РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Смолян, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка Златанова
при участието на секретаря Сирма Купенова
като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело №
20215440100482 по описа за 2021 година
Ищецът П. ЛЮБ. П. от гр. Р е предявил срещу АТ. АНГ. К. от гр. Смолян
обективно съединени искове, първият от които с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за
прогласяване нищожността на решение № 336/28.06.2018 г. по гр.д. № 183/2018 г. на СмРС
и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане от ответницата на платените без
основание суми в общ размер от 1 200 лв. по изп.д. № 19/2019 г. на СИС при СмРС въз
основа на нищожното решение.
Фактическите твърдения, на които ищецът основава исковете, се свеждат до
следното:
Гр.д. № 183/2018 г. било образувано по искова молба на А.К. в качеството й на
майка на малолетното дете А П.а П.а, но не и нейна законна представителка. Със съдебното
решение бил осъден ищецът да заплаща на А.К. в качеството й на законен представител на
малолетното дете издръжка за минало време и издръжка занапред, без на нея да са
предоставени родителските права и същата да е имала това качество. Платил неоснователно
по нищожното решение общо 1 200 лв. чрез удръжки на трудово възнаграждение по изп.д.
№ 19/2019 г. на А.К..
Претендира присъждане на деловодните разноски.
Ответницата в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като
неоснователни и моли да бъдат отхвърлени. Твърди, че решението на съда е валидно и не е
нищожно, тъй като не страда от пороци, водещи до нищожност – липса на волеизявление,
незаконен състав, извън пределите на правораздавателната власт, неразбираемо, не в
писмена форма, липса на подпис. Изводът на ищеца, че неправилно съдът е приел, че
ответницата е законен представител на детето, е грешен. Именно като майка ищцата е и
законен представител на детето, тъй като тогава то е било малолетно. Като законен
1
представител на детето ищцата е упражнила правото на иск. Получената сума в размер на
1200 лв. е получена въз основа на годно съдебно изпълнително основание – съдебното
решение, което е валидно.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмени бележки
поддържа исковете и моли да бъдат уважени.
Ответницата не се явява, за нея адв. М – редовно упълномощена моли исковете да
бъдат отхвърлени по изложените в отговора и пледоарията съображения.
Съдът като взе предвид доводите на страните и приложените по делото
доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:
С решение № 336/28.06.2018 г. по гр.д. № 183/2018 по описа на СмРС П. ЛЮБ. П.
е осъден да заплати на АТ. АНГ. К. издръжка за малолетното дете А П.а П.а в размер на
140 лева месечно, считано от 14.02.2017 г. до 14.02.2018 г., ведно със законната лихва,
считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на присъдения за този период общ
размер на издръжката и искът е отхвърлен като неоснователен в частта за разликата над 140
лв. до претендирания размер от 160 лв. месечно. П.П. е осъден да заплаща на АТ. АНГ. К.
издръжка за малолетното дете А П.а П.а в размер на 160 лева месечно, считано от
14.02.2018г. до настъпване на основания за изменение или прекратяване на тази издръжка,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.
Решението е обжалвано от П. пред СмОС. С окончателно решение №
462/14.12.2018 г. по в.гр.д. № 378/2018 г. първоинстанционното решение е потвърдено в
частта, с която П. е осъден да заплаща на К. издръжка за малолетното дете А издръжка в
разликата над 127.50 лева до 140 лева месечно, считано от 14.02.2017 г. до 14.02.2018 г.,
ведно със законната лихва, считано от 14.02.2018 г. до окончателното изплащане на
присъдения за този период общ размер на издръжката, както и в частта, с която е осъден да
заплаща издръжка в разликата над 127.50 лева до 160 лева месечно, считано от 14.02.2018 г.
до настъпване на основания за изменение или прекратяване на тази издръжка, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, като законосъобразно постановено.
Така решението е влязло в сила на 14.12.2018 г..
На 21.01.2019 г. К. се снабдила с изпълнителен лист за присъдената издръжка,
въз основа на който е образувано изп.д. № 19/2019 г. по описа на СИС при СмРС. До
работодателя на длъжника – „В“ ООД е изпратено запорно съобщение, с което е наложен
запор върху трудовото му възнаграждение за сумите: 160 лв. – ежемесечна издръжка, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска; 1 680 лв. издръжка за периода 14.02.2017 –
14.02.2018 г.; 2 240 лв. издръжка за периода 14.02.2018 – 10.04.2019 г.; 327,52 лв. законна
лихва за периода 14.02.2018 – 10.04.2019 г.; 350 лв. адв.хонорара по изп.д.; 102,80 лв.
разноски по изп.д. в полза на РС – Смолян; 766,18 лв. публични задължения към НАП; 2 лв.
такса по сметка на АВп; по 19,20 лв. ежемесечно с ДДС ДТ по чл. 53 от Тарифа 1 от ЗДТ в
полза на РС – Смолян и 548,98 лв. с ДДС ДТ по чл. 53 от Тарифата за ДТССГПК.
Така от удържаните суми от трудовото възнаграждение на длъжника ДСИ е превеждал след
негови разпореждания и с преводни нареждания дължимите издръжки по сметка на А.К.,
както следва: по 160 лв. на датите 08.05.2019 г., 28.05.2019 г., 27.06.2019 г., 29.07.2019 г. или
общо 640 лв..
От представените доказателства се установява активната легитимация на ищеца
и пасивната легитимация на ответницата.
2
Относно иска с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК:
Разпоредбата на чл. 270, ал. 2 ГПК предоставя възможност на заинтересовано
лице да предяви неограничено във времето иск за нищожност на съдебно решение, при
наличие на правен интерес от това.
В теорията и практиката е установено трайно, че едно съдебно решение може да бъде
нищожно когато не отговаря на основни изисквания за законност, а именно ако е
постановено от незаконен състав; извън пределите на правораздавателната власт на съда;
спорът е извън териториалната компетентност на българския съд; решението е
постановено против лице, което не е подчинено на правораздавателната власт на
българските съдилища; решението не е изготвено в писмена форма; не е подписано; не е
изготвено в писмена форма или е неразбираемо дори и чрез тълкуване. Така описаните
основания за нищожност на съдебното решение се основават на неговата процесуална
валидност, а не на материалната му незаконосъобразност. Материалната
незаконосъобразност на решението е основание за неговата отмяна по реда на чл. 271, ал. 1
ГПК или по реда на чл. 281, т. 3 от ГПК, но не е основание за неговата нищожност. В
настоящия случай ищецът въвежда основание за нищожност на съдебното решение чрез
материална незаконосъобразност, а не на процесуална такава. Атакуваното съдебно
решение не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност на процесуално правно
основание, тъй като е постановено от компетентен съдебен състав в рамките на неговата
правораздавателна власт в съответната форма, мотивирано е, подписано е от съда и е
напълно разбираемо, като е произвело правни последици по отношение на страните.
Ето защо искът е неоснователен и само на това основание подлежи на
отхвърляне, без да се обсъждат доводите на ищеца.
Само за пълнота на изложението съдът счита за неправилно разбирането на ищеца
и в този смисъл за неоснователно твърдението му, че след като няма съдебно решение,
предоставящо упражняването на родителските права на майката и не му е определен режим
на контакти, то същият не дължи издръжка на детето. Родителското задължение за издръжка
е безусловно и за възникването му не се изисква като необходима предпоставка решаване на
спор за родителски права и произтичащите от това последици. Напротив, винаги при
неизпълнение на родителско задължение за издръжка, лицето на което се дължи такава,
може да предяви иск пред съда – в случай на малолетно дете чрез неговия законен
представител – родител/настойник, а на непълнолетно дете – лично, със съгласието на
законен представител – родител/попечител.
В случая към датата на влизане в сила на решението по гр.д. № 183/2018 г.
дъщерята на страните А е била малолетна, на 12 години, поради което и с оглед нейната
недееспособност искът е предявен от нейната майка като неин законен представител, но
издръжката е присъдена на детето, която да се заплаща чрез неговата майка. В този смисъл е
неоснователен и този довод на ищеца.
Поради неоснователност на този иск, неоснователен се явява и обусловеният иск
по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Запорираните суми от заплати на ищеца и преведени по сметката на
ответницата в установения размер от 640 лв. са платени на законово основание – влязло в
сила съдебно решение. Не се доказва ответницата да се е обогатила неоснователно за сметка
на ищеца поради липса на основание със сумата от 560 лв., представляваща разликата между
предявения размер от 1 200 лв. и установените плащания в размер на 640 лв..
По изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
3
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ще следва да бъде
осъден ищецът да плати на ответницата деловодните разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв..
Мотивиран от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от П. ЛЮБ. П., ЕГН
**********, от гр. Р, бул. „****“ № 48 срещу АТ. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. Смолян,
ул. „****“ № 2А обективно съединени искове с правно основание чл. 270, ал. 2 ГПК за
прогласяване нищожността на решение № 336/28.06.2018 г. по гр.д. № 183/2018 г. на СмРС
и с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на платените при липса на основание
суми в общ размер от 1 200 лв. по изп.д. № 19/2019 г. на СИС при СмРС.
ОСЪЖДА П. ЛЮБ. П., ЕГН **********, от гр. Р, бул. „****“ № 48 на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на АТ. АНГ. К., ЕГН **********, от гр. Смолян, ул. „****“ №
2А направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му с
въззивна жалба пред СмОС.
Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
4