№ 1878
гр. Пловдив, 03.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330203505 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 16-2200064 от 27.05.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Пловдив, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на „Хриси
2005“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, пл.“С. Стамболов“ № 3, представлявано от Й. К. Х., ЛНЧ ****
като ** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и
петстотин / лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
С жалбата от дружеството – жалбоподател, действащо чрез управителя Й. К.
Х. се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление като
се счита за незаконосъобразно и неправилно. Излагат се доводи по същество
на искането за отмяна на НП - за неналичие на трудови правоотношения с
лицето М.А., който по силата на граждански договор е полагал подова
дървена настилка в обекта, стопанисван от дружеството и за неналичие на
мотиви в издаденото НП относно неприлогане на чл.28а от ЗАНН.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, редовно призовано,
1
представлява се от процесуален представител адв.С. М. който поддържа
искането за отмяна на издаденото против дружеството НП. Ангажира
събирането на гласни доказателства – разпит на свидетел Р. И.а Б.. Представя
писмени доказателства. В пледоарията си представи доводи по същество на
искането за отмяна на НП.
ВъззИ.емата страна, Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив, редовно
уведомена, в съдебно заседание се представлява от ст.юрст.П.Т. съгласно
представено пълномощно, която изразява становище за неоснователност на
жалбата. В пледоарията си представи доводи по същество за потвърждаване
на атакуваното НП като правилно и законосъобразно. Направи искане за
присъждане на юристконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е ДОПУСТИМА: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН и от
страна, имаща процесуална възможност за обжалване, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството – жалбоподател стопанисва обект – ресторант с лятна градина
„Елеа“, находящ се в гр.Пловдив, ул.Найден Геров № 8, по силата на договор
за наем от 05.07.2021г. На 14.03.2022г. служители от Дирекция“Инспекция по
труда“ гр.Пловдив, включително и свидетелката И. С. Б. и служители от
сектор „Миграция“ при МВР извършили проверка в обекта, при която
установили че обекта не е в работен режим, че в него се извършва ремонт и
се монтира дървена подова настилка от две лица М.А. и К.Д.. По отношение
на лицата било установено, че са с а. гражданство от представени от тях
паспорти. На лицата били дадени бланка – декларация по чл.68, ал.1, т.3 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на албански език, за
попълване. Тъй като същата била неразбираема за лицата и не е бил наличен
преводач от български език на албански език, свидетелката Р. Б., ** на
заведението, превеждала на лицата М.А. и К.Д. разпорежданията на
проверяващите какво да вписват в декларацията, на гръцки език, който език
лицата разбирали. По време на проверката, свидетелката Р. Б. изготвила
2
декларация от името на представляващия дружеството Й. Х. и приложена по
преписката, подписана от свидетелката и представляващия дружеството,
сочеща начало на работа (сглобяване на дъски с винтове) в обекта от
11.03.2022г. и приключване на работа на 14.03.2022г. с работно време от 08
до 18 часа, за получена сума от 500 евро за цялата работа. На 17.03.2022г. в
Д“ИТ“ Пловдив от упълномощено от представляващия дружеството лице
М.П.В., на проверяващите от дирекцията били представени копия на карти на
лицата М.А. и К.Д. даващи им право да работят в Р Гърция, както и
граждански договор за извършена работа, със страни дружеството –
жалбоподател и двете лица с а. гражданство.
След приключване на проверката, на 28.03.2022г. от свидетелката И. С. Б., в
присъствието на двама свидетели, служители от Д“ИТ“ Пловдив и участници
в проверката, както и на упълномощено от представляващия дружеството
лице, бил съставен против дружеството акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № 16-2200064 за извършено нарушение
на трудовото законодателство по чл.62, ал.1, вр. ал.1, т.2 от КТ за това, че от
извършената проверка на 14.03.2022г. в обекта и от представените на място и
на 17.03.2022г. в Дирекция „Инспекция по труда“ – Пловдив документи, се
установи, че от страна на работодателя „Хриси – 2005“ ЕООД гр.Пловдив, на
14.03.2022г. на строителен обект „Ремонт на ресторант „Елеа“ в гр.Пловдив,
ул.Найден Геров № 8, е приет на работа като *** М.А., роден на ****г.
гражданин на Република България, при установени елементи на трудово
правоотношение /работно място, работно време и уговорено трудово
възнаграждение/, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма.
Актът е подписан от посочените в него лица. В законоустановения срок пред
контролните органи са представени от представляващия дружеството
писмени възражения относно съставения АУАН и посоченото в него
възражение.
Направените възражения са били оставане без уважение от АНО и на
основание констатациите в акта е издадено на 27.05.2022г. Наказателно
постановление № 16-2200064 с което е ангажирана административната
отговорност на дружеството за извършено нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1,
ал.2 от КТ налагайки му имуществена санкция в размер на 1500 лева. НП е
било връчено на дружеството чрез оператор на пощенски услуги чрез
известие за доставяне на 01.06.2022г. В срок, пред Районен съд гр.Пловдив е
3
обжалвано издаденото НП.
В хода на съдебното следствие бе разпитан в качеството на свидетел
актосъставителката И. С. Б., чиито показания съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви. От тях се ус-танови, че при извършена
проверка на 14.03.2022г. в ресторант градина „Елеа“, находящ се в
гр.Пловдив, ул.Найден Геров № 8 установили двама работници които
поставяли дървена подова настилка. Било е установено че тези работници са
албански граждани, поради което и били доставени в обекта декларации
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност на албански език, за
попълване. Свидетелката посочи че за попълването на декларациите помагали
управителя на дружеството и управителката на за-ведението, които
превеждани на лицата на гръцки, тъй като при проверката нямало лице което
говори албански. Свидетелката посочи, че в дирекция били представени карти
позволяващи работа в Р Гърция на лицата, както и граждански договор. За
това, че е допуснато до работа лицето без да е сключен трудов договор в
писмена форма свидетелката посочи че е съставила АУАН. От нейна колежка
която е участвала в проверката, свиде-телката посочи че е бил съставен друг
АУАН относно лицето К.Д..
В хода на съдебното следствие бе разпитан в качеството на свидетел Р. Б.,
служител на „Хриси – 2005“ ЕООД, ** на ресто-ранта, която посочи че при
проверката е превеждала разпорежданията на проверяващите до двете лица,
албански граждани, защото не са разбирали какво е написано, на гръцки език
който двамата са разбирали. Свидетелката посочи че между двете лица и
дружеството е имало граждански договор, който са представили.
Съдът приобщи към материалите по делото представените с адми-
нистративно-наказателната преписка писмени доказателства, както и пред-
ставените в хода на съдебното производство такИ. – справка актуално
състояние, договор за наем, Решение № 1566 от 28.07.2022г. на ПС Плов-див
по АНД № 3506/2022г., с което е отменено НП № 16-2200066 от 27.05.2022г.,
в сила от 13.09.2022г.
Посочените писмени доказателствени средства съдът кредитира като
относимо към спора.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и въз основа на
4
писмените доказателства по административно-наказателната преписка и
служебно изисканите от съда и представените от въззивника, които са
последователни, взаимно обвързани и непротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е
от административно - наказателен характер и същественото при него е да се
установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено
в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на
административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин
пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно
нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Разбира се при налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или
Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в
тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от
обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се определя
като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или
ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта
и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е
налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени
процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то
последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва
да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е
било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или
когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на
процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то
5
НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери
дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение.
Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи
пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е
описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като
нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде
отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на
нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за
съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението /само
когато размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона
/.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни
изводи: Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на дружеството - жалбопо-дател на
01.06.2022г. видно от разписката – известие за доставка. Жалбата срещу него
е подадена на 13.06.2022г. , видно от печата върху жалбата, по-ложен в
Д“ИТ“ гр.Пловдив. АУАН е издаден от И. С. Б. – *** в Дирекция
„Инспекция по труда“ гр.Пловдив – държавен контролен орган по смисъла на
чл.416, ал.1 и чл.399 от Кодекса на труда. Наказателното постановление №
16-2200064/27.05.2022г. е изда-дено от компетентен орган - от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив съгласно чл.416, ал.5 от Кодекса
на труда и Заповед № З-0157/16.02.2022 г. на изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
Съдът счита, че административно-наказващият орган неправилно е приложил
материалният закон, тъй като неправилно е определил отноше-нията между
дружеството – жалбоподател и М.А. като трудовоп-равни. Безспорно по
делото е установено, че между страните не е бил сключен трудов договор, а
6
граждански договор. Спорният елемент в нас-тоящият казус е дали въпреки
сключения граждански договор отношенията между дружеството и М.А. са
били трудово-правни, респективно дали е следвало да бъде подписан трудов
договор. Съобразно законовите изисквания трудов договор се сключва в
писмена форма между работ-ник/служител и работодател преди постъпването
на работа, след като стра-ните са се уговорили за всички необходими и
задължителни елементи по трудовото правоотношение, а именно: място на
работа, наименование на длъжност, характер на работа, дата на сключване и
начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица, почивки.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 07.03.2022г.
между „Хриси – 2005“ ЕООД и М.А. и К.Д. е бил сключен граждански
договор, наименован от страните като граждански договор за извършване на
работа. Макар че не е изрично посо-чено от неговото съдържание може да се
направи извода, че този договор отговаря на характеристиките на договор за
поръчка по Закона за задълже-нията и договорите ( чл.280 – чл.292 от ЗЗД),
при който довереникът се за-дължава да извърши за сметка на доверителя
възложените му действия и да получи възнаграждение за това, ако е налице
такава уговорка. В случая с гражданския договор дружеството е възложило на
Р М.А. и К.Д. да извършат поставяне на дървена подова настилка, съгласно
изискванията на производителя, в срок от 11.03.2022г. до 14.03.2022г. и да
получат възнаграждение в размер на 250 евро за всеки, при срочно и ка-
чествено изпълнение на задачата. Именно при изпълнение на уговорените с
гражданския договор функции по извършване на поставянето на дървената
настилка и то в срока му на действие, двамата албански граждани били
установени на обекта от служителите на Дирекция Инспекция по труда
гр.Пловдив. Тези обстоятелства не са били посечени от лицата, тъй като при
проверката не е имало преводач от албански език на български, който да
преведе исканията на контролните органи и правилно да посочи обясне-нията
на лицата. За целите на проверката били ползвани като преводачи
управителката на заведението – свидетелката Р. Б. и представ-ляващия
дружеството, които са владеели гръцки език, който двамата ал-бански
граждани разбирали. В последствие този граждански договор е бил
предоставен на служителите на Инспекция Дирекция по труда гр.Пловдив.
7
И при анализа за законосъобразност по същество, във връзка и с ос-новното
възражение на дружеството-жалбоподател съдът счита, че към момента на
проверката от инспекторите при Д “ИТ” гр.Пловдив лицето М.А. не е бил в
трудовоправни отношения с дружеството, а е из-пълнявал действия,
възложени му с граждански договор, представен още в извънсъдебната фаза
на административнонаказателното производство т.е. още преди съставянето
на Акта за установяване на административното на-рушение,тъй като е
посочен в описа на писмените материали, а данните, констатациите са
оценени неправилно съответно от актосъставителя и на-казващия орган, в
резултат на което са формирали необоснован и незако-носъобразен от
материално-правна страна извод за наличие на фактическо трудово
правоотношение, несъобразено с изискванията в чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от
КТ.
Актосъставителката в своите показания посочва, че са възприели определена
трудова дейност- две лица са поставяли дървена подова нас-тилка, че тези
лица са посочили работно време, място на работа, опреде-лено
възнаграждение/всъщност в декларацията на М.А. се посочва 250 евро след
завършване на работата, а не е взет предвид представеният Граждански
договор за извършване на работа, а е прието, че е изготвен с цел заобикаляне
на закона и прикрИ.не действителната воля на страните за трудовоправна
връзка между тях, с което работникът е лишен от закрилата и привилегиите,
гарантирани му от разпоредбите на трудовото законода-телство.
Този извод съдът намира за необоснован, доколкото не са събрани
доказателства за наличието на същностните елементи на този вид право-
отношения, а именно: предоставяне на работна сила за изпълнение на оп-
ределен вид работа при определено работно време и място, при регламен-
тирани почивки и спазване на трудова дисциплина, срещу договорено тру-
дово възнаграждение, като доказването на тези елементи от обективна страна
е в тежест на административнонаказващия орган. След като още в хода на
документалната проверка, извършена на 17.03.2022г. е бил предс-тавен
цитираният по-горе договор, който по съществото си представлява договор за
изработка, за отхвърлянето на доказателствената му стойност най-малкото е
следвало да се изложат съответни съображения, което не е сторено.
Този договор и направеното в срок писмено възражение са внесли в процеса
противоречиви факти, а това е задължавало АНО да докаже об-винението
8
предявено на правонарушителя с акта по категоричен и несъм-нен начин.
Преди произнасянето си, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, последният
е имал възможност да съобрази договора и в контекста на всички събрани
доказателства да прецени основателността на възраже-нията, а оттук и да
предопредели развитието на производството – да издаде наказателно
постановление при условията на чл.53 от ЗАНН или да прек-рати преписката
с мотивирана резолюция в случаите на чл.54 от ЗАНН.
Издавайки наказателно постановление, очевидно АНО е отхвърлил
доказателствената сила на представения от жалбоподателя граждански до-
говор, а е изградил правните си изводи, възприемайки изцяло констатаци-ята
за нарушение в акта, макар и същата да не е била подкрепена с каквито и да е
доказателства. При това положение тезата, че с договора е прикрито трудово
правоотношение не може да бъде споделена.
Според съдебния състав, този договор има за предмет извършването на
определена работа, която има случаен, непостоянен характер, зависима от
конкретната необходимост и налагаща ползване на допълнителни услу-ги.
Същевременно, уговорената работа е свързана с престирането на конк-ретен
резултат, поставяне на дървена подова настилка, срещу което, след
извършване на възложеното се заплаща възнаграждение от 250 евро на всяко
едно от двете лица, което по естеството си не е трудово, доколкото трудовото
възнаграждение е правно регламентирано, има гарантиран ми-нимален размер
и се изплаща ежемесечно. От клаузите на сключения между страните договор
е видно, че изпълнителя не е обвързан от задъл-жението за спазване на
работното време във фирмата или установен график на работа. Мястото на
изпълнение, посочено в договора, също не е работно място като елемент от
трудовото правоотношение, тъй като е обусловено от естеството на
възложената конкретна дейност, която по необходимост изисква
изпълнението й да се извърши на полезната площ на ресторанта. В същия
смисъл са и показанията на свидетелката Р. Б. които напълно съответстват на
обективираната в представения граждански договор воля на страните.
При тези данни и при липсата на всякакви доказателства за това, лицето М.А.
да е бил назначен на работа с определени трудови функции, място на работа и
работно време, срещу което да му се дължи трудо-во възнаграждение с
постоянен характер, не може да се направи извод за прикрито наемане на
работна сила по трудово правоотношение. Обоснован извод в тази насока не е
9
бил и възможен след извършена една инцидентна проверка от страна на
инспекторите при Д “ИТ”гр.Пловдив. В тази насока показателен е факта, че
последните не са обявили съществуването на тру-дово правоотношение с
издаване на постановление по реда на чл.405а от КТ с предписание
работодателят да предложи на работника сключване на трудов договор, а това
действие е не само право, но и тяхно задължение, в случаите когато
констатират предоставяне на работна сила в нарушение на чл.62, ал.1, вр.
чл.1, ал.2 от КТ.
Въз основа на изложеното и при анализа на събраните доказателства, съдът
счита, че по своя характер и белези процесните договорни отношения
съставляват облигационни, а не трудови. Същите са израз на регла-
ментираната в чл.9 от ЗЗД договорна автономия и отразяват действителната
воля на страните да сключат договор за изработка, за който важат раз-
поредбите на чл.258 и следващи от ЗЗД., при което възложителят е целял да
ползва услугите на изпълнителя при, без да го обвързва с работно време и
трудова дисциплина, заплащайки уговорено възнаграждение, а изпълни-телят,
от своя страна, е приел да извърши възложената му работа именно при тези
условия.
Във връзка с гореизложеното съдът счита, че между дружеството –
жалбоподател като и лицето М.А. не е било налице трудово
правоотношение, поради недоказване същностните елементи на този вид
правоотношения, което е в тежест на административнонаказващия орган, а
доводите в противна насока се явяват необосновани
Като краен извод се налага, че осъществяването на вменения на ЮЛ
административнонаказателен състав не е доказан по несъмнен начин и
следователно издаденото наказателно постановление следва бъде отменено
като незаконосъобразно.
Съобразено с изхода на делото право за присъждани на разноски има
дружеството – жалбоподател, но което не прави искане в тази насока пора-ди
което и съдът не дължи произнасяне с решението си. Пред посоченото
заключение за отмяна на обжалваното НП съдът счита като неоснователно
направеното искане от въззИ.емата страна за присъждане на юростконс-
лутско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-2200064 от 27.05.2022г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Пловдив, с което на
основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ) на „Хриси
2005“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, пл.“С. Стамболов“ № 3, представлявано от Й. К. Х., ЛНЧ ****
като ** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 / хиляда и
петстотин / лева за нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалва пред Административен
съд Пловдив от страните в 14-дневен срок от получаване на съобщението по
реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11