№ 505
гр. ***, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20213630103368 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „***” ЕООД, гр. *** с ЕИК ***,
представлявано от Г.К.П. – управител, „***” ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – ***, с
която се иска осъждането на ответника да заплати на дружеството-ищец сумата от 550 евро
(с левова равностойност 1075,71 лв.). Ищецът твърди, че претендираното вземане
представлява възнаграждение по договор за превоз на товари от 08.012021 г., сключен
между страните по делото. Превозът бил извършен от ищеца, а за дължимата по договора
сума била издадена фактура № ********** от 11.01.2021 г. Твърди, че сумата по договора не
е платена. Претендира се и лихва за забава в размер на законната лихва в страната за
периода от подаване на исковата молба на 21.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението и разноските в производството.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца се явява и признава
направено плащане на основната част от главницата в размер на 1062,10 лв. Моли съда да
осъди ответника да заплати остатъка от сумата по главницата и поддържа искането за
заплащане на сторените в производството разноски.
В предоставения на ответника едномесечен срок не е постъпил отговор, въпреки че
съдът с разпореждането си от 23.12.2021 г. им е указал последиците от неподаването на
отговор на исковата молба. Съдебните книжа са връчени на ответното дружество по реда на
Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г.,
тъй като седалището на ответника е в страна от Европейския съюз. Независимо, че с
разпореждането си по чл. 131 от ГПК съдът е указал на ответника задълженията по чл. 40 и
чл. 41 от ГПК, страната не е посочила адресат в района на съда, нито пълномощник на
територията на Р. България.
1
В съдебно заседание представител на ответника не се явява, не са поискали
разглеждане в тяхно отсъствие, не дават становище по съществото на делото.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че „***”
ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – ***, възложили на „***” ЕООД, гр. *** да превози
стоки – 13 бр. ролки хартия с общо тегло 23.960 кг от гр. ***, *** до гр. ***. Уговорената
цена на услугата за транспорт възлизала на 550 евро. Срокът за плащане на договорената
цена бил 60 дни от получаване на фактурата.
Превозът бил извършен с камион с рег. № *** и ремарке с рег. № ***. Стоката била
натоварена на 08.01.2021 г. в 18.14 ч. Издадена била фактура № ********** на 11.01.2021 г.,
а падежът на същата настъпил на 27.03.2021 г. Във фактурата е отбелязана, както цената от
550 евро, така и левовата равностойност на цената – 1075,71 ле. Плащане по фактурата
настъпило едва след образуване на настоящото производство на 25.02.2022 г. и то частично
в размер на 1062,10 лв.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за
забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По този иск в тежест на ищеца е да
докаже, че е сключен договор между страните; че по договора е уговорено някакво
задължение. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение няма. В тежест на
ответника – на длъжника е да докаже, че е изпълнил правилно и точно, ако твърди, че е
изряден. В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява,
че в полза на ищецът е възникнало вземане към ответника за сумата от 550 евро, чиято
левова равностойност възлиза на 1075,71 лв. Тъй като курсът на еврото в страната е
фиксиран и няма промяна, то това е левовата равностойност на сумата от 550 евро,
независимо, към кой момент се изчислява. По делото се установи, че това задължение към
датата на приключване на съдебното дирене е погасено частично до размера от 1062,10 лв.
като плащането е настъпило след образуване на съдебното производство.
С оглед на това съдът намира, че иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, е частично основателен за сумата от 13,61 лв., а в останалата част до пълният
предявен размер от 1075,71 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
На чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното плащане на
сумата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на
иска досежно главницата. С оглед изводите на съда за частична основателност на иска, то
съдът следва да присъди и лихва за забава върху сумата от 13,61 лв. от датата на подаване на
2
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
За разноските:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил изрично искане съдът да им
присъди направените по делото разноски.
Отговорността за разноски е санкцията, която едната от страните по делото носи за
това, че с поведението си в или извън процеса е станала причина за водене на делото и за
това другата страна да направи тези разноски. В настоящия случай ответника с поведението
си извън процеса – неизпълнението на задължението в срок – е станал причина ищеца да
направи разноски по внасяне на държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение.
Обстоятелството, че задължението е платено в основната си част след завеждане на исковата
молба, не освобождава страната от разноски. Ако изпълнението, макар и забавено, беше
преди завеждане на исковата молба, тогава ответникът нямаше да носи отговорността за
водене на делото. В настоящия случай обаче именно с неизпълнението си до получаване на
препис от исковата молба, ответникът е станал виновен за водене на производството и за
това ищецът да направи тези разноски. Тези разноски са направени поради неправомерно
поведение на ответника предхождащо процеса и по тази причина ответникът дължи
възстановяването им на ищеца.
Предвид това „***” ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – *** следва да възстанови
на „***” ЕООД, гр. *** сумата от 608,60 лв., представляващи сторени в производството
разноски от ищеца.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***” ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„***” ЕООД, гр. *** с ЕИК ***, представлявано от Г.К.П. – управител, на основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо от ЗЗД, сумата от 13,61 лв., представляващи неплатен остатък по фактура
№ ********** от 11.01.2021 г. за извършен транспорт на стоки.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „***” ЕООД, гр. *** с ЕИК ***, представлявано от
Г.К.П. – управител, срещу „***” ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – ***, Моншау 52156,
ул. Кюленгасе 1, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за сумата от 13,61
лв. до пълният предявен размер от 1075,71 лв. поради настъпило плащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „***” ООД и Ко, КГ, DE ***, със седалище – ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„***” ЕООД, гр. *** с ЕИК ***, представлявано от Г.К.П. – управител, сумата от 608,60 лв.,
представляващи сторени в производството разноски от ищеца.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
3
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
4