№ 81
гр. София, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20221000501444 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 260253/19.01.2022г, постановено по гр.д.№ 10127/2020г на СГС, е
отхвърлен предявеният иск от Б. Б. С. с ЕГН ********** срещу „Мегатек” ЕООД с ЕИК
********* за установяване в отношенията между страните че Б. Б. С. не дължи на „Мегатек“
ЕООД, сумата 16370.00лв. главница по Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата 327.40 лв.,
представляваща разноски по изпълнителен лист от 02.04.2008г., издаден по гр.д. №
8630/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа Запис на заповед от
19.10.2007г., както и сумата 9000.00щатски долара главница по Запис на заповед от
19.10.2007г., и сумата 9720.00щатски долара, представляваща лихва, начислена върху
главницата за периода от 20.10.2007г. до 04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г.,
издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа Запис
на заповед от 19.10.2007г., за които е образувано изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С. Я., с
рег. № ***, р-н на действие СГС, с взискател „Мегатекс“ ЕООД и впоследствие изп.д. №
20209210400465 на ЧСИ С. П., с рег. № ***, р-н на действие СГС, с взискател „Мегатек“
ЕООД. Осъден е Б. Б. С. да заплати на „Мегатек” ЕООД сумата 2300.00 лв. за сторените в
производството съдебни разноски.
Решението е обжалвано от Б. Б. С. с доводи, че е нищожно, при условията на
евентуалност, че е недопустимо и неправилно, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Сочи,
че в постановеното решение липсва дата, като е отразено, че е постановено в открито
съдебно заседание, проведено на седемнадесети ноември през 2021г. Излага доводи, че
неправилно съдът е посочил, че е разгледал делото като въззивна инстанция. Възразил е, че
съдът не е изготвил пълен и точен доклад, съгласно изискванията на чл.146, ал.1 ГПК, като
не са били съобразени уточняващите молби от 19.10.2020г, от 30.03.2021г, от 27.05.2021г., в
които се е позовал на изтичането на 3 –годишна давност, а не на 5-годишна, че не е допуснал
1
откриване на производство по оспорване на удостоверение № 264/5.01.2021г по изп. дело №
465/2020г на ЧСИ С. П. и платежно нареждане на Пощенска банка от името на Б. С.,
приложено по изп. дело № 465/2020г.
Сочи, че неправилно съдът е приел за установено, че по делото са извършени
изпълнителни действия по искане на „Мегатекс” ЕООД-налагане на запор на 13.03.2014г и
на 6.10.2014г със запорно съобщение от същата дата, на 9.03.2016г –въвод във владение на
имота върху който е насочено изпълнение., като тези изпълнителни действия са действия,
изхождащи от трето лице и насочени към трето лице. Неправилно съдът е приел, че
последното изпълнително действие е въвод във владение от 9.03.2016г., тъй като това е
въвод във владение на трето лице по публичната продан-Н. З.-купувач на недвижимия имот
от публичната продан, което лице, макар и управител на взискателя, не се идентифицира с
него.
Поддържа, че последното изпълнително действие е извършено на 11.02.2014г-молба
за налагане на възбрана, на 11.02.2016г изпълнителното производство е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и по отношение на вземанията е изтекла 3 -годишна
погасителна давност съгл. чл.531, ал.1 вр. с чл.537 ТЗ. Алтернативно поддържа, че дори да
се приеме, че ТР №2/26.06.2015г по т.д.№ 2/2013г. важи от датата на постановяването му, то
считано от 26.05.2015г също е изтекла 3-годишната давност.
Възразява и срещу приетото, че давността е прекъсната с подаване на молба с вх. №
06344/26.05.2020г, въз основа на която е образувано изп. дело № 20209210400465 на ЧСИ С.
П., тъй като давността се прекратява с първото изпълнително действие.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се уважи исковата претенция.
Ответникът-„Мегатек” ЕООД, представлявано от адв.Д.Е. от САК, е оспорил
въззивната жалба. Възразява срещу доводите за нищожност на обжалваното съдебно
решение като изтъква, че същото има посочена дата-19.01.2022г и е отразено, че делото е
разгледано в съдебно заседание на 17.11.2021г.
Поддържа, че вземането му срещу Б. Б. С. е парично и произтича от договор за заем
от 4.04.2007 и договор за заем от 2.09.2004г, за които суми са издадени запис на заповед от
19.10.2007 за сумата от 9000щ.д. и запис на заповед от 19.10.2007г за сумата от 16 320лв, за
които вземания са издадени два броя изпълнителни листове и поради това съгласно чл.110
ЗЗД и чл.117, ал.2 ЗЗД вземанията се погасяват с петгодишна давност. Същата е започнала
да тече на 26.06.2015г с постановяване на ТР №2/26.06.2015г по тълк. д. №2/2013г на
ОСГТК на ВКС, до която дата е действало ППВС №3/18.11.1980г. Тъй като изпълнително
дело № 1690/2010г при ЧСИ С. Я. е било висящо към 26.06.2015г, то давност за вземането
следва да се отчита от тази дата.
Възразява и срещу доводите, че следва да се отчита тригодишна давност, тъй като
тази давност би била приложима само ако кредиторът не е предприел действия по
принудително изпълнение в продължение на 3 години за сумата по записа. Двата записа на
заповед са издадени на 19.10.2007г, предявени са за плащане на 29.02.2008г., въз основа на
тях са издадени изпълнителни листове, като частните гр.дела са образувани на 7.03.2008г,
издадените заповеди за изпълнение са влезли в сила, тъй като не е било подадено
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което е приложима разпоредбата на чл.117,
ал.2 ЗЗД съгласно която ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е пет години.
По отношение на оспорването от страна на въззивника, че трети лица са извършили
погасяване на суми по изпълнителното дело, ответното дружество е заявило, че не оспорва
тези плащания и, че в представеното удостоверение от ЧСИ погрешно е посочено, че същите
са заплатени от въззивника.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба, да се потвърди обжалваното
2
решение и да се присъдят направените по делото разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд и е
следната:
Ищецът по делото-Б. Б. С. е посочил в исковата молба, че по изп.д. №
20108440401690 на ЧСИ С. Я., с рег. № ***, р-н на действие СГС, е образувано срещу него
по молба на „Мегатекс“ ЕООД на 22.06.2010г., въз основа изпълнителен лист от
02.04.2008г. издаден по гр.д. № 8630/2008г. на СРС и изпълнителен лист от 05.06.2008г.,
издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК, за събиране на парични
задължения, дължими по Запис на заповед от 19.10.2007г. – главници, лихви и разноски, а
именно: сумата 16 370.00лв. главница по Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата
327.40лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от 02.04.2008г.; сумата 9000.00
щатски долара главница по Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата 9720.00 щатски
долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007г. до
04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г.
Изложил е доводи, че вземанията на взискателя са погасени по давност, т.к. с
образуване на изпълнителното дело на основание чл. 116, б. „в“ ГПК се прекъсва давността,
с която се погасява самото вземане. От този момент започва да тече нова, 5-годишна
давност, която се прекъсва с всяко валидно предприето изпълнително действие. Последното
валидно изпълнително действие, извършено спрямо ищеца от взискателя „Мегатекс“ ЕООД,
е на 11.02.2014г. – молба за налагане на възбрана с вх. № 7561/11.02.2014г. След
извършването му, за период от две години, считано от 11.02.2014г. до 11.02.2016г., спрямо
ищеца не са извършвани други изпълнителни действия, годни да прекъснат давността,
поради което и на 11.02.2016г. изпълнителното дело се явява прекратено по силата на
закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Без значение е, че изп.дело е фактически
прекратено с акт на ЧСИ едва на 22.05.2019г. Недействителни са и са обезсилени по право
извършените след 11.02.2016г. изпълнителни действия, когато е прекратено изп.дело. Така
5-годишният давностен срок, започнал да тече от 11.02.2014г., се счита изтекъл на
11.02.2019г., към която дата вземанията по двата изпълнителни листа са погасени по
давност. Посочил е, че на 10.02.1016г. е осъществена цесия на вземанията по двата
изпълнителни листа с цедент „Мегатекс“ ЕООД и цесионер „Мегатек“ ЕООД. По молба на
новия кредитор „Мегатек” ЕООД, след прекратяване на производството по изп. дело №
20108440401690 на ЧСИ С. Я., рег. № ***, р-н на действие СГС, било образувано срещу
него на 26.05.2020г. изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С. П., с рег. № ***, р-н на действие
СГС, за вземанията по двата изпълнителни листа, като след цесията и до 11.02.2016г. и до
датата на перемпцията -11.02.2016г спрямо него не са извършвани валидни изпълнителни
действия и от цесионера, а и към датата на образуване на новото изпълнително дело
вземанията по двата изпълнителни листа на кредитора са били вече погасени по давност
/преди 26.05.2020г./.
С уточняващи молби ищецът е навел доводи, че следва да се отчита 3-годишна
погасителна давност, а не петгодишна, съгласно чл.531, ал.1 вр. с чл.537 ТЗ.
Претендирал е да се установи по отношение на ответника „Мегатек” ЕООД, че не
дължи процесните суми, т.к. вземанията са погасени по давност.
Ответникът –„Мегатек” ЕООД е оспорил исковата претенция като неоснователна с
доводи, че 5-годишната давност за погасявене на вземанията по процесните изпълнителни
листи е започнала да тече считано от 26.06.2015г., с влизане в сила на ТР № 2/26.06.2015г.,
по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, до която дата е действало ППВС № 3/18.11.1980г.,
съгласно което след прекъсване на давността с образуване на изпълнително дело, давност не
3
тече. След 26.06.2015г. давността многократно е прекъсвана с извършване на валидни
изпълнителни действия, включително с образуване на второто изп.дело на на 26.05.2020г.
Не се спори между страните и от приложените по делото доказателства, се
установява, че изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С. Я., с рег. № ***, р-н на действие СГС, е
образувано срещу Б. Б. С., по молба на „Мегатекс“ ЕООД на 22.06.2010г., въз основа
изпълнителен лист от 02.04.2008г., издаден по гр.д. № 8630/2008г. на СРС и изпълнителен
лист от 05.06.2008г., издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК, за
събиране на парични задължения, дължими по Запис на заповед от 19.10.2007г. – главници,
лихви и разноски, а именно: сумата 16370.00лв. главница по Запис на заповед от
19.10.2007г., както и сумата 327.40лв., представляваща разноски, по изпълнителен лист от
02.04.2008г.; сумата 9000.00щатски долара главница по Запис на заповед от 19.10.2007г.,
както и сумата 9720.00щатски долара, представляваща лихва, начислена върху главницата за
периода от 20.10.2007г. до 04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г. По делото се
извършени изпълнителни действия по искане на взискателя - на 11.02.2014г. – молба за
налагане на възбрана с вх. № 7561/11.02.2014г.; налагане на запор на 13.04.2014г. и
06.10.2014г. със запорно съобщение от същата дата; на 09.03.2016г. – въвод във владение в
имота, върху който е насочено изпълнението, срещу длъжника Б. Б. С.. С Постановление от
22.05.2019г. изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С. Я. е прекратено на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
На 10.02.1016г. е осъществена цесия за вземанията по двата изпълнителни листа с
цедент „Мегатекс“ ЕООД и цесионер „Мегатек“ ЕООД.
По молба на новият кредитор „Мегатек“ ЕООД, след прекратяване на
производството по изп.д. № 20108440401690 по описа на ЧСИ С. Я., е образувано срещу Б.
Б. С. на 26.05.2020г. изп.д. № 20209210400465 по описа на ЧСИ С. П., с рег. № ***, р-н на
действие СГС, за вземанията по двата изпълнителни листа. С молбата е направено искане
след проучване на имуществото на длъжника да се наложи запор на вземанията, движими
вещи и дялове, възбрана на недвижим имот.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна
страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл.439 ГПК за недължимост на
суми, предмет на изпълнително дело № 20209210400465 по описа на ЧСИ С. П., с рег. №
***, р-н на действие СГС. Наведени са доводи за изтекла погасителна погасителна давност
на вземанията на взискателя-кредитор.
Възраженията във въззивната жалба, че обжалваното решение е нищожно поради
това, че не е посочена дата, и тъй като е вписано, че съдът го е разгледал като въззивна
инстанция, са неоснователни, тъй като решението съдържа точна дата на изготвянето му-
19.01.2022г, като е посочено, че е проведено открито съдебно заседание на седемнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година. Посочването в мотивите, че делото е
разгледано във въззивното производство е резултат от техническа грешка в мотивите, която
не води до порочност на същото. По делото е изготвен пълен и точен доклад с определение
от 4.03.2021г., съгласно чл.146 ГПК, като в съдебното заседание на 17.11.2021г съдът е
докладвал и всички уточняващи молби на ищеца с направени уточнения за тригодишен срок
на погасителна давност, поради което възраженията във въззивната жалба, че не са
докладвани, са неоснователни.
Съгласно т.10 от ТР №2 /2013г на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433 ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
4
валидно изпълнително действие. Давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ) - насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. Прието е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде
приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Въз основа на цитираното
тълкувателно решение може да се направи обобщаващ извод, че водещ критерий за
преценка кое точно изпълнително действие по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД прекъсва
давността е наличието на конкретно изпълнително действие от съдебния изпълнител в
рамките на реализирането на изпълнителен способ. Давността се прекъсва както с искане на
взискателя за извършване на изпълнителното действие, така и с предприемането му от
съдебния изпълнител. Двете действия имат самостоятелно правно значение относно
давността, но съществуват в тясна връзка помежду си и едното не би могло да породи
прекъсващо действие без наличие на другото. Изключение от това правило има само при
възлагане по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, при което не е необходимо наличието на искане
от взискателя, за да бъде валидно предприето изпълнителното действие и да бъде
прекъсната давността. Тя се прекъсва със самото му предприемане в рамките на приложения
изпълнителен способ.
Последното предприето действие по изп. дело 20108440401690 по описа на ЧСИ С.
Я. е въвод във владение на купувача Н. П. З. от 8.03.2016г., поради което перемпцията по
изпълнителното дело е настъпила на 9.03.2018г., и делото е прекратено по силата на закона
на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, независимо, че производството е прекратено от ЧСИ Я. с
постановление от 22.05.2019г. Това изпълнително действие е част от проведена от съдебния
изпълнител публична продан, поради което следва да се причисли към изпълнителните
действия, прекъсващи давността.
Съгласно Решение № 170/17.09.2018г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г. по описа
на ВКС, ГК, IV г.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г., постановено по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от
датата на постановяване на ТР, като даденото с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г. разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
5
производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В случая прекратяването
на изпълнителното производство е настъпило на 09.03.2018г., следователно същото е било
висящо към датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016г., постановено по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да се
приеме, че давността е спряна до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2/
2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. От тази дата следва да се
отчита нова петгодишна давност. Тъй като изпълнително дело № 20209210400465 по описа
на ЧСИ С. П., с рег. № ***, р-н на действие СГС, за вземанията по двата изпълнителни
листа, е образувано но 26.05.2020г., по молба на взискателя „Мегатек” /цесионер по
договора за цесия от 10.02.1016г./, в която са направени искания за налагане на запор на
вземанията, движими вещи и дялове, възбрана на недвижим имот, то следва че давностният
срок от пет години не е изтекъл към тази дата.
Възраженията, че следва да се отчита тригодишен давностен срок, а не петгодишен са
неоснователни, тъй като вземането по запис на заповед се погасява с изтичането на 3-
годишен срок, но само в случай, че в продължение на три години кредиторът не е
предприел действия по принудително изпълнение за сумата по записа. В настоящия случай
и двата записа са издадени на 19.10.2007г, предявени са за плащане на 29.02.2008г, въз
основа на тях са издадени изпълнителни листове по ч.гр.д.№ 8630/2008г и по ч.гр.д.№
8631/2008г по описа на СРС, като делата са образувани на 7.03.2008г. Записите на заповед за
издадени въз основа на договори за заем от 2.09.2004г и от 2007г. При влезли в сила
заповеди на незабавно изпълнение поради неподадени възражения по чл.414, ал.2 ГПК е
приложима разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, съгласно която ако вземането е установено със
съдебно решение срокът на погасителната давност е винаги пет години. /В този смисъл е
решение № 6/21.01.2016г на ВКС по т.д.№ 1562/2015г I Т.О., ТК, определение №
214/15.05.2018г на ВКС по ч.гр.д.№ 1528/2018г, IV Г.О., ГК, определение № 628/11.11.2019г
на ВКС по т.д.№ 1075/2019г, II Т.О., ТК.
Въз основа на изложените съображения, че не е изтекла петгодишна погасителна
давност за вземанията на „Мегатек” ЕООД спрямо Б. Б. С. за установяване в отношенията
между страните, че Б. Б. С. не дължи на „Мегатек“ ЕООД, сумата 16370.00лв. главница по
Запис на заповед от 19.10.2007г. и сумата 327.40 лв., представляваща разноски, по
изпълнителен лист от 02.04.2008г., издаден по гр.д. № 8630/2008г. на СРС, на осн. чл. 237, б.
„е“ ГПК /отм./, въз основа Запис на заповед от 19.10.2007г., както и сумата 9000.00щатски
долара главница по Запис на заповед от 19.10.2007г., и сумата 9720.00щатски долара,
представляваща лихва, начислена върху главницата за периода от 20.10.2007г. до
04.02.2008г., по изпълнителен лист от 05.06.2008г., издаден по гр.д. № 8631/2008г. на СРС,
на осн. чл. 237, б. „е“ ГПК /отм./, въз основа Запис на заповед от 19.10.2007г., за които е
образувано изп.д. № 20108440401690 на ЧСИ С. Я., с рег. № ***, р-н на действие СГС с
взискател „Мегатек“ ЕООД и впоследствие изп.д. № 20209210400465 на ЧСИ С. П., с рег. №
***, р-н на действие СГС, с взискател „Мегатек“ ЕООД, следва исковата претенция по
чл.439 ГПК да се отхвърли като неоснователна.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции въззивната жалба се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да се потвърди на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да се осъди Б. Б. С. с
ЕГН ********** да заплати на „Мегатек” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1800лв. за
разноски за адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260253/19.01.2022г, постановено по гр.д.№
10127/2020г на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Б. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
„Мегатек” ЕООД с ЕИК ********* сумата от 1800лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7