№ 3504
гр. Варна, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20213110111295 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от М. Д. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ***, срещу ГФ с адрес: гр. София, ***, осъдителен иск с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ за заплащане на сумата от 10 000
лв., представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение по заведената
при ответника преписка по щета № *********/16.03.2021 г. за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки и
страдания от получените травматични увреждания – многофрагментно
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, в резултат от реализирано
на 12.05.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие от лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, за което не е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба -
03.08.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба ищцата твърди, че на 12.05.2020 г. около 21:00 ч. в
гр. Варна, на бул. „Осми приморски полк“, водачът на лек автомобил „Дачия
Логан“ с рег. № ***, управляващ същия без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, не я е пропуснал, докато е
пресичала пешеходната пътека на булеварда, и я е блъснал. Твърди, че в
резултат от ПТП е получила следните травматични увреждания, а именно:
ожулвания в теменната област по окосмената част на главата, задната
повърхност на двете гривнени стави и гърба на лявата длан, кръвонасядане и
травматичен оток по страничната повърхност на дясното коляно и дясната
подбедрица в горната половина, многофрагментно счупване на малкия пищял
на дясната подбедрица, на границата горна средна трета, последното от които
увреждания е обусловило трайно затруднение в движението на долния й
1
десен крайник за период около 2 месеца. Поддържа, че в резултат от
физическите травми е търпяла болки и страдания продължително време, като
изпитва негативни последици и понастоящем. Отделно твърди, че са й
нанесени психически травми, отразили се отрицателно в нейния битов и
емоционален план. В тази връзка излага, че след произшествието не е могла
да се обслужва сама, чувствала се е непълноценна и е имала неспокоен сън
вследствие на болките, както и че все още чувства страх и несигурност при
пресичане на пешеходна пътека.
Твърди, че във връзка с произшествието е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица и е образувано наказателно
производство, което е приключило с одобрено споразумение по НОХД №
84/2021 г. по описа на РС-Варна.
Излага, че е завела извънсъдебна претенция пред ГФ, по която е
образувана преписка по щета № *********/16.03.2021 г. и по същата
ответникът е изплатил в нейна полза обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер на 17 000 лв., от което 15 000 лв. за счупването на малкия пищял
на дясната подбедрица, 1000 лв. за повърхностните контузии и ожулвания по
горните и долни крайници и 1000 лв. за контузията на главата с ожулвания по
окосмената част. Изразява несъгласие с определеното обезщетение за
счупването на малкия пищял. Счита, че същото възлиза на 25 000 лв., респ. че
ответникът е останал задължен за разликата между тази сума и заплатената
такава от 15 000 лв., тоест за сумата от 10 000 лв.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на
предявения иск и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не
оспорва, че е заплатил в полза на ищцата 15000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди за процесното увреждане на дясната подбедрица.
Твърди, че ищцата е приела сумата, поради което счита, че между страните е
налице сключена неформална спогодба по смисъла на чл. 365 ЗЗД, по силата
на която увреденото лице се е съгласило с размера на предложеното
обезщетение, респ. вземането му във връзка с тези вреди е изцяло погасено.
Поддържа, че спогодбата е обективирана във водената между страните
извънсъдебна кореспонденция, в която Фондът изрично е посочил, че
одобрената сума за обезщетение не представлява частично плащане по
предявената претенция. Позовава се и на ТР № 1/2016 г. ОСГТК на ВКС.
Отделно оспорва и размера на претенцията като завишен. Намира, че при
определяне на обезщетението следва да бъде съобразено обстоятелството, че
задълженото лице не е застраховател, а ГФ, който отговаря до определен в чл.
558, ал. 1 КЗ във вр. чл. 492 КЗ лимит, а именно до размера на минималната
застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, определена за годината, в която е
настъпило пътнотранспортното произшествие.
С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му
представител адв. Г. Ч., поддържа исковата молба и представя списък на
разноски по чл. 80 ГПК, с който претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА. В депозирана
2
писмена защита излага правни аргументи, съобразно събрания доказателствен
материал.
Ответникът, чрез процесуалния му представител адв. Л. В., поддържа
депозирания отговор и направеното искане по същество. Претендира и
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“
КЗ.
Посочената разпоредба предвижда, че Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на
Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е
страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство,
което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
По арг. от чл. 558, ал. 5 от КЗ допустимостта на претенцията пред съда е
обусловена от предварително проведена извънсъдебна процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и ГФ по реда на чл.
380 КЗ, при която фондът не е платил в тримесечния срок по чл. 496 КЗ,
отказал е да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера
на определеното обезщетение.
Не е спорно по делото, че в случая такава процедура е проведена и по
образуваната преписка по щета № *********/16.03.2021 г. в полза на ищцата
е изплатено обезщетение в размер на 15 000 лв. за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от счупването на малкия пищял на дясната
подбедрица, с който размер пострадалата не е съгласна.
При така установените факти и с оглед наличието на останалите
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на
правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.
Основателността на иска е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) реализирано на
ПТП на територията на Република България при описания в исковата молба
механизъм, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на страната и за което няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2.) претърпяването на
сочените неимуществени вреди от ищцата вследствие на телесни увреждания,
както и 3.) наличието на пряка причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на незастрахования водач и вредите. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
проведе пълно и главно доказване на тези факти. В нейна тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни
3
и ненуждаещи се от доказване по делото са отделени следните обстоятелства:
1.) че на 12.05.2020 г. е настъпило ПТП при описания в исковата молба негов
механизъм, при който водачът на лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** е
блъснал ищцата, докато тя е пресичала на пешеходна пътека на бул. „Осми
приморски полк“ в гр. Варна; 2.) че към момента на ПТП водачът на лекия
автомобил е управлявал същия без сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и 3.) че в резултат от
ПТП ищцата е получила травматични увреждания, сред които и
многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, на
границата горна средна трета, от които е претърпяла неимуществени вреди.
Посочените обстоятелства се потвърждават и от приобщените писмени
доказателствени средства, вкл. констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 12.05.2020 г., медицинско удостоверение № 388/2020 г., листове за
преглед на пациент при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД, както и извадки от
Журнал за прием я Спешно отделение при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД за
периода 11.05.2020 г. – 30.05.2020 г. и Журнал за приети болни в същото
лечебно заведение за периода 03.08.2019 г. – 19.05.2020 г.
Не е спорно също, а се потвърждава и от приложения заверен препис от
протокол от проведено на 15.01.2021 г. о.с.з. по НОХД № 84/2021 г. по описа
на ВРС, че с одобрено от съда споразумение по делото водачът на лекия
автомобил Н. Н. е признат за виновен за това, че на 12.05.2020 г. в бр. Варна,
на бул. „Осми приморски полк“, при управлението на МПС „Дачия Логан“ с
рег. № *** е нарушил правилата на чл. 119, ал. 1 ЗДвП, като при
приближаване към пешеходна пътека не е пропуснал преминаващата по нея
пешеходка М. Т., като не е намалил скоростта и не е спрял, в резултат на
което в границите на пешеходната пътека е блъснал Т. и по непредпазливост
й е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия
пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затруднение в движението на
десния долен крайник, с което е осъществил състав на престъпление по чл.
343, ал. 3 пр. последно, б. „а“, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3, вр. чл. 129, ал. 2, пр.2, алт. 2 от НК.
Одобреното от наказателния съд споразумение се приравнява на влязла
в сила присъда по смисъла на чл. 300 от ГПК, поради което е задължително за
настоящия гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
Д.ието, относно това, дали е извършено Д.ието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като предпоставки от деликтния фактически състав на
чл. 45 от ЗЗД.
Доколкото престъпният резултат включва конкретен вид телесно
увреждане - средна телесна повреда, настоящият състав е обвързан и от
констатирания вид на увреждането, който е част от обективната страна на
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, б. „а“ НК (в този смисъл -
решение № 18 от 9.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 1512/2017 г., I т. о., ТК,
решение № 22 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 50310/2016 г., IV г. о., ГК,
решение № 127 от 29.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 1882/2014 г., II т. о., ТК, и
др.).
На посоченото основание съдът приема за доказано, че водачът на лек
автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** е извършил конкретното Д.ие, за което
е ангажирана наказателната му отговорност, че същото е виновно и
противоправно, както и че в резултат от него (в пряка причинно-следствена
4
връзка) е причинена средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в
счупване на малкия пищял на дясната подбедрица.
Във връзка с претърпените от ищцата телесни увреждания, тяхното
лечение и продължителност на оздравителния процес е допуснато
провеждането на съдебномедицинска експертиза по делото. От приетото и
неоспорено от страните експертно заключение, което съдът кредитира
напълно като компетентно изготвено, правилно и обосновано, се установява,
че в резултат на ПТП като пешеходец ищцата М. Д. Т. е получила счупване на
десния малък пищял на границата горна-средна трета - многофрагментно с
разместване на фрагментите, ожулвания по окосмената част на главата, двете
киткови области, гърба на лявата длан, травматичен оток и кръвонасядане в
областта на дясното коляно и дясната подбедрица в горна трета, които
травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи
предмети реализирани в областта на десния долен крайник, с последващо
падане и удар на главата и горните крайници в подлежащата настилка.
Според заключението многофрагментното счупване на малкия пищял на
дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движението на
десния долен крайник за период от около 2 месеца, като това увреждане е
съпроводено със силна болка в областта на крайника, нарушена негова
функция и невъзможност за извършване на активни движения със същия в
посочения период. Експертизата установява още, че оздравителният процес е
приключил напълно, не са налице данни за възникнали усложнения и
функцията на крайника е възстановена в пълен обем. При изслушването на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК д-р Д. Д. пояснява, че е извършил личен
преглед на ищцата на 26.10.2021 г. и при прегледа е констатирал пълното
възстановяване на уврежданията, без дефицит в долния десен крайник.
От гореизложеното следва, че по делото са доказани всички елементи
от правопораждащия процесното вземане фактически състав и за ГФ е
възникнало задължение да заплати на пострадалата ищца обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, респ. предявеният иск е доказан по
основание.
По отношение на неговия размер, съдът съобрази следното:
Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението - ППВС № 4/1968 г.
За установяване на тези именно обективни обстоятелства по делото е
допуснато събирането на гласни доказателствени средства посредством
разпита на водените от ищцата двама свидетели.
От свидетелските показания на св. А.Т. (съпруг на ищцата) се
установява, че в Спешното отделение са изписали шина за счупения крак на
ищцата и обезболяващи медикаменти. Свидетелят разказва, че ищцата е
носила шината два месеца, през които се е придвижвала с една патерица и
помощ от трето лице – негова или на някой от родителите му, а след
свалянето на шината не е провеждала рехабилитация, но вече винаги излиза с
придружител и пресича само на пешеходна пътека със светофар. Разказва
още, че след инцидента ищцата се е затворила в себе си и не е имала желание
да върши нищо. Освен заради получените травматични увреждания,
5
притесненията й се дължали и на факта, че към момента на ПТП е била в хода
на инвитро процедура, поради което допълнително се страхувала за
продължаването на процедурата и нейния изход. В крайна сметка същата се
оказала успешна и лятото на 2020 г. ищцата забременяла и впоследствие
станала майка. Междувременно обаче до зимата на 2020 г. посещавала
психилог, с помощта на който започнала да преодолява получената
психическа травма. По данни на свидетеля травмата не е преодоляна и
понастоящем, като ищцата все още се оплаква от болки в счупения крак при
влажно време, за което приема и болкоуспокояващи.
Разпитан е и св. П.Т. (свекър на ищцата). Същият разказва, че прибрал
ищцата от Спешна помощ в неговия дом, където тя останала около една
седмица, докато изпишат сина му от болницата. Споделя, че през това време
ищцата е изпитвала силни болни, била потисната и постоянно плачела, като
всички се притеснявали как този стрес ще се отрази на започнатата инвитро
процедура. Отделно ищцата отказвала да се храни и не искала да общува с
никой, вкл. не вдигала телефона на собствените й родители. Разказва, че
ищцата носила шина в продължение на 2-3 месеца, през които се
придвижвала с патерица и била зависима от чужда помощ, като такава й
оказвали той и съпругата му, както и техния син – съпруг на ищцата. Споделя,
че през тези месеци приемала обезболяващи, както и че започнала да се
успокоява ок. 3-4 месеца след инцидента, когато разбрала, че е бременна.
Разказва още, че ищцата е изпитвала силен страх при преминаване край
пешеходна пътека, дори когато се возила в автомобил – стискала облегалката
на предната седалка и му викала да спре. Знае от сина му, че ищцата е
провела консултации във връзка с психичното й състояние, но не е запознат с
детайли. Твърди още, че при влажно и дъждовно време ищцата все още се
оплаква от болки в десния крак.
Вземайки предвид установените от писмените и гласни доказателствени
средства обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че в случая
справедлив еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е сумата от 20 000 лв. Същата определя,
съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: характера
на травматичните увреждания, за които се търси обезщетението
(многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, на
границата горна средна трета), причинените болки и страдания в резултат на
увреждането непосредствено след ПТП и след това, вкл. тяхната
продължителност и интензитет. Съобразява още неудобствата и негативните
емоции, свързани с проведеното лечение, неговия период и съпътстващите го
ограничения и дискомфорт – имобилизация чрез шина на счупения долен
крайник за период от 2 месеца, изпитване на болка и прием на
болкоуспокояващи в същия период, нарушена функция на крайника и
невъзможността за извършване на активни движения с него, вкл.
придвижване чрез помощни средства. Взема предвид и възрастта на
пострадалата (29 г. към датата на ПТП) и нарушения неин житейски ритъм,
свързан със собственото й обслужване, в т.ч. зависимостта от чужда помощ
при придвижване във възстановителния период.
Съдът отчита още психическото отражение на злополуката в съзнанието
на пострадалата, обусловено от самия инцидент, и отделно притесненията за
провежданата междувременно инвитро процедура, което допълнително е
6
влошило значително състоянието й. Съобразява също и продължителността
на оздравителния процес – ок. 2 месеца и приключването му в цялост, без
усложнения. Последният извод следва от заключението на
съдебномедицинската експертиза, което е категорично, че счупената кост е
консолидирана напълно, като данните от свидетелските показания за
продължаваща болка в десния крак при влажно време не представлява ексцес
на травмата, а субективно усещане, обичайно за пострадали с подобен вид
увреждания, съпроводени със счупване на кост.
Имайки предвид така установените обективни факти и общото ниво на
икономическо благосъстояние в Република България към датата на
събитието, съдът приема, че обезщетение в посочения размер на 20 000 лв.
напълно репарира действително претърпените от ищцата неимуществени
вреди, без да води до нейното неоснователно обогатяване за сметка на
ответника.
От този размер на обезщетението следва да бъде приспадната
доброволно платената сума в размер на 15 000 лв., при което неизплатеният
дължим остатък възлиза на 5000 лв. До посочения размер предявеният иск
следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението. За разликата
до пълния предявен размер от 10 000 лв. претенцията подлежи на отхвърляне.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 във вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК в
решението следва да бъде отразена посочената от ищцата Б.ата сметка, по
която може да бъде преведена присъдената в нейна полза сума по уважения
осъдителен иск.
По разноските:
Предвид изхода на спора, направеното от процесуалния представител на
ищцата искане по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, и представения договор от 13.06.2022 г. (л. 113), в полза на адв.
Г. Г. Ч., вписан в САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 580 лв. за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата по делото, определено
при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тази
сума следва да бъде възложена в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
Предвид частичното отхвърляне на иска, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в полза на ответника също следва да бъдат присъдени разноски по делото.
Такива се претендират за юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на
отговор на исковата молба, което съдът определя в размер на 100 лв., на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от
НЗПП. От тази сума в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в размер на 50 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.
Доколкото делото е решено в полза на лице по чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
освободено от такси и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Варна, всички дължащи се такси и разноски в общ
размер на 400 лв., от които 200 лв. за държавна такса по уважения иск и 200
лв. за разноски за платено възнаграждение на вещото лице по проведената
7
СМЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГФ с адрес: гр. София, ***, да заплати на М. Д. Т. , ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ***, сумата от 5000 лв. (пет хиляди лева),
представляваща незаплатена част от дължимо обезщетение в общ размер на
20 000 лв. по заведената при ответника преписка по щета №
*********/16.03.2021 г. за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
от ищцата болки и страдания от получените травматични увреждания –
многофрагментно счупване на малкия пищял на дясната подбедрица, в
резултат от реализирано на 12.05.2020 г. в гр. Варна пътнотранспортно
произшествие от лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № ***, за което не е
имало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата
молба - 03.08.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума от 5000 лв. до пълния предявен размер от
10000 лв.
ОСЪЖДА ГФ с адрес: гр. София, ***, да заплати на адв. Г. Г. Ч. ,
вписан в САК, ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, сумата от 580 лв.
(петстотин и осемдесет лева) за адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ и съдействие на ищцата по делото, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 2 от ЗА.
ОСЪЖДА М. Д. Т. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, да
заплати на ГФ с адрес: гр. София, ***, сумата от 50 лв. (петдесет лева) за
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ГФ с адрес: гр. София, ***, да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна, сумата от 400 лв.
(четиристотин лева) за дължимата държавна такса по уважения иск и
разноски по производството, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Присъдените суми в полза на ищцата М. Д. Т. може да бъдат
заплатени по посочената Б.а сметка с IBAN ***, открита в „***“ ЕАД с
титуляр адв. Г. Ч..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез
процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8