..........911
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20221110161180 по описа за 2022 година
Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:
М. Д. Ш.: сумата от 3323.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент ..........,
находящ се в гр. София, ж. к. „Л. .............. сумата от 564.75 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 18.10.2022г., сумата от 32.57 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.09
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението;
Е. Г. Н.: сумата от 1107.68 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.
05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент ..........,
находящ се в гр. София, ж. к. „Л. .............. сумата от 188.25 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 18.10.2022г., сумата от 10.86 лева, представляваща цена на предоставена в
периода от м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.36
лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019г. до 18.10.2022г., ведно със законната лихва върху
главните вземания, считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало
между него и ответниците в качеството им на собственици на горепосочения имот въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия
период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си
1
задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга
дялово разпределение. Изяснява, че съгласно общите му условия в случай че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите му условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, в сила от 2016г., клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45- дневен срок след публикуване на фактурата за
месечния отчетен период на интернет страницата на продавача, а обезщетение за забава се
дължи единствено върху сумата по общата фактура, обхващаща целия отоплителен сезон, в
случай че сумите по нея не бъдат заплатени в 45- дневен срок от публикуването й на
интернет страницата на дружеството. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените
срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на
основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за
забава върху главните вземания, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК от името на ответницата Е. Г. Н., с който предявените срещу нея искове се
оспорват с твърдения, че договорът за продажба на топлинна енергия по повод на
процесното жилище, сключен между ищеца и наследодателя на ответницата- Г.Н. не бил
приподписан от нейно име след смъртта на последния, както и че не е получавала фактурите
за процесните задължения. Оспорва да е действителен потребител на доставяната до имота
топлинна енергия.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата М. Д. Ш..
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна
енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се
осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/
съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по
силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното
жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало
корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на
„Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание
всеки от ответниците да отговаря за сочените от ищеца части от общия дълг.
Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.
Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател
на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на
облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното
дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима
писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане
на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални
условия.
Установява се от надлежно приобщения като писмено доказателство и неоспорен
договор от 18.10.1989г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
2
държавните имоти, че на посочената дата В.М. Н. и ответницата М. Д. Ш. (Д.) са придобили
правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент .........., находящ
се в гр. София, ж. к. „Л. .............. при равни квоти- по ½ идеална част за всяка, а от
удостоверение за наследници № .................. по описа на Столична община, район „Люлин“-
че след смъртта й на 16.10.2007г. В.М. Н. (Иванова) е оставила като свои наследници по
закон ответницата М. Д. Ш., както и Г.В.Н.- нейни деца, които съобразно нормата на чл. 5,
ал. 1 ЗН са наследили поравно собствената й идеална част от процесния имот. Така, в
резултат от сделката от 1989г. и от настъпилото наследствено правоприемство ответницата
М. Ш. се легитимира като собственик на ¾ идеални части от жилището- ½ идеална част,
придобита чрез покупко- продажба, и ¼ идеална част- чрез наследяване на майка й.
Собствената на Г.В.Н. идеална част от имота, възлизаща на ½ част от притежаваната
приживе от майка му ½ идеална част, или общо ¼ идеална част от жилището, е преминала
след смъртта му на 02.09.2014г. към патримониума на малолетната му дъщеря- ответницата
Е. Г. Н.. С оглед на така установеното и при липсата на данни, а и на твърдения за
настъпили преди или в хода на исковия период юридически факти, довели до отчуждаване
на правото на собственост върху процесния апартамент от правните сфери на ответниците,
следва да се приеме, че именно те са били собственици на имота при установените квоти
през исковия период и като такива съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ-
потребители на доставяната до същия топлинна енергия, материално легитимирани да
отговарят за заплащане на цената й. За пълнота и прецизност следва да се изясни, че в
случая ответниците не оспорват принадлежността на правото на собственост върху имота
към правните им сфери, вкл. през исковия период, както и квотата на всеки от тях в
съсобствеността.
Във връзка с доводите на ответницата Н. в отговора на исковата молба по чл. 131 ГПК
следва да се изясни, че доколкото съгласно закона договорното правоотношение между
топлофикационното дружество и конкретен правен субект възниква с факта на придобиване
на вещно право- на собственост или на ползване, по отношение на имот, намиращ се в
топлоснабдена сграда в режим на етажна собственост, т. е. доколкото се касае за
неформален договор за покупко- продажба на топлинна енергия между ищеца и отделния
етажен собственик, безпредметни и неотносими са съжденията в отговора, касаещи
придподписване от наследницата на Г.Н. на сключен от него писмен договор за доставка на
топлинна енергия. По идентични съображения правно ирелевантно е и кой е действителният
обитател на жилището, а с това и фактически ползвател на топлинната енергия, като
отношенията между съсобствениците в тази насока подлежат на уреждане помежду им
съобразно правилата на неоснователното обогатяване.
Що се отнася до получаването на фактури за процесните задължения, следва да се
изясни, че същото е без значение за възникването на правоотношението, както и за
дължимостта на сумите по тях, доколкото при сключен съобразно нормата на чл. 153, ал. 1
ГПК договор за продажба на топлинна енергия, регламентиран от приложимите общи
условия на ищеца, срещу които не се твърди ответниците, респ. техните праводатели да са
възразили в срок, изискуемостта на задълженията настъпва съобразно предвиденото в тези
общи условия, в случая съобразно общите условия, в сила от 10.07.2016г., съгласно които
всяко месечно задължение следва да бъде заплатено в 45- дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнася, а задълженията по изравнителните сметки- до 45 дни след
изтичане на съответния отчетен период.
Не се спори, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- договор № 4712/08.10.2002г. с предмет извършване на дялово разпределение
в сградата, в която се намира процесният имот, протокол от проведено общо събрание в тази
сграда, както и списък на етажните собственици към него, от документите, представени от
третото лице- помагач на ищеца, касаещи извършваното в имота дялово разпределение, че
имотът, във връзка с който ищецът претендира спорните вземания, се намира в сграда в
3
режим на етажна собственост, която през исковия период е била топлоснабдена.
Съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сградата се осъществява от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на
лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. В случая индивидуалното измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода през процесния период е извършвано от конституираното на основание чл. 219
ГПК като трето лице- помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Ответниците не са оспорили и реалното изпълнение на задължението на ищеца, респ.
на третото лице- негов помагач, да предоставят съответното количество топлинна енергия,
респ. услугата дялово разпределение по отношение на процесния имот през исковия период,
както и стойността на същите, поради което и съобразно приобщените и неоспорени
писмени доказателства следва да се приеме, че същите възлизат именно на претендираните
суми от общо 4430.71 лева- цена на топлинна енергия за периода от м. 05.2019г. до м.
04.2021г., респ. от 43.43 лева- цена на услугата топлинно счетоводство за периода от м.
10.2019г. до м. 04.2021г., от които всеки от ответниците дължи част, съответна на дела му в
съсобствеността- ¾ части- М. Ш., и ¼ част- Е. Н..
С оглед на така установеното от фактическа и от правна страна и при липсата на
данни, а и на твърдения за извършени от ответниците плащания за погасяване на
задълженията, предмет на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл.
153 ЗЕ, последните следва да бъдат изцяло уважени.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да установи пълно и
главно съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и
размер на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването на паричния капитал и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от приложимите в случая общи условия на ищеца, в сила от м.
07.2016г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1- за прогнозно начислено количество топлинна енергия, и ал. 2- за реално
определеното количество топлинна енергия, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, а съгласно ал. 2 на чл. 33 клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и по ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период (месечен по ал. 2 и годишен по ал. 3) в 45- дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява единствено върху задълженията
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в този срок. Следователно, съгласно
коментираните общи условия обезщетение за забава се дължи единствено върху месечните
суми, когато се извършва месечен реален отчет на потребеното количество топлинна
енергия, или върху сумата по изравнителната сметка, когато месечните суми са начислявани
прогнозно, а реален отчет е извършен в края на отоплителния сезон.
Страните не спорят, а и се установява от представените от ищеца съобщения към
фактури, както и от изравнителната сметка за 2019-2020г., съставена и представена от
третото лице- помагач на ищеца, че за процесния имот топлинната енергия е начислявана по
прогнозен дял, като в края на едногодишния отчетен период е издавана изравнителна
сметка, поради което в случая приложимо се явява правилото на чл. 32, ал. 3 от общите
условия на ищеца, в сила от 2016г., предвиждащо съставяне на изравнителна сметка, а въз
основа на нея- на обща фактура за отчетния период. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3
от общите условия от 2016 г., обаче, цитираната по- горе разпоредба на чл. 33, ал. 4 от тези
общи условия не би могла да се приложи, тъй като в случая издаването на общите фактури
за 2019г.- 2020г. и за 2020г.-2021г. е извършено след предвидения в общите условия от 2016
г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се приложи
4
уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът, респ. неговият
праводател, изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е
отправил до когото и да е от двамата.
При тези съображения следва да се приеме, че в правната сфера на ищеца не е
възникнало вземане за обезщетение за неточно в темпорално отношение изпълнение на
главните задължения, поради което искът за законна мораторна лихва върху цената на
топлинната енергия подлежи на отхвърляне в неговата цялост.
При идентични мотиви в цялост следва да бъде отхвърлена и претенцията за
обезщетение за забава върху стойността на услугата дялово разпределение. По отношение
на цената й липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна
енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана- арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по
делото липсват представени доказателства за отправена и получена от ответника покана за
плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение.
При този изход на спора пред настоящата инстанция по правило разноски се следват и
на двете страни.
Така, на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде
присъдена сумата от общо 264.40 лева (3/4 части, дължими от М. Ш., и ¼ част, дължима от
Е. Н.), представляваща част от сторените от него разноски за държавна такса, както и от
определеното от съда на основание нормата на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр.
с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност
на делото, която част е съответна на уважената част от исковете.
В полза на ответниците в случая разноски не следва да бъдат присъждани, доколкото
не е заявявана претенция такива да са извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ М.
Д. Ш., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..................., следните суми: сумата
от 3323.03 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г.
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. София, ж. к.
„Л. .............. както и сумата от 32.57 лева, представляваща цена на предоставена в периода от
м. 10.2019г. до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 198.30 лева- разноски за настоящото производство,
като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на М. Д. Ш.,
ЕГН **********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..................., сумата от 564.75 лева,
представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за
времето от 15.09.2020г. до 18.10.2022г., както и сумата от 7.09 лева, представляваща законна
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г.
до 18.10.2022г.
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ Е.
Г. Н., ЕГН **********, действаща чрез законния си представител Р. Ф. П., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..................., следните суми: сумата от 1107.68 лева,
представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2019г. до м. 04.2021г. топлинна
енергия в имот, представляващ апартамент .........., находящ се в гр. София, ж. к. „Л. ..............
както и сумата от 10.86 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2019г.
5
до м. 04.2021г. услуга дялово разпределение, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от 11.11.2022г. до окончателно изплащане на задължението, а на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК- сумата от 66.10 лева- разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ
исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Е. Г. Н., ЕГН **********, да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ..................., сумата от 188.25 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от
15.09.2020г. до 18.10.2022г., както и сумата от 2.36 лева, представляваща законна мораторна
лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до
18.10.2022г.
Решението е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ищеца
„Т.С.“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6