О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. Лом, 13.01.2020 год.
Ломският районен съд, І състав,
в закрито съдебно заседание на тринадесети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 2658 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство с правно
основание чл. 248 от ГПК.
Делото е образувано по
искова молба от Р.В.Б., ЕГН **********,***, с правно основание 512, ал. 4 ГПК.
Искът, с цена 183,98
лв. е насочен срещу ответника в качеството му на работодател на длъжника по изп.д. № 95/2016 год. на ЧСИ А. Василева,
рег. № 747 КЧСИ, преобразувано от изп.д. № 30/2016 год. на ДСИ при ЛРС.
След извършена размяна
на книжа и постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор от ответника, ищецът
е заявил отказ от предявения иск, като е поискал прекратяване на производството
поради плащане на исковата сума в хода на образуваното производство. Със същата
молба е поискал да му бъдат присъдени
разноски, в размер на 50 лв. /държавна такса/, като счита, че искането е в
съответствие с практиката на ВКС, обективирана в опр. № 626/20.08.2012 год., по
ч.гр.д. № 275/2010 год., ІV ГО.
От приложените към
молбата вносни бележки е видно, че плащането е извършено по изпълнителното дело.
С Определение №
1748/18.06.2019 год. съдът е прекратил производството по делото на осн. чл. 233 ГПК, като е оставил искането на ищеца за осъждане на ответника да му заплати
сторените по делото разноски без
уважение, като неоснователно.
В тази си част
цитираното определение е обжалвано с доводи за неправилност. С Определение от
23.07.2019 год., по в.ч.гр.д. № 199/2019 год. на МОС жалбата е оставена без
разглеждане, тъй като по същество представлява искане по чл. 248 ГПК.
В срока по чл. 248,
ал. 2 ГПК ответникът е изразил становище за неоснователност на искането.
Съдът намира, че искането
е допустимо, доколкото макар да не е представен списък по чл. 80 ГПК, такъв е
обективиран в молбата с правно основание чл. 233 ГПК. Разгледано по същество е неоснователно,
по съображенията, изложени в Определение № 1748/18.06.2019 год. на ЛРС, в
допълнение на които – предвид изложените пред МОС аргументи следва да се
допълни, че цитираното от ищеца опр. № 626/20.08.2012 год., по ч.гр.д. № 275/2010 год., ІV
ГО, по разбиране на настоящия съдебен състав е неотносимо към настоящия казус, доколкото то разглежда прекратено
поради плащане в хода на делото задължение и отхвърлено искане за присъждане на разноски на ответника.
А в настоящия случай се претендира присъждане
разноски на ищеца.
Редакцията
на чл. 78, ал. 1 ГПК не може да бъде основание за възлагане на разноските върху
ответника при прекратяване на производството
За това и съдът, при
постановяване на определението си е отхвърлил искането на ищеца да му бъдат
присъдени сторените разноски.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р.В.Б., ЕГН **********,***,
за изменение, на основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, на Определение №
1748/18.06.2019 год., постановено по гр.д. № 2658/2018 год. на ЛРС, в частта за разноските като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Монтанският
окръжен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: