РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Търговище , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира И. Колева
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Красимира И. Колева Гражданско дело №
20203530101231 по описа за 2020 година
Предявен е иск за установяване на вземане – за незаплатени абонаментни такси, на
осн. чл.79 ал.1 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК, във връзка с издадена заповед по чл.410 от
ГПК по Ч.гр.д. № 522/2020г. по описа на РСТ.
Ищецът твърди в исковата си молба, че със заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 236/01.06.2020 г. по Ч.гр.д. № 522/2020г. по описа на РСТ е разпоредено на
длъжника /ответника/ да заплати на ищеца: сумата 115.38 лв. - ,представляваща неизпълнено
задължение по Договори за мобилни услуги, сключен на 23.04.2016г. – за абонаментни
такси за периода от 01.06.2018г. – 31.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от
29.05.2020г. до окончателното й плащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и
направените в производството разноски
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.1-5 ГПК.
Между длъжника /ответника/ и „Теленор България“ ЕАД е сключен Договор за
мобилни услуги от 23.04.2016г. с клиентски номер № ***** , с предпочетен номер с
предпочетен номер **********. По силата на Допълнително споразумение от дата
24.11.2016 г. абонатът избира нова абонаментна програма Нонстоп 40.99 с уговорен срок на
действие 24 месеца - до 24.11.2018 г.
Въз основа на посочените договори ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер ******* е фактурирано
под клиентския номер на абоната № *****. За потребените от абоната-ответник услуги за
1
периода 01.06.2018 г. до 31.08.2018 г. операторът е издал – 3 бр. фактури: - Фактура
№*****/01.07,2018 г. за отчетния период на потребление от 01.06.2018- 30.06.2018 с
дължима стойност за плащане в размер на 27.45 лв.; - Фактура №****/01.08.2018 г. за
отчетния период на потребление от 01.07.2018-31.07.2018 с дължима стойност за плащане в
размер на 46.94 лв.; - Фактура № *******/01.09.2018 г. за отчетния период на потребление
от 01.08.2018-31.08.2018 с дължима стойност за плащане в размер на 40.99 лв. Тъй като във
всяка следваща фактура е посочено задължението от предходния отчетен период, то общо
дължимото задължение възлиза на сума в размер на 115.38 лв.
Неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 115.38 лв., е ангажирало договорната отговорност на
абоната по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.с чл. 196, в) от
ОУ на мобилния оператор, последният е прекратил едностранно индивидуалните договори
на ответника за ползваните абонаменти и е издал по абонатен номер № ***** на дата
01.11.2018 г. крайна фактура № *******.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответника вземането му сумата в размер на 115.38 лв. - абонаментни такси за отчетен
период 01.06.2018г. – 31.08.2018г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
**********, за които вземания е издадена заповед № 236/01.06.2020 г. по Ч.гр.д. №
522/2020г. по описа на РСТ, , ведно със законната лихва за забава, считано от подаване на
заявлението в съда – 29.05.2020г. до окончателното изплащане, като бъдат присъдени
разноските в заповедното производство и разноските в исковото производство. Редовно
призован, ищецът няма процесуален представител в открито заседание. Постъпила е
писмена молба-становище, с която поддържа иска така, както е предявен.
Ответникът, редовно уведомен за исковата молба, по реда на чл.47 ал.1-5 от ГПК. В
едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения
му особен процесуален представител-адв.Д.П., която счита иска за допустим, но
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Основното възражение е, че договорът е изтекъл
на 23.04.2018 г. доколкото в исковата молба се твърди, отношенията между страните са
съгласно горецитирания договор, докато представените по делото фактури, на база на които
ищецът претендира своите вземания, обаче са от дати, следващи изтичането на процесния
договор, а именно: фактура № *****/ 01.07.2018 г.; фактура № *******/ 01.08.2018 г. и
фактура№ *********/ 01.11.2018 г. Видно от приложените по делото писмени
доказателства, не може да се направи категоричен и обоснован извод дали договор от
23.04.2016г. е бил продължен и има ли сключени допълнителни споразумения между
страните за продължаване на взаимоотношенията им. Редовно призован в открито заседание
се яви назначения особен процесуален представител- адв. Д. П., която след запознаване с
постъпилите писмени доказателства по делото и най-вече допълнително споразумение от
24.11.2016г. към договора за мобилни услуги за същия предпочетен номер, изрази
становище, че претенциите на ищеца се явяват основателни с оглед доказателствата и
2
искът е основателен.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 236/01.06.2020г. по Ч.гр.д. №
522/2020г. по описа на РСТ е разпоредено на длъжника /ответника/ да заплати на ищеца:
сумата от 115.38 лв., представляваща месечни абонаментни такси по договор за мобилни
услуги, сключен на 23.04.2016г., за период от 01.06.2018г. до 31.08.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2020 год. до окончателното й
изплащане, на осн. чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл.47
ал.1-5 от ГПК и на кредитора е указано да предяви иск по реда на чл.415 ГПК, което
обуславя и правния му интерес от предявяване на иска по реда на чл.422 от ГПК, поради
което и иска е допустим.
Ищецът основава вземането си сключен договор за мобилни услуги от 23.04.2016г. с
клиентски номер № ***** , с предпочетен номер с предпочетен номер ********** и
съответно допълнително споразумение от 24.11.2016г. към този договор.
Безспорно е, че между ищеца-„Теленор България“ ЕАД, като оператор, и ответника
– Б. Х., като потребител, е сключен договор за мобилни услуги от 23.04.2016г., във връзка с
който ответникът е абонат и титуляр на мобилен предпочетен № ******* с избран
абонаментен план: Нонстоп 30.99 и стандартен месечен абонамент 30.99 лв. на месец, с
първоначален срок на действие на договора 24 месеца, считано от 23.04.2016г. до
23.04.2018г.. В договора е посочено, че дата на издаване на фактурата е 1-о число на месеца.
Съгласно декларация-съгласие от 23.04.2016г., потребителят получил от представител на
оператора екземпляр от Общите условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношенията
с потребителите на мобилни телефонни услуги, съгласен е с тях и се е задължил да ги
спазва, като същите са приложими за всички СИМ карти/номера ползвани от потребителя
към момента на подписване на същата декларация, както и за бъдещи такива. Съгласието на
потребителя с ОУ е удостоверено с неговия подпис. След като са му били предоставени и е
изразил писмено съгласие с тях, ОУ обвързват потребителя, на осн. чл.147а от ЗЗП. Освен
екземпляр от ОУ потребителят е получил и ценова листа за абонаментните планове на
частни лица.
Междувременно страните са сключили допълнително споразумение от 24.11.2016г.
към визирания по-горе договор за мобилни услуги за същия предпочетен № *********, като
е избран абонаментен план: Нонстоп 40.99 с допълнителни 2000 МВ и стандартен месечен
абонамент 40.99 лв. на месец. С подписаното допълнително споразумение действието на
договора е продължено до 24.11.2018г.
В договора за мобилни услуги и в допълнителното споразумение е уговорено, че в
3
случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставени от оператора на потребителя
с посочения мобилен номер, през срока на действие договора, по вина или по инициатива
на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка СИМ карта/номер до края на
този срок. След изтичане на 24-месечния срок на действие на договора за мобилни услуги,
същият се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и
може да бъде прекратен по всяко време. Правото на оператора да прекрати едностранно
индивидуалния договор за мобилни услуги е регламентирано в раздел ІІІ. „Индивидуални
договори“, чл.19б. от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги.
На осн. чл. 26 от ОУ за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни
услуги, потребените от абоната-ответник услуги за предпочетен №******* е фактурирано
под клиентски номер *****, като за него за периода от 01.06.2018 г. до 31.08.2018
г.доставчикът на мобилни услуги е издал 3 бр. фактури: 1.Фактура №******/01.07.2018 г. за
отчетния период на потребление от 01.06.2018- 30.06.2018 с дължима стойност за плащане в
размер на 27.45 лв. и срок за плащане – 16.07.2018г.; 2.Фактура №******/01.08.2018 г. за
отчетния период на потребление от 01.07.2018-31.07.2018 с дължима стойност за плащане в
размер на 46.94 лв. и срок за плащане – 16.08.2018г.; 3.Фактура № ********/01.09.2018 г. за
отчетния период на потребление от 01.08.2018-31.08.2018 с дължима стойност за плащане в
размер на 40.99 лв. и срок за плащане – 16.09.2018г. Тъй като във всяка следваща фактура е
посочено задължението от предходния отчетен период, то общо дължимото задължение
възлиза на сума в размер на 115.38 лв.
Съгласно чл.27 от ОУ плащането на посочената сума се извършва в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването и. Няма нито твърдения, нито
доказателства от ответника, че изобщо е платил посочената сума в указания срок или дори
и след това, и към настоящия момент.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на обща стойност 115.38лв., на основание чл. 75. вр.с чл. 19б., б.“в“ от
ОУ мобилния оператор за взаимоотношенията с потребители на мобилни телефонни услуги,
„Теленор България“ЕАД се е възползвал от правото си да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника за ползвания абонамент, поради това, че потребителят
– не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане по индивидуални
договор, съответно ОУ. Операторът е издал е издал по абонатен номер № ***** на дата
01.11.2018 г. крайна фактура № ******/01.11.2018г. със срок за плащане -16.11.2018г..
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за посоченото
задължение е подадено пред съда на 29.05.2020г.
Предвид установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
4
Основателността на предявения иск за установяване задължението на ответника да
заплати стойността на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги
на обща стойност 115.38 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги в периода от 01.06.2018г. до 31.08.2018г. за предпочетен № ********, се
обуславя от предпоставките: валидно възникнало между страните облигационно
правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължение за заплащане на
определена парична сума; настъпил падеж на това задължение и релевирано неизпълнение
от страна на задълженото лице.
Представените договор за мобилни услуги от 23.04.2016г., допълнително
споразумение от 24.11.2016г. към него и ОУ към него съставляват и установяват
юридическия факт, породил облигационни правоотношения между страните, които са
срочни и валидни за срок до 24.11.2018г. В този смисъл за претендирания от ищеца период:
от 01.06.2018г. до 31.08.2018г. , отразен във фактурите, страните са били обвързани от
облигационно правоотношение.
Ищецът като оператор на мобилни услуги е изпълнил задълженията си по договора за
мобилни услуги. Несъмнено се установи, че в текста на договора /графи 5 и 8/ е посочено,
че към него има СИМ карта 1 бр.; изписан е номера и; и потребителят се е подписал.
Мобилният оператор е изпълнил задълженията си по договора за мобилни услуги, като е
осигурил достъп на абоната до своята мобилна мрежа и предлагани далекосъобщителни
услуги. Фиксираните месечни абонаментни такси се дължат по силата на самото сключване
на договора за мобилни услуги, след като потребителят е получил активна СИМ карта,
даваща достъп до мрежата на оператора. Цената за месечните абонаментни планове се
дължи независимо от реалното потребление на услугите, включени в абонамента, тъй като
възникването на задължението за заплащането му е обусловено от самото предоставяне от
мобилния оператора на достъп на потребителя до мрежата му. Ответникът не е оспорвал
автентичността на подписа си в договора, няма нито твърдения, нито доказателства , че е
платил претендираните абонаментни такси за посочения период.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи доказателствената тежест да установи
положителните факти, представляващи елементи от правопораждащия претенцията му за
реално изпълнение на конкретното облигационно задължение, фактически състав.
Неизпълнението на валидно възникнало задължение е по същността си отрицателен факт, за
доказването на който е достатъчно твърдението на претендиращия реално изпълнение.
Задълженото лице носи доказателствената тежест да установи факта на изпълнение на
договорното си задължение, като при липсата на ангажирани доказателства в този смисъл,
съдът следва да приеме твърдяното неизпълнение за доказано. За да е елемент от
правоотношението задължението на ответника да заплати стойността на потребени
далекосъобщетелни услуги, ищецът следва да установи реалното им предоставяне за
процесния период. Представените данъчни фактури и кредитни известия не са подписани от
получателя на отразената в тях облагаема доставка. Същите съставляват частен
5
удостоверителен документ, в който е отразена счетоводна информация. Съгласно чл. 6, ал. 1
от ЗСчет., даващ легална дефиниция на първичен счетоводен документ, какъвто е данъчна
фактура, същата е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция.
Данъчната фактура е частен свидетелстващ документ, който удостоверява данъчно събитие
и начислен данък, която следва да се цени съобразно чл. 182 ГПК. Действително всяка от
фактурите не установява осъществен факт на извършване на облагаема доставка, което е
основанието за заплащане на нейната стойност, но предвид обстоятелството, че фактурите
са съставени от ищеца не с оглед нуждите на процеса и с оглед всички обстоятелства по
делото, съдът намира, че счетоводно отразените стопански операции са извършени и
съответно е възникнало задължението за заплащане на стойността им. По отношение на
изпълнението на задължението, ответникът е изпаднала в забава, съгласно т. 26 от Общите
условия, след изтичане на 18-дневния срок за плащане, след датата на издаването на
съответната фактура, откъдето следва, че вземанията, предмет на исковите претенции са с
настъпила изискуемост. Наличието на всички конститутивни елементи от фактическия
състав, обуславящ основателността на претенцията на ищеца, с правно основание чл. 79, ал.
1 ЗЗД – наличие на валидно правоотношение, елемент от което е задължение за заплащане
на стойността на месечни абонаментни такси и потребени от ответника чрез
далекосъобщителната мрежа на ищеца услуги и неизпълнение на последното, са налице,
което обуславя извод за доказаност на иска за установяване на вземането за стойността на
месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги на обща стойност
115.38 лв. – главница, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги в
периода от 01.06.2018г. до 31.08.2018г за предпочетен № ********, за което е издадена
заповед по чл.410 от ГПК.
По разноските: Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на
25 лв. – за държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, а в исковото
производство 25 лв.- за довнесена държавна такса, 180 лв.-за адвокатско възнаграждение и
300 лв. – депозит за назначаване на особен процесуален представител на ответника. С оглед
изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 205 лв.- разноски в
заповедното производство и съответно сумата от 505 лв. – разноски в исковото
производство, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕТО , по реда на чл.422 във вр. чл.415
ал.1 от ГПК на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София - 1766, район „М.“, Ж.К. „М.“ № 4, Бизнес Парк София , сграда 6,
представлявано от Д. К. К.г и М. С., действащи чрез пълномощник – адв. В.П. Г. от САК,
съдебен адрес: гр. София, бул. "Б." № **, ***** против Б. Х., ЕГН **********, с постоянен
6
адрес с. Д., общ. Търговище, ул. „В. Л.“ № **, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „В. Л.“ №
**, чрез адв. Д.П. –назначен особен процесуален представител, за сумата от 115.38 лв. - ,
представляваща неизпълнено задължение по Договори за мобилни услуги, сключен на
23.04.2016г. и допълнително споразумение от 24.11.2016г. към него – за абонаментни такси
за периода от 01.06.2018г. – 31.08.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.05.2020г.
до окончателното й плащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК № 236/01.06.2020г. по Ч.гр.д. № 522/2020г. по описа на РС-
Търговище.
ОСЪЖДА Б. Х., ЕГН **********, с постоянен адрес с. Д., общ. Търговище, ул. „В.
Л.“ № **, съдебен адрес гр. Търговище, ул. „В. Л.“ № **, чрез адв. Д.П. –назначен особен
процесуален представител, ДА ЗАПЛАТИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София - 1766, район „М.“, Ж.К. „М.“ №
4, Бизнес Парк София , сграда 6, представлявано от Д. К. К.г и М. С., действащи чрез
пълномощник – адв. адв. В.П. Г. от САК, съдебен адрес: гр. София, бул. "Б." № **, ***** ,
сумата от 205 лв.- разноски в заповедното производство по Ч.гр.д. № 522/2020г. по описа
на РСТ и съответно сумата от 505 лв. – разноски в исковото производство по настоящото
гр.д. № 1231/2020г. по описа на РСТ, на осн. чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7