
беше извършена проверка от медицински одит; спомняте ли си резултатите;
била ли сте санкционирана?
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Не зная дали са извършени проверки по
случая от медицински одит. Не съм наказвана във връзка с този случай.
Гинекологът е направил ехография на малкия таз. Малкият таз е долната
част на корема. Там са разположени при жените яйчниците, матката и част от
червата. Ехографията на малкия таз е различна от ехографията на корема.
Гинекологът е направил ехография само на малкия таз.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Б.: Какво е епигастриум? Къде се
намира епигастриума?
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Епигастриумът се намира високо горе в
корема, под гръдната кост, най-високата част от корема. Тук има черен дроб,
тук им слезка, отзад има тънки и дебели черва. Ехографията на малкия таз
прави ехография на определена част от корема. Там се намират основно
женските полови органи и дебелото черво, краят на храносмилателната
система.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Б.: Спомняте ли си дали
хирургът е правил ехография на корема на детето на 19.06.2021 г.
ОТГОВОР на свид. д-р Б.: Хирургът не е правил ехография на корема на
детето на 19.06.2021 г.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да бъде освободена.
Със съгласието на страните, съдът ОСВОБОДИ свидетелката д-р Б. от
залата.
свид. д-р Б. П. Л., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Към м.06.2021 г. работех в Детско отделение на
МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД – Сливен. Не си спомням нищо във връзка
със случая на З., за който ме питате.
ПРОКУРОРЪТ: С оглед изявлението на свидетелката д-р Л., че не си
спомня нищо във връзка с процесния случай, моля да прочетете показанията й
по реда на чл. 281 от НПК. В случай, че няма съгласие от страните - на
основание чл. 281 ал. 4, вр. с чл. 281 т. 2 пр. 2 от НПК.
21
По повод направеното искане за прочитане показанията на свид. Б. П.
Л., на основание чл. 281 ал. 7 от НПК съдът РАЗЯСНИ на двамата
подсъдими, че ако показанията й бъдат прочетени, могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на
свидетелката Б. П. Л..
Подс. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свидетелката
Б. П. Л..
Адв. Ч.: Аз също съм съгласен.
Частният обвинител П.: Не се противопоставям.
Частният обвинител А.: Не се противопоставям.
Адв. Б.: Желаем да се прочетат показанията на свидетелката Б. П. Л..
Адв. К.: Желаем да се прочетат показанията на свидетелката Б. П. Л..
Предвид изявлението на свид. Л., че не си спомня нищо във връзка със
случая по настоящото дело, е налице основанието по чл. 281 ал. 5, вр. с ал. 1 т.
2, пр. 2 от НПК за прочитане на нейните показания от досъдебното
производство със съгласието на страните, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. д-р Б. П. Л. от 21.10.2021 г. на л. 173,
том 1, папка 2 от досъдебното производство:
„От 2016 г. работя като специализант в „ДО“ на МБАЛ „Д-р Ив.
Селимински“ гр. Сливен.
Мисля, че беше през месец юни тази година, когато в отделението ни
беше прието детето З. С.ОВА Д.. Не си спомням кой лекар я беше приел,
също така не си спомням кой е бил и лекуващият й лекар. Това, което си
спомням, че пациентката беше насочена за приемане в отделението по повод
болки в корема, след преглед на хирург и отхвърляне на остър хирургичен
корем /ОХК/.
Не мога да си спомня колко пдни беше престоя на това дете в
отделението и през кои дни.
Помня следното:Мисля, че беше 20.06., но не съм сигурна в датата,
когато застъпих дневна смяна от 07:30-19:30 часа, когато нощният
дежурен лекар д-р П. ме информира за състоянието на детето. Каза, че е в
увредено общо състояние и трябва да я консултираме с фхирург, по скоро
той е говорил с хирург и го изчаквахме да дойде. Аз отново позвъних на
хирург – д-р Г. Д.. След това той дойде, прегледа детето и пожела
консултация с реаниматор, повиках дежурния реаниматор – д-р И. и
двамата обсъдиха случая. Решиха, че трябва да се приведе в хирургия за по-
нататъшно лечение. Приведохме детето пв хирургия. По-късно през този ден
ми се обадиха да ме информират за леталния изход на детето.“
22
Свид. Д-р Б. П. Л.: Вярно е това, което ми прочетохте. Не помня дали д-
р П. при встъпването ми на дежурство ме е информирал какво е правил във
връзка със състоянието на детето. Аз позвъних на хирург - д-р Г. Д.. Той
дойде, не мога си спомня след колко време. Той прегледа детето и каза, че
желае да се консултира с реаниматор, след което направи това обаждане и
повика дежурния лекар. Не мога да си спомня дали към този момент
крайниците на детето бяха посинели. Познавам д-р К. Д., знам че работи в
Хирургично отделение към болницата, но не зная да е имал отношение към
случая. Не съм го виждала да е идвал да преглежда детето в отделението.
Не съм виждала двамата подсъдими - д-р П. и д-р К. Д. да осъществяват
лекарска дейност във връзка със случая на З.. Не си спомням дали мои колеги
са споделяли те двамата да са извършвали някакви консултации. Това, което
беше прочетено от показанията ми от досъдебното производство, това се
сещам по случая.
Със сигурност на 20.06.2021 г. съм била на работа, но в периода преди
това от 16.06. до 20.06. не мога да си спомня дали съм била дежурна в
отделението. Не си спомням кой е бил лекуващия лекар.
В прочетените ми показания съм посочила, че не спомням кой е бил
лекуващия лекар на детето. Лекуващ лекар се определя при изписването от
отделението, а не при постъпването. Към него момент в детското отделение
работеха двама лекари със специалност „Педиатрия”. Специалисти бяха д-р Р.
и д-р Б.. Аз сега вече имам специализация „Педиатър”. Когато аз видях детето
за последно в отделението на 20.06. - то беше живо. Не помня да съм била при
качването на детето в линейката при привеждането й в спешно отделение.
Последно когато аз я видях, З. беше жива.
Не мога да кажа дали докато д-р Г. Д. преглеждаше детето, аз съм
присъствала в стаята.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетелката. Не се
противопоставяме да бъде освободена.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ от залата свид. Б. Л..
Свидетелят д-р И. Й. П. , ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната
отговорност, обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Тогава към. м. Юни 2021 г. и сега работя в МБАЛ
„Д-р Ив. Селимински“ АД - Сливен в Спешно отделение, Детско отделение и
при д-р Суванков като нает персонал - личен лекар. Спомням си за случая със
З., всичко съм описал подробно. Приех я в отделението, нямам спомен за часа,
беше в края на работното време. Включих я на системи без болкоуспокояващи
и си отидох. Не си спомням даже каква беше диагнозата - болки в корема или
гадене и повръщане. Подробно на досъдебното производство съм разказал
всичко, което знам по случая и моля да ми прочетете показанията.
ПРОКУРОРЪТ: Тъй като свидетелят П. твърди, че не си спомня, моля да
бъдат прочетени показанията му, дадени на досъдебното производство.
По повод направеното искане за прочитане показанията на свид. И. Й.
23
П., на основание чл. 281 ал. 7 от НПК съдът РАЗЯСНИ на двамата подсъдими,
че ако показанията му бъдат прочетени, могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. И. Й.
П..
Подс. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. И. Й.
П..
Адв. Ч.: Аз също съм съгласен.
Частният обвинител П.: Не се противопоставям.
Частният обвинител А.: Не се противопоставям.
Адв. Б.: Желаем да се прочетат показанията на свид. И. Й. П..
Адв. К.: Желаем да се прочетат показанията на свид. И. Й. П..
Предвид изявлението на свид. П., че не си спомня случая по настоящото
дело, е налице основанието по чл. 281 ал. 5, вр. с ал. 1 т. 2, пр. 2 от НПК за
прочитане на неговите показания от досъдебното производство със съгласието
на страните, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. И. Й. П. от 05.01.2022г. на л. 169 - 170,
том 1 папка 2, от досъдебното производство и от 22.05.2023г. на л. 171 - 172,
том 1, папка 2 от досъдебното производство.
05.01.2022г.: „Детето беше пратено с диагноза гадене и повръщане. То
беше в задоволително общо състояние, без изразени болки в корема. Детето
не говореше български език и разговарях с нечо, чрез майката му. Прегледах
го. При прегледа дишането беше чисто, коремът беше мек и нямаше данни за
остър хирургичен корем. Предвид изразената телесна маса и направените
консултации до този момент, назначих изследвания за изключване на
метаболитно заболяване /скрит диабет/. Назначих изследвания и терапия.
Терапията не включваше болкоуспокояващи и спазмолитици. След това
смяната ми приключи.
На 19.06.21 г. застъпих нощна смяна от 19.30-07.30 ч. Приех
дежурството от д-р Б.. Тя ми предаде, че ще имам проблеми със З. вечерта,
поради това, че оплакванията й продължават.
Като ми започна смяната посетих З. веднага.
Видно от ИЗ № 8183/21г. в 20 часа съм прегледал и съм назначил малка
банка с болкоуспокояващо. В 21:30 часа отново съм прегледал З. и съм
установил, че болката е отзвучала в известна степен. Коремът също е бил
спокоен. Имах работна диагноза белодробна тромбоемболия, перикардит и
пневмония. Тогава назначих ЕКГ, ПКК, биохимия, хемостазен профил. Малко
след това назначих рентген на бял дроб.
Понеже нямаше дежурен рентгенолог, съм назначил ЕХО на коремни
24
органи по спешност за 20.06.21 г. /малко след полунощ/. Аз придружих З. до
рентгена, където беше направена снимката на бял дроб. Изчаках снимката и
разчитането в стаята на Приемно спешно отделение.
След като беше направен рентгена на бял дроб, беше разчетен по моя
молба от д-р С. около 02:10ч. на 20.06. Той каза, че има свободен газ под
диафрагмите. Като разбрах за разчитането на свободен газ под
диафрагмите, веднага от стаята на Приемно спешно отделение уведомих по
телефона дежурния хирург д-р К. Д.. Той разбра за диагнозата и каза, че ще
дойде да прегледа детето сутринта. Нямаше какво да направя и се прибрах с
болното дете в детско отделение.
Вече в 06.30 часа аз видимо се притесних от ситуацията, по-точно от
забавянето и изисках отново спешна консултация с хирург. Дойде д-р Косьо
Д. и каза, че ще предаде на д-р Г. Д. за детето.
Независимо, че ми беше свършила смяната аз останах докато дойде
хирурга.д-р Г. Д. да го прегледа. Видях, че детето не е добре и осигурих
транспорт от ЦСМП за транспортирането на детето до диагностично
консултативния блок, който се намира извън детското отделение /сградата
на МБАЛ/ за уточняване на диагнозата, тъй като до този момент още
никой не беше казал нищо сигурно и категорично.
Искам да кажа,че едновременно с д.р Г. Д. дойде и реаниматор - д-р И.,
може и аз да съм го извикал. Мисля, че след като прегледаха детето казаха,
че трябва да се направи скенер. След това детето беше транспортирано в
болницата с екип на спешен център. Аз бях много притеснен за детето.
Малко след 10:00 часа на 20.06. ми се обади по телефона д - р К. –
реаниматор, за да ме пита къде трябва да занесат трупчето на детето, за
да престои два часа.“
Свид. Д-р И. Й. П. ПРОДЪЛЖАВА: Вярно е това, което ми прочетохте.
Обадих се на д-р Косьо Д., той беше в хирургично отделение. Дежурните
лекари в Хирургично отделение присъстват на място в отделението, Когато
разговарях с д-р Косьо Д. той беше в хирургично отделение, той беше
дежурен нея вечер. Обадих му се някъде след 2 ч. през нощта, когато е
разчетена снимката. Той каза, че ще прегледа детето сутринта. Идва в детско
отделение към 6 ч.- в 6:30 ч., когато се притесних от ситуацията, изисках
отново спешна консултация и тогава дойде д-р Косьо Д.. Не мога да кажа
дали е прегледал детето тогава, сигурно го е прегледал.
22.05.2023г.: „ВЪПРОС: Като уведомихте по телефона дежурния
хирург д-р К. Д. за разчитане на свободен газ под диафрагмите на З. Д. С.ова,
извикахте ли го за консултация на място? Какъв разговор проведохте?
ОТГОВОР: Да, естествено, че съм го извикал да дойде на място за
консултация, иначе защо да му се обаждам.
Помня, че той след като му казах, че З. има свободен газ под
диафрагмата, д-р Д. ми каза, че по това време няма да оперира. Каза, че
няма да дойде на място веднага и сутринта ще дойде да я прегледа.
25
ВЪПРОС: На 20.06.2023 г. в 06:30 ч., след като отново сте поискал
спешна консултация с хирург, твърдите че д-р К. Д. е дошъл в Детско
отделение. Тогава преглеждал ли е З. С.ова и как протече прегледа, какво е
диагностицирал и какви действия е предприел и/или какво лечение е насочил,
ако е бил извършен преглед от д-р Д.?
ОТГОВОР: На 20.06.2021 г. след 06:30 ч. видях д-р К. Д. да слиза по
стълбите на „Детско отделение“, където незная какво е правил.
Предполагам, че е гледал изследвания от компютъра на лекарския кабинет.
Не ме е търсил да ходим при З.. Не мога да кажа дали е ходил при З. и дали я
преглеждал. Не ме е питал за повече подробности за състоянието на З..
Като се разминавахме аз се заинтересувах какво следва със З., при което ми
беше отговорено, че ще предаде на д-р Г. Д. от дневната смяна.Не мога да
кажа дали е попълвал нещо в ИЗ на З. и кога.
Аз бях много притеснен, защото според мен З. беше в септично
състояние със студени крайници и пулсоксиметър не хващаше никаква
циркулация.
Аз останах при З. и бях при нея когато дойдоха д-р Г. Д. и реаниматора
д-р И..
Не мога да кажа какво са правили колегите в периода от 07:30ч. до 09:57 ч.“
Свид. Д-р И. Й. П.: Вярно е това, което ми прочетохте. През нощта,
когато видях рентгеновата снимка на компютъра, от служебния телефон в
спешния кабинет на МБАЛ „Д-р И. Селимински” се обадих на д-р К. Д..
Веднага се свързах с него. По това време само аз бях в тази стая и колегите,
които са били на смяна. Майката на З. през това време не беше в този спешен
кабинет. Еднократно проведох разговор с д-р К. Д.. Информирах родителите
на З. какво е отговорил д-р К. Д.. Казах на майката на З., че няма да дойде
веднага, а на сутринта. Докторът по телефона ми каза, че по това време няма
да слезе и няма да оперира. З. по това време е била или на коридора до спешно
отделение или вътре в спешно отделение, не мога да кажа. Той каза, че в
момента няма да слезе. Каза, че ще слезе по-късно. След този разговор, аз я
взех обратно в Детско отделение. Тогава я транспортирахме с инвалидна
количка до Детско отделение. Сутринта беше транспортирана с линейка.
Наличието на свободен газ под диафрагмата не е живото-застрашаващо
състояние, защото трябва да се види каква е причината и да се обсъди по
някакъв начин. Аз четох, че свободният газ под диафрагмата изобщо не е
критерий за остър хирургичен корем. Той се среща и при други заболявания.
Аз съм сигурен, че д-р Д. знае за З., защото много пъти са я гледали. Мисля,
че други хирурзи са идвали в Детското отделение. Нали при приемането е
имало хирург, след това е била консултирана с хирург. По време на моите
дежурства в периода, когато З. беше в Детско отделение, хирург е идвал в
детско отделение на 20.06. сутринта в 6 ч. и това беше д-р Косьо Д.. След това
дойдоха д-р Г. Д. и д-р И.. Но предходните дни по време на моите дежурства
не е идвал хирург да преглежда З. в Детско отделение. Не мога по мое мнение
да кажа дали състоянието на З. налагаше спешна намеса на хирург, тъй като не
съм хирург. Моята специалност е „обща медицина” и във връзка с тази моя
специалност аз не мога да предприема нищо за този газ под диафрагмата.
26
Необходими са допълнителни консултации за уточняването на състоянието и
прегледи задължително с хирург, с гинеколог. Дотогава, докато се откри този
въздух под диафрагмата, никой не си е мислил за остър хирургичен корем. Не
съм чел протоколи, само съм слушал, че имала остър апендицит. Мисля, че
бях санкциониран във връзка с този случай, тъй като беше извършена
проверка от някакъв ОДИТ. Аз си върша работата, както знам, съвестен съм, а
това какво ме глобяват е съвсем друг въпрос.
След полунощ, когато беше направена снимката, тогава транспортирах
З. с инвалидна количка. Имаше с мен и санитарка, не мога да се сетя коя беше.
Майката също беше с нас, майката беше плътно до мен. След като се обадих
на д-р К. Д. в 2 ч. след полунощ, около мен не е имало друг хирург, с който да
мога да се консултирам. В 2 ч. през нощта няма друг хирург в болницата. Ако
не се уточни от къде идва тоя проблем - коремна томография, има преглед от
хирург, има преглед от гинеколог, аз не мога да реша дали към този момент е
била нужна хирургическа намеса. След разговора ми с д-р К. Д. заведохме З. в
Детско отделение и там съм я наблюдавал сигурно през час. Според мен тя
имаше септичен шок и затова се наложи да й поставим кислородна маска,
след като се прибрахме в Детско отделение. Желателно е, даже нямам спомен
дали съм поставил. Тя беше мъжко момиче, не е викала. Въпреки, че беше
малко психомоторно превъзбудена, участваше в прегледа, съдействаше. Аз
комуникирах с нея чрез майката. Разбирахме се малко, но майката беше
водеща в случая. Пак искам да подчертая, че изобщо не съм мислил за остър
хирургичен корем. Този вариант с корема просто излезе от някъде. Аз имах
една работна диагноза, а се оказа друга. Нямам спомен за посиняване или
почерняване на крайниците на детето. Само си спомням, че даваше признаци
и болката беше като за ишиас или за бъбречна криза. Коремът беше мек, не си
мислех изобщо за остър хирургичен корем. Моето работно време на
20.06.2021 г. беше до 7:30 ч. въпреки това останах до по-късно в отделението
и си отидох някъде след 8 ч.
Към 7 ч. сутринта от спешния център изпратиха линейка. Помолих се на
една докторка за линейка, за да транспортират З. и я транспортираха до
рентгена за консултация с някакъв друг специалист. Транспортираха я след
като дойдоха реаниматора д-р И. и д-р Г. Д.. Д-р К. Д. тогава не беше там. Аз
не съм присъствал докато д-р Г. Д. и д-р И. преглеждаха З. в стаята на
Детското отделение. Аз тогава по своя инициатива извиках транспорт за
транспортирането й до рентгена. След прегледа от тия двама лекари, нямам
спомен те да са ми казали нещо за състоянието на З.. То не е важно какво ще
ми кажат на мен.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р П.: Не е ли лесно установяването на
остър хирургичен корем?
ОТГОВОР на свид. д-р П.: При З. нямаше на пипане твърд корем. На
19.06.2021 г. , когато беше моето дежурство и съм преглеждал З., коремът й
не беше твърд, със сигурност.
Въпрос на адв. К. към свид. д-р П.: Тези данни предадохте ли ги като
състояние конкретно на корема, когато разговаряхте с д-р К. Д.?
ОТГОВОР на свид. д-р П.: Когато се обадих след 2 ч. през нощта на д-р
К. Д., му казах, че на снимката се вижда свободен въздух под диафрагмата. Не
27
съм разговарял с него за оплакванията й.
Въпрос на адв. К. към свид. д-р П.: Рентгенография на корем и бял дроб
различава ли се, по един и същ начин ли се прави, едно изследване ли се
прави?
ОТГОВОР на свид. д-р П.: Рентгенография на корем и бял дроб не се
прави с едно рентгеново изследване. Ако е малко дете би могло да се направи,
но на голям човек не се прави с едно изследване, не че не може. Предполагам,
че може да се направи, но по принцип не се прави с едно изследване.
В 2 ч. през нощта нямаше дежурен рентгенолог. Рентгелозите са
ангажирани с разчитането на КАТ - изследването, може да го разчетат и от
разстояние.
Въпрос на подс. Д. към свид. д-р П.: Какво ви накара да направите
рентгенография на бял дроб? Промяна в коремния статус ли имаше или
някакви други симптоми?
ОТГОВОР на свид. д-р П.: Нямаше промяна в коремния статус на З..
Просто виждах, че нещата не вървят и затова отново започнах да правя
изследвания. Реших да я заведа на рентген, за да направя рентген на бял дроб.
Към корем не съм се насочвал да правя изследвания, защото нямаше никакви
оплаквания в областта на корема.
Въпрос на подс. Д. към свид. д-р П.: Спомняте ли си дали съм Ви
попитал дали е имало моментна внезапна болка, дали е повръщала, дали има
болки в корема въобще, дефикации?
ОТГОВОР на свид. д-р П.: Не си спомням, но предполагам, че д-р К. Д.
не ме е питал дали е имало внезапна коремна болка, повръщане, дефекация.
Разговорът ми с него беше, че му казах, че има свободен газ под диафрагмата.
Той ми каза, че точно в 2 ч. няма да я оперира.
По-малките деца понякога се страхуват от по-тежко лечение, но З. не
беше малко дете и не е прикривала симптомите с оглед провеждането на по-
леко лечение.
Като казах преди малко, че нещата не отиваха на добре, затова назначих
изготвянето на рентгенова снимка, аз имах предвид това, че нямаше никаква
сигурна диагноза и трябва да направя нещо в такъв случай. Пак трябва да
направя някакви изследвания и ако има някакви промени да извикам дежурен
специалист. Болките продължаваха, спомням си, че имаше болки в крака, със
схващане на крака. Мястото на болката се менеше, един път в крака, един път
в кръста. И да е имало оплаквания за болки в корема, нямаше данни. Сигурно
майката ми е съобщавала, че детето е имало болки в корема. Според мен
имаше и друго дете настанено в стаята, в стаята има две легла, но не съм
сигурен. За майката няма друго легло.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля. Не се противопоставяме
да бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. д-р П. от залата.
Свид. М. Г. Ш. , ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
28
РАЗПИТАНА КАЗА: Работя в Детско отделение на МБАЛ „Д-р И.
Селимински” – Сливен, санитарка съм и към 19.06.2021 г. пак работех там на
същата длъжност, като санитар. Нямам спомен на коя дата, но си спомням за
дежурството на една събота, когато докторката дежурната ми каза, че ще
отивам на консултация, да заведа майката и детето, да ги придружа. Нямам
спомен датата, знам, че денят беше събота. Придружих ги до гинеколог и
после се качихме до 5 етаж до хирургията. Не мога да се сетя при кой
гинеколог ги заведох. Също не мога да кажа кой беше дежурния хирург на
смяна. Аз нося документите на болния човек и ги давам на лекаря, с който се
прави консултация да се запознае с тях. В гинекологичния кабинет аз заведох
и двете - и майката и детето. В хирургията влязох с тях вътре в кабинета.
Докторът се запозна с документите в кабинета, той прегледа детето. Детето
легна на кушетката, вдигна си нагоре дрешките и хирургът го прегледа. Той
знае къде да пипа при прегледа и какво да прави. Докторът попита З. къде я
боли, тя не разбираше български. Майката превеждаше и каза на доктора къде
я боли, той пипа корема. Докторът нищо не каза. Писа в документите нещо, аз
си взех листа и ги преведох в отделението долу. Майката присъстваше през
цялото време при прегледа от хирурга.
Аз им предложих количка, те отказаха. Тръгнахме, трите вървяхме пеш.
Качихме се на асансьора и отидохме до кабинетите. Гинекологичният кабинет
беше на 3 или 4 етаж, а хирургичният кабинет беше на петия етаж, аз носех
документите. После се прибрахме в отделението. По време на прегледа
майката казваше, че коремът я боли, защото детето така на техния език
казваше на майката. Детето легна на кушетката за прегледи с вдигната нагоре
блузка и хирургът - д-р П. я опипа по корема. Когато той й пипаше корема З.
издаваше някакви звуци. Нищо не каза на български език детето, майката
беше до нея и аз й казах „превеждай”. Пред доктора майката каза, че З. я боли
корема. Когато вървяхме към доктора, З. вървеше с болки. Нямам спомен
колко време сме прекарали в отделните кабинети при консултацията.
Хирургът подробно разгледа документацията, която аз му предоставих.
Докторът не е казвал нищо нито на мен, нито на З.. Докато бяхме в
хирургичния кабинет, хирургът не е казвал нищо на никой, той си пишеше
нещо в документите. Провеждаше си консултацията. Абсолютно нищо
хирургът не ни каза, докато бяхме на прегледа при него - нито на мен, нито на
З., нито на майката. Даде документите и ние се прибрахме в отделението. В
отделението предадох документите на медицинската сестра, която беше
дежурна по сектор и от там нататък отидох да си върша моите задължения на
работното място, които трябваше да върша. С никой не съм говорила за този
случай по време на смяната си. Това беше момента, в който за последно видях
З.. Лекарите от отделението не са споделяли нищо с нас. Ние имаме други
задължения, ние си метем, те си вършат тяхната работа. Аз не познавам
всички доктори в болницата. Познавам само докторите и сестрите от
отделението, в което работя.
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл. 143 ал. 5, вр. ал. 1 от НПК правя
искане за провеждане на очна ставка между свид. М. Ш. и свид. С. П., тъй
като между показанията на двете свидетелки има съществени противоречия
относно обстоятелството извършан ли е физически преглед на пострадалата З.
Д. от д-р П. или не. Свидетелката С. П. заяви, че такъв преглед не е
29
извършван, докато свидетелката М. Ш. заяви, че д-р П. е прегледал детето.
Адв. Ч.: Желая да се извърши очна ставка между двете.
Частният обвинител С. П.: Не възразявам.
Частният обвинител А.: Не възразявам.
Адв. Б.: Не възразявам да бъде извършена очна ставка.
Адв. К.: Не възразявам да бъде извършена очна ставка.
Подс. П.: Не възразявам да бъде извършена очна ставка.
Подс. Д.: Не възразявам да бъде извършена очна ставка.
Съдът счита направеното искане за провеждане на очна ставка между
свидетелите С. П. и М. Ш. за основателно, тъй като има съществено
противоречие между показанията им относно обстоятелството извършан ли е
физически преглед на пострадалата З. Д. от д-р П. или не при проведената с
него консултация на 19.06.2021г. и на основание чл. 143 ал. 5 от НПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАВЯ в ОЧНА СТАВКА свид. М. Г. Ш. и свид. С. Д. П..
Въпрос и към двете свидетелки: Познавате ли се, в какви отношения сте
помежду си?
ОТГОВОР на свид. П.: От болницата познавам свидетелката Ш.. Не сме
в лоши отношения, тя миеше и шеташе. Когато й дадоха документите, тя ни
каза, че трябва да ни закара в болницата.
ОТГОВОР на свид. Ш.: Познавам свид. П. като пациент, който е бил в
Детското отделение на болницата. Нямаме никакви отношения. Просто си
изпълнявах работните задължения и я придружих в болницата за
консултациите, които бяха назначени от дежурния лекар.
ВЪПРОС от прокурора към двете свидетелки: Бяхте ли двете на
консултация в кабинета на д-р П. на 19.06.2021 г. Присъствахте ли на тая
консултация?
ОТГОВОР на свид. П.: Присъствах на консултацията в кабинета на д-р
П. на 19.06.2021 г.
ОТГОВОР на свид. Ш.: Да, присъствах на консултацията при д-р П.,
бяхме заедно със свид. П. и З. беше с нас.
ВЪПРОС от прокурора към двете свидетелки: Извърши ли физически
преглед на З. д-р П.?
ОТГОВОР на свид. П.: Аз като една майка казвам, че д-р П. не извърши
физически преглед на З..
ОТГОВОР на свид. Ш.: Д-р П. извърши физически преглед на З..
ВЪПРОС от прокурора към свид. Ш.: Къде беше извършен този
преглед?
30
ОТГОВОР на свид. Ш.: Прегледът беше извършен в самия кабинет на
доктора за консултации. З. беше легнала на кушетката, когато той я прегледа.
ВЪПРОС от прокурора към свид. Ш.: В какво се изразяваше прегледа?
ОТГОВОР на свид. Ш.: Майката й помогна да си вдигне фланелката и
докторът й опипа корема.
Въпрос към свид. П.: Вярно ли е това, което каза свид. Ш.?
ОТГОВОР на свид. П.: Не е вярно.
Въпрос от прокурора към свид. П.: З. беше ли седнала на кушетката?
ОТГОВОР на свид. П.: З. беше седнала на кушетката, не беше легнала.
ВЪПРОС на адв. Ч. към свид. Ш.: С какво се характеризираше прегледа
и колко време продължи ?
ОТГОВОР на свид. Ш.: Не мога да кажа колко време продължи
прегледа, но не повече от 15 минути. Докторът опипа З. по корема, докато тя
беше легнала на кушетката.
ВЪПРОС на свид. П. към свид. Ш.: Спомняш ли си когато д-р П. каза:
Утре сутринта в 10 ч. ми я доведете?
ОТГОВОР на свид. Ш.: Нямам спомен д-р П. да е казал това нещо. Той
ми даде листите, вътре всичко си е написано.
Свид. П.: Нямам други въпроси към свид. Ш..
Свид. Ш.: Нямам въпроси към свид. П..
С оглед изчерпването на въпросите към двете свидетелки, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА очната ставка между свид. М. Г. Ш. и свид. С. Д. П..
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. Ш. от залата.
Свид. Н. К. И., ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Към 16.06.2021 г. работех в отделение по Детски
болести към МБАЛ „Д-р И. Селимински“ АД - Сливен като медицинска
сестра. З. постъпи не мога да кажа първо на коя дата, написала съм я в
обясненията си. Постъпи с повръщане. Постъпи в отделението с майка си на
едно мое дневно дежурство. Нито едната, нито другата можеха да говорят
добре български и комуникацията беше доста трудна. Аз не съм присъствала
на приемането. Аз съм й поставяла абокат и съм пристъпила към
31
първоначалната терапия, която й е била назначена, спрямо оплакванията,
които е имала. На второто ми дневно дежурство по време на престоя й – беше
съботно дежурство, при разговор с майката, тя каза, че коремът не спирал да я
боли, че има моменти, в които я болял, има моменти в които не я болял.
Направихме допълнителни консултации. Не съм казвала аз на майката да
поиска да отидат да направят допълнителни консултации. Искам да уточня.
Първо аз съм медицинска сестра. Аз не мога да назначавам и определям дали
трябва или не трябва да направят консултации с някой специалист. Д-р Б.
реши, че момичето трябва да направи коремна консултация с хирург и
гинеколог. Майката не беше съгласна с това да се направи консултация с
гинеколог, поради техните традиции и обичаи се притесняваха от самия
преглед. Беше й обяснено, че този преглед ще бъде извършен така, че да не
бъде нарушена девствеността на момичето. Отидоха, проведоха си
консултациите, върнаха се в отделението. Майката дойде да ме повика, да ми
каже, че коремът на З. още повече я заболял. Направих други обезболяващи
инжекции, след което в 7 ч. си тръгнах от дневното дежурство. Не си спомням
коя е била дежурната сестра на нощното дежурство. След като се върнаха от
консултациите при хирург и гинеколог, не съм ги разпитвала как са протекли
прегледите. Болкоуспокояващите, които съм давала на З., са били назначени
от дежурния лекар. При всеки сигнал на майката съм се отзовавала, след
което съм викала доктор Б. и тя е назначавала какви лекарства трябва да се
дадат на детето и в каква доза. Аз не мога сама да решавам това нещо.
Въпрос на адв. Ч. към свид. И.: Имаше ли промяна в състоянието на З.
след приема на болкоуспокояващите?
ОТГОВОР на свид. И.: След приема на болкоуспокояващи имаше
промяна в състоянието на З., успокояваше се. При разговорите с д-р Б. също
някак си се успокояваше това момиче. Имах чувството, че З. се държеше
различно в мое присъствие и в присъствието на д-р Б..
Въпрос на адв. Ч. към свид. И.: Колко пъти й дадохте
болкоуспокояващи?
ОТГОВОР на свид. И.: Не мога да си спомня колко пъти съм давала
болкоуспокояващи на З., всичко е написано в тетрадката. Мисля, че
документацията е взета.
Въпрос на адв. Ч. към свид. И.: Ставаше ли дозата на
болкоуспокояващите все по – голяма?
ОТГОВОР на свид. И.: Не. Не се използва едно и също обезболяващо, за
да се увеличава постепенно неговата доза.
Въпрос на адв. Б. към свид. И.: Разбрахте ли какво й е на З.? Можеше ли
от някакви данни, от това, което казваха майката и детето, да се разбере от
какво страда това дете?
ОТГОВОР на свид. И.: Майката беше казала първо, че са били на
някаква сватба, където З. била леко облечена и че вероятно е настинала. От
там са тръгнали проблемите. Аз питах З. къде я боли, тя посочваше корема.
Казаха, че има болезнен, нередовен мензис.
Въпрос на адв. Б. към свид. И.: Когато се върнаха от прегледите, които
назначи д-р Б., майката на З. каза ли че лекарите са прегледали детето?
32
ОТГОВОР на свид. И.: Не съм питала майката, когато се върнаха от
прегледите, дали са извършвани прегледи. Аз съм забравила, не си спомням
дали сме говорили дали са били извършвани прегледи.
Адв. Б.: Тъй като има противоречия в показания на медицинската сестра
дадени на досъдебното производство и сега, поради което моля да бъдат
прочетени показанията й на стр. 3 – л. 181 и то в пасажа където започва:
„Акушер-гинеколожката е назначила консултации с хирург”. Трети абзац.
По повод направеното искане за прочитане показанията на свид. Н. И.,
на основание чл. 281 ал. 7 от НПК съдът РАЗЯСНИ на двамата подсъдими, че
ако показанията й бъдат прочетени, могат да се ползват при постановяване на
присъдата.
Подс. П.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. Н. И..
Подс. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. Н. И..
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат прочетени показанията на свид.
Н. И..
Адв. Ч.: Аз също съм съгласен.
Частният обвинител П.: Не се противопоставям.
Частният обвинител А.: Не се противопоставям.
Адв. К.: Желаем да се прочетат показанията на свид. Н. И..
Поради констатирано противоречие в показанията на свид. И. от
досъдебното производство и тези, дадени в днешното съдебно заседание, със
съгласието на страните, на основание чл. 281 ал. 5, вр. с ал. 1 т. 1 от НПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на свидетелката Н. К. И. от 25.03.2022 г. на л.
181, том 1, папка 2 от досъдебното производство в следната част:
„Акушер-гинеколожката е назначила консултация с хирург. Проведена
беше и консултацията с хирург и се върнаха в отделението. Като се върнаха
майката каза, че са я прегледали. Попитах я дали са й пипали корема и тя
каза, че са го пипали. Не беше ясно дали я боли корема или не я боли.Човек не
можеше да разбере какво се случва. През цялото време съм викала
дежурната лекарка, която беше. Като съответно тя я преглеждаше,
питаше какво й е, но положението не беше ясно, защото те не предоставяха
ясни данни за състоянието й“.
Свид. Н. И. ПРОДЪЛЖАВА: Вярно е това, което ми прочетохте. Това,
което питах майката, след като се върнаха в отделението е проведени ли са
прегледите, пипан ли е коремът на З.. Майката каза, че са проведени
прегледите, видели са я, пипали са й е корема.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свид. И.. Не се противопоставяме да
бъде освободена.
33
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. Н. И. от залата.
Свид. С. Т. Г., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Към 20.06.2021 г. работех като охрана в МБАЛ „Д-р
И. Селимински” АД - Сливен, в отделението по Детски болести. В момента
съм шофьор в една фирма. Когато на 16.06.21 г. приеха момиченцето в
отделението, аз бях на смяна. Момичето беше контактно. Приеха го, близките
донесоха багаж за настаняване. След това почивах два дни и бях дневна смяна
след това. Застъпвах си смяната сутринта. Смяната ми е 12 часа - от 07:00 часа
сутринта до 07:00 часа вечерта. С влизането ми в отделението д-р И. П.,
който беше на смяна ме извика, че момиченцето било паднало в стаята. Една
санитарка ме беше изпреварила и когато аз отидох вече бяха вдигнали
момичето. Докторът видимо притеснен обикаляше по коридорите и говореше
по телефона. Това се случи може би около 8.30 – 9:00 ч. След това дойдоха
двама доктора незнам от кое отделение бяха, да прегледат момичето. След
това не знаех какво се случва, нямам достъп до стаите. Не познавах
докторите, които дойдоха да прегледат момичето. За датите не съм сигурен,
но графикът ми беше такъв - два дни почивам и на следващия ден съм първа
смяна. Доктор П. дойде и ми каза да отворя вратите на задния вход, за да
може да влезе линейка. Линейката влезе, внесоха носилката. Момиченцето
видимо вече не беше контактно. Нямам спомен кой я качи на носилката. Аз
нямам достъп до стаите и не знам дали тези двама доктори, които дойдоха, са
преглеждали момичето. Майката тръгна след линейката, предполагам, че
всички са отишли до другия вход на болницата. Стоях в задния двор на
Детското отделение, чух викове и крясъци на майката и тогава предположих,
че е станало най –лошото.
Аз не бях в стаята на З. преди да я отведат с носилката. Моето място е в
коридора срещу входната врата на отделението. Стаите и секторите са в
отделна част на отделението. Със сигурност видях, че дойдоха двама доктори,
но не знам от кое отделение са. Не съм видял лично извеждането от стаята на
З., но минават покрай мен на изхода, където момиченцето вече видимо не
беше контактно. Тия двама лекари си тръгнаха преди да дойде линейката.
Линейката дойде след тях. Когато минаваше покрай мен с носилката видях, че
момичето имаше по кожата някакви синкави петна. Имаше някъде синини,
мисля че по ръцете, не мога да се сетя вече по коя част на тялото. Дишаше
тежко и доколкото си спомням беше със затворени очи.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свид. Г.. Не се противопоставяме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. Г. от залата.
Свид. д-р Г. И. Д. , ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в МБАЛ „Д-р Ив. Селимински” АД –
Сливен, Хирургично отделение. Хирург съм. Имам и втора специалност
„съдова хирургия”. Работя от 2009 г. в болницата от както съм завършил. Три
34
години бях в Стара Загора за втора специализация и се върнах. Към момента
бях в Хирургично отделение. В периода, за който ме питате 16.06.2021 г. -
20.06.2021 г., когато З. е била в Детско отделение на болницата в пълни
детайли не мога да възстановя абсолютно всичко. Знам случая. Като цяло аз
бях последният човек, който я прегледа и реших, че е за операция. Не мога да
кажа точно датата, беше последният ден, т.е. деня в който тя почина. Аз
застъпих на дежурство сутринта в 07:30 ч. Имах пациент за спешно
оперативно лечение с пневмоторакс, който приех и беше започнала
предоперативна подготовка за операцията му. Колегата от предната смяна,
който беше д-р К. Д. ми предаде, че има дете от Детско отделение за
наблюдение, което той е гледал и не е напълно ясно какво му е на детето, тъй
като оплакванията са противоречиви. След разговор с д-р П. реших, че трябва
да отида и да направя консултация, за да видя какво е състоянието, защото все
пак има дете. Аз отидох в Детско отделение. Сестрата ме заведе до стаята на
пациентката. Вътре беше пациентката и майка й. Пациентката беше на
леглото, а майката на стол до нея, беше силно притеснена, неспокойна,
ставаше, сядаше. Като цяло разговаряше по телефона, доколкото се сещам.
Детето не говореше директно на мен, а чрез майка си. Попитах я какво я боли,
къде са проблемите и З. ми сочеше краката и долу корема. Майка й
допълнително ми обясняваше. Самата пациентка от време на време се
надигаше, лягаше пак. Помолих я да ми разреши да я прегледам. След
прегледа според мен тя имаше данни за перитонит. Мисля, че в обясненията
си съм писал, че тя имаше перитонит, което беше показание за незабавно
оперативно лечение. Обадих се на екип, обадих се на дежурния реаниматор да
се запознае с пациентката, защото е дете в тежко състояние. Те да си извикат
техния екип, аз нямам право да викам техния екип. След това отидохме да си
пишем консултациите. Реаниматорът дойде в рамките на до 10 минути. Той
след мен дойде, аз му представих пациентката и отидох да пиша моята
консултация с цел привеждане в Хирургично отделение и подготовка за
операцията. Междувременно исках да направим и скенер, за да изясним
източника на заболяването, ако може да се локализира чрез него, защото тя
имаше проблеми и в краката и да уточним дали няма запушване на
артериални съдове, за което да се прилага и друго лечение. Колегата д-р И.
дойде, прегледа я. Той е отразил в консултацията си показатели и всичко.
Докато последно се уговаряхме как ще протече всичко с транспорта, с
настаняването, искахме директно от скенера момичето да е на хирургичната
маса, за да не се губи време. Ние имахме около 40 минути до час време да
дойде хирургичен екип, да отключат операционната, да регистрираме
приемането и да направим изследвания междувременно. Докато ние си
говорехме, не мога да се сетя в кой кабинет беше в Детско отделение, дойде
сестрата да каже, че на З. нещо й става. Не си спомням коя беше сестрата. Д-р
И. скочи, тръгна, видя я, извика веднага реанимационния екип. Звъннахме на
линейка, защото нямаше как да бъде транспортирана до болницата по друг
начин. Той я придружи, съответно се качи в линейката. Аз избягах буквално,
защото няма как всички да се качим в линейката. Те вече бяха в рентгеново
отделение, в залата на скенера, когато аз пристигнах и момичето изпадна в
клинична смърт. Д-р И. започна реанимация веднага с интубация, с поставяне
на централен венозен път и от там нататък той ръководеше реанимацията. Аз
бях там когато се провеждаше реанимацията, той даваше указания на
35
сестрата. Сменяхме се на сърдечния масаж. Д-р К. пристигна и тя се включи,
но като цяло водеща фигура при реанимация на пациента са реаниматорите.
Ние можем само да помогнем в правене на сърдечен масаж, обдишване. Има
си стандарт колко време трябва да се проведе реанимацията, мисля, че някъде
около 30 минути продължи. Реаниматорите си отбелязват това по часове. В
такава ситуация времето минава.
По принцип д-р К. Д. ми каза, че детето имало оплаквания в краката, в
корема, но не нещо особено. Имало е изхождане предния ден, имало е
повръщане, имало е и разстройство, но нещо съвсем неясно. Д-р Д. ми каза, че
се е поуспокоило детето малко в ранните сутришни часове, болките са
намалели, че има подобрение в картината. Не мога да се сетя дали д-р К. Д. ме
е уведомил, че през нощта д-р П. му се е обаждал и му е съобщил, че има
свободен газ в коремната кухина на детето. По принцип наличието на
свободен газ в коремната кухина би значело фрактура, или разкъсване, или
пукване на кух коремен орган. Кух коремен орган - това са черва, стомах.
Това може да стане и спонтанно при консумация на храни. По принцип
спукването на такъв кух коремен орган може да стане и механично от чуждо
тяло попаднало там с храна. Друг вариант може да е при възпаление. Третият
вариант - възможно е при съществуваща язва на стомаха или
дванадесетопръстника. Често усложнение е перфорация, което пак е свободен
газ в корема. Възможно е състояние на приперитонит с газообразуващи
бактерии, също да дадат такова наличие на свободен газ. Нерядко сме имали
случаи, когато рентгенологът разчита свободен газ в корема, отваряли сме
корема и се установява, че няма газ. Казва се „бяла лапаротомия“, тоест няма
увреждане на органа. Затова проследяваме пациента, клиничната картина и
всички тия неща. При наличието на данни за газ в корема първо трябва да се
прегледа пациента, да се установи общото му състояние и да се преценят
показанията за оперативно лечение – дали е по спешност веднага или в
рамките на отложена спешност – след подготовка да се пристъпи към
оперативно лечение. При наличието на данни за свободен газ в коремната
кухина по принцип пациентът трябва да се прегледа в рамките на няколко
часа. Не мога да се сетя дали същата нощ д-р К. Д. е правил операции по
спешност. Когато даваме нощни дежурства в отделението по принцип
извършваме операции. Нашият режим на работа е 24 часа. Аз съм извършвал
операции през нощта. Миналата седмица до 01:00 ч. през нощта бях на
операция. Д-р К. Д. по принцип също оперира нощно време, когато е дежурен.
Дежурният хирург дава консултации за цялата болница и може да бъде
потърсен като дежурен консултант от всяко отделение на болницата. По
принцип зависи от състоянието на пациента дали дежурният хирург посещава
отделението, където се намира пациента или изисква да му бъде доведен в
Хирургично отделение. Ако пациента може да се движи, а и зависи от
консултацията – много често се налага да правиш превръзки, а в друго
отделение няма как да ги направиш. В случая със З. д-р П. ми беше казал, че й
е трудно да дойде в отделението. Затова аз предпочетох да отида там, защото
щях да свърша това по-бързо. Имах пациент, който ме чакаше за операция. Не
мога да се сетя дали д-р П. тогава определи състоянието на З. като тежко. Не
ми беше казано, че момичето е в крайно тежко състояние, да отида веднага.
Аз прецених и тръгнах веднага, това си е лично отношение. Аз прецених, че е
36
за операция. Който колега вземе решенето за оперативно лечение, той свиква
и оперативния екип. Д-р К. Д. е говорил с колегата П. и е преценил, че в
рамките на няколко часа ще прегледа пациентката. Наличието само на
рентгеновата снимка, показваща свободен газ в коремната кухина не е
достатъчно, за да се пристъпи към оперативно лечение. Трябва да бъде
извършен и клиничен преглед.
Въпрос на адв. Ч. към свид. д-р Г. Д.: Защо конкретното оперативно
лечение се оказа закъсняло с оглед последвалата смърт?, коригиран от съда:
Закъсняло ли е било предприетото оперативно лечение?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Аз не мога да кажа доколко оперативното
лечение е закъсняло и доколко провеждането на оперативно лечение би било
животоспасяващо в ситуация, в която четири дни пациента лежи, правят му
се антибиотици, правят му се спазмолитици и аналгетици и не може да се
каже кога е настъпил перитонитът, кога са започнали всички неща. Ние я
виждаме в един късен етап. В крайните етапи на перитонита нервните
окончания са умрели, болката значително е намаляла, дори има пациенти,
които в това състояние се чувстват щастливи. Казва се период на „мнимо“
благополучие.
Въпрос на адв. Ч. към свид. д-р Г. Д.: С оглед състоянието на З., когато
Вие сте я видял сутринта, считате ли, че тя е следвало да бъде оперирана на по
– ранен етап?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Моето лично мнение е, че дали щеше да
бъде оперирана няколко часа преди моя преглед или аз като я оперирам,
нямаше да има разлика в изхода. Защото според мен перитонитът е настъпил
много по-рано, видно от аутопсионния протокол и тя вече е била
интоксикирана. Не мога да кажа колко по-рано е настъпил перитонитът.
Всеки организъм реагира различно. Преди 2 месеца имахме случай пациент с
перфорация на язва от 7 дни, с тотален гноен перитонит, при който се санира
всичко и оцеля. При всеки пациент е различно. Аз не мога да знам какъв ще
бъде изхода от операцията, аз трябва да дам шанс на пациента да оцелее. Аз
може би щях да я оперирам, ако бях нощна смяна и ми се беше обадил
колегата и ми беше казал какъв е резултата от рентгеновата снимка.
Няколко седмици пациент с перитонит не може да живее. Най-вероятно
перитонитът е настъпил когато детето е било в Детско отделение, но няма как
аз да знам в кои часове и в кои дни е настъпило това.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Може ли перитонитът да е
настъпил по - малко от 10 часа преди настъпване на леталния изход?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Всеки пациент толерира перитонита по
различен начин, защото са различни защитните сили на организма.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Съобщаваше ли З. за болки в
крема, когато я прегледахте?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Когато аз прегледах З. тя буквално
посочваше надолу към корем и крака, с ръце посочваше. Не мога да се сетя
майката какво ми е казала тогава, къде я боли. Моята работна диагноза, когато
прегледах З., беше перитонит.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: На базата на какво взехте това
37
решение, че може да се касае за перитонит?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: След като я прегледах, преслушах, нямаше
перисталтика, реагиране на прийомите за перитонеално дразнене.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Тогава за какво Ви беше
необходим скенер?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Скенер ми беше необходим за
диагностично уточняване във връзка с болките в краката. Краката й ми
направи впечатление, че бяха мраморирани, на сини петна, което означава, че
явно не достига кръв до тях.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Решението Ви че се касае най –
вероятно за перитонит и назначаването на КАТ не са ли в противоречие?
Няма ли изследването да забави оперативната интервенция?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Не. Назначаването на КАТ в случая не
забавя оперативната интервенция, тъй като качвайки я от спешното директно
на скенер, тази процедура на скенера продължава не – повече от 10 минути, а
на нас са ни необходими около 40 минути да се подготви операционната и
реанимационния екип. В случая директно трябваше от скенера да я
прехвърлим в операционната, защото нямаше смисъл да я прехвърляме от
легло на легло.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Вие присъствахте ли през цялото
време на прегледа със скенер, когато я пренесоха от носилката на леглото на
скенера, там на шейната, бяхте ли там?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Когато аз отидох в стаята на скенера, вече
местеха З. от носилката на скенера.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Да ви е минавало през ум, че
някаква друга причина, а не перитонитът може да е довела в дадения случай
до този летален изход? Например сърдечен арест при преместването от
количката на скенера?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Не ми е минавало през ум, че някаква
друга причина, например сърдечен арест, а не перитонитът, може да е довела
до леталния изход. Не знам кое от всичко е довело до леталния изход, за това
се прави аутопсия. От какво е починал пациентът казват патоанатомите.
Въпрос на адв. К. към свид. д-р Г. Д.: Времето за организация на
оперативен екип, когато сте нощна смяна колко е?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Времето за организация на операция
нощно време когато сме на дежурство, пак е около 40 минути, най-много час.
Защото шофьор трябва да отиде да вземе операционна сестра, операционна
санитарка, хирург, който ще асистира на операцията, съответно за
реанимация, ако трябва сестра или лекар на разположение. Ситуацията винаги
е различна.
Адв. Б.: Уважаема госпожо председател, моля Ви да прочетете
показанията на д-р Г. Д. от досъдебното производство в частта напоследния
абзац който е съществен, където той разказва за разговора си с д-р И..
Адв. К.: Аз правя искане да се прочетат и в частта, която включва
разговора с прегледа на пациентката.
38
ПРОКУРОРЪТ: Аз не откривам противоречия.
Адв. К.: Посочвам противоречията - свидетелят в разпита си, когато
започна в началото каза, че пациентката посочва болки в корема, а на
досъдебното производство изрично е посочил че е отричала болки в корема.
По повод направеното искане за прочитане показанията на свид. д-р Г.
Д. в посочените от адв. Б. и адв. К. части, на основание чл. 281 ал. 7 от НПК
съдът РАЗЯСНИ на двамата подсъдими, че ако показанията му бъдат
прочетени, могат да се ползват при постановяване на присъдата.
Подс. П.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на свид. д-р Г.
Д..
Подс. Д.: Съгласен съм да бъдат прочетени показанията на д-р Г. Д..
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям да бъдат прочетени показанията
на д-р Г. Д..
Адв. Ч.: Аз също съм съгласен.
Частният обвинител П.: Не се противопоставям.
Частният обвинител А.: Не се противопоставям.
Със съгласието на страните, поради констатираното противоречие в
показанията на свид. Г. Д., в посочените от двамата защитници части, на
основание чл. 281 ал. 5, вр. ал. 1 т. 1 от НПК от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧЕТЕ показанията на свид. д-р Г. Д. от 20.12.2021 г. на л. 188 и
189, том 1, папка 2, от досъдебното производство в следната част :
„Предварително се бях запознал с изследванията и рентгеновите данни
за пневмоперитонеум. Реално тя нямаше оплаквания. Като я питах има ли
болки и какви оплаквания има тя сочеше краката и отричаше болки в корема.
Предвид трудно снемане на анамнезата и неясната клинична картина реших,
че трябва да се направи КАТ /скенер/ на коремни органи. Преглеждайки
детето забелязах, че е тахикаридична с тахидиспнея, поради което поисках
спешна консултация с дежурен реаниматор.Междувременно започнах
организация за превеждане в хирургично отделение на детето и подготовка
за спешно оперативно лечение.Повикан беше консултант на разположение –
д-р П.. Дойде дежурният реаниматор д-р И.. Той прегледа пациентката.
Докато си пишеше консултацията, пациентката зазля, повика се
реаномобил и се транспортира в лечебното заведение. Аз не се качих в
линейката, а отидох пеша. Влизайки в помещението на скенера заварих
пациентката интубирана и екипа на реанимация да провежда КПР.От там
нататък екипът на реанимацията продължи лечението, аз помага,х като
правих сърдечен масаж, редувайки се с колегите от реанимационния екип.
След продължителна реанимация – повече от половин час, пациентката не
възстанови сърдечна дейност и разшири зеници трайн, след което
реаниматоръ обяви час на смъртта.
В последствие от колегата д-р И. разбрах, че поставяйки пациентката
39
на масата в скенера е изпаднала в клинична смърт и са започнали КПР в
пълен обем“.
Свид. д-р Г. Д. продължава: Вярно е това, което ми прочетохте. Това се
сещам сега, че тя сочеше с ръце надолу. Какво ми е казала тогава тя, съм го
казал в показанията си на досъдебното производство. Сега не мога да се сетя,
това съм го казал на досъдебното производство и щом съм го казал тогава е
така. Сочеше с ръце долната част на корема и краката.
„КПР“ означава кардиопулмонална ресусцитация – накратко казано
реанимация.
Когато аз отидох в помещението на скенера я интубираха. Не мога
точно да кажа дали е била интубирана на носилката или на масата на скенера.
Въпрос на частния обвинител А. към свид. д-р Г. Д.: В периода
16.06.21г. – 20.06.2021г. давали ли сте дежурства в Хирургично отделение и
някой търсил ли Ви е за консултация във връзка случая със З.?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Първото виждане на З. от мен беше в деня
на смъртта на З., когато отидох за консултация в Детско отделение, защото
бях повикан. Преди това мен конкретно никой не ме е викал за консултация в
Детско отделение за този случай.
Въпрос на адв. Ч. към свид. д-р Г. Д.: Защо конкретният перитонит не е
установен на по – ранна фаза с оглед болестното състояние, изключвам
личността на вашите колеги?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Аз мога да отговарям единствено за моите
действия, моите виждания, а преди това какво е било, кой какво е правил, не
мога да кажа.
Въпрос на адв. Ч. към свид. д-р Г. Д.: Можело ли е перитонитът в
конкретния случай да бъде установен на по – ранен етап?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Не мога да отговоря дали в конкретния
случай е можело перитонитът да бъде открит по-рано, защото клиничната
картина е била замаскирана. Тя е на фона на антибиотици, на фона на
спазмолитици, на фона на аналгетици. Всичко това оказва влияние върху
симптомите. Когато имаме съмнение за нещо, ние въобще не даваме
аналгетик на пациента.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г. Д.: Това внезапно изпадане в
клинична смърт съвпада ли с една диагноза перитонит, за която на мен са ми
казвали, че постепенно „потъваш“ и може ли веднага да се случи клиничната
смърт? Аз затова мисля, че е възможен сърдечен арест.
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Много често пациенти умират внезапно,
но не може да се каже точната причина за това, какво се е случило, докато не
се направи аутопсия. При аутопсията се казва конкретната причина за
смъртта. Има си определени изменения при внезапна смърт. Дали смъртта е
внезапна или не, това го казват съдебните лекари и патоанатомите. Аз не мога
да определя колко време тя е била в интоксикация и колко време се е
развивало заболяването. Дали смъртта е внезапна или не, аз нямам тази
компетентност да кажа, определя я патоанатом. Моята компетентност е да
40
кажа дали даден пациент е за операция или не, какво му е състоянието.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Г. Д.: Перитонитът може ли да
бъде разпознат клинично при преглед?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: В случая първо имаме една клинично
завоалирана картина на заболяването. Второ имаме пациент с обезитас
(затлъстяване). Трето - първите симптоми не са били категорични и ясни.
Когато имаме пациент с перфорация на кух коремен орган, той определя
точния час на силната внезапна болка в корема. При перфорацията, при
търсене на свободния газ, болката е силна кинджална, все едно удар с нож се
забива в корема. Боли целият корем и става твърд обикновено като дъска,
това е мускулният дефанс. Ако пациентът не съобщи за точен час на тази
силна болка, тогава започваме да търсим проблема първо с лабораторни
изследвания, обзорна графия на корем – снимка на корем. Прави се ехография
на коремни органи. Съответно при жените консултация с гинеколог се прави.
Това е нашето поведение и вече на базата на всичко, хирургът взема решение
какво да се прави. След като излезе аутопсията разбрах от какво е починала
З., не мога да знам предварително. Не мога да се сетя кой ме е уведомил за
това. Най-вероятно съм звъннал в патоанатомията или ми е казана от
отделението причината за смъртта. Доколкото ми е казано и доколкото
разбрах причината за смъртта е перитонит тотален с перфорирал апендицит.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Г. Д.: Това означава ли, че
перфориралия апендицит е довел до перитонит?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Заболяването „остър апендицит” започва с
нетипични оплаквания. Обикновено пациентите се оплакват от болки в
корема, с неясен характер. Съответно някои имат повръщания, други нямат.
Повечето пациенти спират дефекацията, тоест не могат да ходят по голяма
нужда - силно затруднена дефекация. Много често тези симптоми се покриват
с един мезаденит. Това е възпаление на лимфните възли на опурака на
червата. Опуракът това е тъканта, която държи червата където преминават
съдовете, хранещите, венозните съдове. Когато се развие този мезаденит,
много често те вървят паралелно с апендицита, е възможно тогава да се
отделя голямо количество течност в корема от перитонеума, а неговата
разгърната площ е 4 кв.м., което е огромно отделяне на течности в корема.
Съответно е възможно с развитието на възпалителния процес да се инфектира.
Т.е. ние не можем да кажем дали перфорацията на апендикса е довела до
перитонита или е имало един мезаденит с излив и съответно вторично
насложена инфекция. Изключително трудно е човек да реши и да каже това е
така, това не. При нас нещата не са 2 и 2, четири. Просто предварително
трябва да си изясним какво правим, а не всеки който видим, да му кажем „Ти
си за операция“. Трябва да се уточни. Лекарите педиатри не са оторизирани
да лекуват перитонит, което е хирургично заболяване и се лекува само от
хирурзи. По принцип когато педиатрите имат съмнение за перитонит, те викат
за консултация хирург.
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Г.: Докторе, нали Ви карат повече
клинични пътеки да правите? Защо изтървахте тази клинична пътека, след
като се борите за всеки лев?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Всеки си има принципи. В нашата
41
хирургия се гледа пациента, а не пътеките. Първото правило в медицината е
„Не вреди!“.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Г. Д.: Знаете ли дали е правена
проверка на болницата за този случай и какви са резултатите? Знаете ли д-р
Хрисантов да е огласявал резултата от проверката?
ОТГОВОР на свид. д-р Г. Д.: Не знам да са правени проверки по случая.
В прочетените ми показания от досъдебното производство съм посочил,
че беше извикан консултант на разположение д-р П., който е подсъдимият по
това дело. С него трябваше да извършим операцията. Той трябваше да ми
асистира. Аз се обадих на д-р П. П. и му казах, че ще правим операция на
дете, с което е работил предния ден, което е консултирал и което според мен е
за операция. Това му казах по телефона и той дойде. Той като консултант,
когато дойде има за задължение да прегледа отново детето. В скенерната зала
той не е идвал, защото няма смисъл.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свид. Д.. Не се противопоставяме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. Д. от залата.
Свид. Н. П. И., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, обещава
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Работя в МБАЛ „Д-р И. Селимински” АД - Сливен,
в отделение по анестезеология и интензивно лечение /ОАИЛ/ от 1993 г. и към
м. юни 2021 г. пак работех там на 4 часа. Спомням си приблизително случая с
починалото дете З.. Бях извикан на консултация в Детско отделение.
Прегледах детето. С колегата обсъдихме състоянието му, което не беше
добро, беше към тежко състояние. Беше взето решение да се направи първо
скенер, да се събере едновременно екип и да се влезе в спешна операция, след
като се преценят резултатите от скенера. Преведохме детето в рентгеновото
отделение с реанимационен екип, като аз бях реаниматор, сестра и с линейка,
която дойде от ЦСМП. При преместването на масата, където се прави на
скенера, детето спря сърдечната дейност. Появи се неефективно дишане, това
са отделни вдишвания, но нарядко. Съответно аз веднага интубирах детето.
Започнахме т. нар. кардиопулмонална ресусцитация - животоспасяващи
мероприятия с индиректен сърдечен масаж със съответните медикаменти. В
общи линии е това, 42 мин. продължи, след което се установи вече, че няма да
може да се възстанови сърдечна дейност и се регистрира съответния летален
изход. Към този момент там бяхме аз, реанимационната сестра, в по-късен
момент дойде д-р К., която беше на разположение, извикана. Мисля, че и
санитарката от рентгена беше там. Мисля, че и д-р Г. Д. беше там. Не мога да
си спомня точно, защото в такъв момент не гледам кой е около мен. Д-р К.
дойде по-късно. Тя дойде от вкъщи, просто се включи във възстановителните
мероприятия.
По телефона са се обадили от Детско отделение за консултация,
заявката я приема сестрата. С д-р Г. Д. отидохме поотделно. Когато аз отидох
в Детско отделение, той беше там. Аз съм консултант и виждам детето на
20.06.2021 г. в 08:30 ч. сутринта. Аз казах на близките, че детето е починало.
42
Въпрос на адв. Б. към свид. д-р Н. И.: Когато сте пренесли З. от
носилката на шейната на скенера установявате, че тя изпада в клинична
смърт. Допускате ли Вие като реаниматор, като лекар с практика, че
причината за това може да бъде сърдечен арест? Има ли такава вероятност?
ОТГОВОР на свид. д-р Н. И.: Не мога да кажа дали причината на
смъртта на З. може да бъде сърдечен арест.
Въпрос на ПРОКУРОРА към свид. д-р Н. И.: Възможно ли е сърдечен
арест да бъде получен в резултат на преместването от носилката на масата на
скенера?
ОТГОВОР на свид. д-р Н. И.: Теоретично сърдечен арест може да бъде
получен от всичко - от рязко психично напрежение също, от силен стрес
също. Не мога да кажа дали преместването на З. от носилката на масата на
скенера може да доведе до сърдечен арест.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свид. И.. Не се противопоставяме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът ОСВОБОДИ свид. И. от залата.
Свид. ДУРМУШ А. А., ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност,
обещава да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА : Дядо съм на З. и съм баща на В. Д. А.. Сутринта
рано на 20.06.2021 г. снахата ми се обажда по телефона и ми каза: „Тръгвайте
в болницата. З.чето я прибират в хирургията за операция”. Аз запалих колата
и тръгнахме двамата със сина ми В.. Отидохме в детското отделение, там ни
казаха, че са я прехвърлили в Окръжна болница в Хирургията. Качихме се
горе, видях снаха ми сама с багажа. Качихме се на втория етаж, лявото крило,
където се намира стаята, където е рентген или скернер, не мога да кажа. Там
беше снаха ми с багажа. Аз я попитах какво е положението, как е. Тя ми каза
„прибраха я в тая стая”. В този момент една госпожа с една черна чанта мъкне
медикаменти, не знам какво. Влезе в същата стая, забави се 2 минути, излезе
обратно. Пак отиде да напълни чантата и се върна втори път. Забави се доста
тогава около 5 минути, може би и повече. Още веднъж се върна женичката да
вземе медикаменти сигурно, сто процента медикаменти. В този момент, в
който последния път влизаше в тази стая, вратата беше отворена около 20-30
см. Аз се доближих до вратата и чух гласове. Дръпнах се, седнах, викам на
снахата „Спокойно”. Тъкмо й казах това и видях, че от стаята излизат 6-7
човека, наредиха се като войници. Вместо да кажат: „З.чето почина”, те викат
„умря”. В този момент аз вече си глътнах аритметиката, зъбите ми започнаха
да капят. Тия зъби не са паднали от добро. Снаха ми припадна, загуби
съзнание. Синът ми тръгна навътре някъде с рев, викове, крещене. Кой кого
да хване, не можем да си помогнем. Аз влезнах в стаята при З.чето, гледам
детето, рожбата ми легнала на носилка. Затворих й очите, целунах я по челото
и това беше. Излязох, обаче с излизане на стълбището и аз припаднах, лошо
ми стана. Отдолу се появиха наши хора. Помогнаха ми, слязохме долу пред
болницата. Аз докато сляза надолу доста народ са подразбрали, че е починало
детето. Отидохме в Детското отделение просто да питаме какво е
положението, защото на хирургията беше заключена вратата. Никой от тая
43
група, която излезе от стаята на скенера не можахме да видим. Какви бяха, що
бяха. От там вече тръгнахме да си подготвяме нещата за погребение. След
това имаше телевизия пред болницата. Заместник – директорът като излезе,
ние го имаме записан на клип. Той призна, каза: „Грешката е наша. Ние
поемаме тази грешка”. Доколко поемат те, вече те си знаят. Това беше, каза 2-
3 приказки пред тълпата само и само да се разотидат хората. Имаше камери на
БТВ, на Нова телевизия и на още една телевизия.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свид. А.. Не се противопоставяме да
бъде освободен.
Със съгласието на страните съдът освободи свид. Д. А. от залата.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам, че делото не е изяснено от фактическа
страна. Съдебното следствие трябва да продължи. Моля да отложите
разглеждането на делото за нова дата, като призовете неявилите се свидетели
и вещите лица. На този етап няма да правя други доказателствени искания.
Адв. Ч.: Присъединявам се към становището на прокурора.
Частният обвинител П.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Частният обвинител А.: Присъединявам се към казаното от адвоката.
Адв. Б.: Да се отложи делото с призоваване на неявилите се свидетели и
вещите лица.
адв. К.: Да се отложи делото с призоваване на неявилите се свидетели и
вещите лица.
Подс. П.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Подс. Д.: Съгласен съм с казаното от защитника ми.
Съдът намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и следва да
бъде отложено за друга дата. За изясняване на обстоятелствата по делото
следва да бъдат разпитани неявилите се в днешното съдебно заседание
свидетели и вещите лица, които следва да бъдат призовани за следващото
съдебно заседание.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 30.01.2024 г. от
11:00 часа, за която дата и час се съобщи и да се считат за редовно призовани
Окръжна прокуратура Сливен, частните обвинители С. Д. П. и В. Д. А. и
техният повереник - адв. Тони Ч., подс. П. П. и подс. К. Д. и техните
защитници - адв. И. Б. и адв. Н. К..
Да СЕ ПРИЗОВЕ адв. Д. М. от АК - София.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ свидетелите Р. М. Р., Г. Н. Н. и Л. П. С., както и
вещите лица Г. Н. Г., Х. Д. Е., Д. Х. М. и М. И. С..
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
44
Заседанието се закри в 16:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
45