РАЗПОРЕЖДАНЕ №460
гр.Силистра, 21.09.2023 година
Административният
съд гр.Силистра,в закрито заседание на двадесет и първи септември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:съдия Маргарита Славова, при секретаря
Виолина Рамова, като разгледа докладваното от съдия Славова адм.дело №163 по описа на съда за 2023г. установи, че правото на жалба е
упражнено в преклузивния срок от чл.149 ал.1 АПК,вр.
с чл.28 ал.3 ЗАРИДСНПНП;внесена е дължимата държавна такса, а оспорването не
страда от съдържателни пороци по смисъла на чл.150 АПК. Ето защо следва да
бъдат извършени действията от чл.154 и следващите от АПК.
Производството
е образувано по жалба на “Водно
строителство-Силистра“ АД, с ЕИК:********* и адрес на
управление:гр.Силистра,ул.************, представлявано от изп.директор
Ц.А.,подадена чрез представител по пълномощие адв.В.Х. ***, срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №125-ФК/13.06.2023г. на и.д.началник на отдел „Оперативни
дейности“ гр.Варна в ГД“Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Оспореният
акт е издаден на основание чл.28 ал.1 във връзка с ал.2 от Закона за
административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и
продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП),като с него е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по вид „запечатване на обект-ведомствена
бензиностанция“ на „Водно строителство-Силистра“АД,за срок - до вписване в
регистъра по чл.16 ал.1 ЗАРИДСНПНП от дружеството на дейността по чл.2 ал.1 т.3
с.з.-„съхраняване на нефт и продукти от нефтен произход извън данъчни складове или
складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС“.Обектът се
намира в гр.Силистра,Западна промишлена зона (ЗПЗ),ПИ:66425.514.485, с въведена
в експлоатация Електронна система с фискална памет (ЕСФП) и нивомерна
измервателна система (НИС).На територията на търговския обект (арг. §1 т.41 ДР ЗДДС) има два резервоара, всеки с
вместимост от 23 040 литра, надлежно декларирани в НАП. За същия обект е
издадено от Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) Удостоверение
№1195/14.09.2020г. с декларирана дейност по чл.2 ал.1 т.2-„търговия на дребно с
нефт и продукти от нефтен произход“ (л.7) При проверка от приходни органи било
установено, че оспорващото дружество извършвало и друга икономическа дейност,
свързана с нефт и продукти с нефтен произход, а именно -съхраняването им извън
данъчни складове,която попадала в обхвата на чл.2 ал.1 т.3 ЗАРИДСНПНП и, за
каквато нямало удостоверение от МИИ, нито била регистрира- на по чл.16 ал.1 с.з.По аргумент от чл.17 ал.1
ЗАРИДСНПНП, всяка регламентирана с чл.2 ал.1 т.1-т.6 от закона дейност, подлежи
на отделна, самостоятелна регистрация, което в случая, жалбоподателят не бил
направил по отношение на дейността свързана със съхраняване на нефт и негови
производни, като по този начин нарушил чл.28 ал.1 ЗАРИДСНПНП. За преустановяване
и превентиране на нарушението е из-дадена оспорената
административна принуда. Последното произтича от регулацията от чл.22 ЗАНН във
връзка с чл.28 ал.1 и ал.2 ЗАРИДСНПНП.
Съгласно регламентацията от чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП,когато
нарушението се отнася до отделен обект на контролираното лице, запечатва се
само съответният обект.В случая принудителната мярка е наложена върху цялата
бензиностанция,т.е засягайки дейността и с двата стационарни подземни резервоари
(№1 и №2). Видно от Протокол за извършена проверка в обект серия АА №0066066 от
16.05.23г. (л.59-л.65) е, че относимите факти са свързани с резервоар №2, за
ползването на който от „Ариес-14“ООД гр.Силистра, с ЕИК:*********,
представлявано от управителя И.Б., който е и член на Съвета на директорите на
оспорващото АД, е сключен Договор за наем на 01.10.2020г. (л.8).Съгласно
регулацията от чл.23 ЗАНН,принудителните административни мерки, са само законоустановени. Разпоредбата на чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП
сегментира нарушението от ал.1 (извършване на дейност без регистрация) в две
насоки - простъпката е за отделна дейност по чл.2 ал.1 или е из-вършена в
отделен обект на контролираното лице, според което е ограничил обхвата на
административната принуда, съобразно и базовия принцип от чл.6 АПК.
В
този контекст съдът УКАЗВА на ответния
орган, че следва да представи доказателства за противоправни действия на АД-жалбоподател,засегнали дейността
му, свързана с Резервоар №1 в процесната ведомствена бензиностанция, които да
са съставомерни по релевирания чл.28 ал.1 ЗАРИДСНПНП,респ.
да уточни фактическите основания за
обхвата на наложената ПАМ.
По
хипотеза (чл.28 ал.2 ЗАРИДСНПНП „[…] се запечатва
само съответният обект.“) процесната
ПАМ се прилага за обекта,където е установено нарушението. Последното е
регламентирано да става с Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН),какъвто в случая е приложеният с №F716982/23.07.2023г. (л.44-л.46), връчен на същата дата
на пълномощник на жалбоподателя.С него е констатирано, че на 01.10.2022г. и на
14.11.2022г. наемателят на Резервоар №2 в процесната ведомствена бензиностанция
на „Водно строителство-Силистра“АД, е получил за своя сметка гориво (газьол),
разтоварено в същия Резервоар №2,за които доставки са подадени данни в НАП от нивомерната система и по документи и, които количества
гориво за използвани от собственика на горивото „Ариес-14“ООД. Конфликтна се е
оказала известна разлика и при двете доставки (от декларираните по документ и
автоматично подадените данни от НИС),която обаче не е предмет на настоящия контрол.Горните
факти са дали основание на ответния орган да приеме,че „Водно
строителство-Силистра“АД е осъществявало икономическа дейност, свързана с нефт
и продукти с нефтен произход- съхраняването им извън данъчни складове или
складови стопанства на регистрирани получатели по смисъла на ЗАДС, която попада
в обсега на чл.2 ал.1 т.3 ЗАРИДСНПНП и, за каквато няма Удостоверение от МИИ.
С жалбата се твърди,че нарушение от процесния вид
не е извършено, защото ползването на Резервоар №2, с вместимост от 23 040
литра,т.е. до 50 куб.м.,от „Ариес-14“ООД, е било предоставено възмездно, а
търговското дружество било регистрирано като земеделски производител по ЗПЗП, съгласно
дефиницията от §1 т.13 ДР ЗАРИДСНПНП. Договореното ползване се изразявало във
временно съхранение и зареждане от земеделския стопанин на негови собствени
продукти от нефтен произход (относно собствеността на горивото по двете
доставки няма спор), предназначени за собствената икономическа дейност на ЗП,
които не подлежат на последваща продажба, като
продуктите се използват за зареждане на собствена или наета земеделска техника.
Изложеното попълвало състава на дефинираното изключение с чл.2 ал.2 т.7
ЗАРИДСНПНП. А щом това било така, то следвало, че констатираните факти и
обстоятелства от приходната администрация относно дейностите, свързани с
Резервоар №2 във ведомствената бензиностанция, били извън обхвата изобщо на
специалния ЗАРИДСНПНП, което означавало неправилно приложение на материалния
закон. В ракурса на горните възражения счита, че дейност по чл.2 ал.1 т.3 с.з.
евентуално е била извършвана от „Ариес-14“ООД, а не от „Водно
строителство-Силистра“АД. Освен това, поддържа, че хипотетичното нарушение било
за отделен обект- Резервоар №2 по технологичната схема на ведомствената бензиностанция
с идентификатор:66425.514.485, нает от „Ариес-14“ООД, а не за цялата
ведомствена бензиностанция, мотивиран от което, настоява за отмяна на
административната принуда, засегнала обекти извън нормираните в закона, както и
субект, който не е до-пуснал/извършил нарушение на чл.28 ал.1 ЗАРИДСНПНП.
С оглед на горните възражения съдът УКАЗВА на жалбоподателя, че
въпреки поддържането им от самото начало на процесната проверка (Вж.Писмени
възражения на л.54-л.55; Писмени обяснения на л.138 и др.),нито пред
административния орган, нито в настоящото производство, са представени доказателства за това, че „Ариес-14“ООД е
бил „земеделски стопанин“,регистриран по ЗПЗП,към релевантните периоди;
както и за твърдението от жалбата, че същият
е съхранявал временно с цел използване на горивото в деловата му (земеделска)
дейност, зареждайки от Резервоар №2 собствена или наета земеделска техника,
както и за другите относими предпоставки от чл.2 ал.2 т.7 ЗАРИДСНПНП.
С жалбата
се твърди още,че ЗНПАМ била издадена от некомпетентен орган, тъй като към момента
на нейното оспорване липсвали доказателства, че персоналният субстрат на органа
не е променен.Същата била и немотивирана (освен материално незаконосъобразна,защото
била издадена при липса на нарушение на чл.28 ал.1 ЗАРИДСНПНП), а пространните
мотиви за срока на ПАМ, който е нормативно определен, били ирелевантни.
Предвид
засиленото служебно начало съгласно чл.9 АПК, на основание чл.170 ал.1 АПК,съдът указва на ответния орган,
че следва да установи в процеса спазва- нето на нормативните изисквания за
законосъобразност на оспорената ЗНПАМ, вкл. в контекста на базовите принципи от
чл.6 и чл.9 АПК и нормативната цел. С оглед задължителната проверка от чл.168
ал.1 и ал.2 АПК, е необходимо да бъдат дадени указания на оспорващото АД, че носи доказателствената тежест
относно твърдените от него факти,които свързва с благоприятни за себе си правни
последици,по аргумент от чл.154 ГПК, във връзка с чл.144 АПК.
На основание чл.154 ал.1 АПК, съдът конституира страните по делото:
Жалбоподател: АД“Водно строителство - Силистра“, с адрес на управление: гр.Силистра,ул.************,представлявано
от изп.директор Ц.Г.А. и посочен съдебен адрес:***, чрез адв.В.Р.Х. ***;
Ответник по жалбата:Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна в Главна дирекция
“Фискален контрол“ при ЦУ НАП, с административен адрес:гр.Варна, бул.“8-ми
приморски полк“ №128 и посочен адрес за призоваване: гр.Силистра,ул. “Ген.Скобелев“
№8, чрез упълномощен представител ст.юрисконсулт Н.О..
На основание чл.157 ал.1 АПК,
съдът насрочва съдебно заседание по
административно дело №163/2023г. по описа на Административен съд Силистра на 01.11. 2023г. от 15.00 часа,
за която дата да се призоват конституираните страни по делото.
Преписи от настоящото разпореждане да се връчат на
страните по реда на чл. 137 АПК, като ответният административен орган има право
на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването
(чл.163 ал.2 АПК).
СЪДИЯ: