РЕШЕНИЕ
№……
гр. София, 16.12.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - Б въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет
и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА
ШУЛЕВА, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело
№ 4283 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
С Решение № 20278314/16.12.2020 г.,
постановено по гр. д. № 26789/2019 г. по описа на СРС, 65-ти състав е прието за
установено, че Е.Г.К., ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД сумата от 434,48 лева, представляваща главница за отдадена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв. Н.бл. ********, аб. № 125980 за периода от 05.07.2015
г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от
05.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 13,11 лева за главница, представляваща
цена за услуга на дялово разпределение за периода м. 05.2015 г. до м. 04.2017
г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до окончателното им
изплащане, както и сумата в размер на 39,70
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 20.06.2018
г., за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.07.2018 г. по ч.гр.д. № 44246/2018 г. по описа на СРС, 65 състав, като
са отхвърлени предявените искове от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.К. с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разлика от уважения
размер от 434,48 лева до пълния предявен размер от 1401,11 лева като
неоснователен – погасен по давност за сумата от 151,14 лева, периода от
01.05.2015 г. до 05.07.2015 г., за сумата от 812,33 лева като погасен чрез
плащане в хода на процеса, а за сумата от 3,18 лева като неоснователен и с
правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за разликата от уважения размер от
39,70 лева до пълния предявен размер от 218,42 лева и за периода от 16.09.16 г.
до 14.09.2017 г., както и изцяло за сумата от 2,49 лева мораторна лихва за
периода от 16.09.2016 г. до 20.06.2018 г. за услугата дялово разпределение като
неоснователни.
Решението е постановено при участието
на трето лице помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Срещу така постановеното решение в
частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника
Е.К., представлявана от особения представител адв. Ж.Н.. Счита, че решението в
обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в
противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа,
че неправилно е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като
не е дадено валидно съгласие за приемане на общите условия на „Т.С.“ ЕАД, поради
което няма валидно договорно правоотношение между страните. Сочи, че съдът е
допуснал процесуално нарушение като е приел за установено, че ответницата е
собственик на ½ имота , съответно има качество на потребител на топлинна
енергия, само на базата на писмо от СО, район Н.а е следвало да изиска
удостоверение за наследници. Поддържа, че е налице необоснованост на съдебното
решение, тъй като се базира на данни за съдебно-техническа експертиза, която е
работила само по данни и документи на ищеца и третото лице помагач. Счита, че
на това основание, съдът не е следвало да кредитира експертизата. Отправя
искане до съда за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 не е постъпил
отговор от „Т.С.“ ЕАД.
Третото лице помагач „Т.С.“ ЕООД не
изразява становище.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа страна
следното:
Ищецът твърди, че ответникът в
качеството на съсобственик е клиент на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, кв. Н.бл. ********, аб. № 125980, и е използвал доставяната от ищеца
топлинна енергия за периода от м.05.2015 г. – м.04.2017 г. за сумата от 1401,11
лева, ведно със законната лихва от 05.07.2018 г. до окончателното изплащане на
вземането, 218,42 лева – мораторна лихва за забава от 16.09.2016 г. до 20.06.2018
г., както и сума за дялово разпределение 13,11 лева – главница за периода от
м.05.2015 г. до м. 04.2017 г. и 2,49 лева – лихва от 16.09.2016 г. до 20.06.2018
г. Претендира и направените по делото разноски за заповедно и исково
производство.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба. Поддържа неоснователност, поради липса на облигационно
отношение между страните, както и поради това че не е доставяна, нито
използвана топлинната енергия в процесния имот, както и поради изтекла
погасителна давност за процесните вземания.
Видно от представения Протокол от
01.08.1992 г. по гр.д. № 542/1988 г.на Втори районен съд, С.З.М.е собственик на
апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. Н.бл. ***вх.*******. От постъпило
официално писмо от 21.05.2010 г. от Столична Община чрез кмета инж. Д.Д.се установява, че
след направена справка в регистъра на населението, СО удостоверява, че С.З.М.е
оставила наследници по закон – две дъщери Е.Г.К. и Ж. Г. Бенчева.
По делото са
представени: протокол от проведено на 08.09.2002 г. Общо събрание на етажните
собственици на адрес: гр. София кв. „*********и Д, ул. „Кирил Дрангов“; договор
№ 831/25.09.2002 г. за извършване на услугата дялово разпределение и писмен
договор при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ от
01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД и „Т.с.“ ЕООД, от който се установява
договорените права и задължения между страните.
Доставеното
количество топлинна енергия до процесния имот се установява от: индивидуални
справки за използваната топлинна енергия за процесния период, формулярите за
отчет от 17.05.2016 г. и 09.05.2017 г., заключението на съдебно-техническата
експертиза и съдебно-счетоводната експертиза. От
изготвената от вещото лице инж. Б.С.В.-Т., се установява, че сумата за изразходваната топлинна енергия,
изчислена в изравнителни сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение е
обща сума за процесния период в размер на 2802,23 лева. За процесния период
фактурираните суми възлизат на 3048,72 лева, в резултат от което е налице сума за
връщане от изравняването от изравнителните сметки в размер на 246,49 лева. Общият
размер на дължимите суми за процесния период от 01.05.2015 г. до 30.04.2017 г.
съгласно издадените изравнителни сметки от фирма „Т.С.“ ЕООД е в общ размер на
2802,23 лева, от които сума за отопление 666,45 лева, включваща сума за
топлинна енергия за сградна инсталация 287,51 лева и сума за топлинна енергия
за отопление на имот – 378,94 лева, както и сума за топлинна енергия за
подгряване на вода в размер на 2135,78 лева. Дяловото разпределение, извършено
от фирма „Т.с.“ ЕООД за ЕС и имота на ответника е в съответствие с методиката,
нормативна уредба, проверени документи и данни от уреди за сградата. През
процесния период в абонатната станция на ЕС е действал общ топломер , който е с
електронен блок тип Multicall 66 C и е преминавал периодично
метрологичен контрол.
От приетото по делото заключение на
ССчЕ, изготвено от вещо лице Л.В.И.се установява, че задължението на абонат
№125980, формирано от издадени фактури и лихви за забава е в размер на 2795,85
лева, от които ½ част – 1612,26 лева, дължими от Е.К., както следва:
главница в размер на 1411,06 лева , представляваща неплатена реално потребена
топлинна енергия 1397,95 лева и дялово разпределение 13,12 лева и лихва за
забава в размер на 201,20 лева, изчислена до 20.06.2018 г., от която за ТЕ в
размер на 198,71 лева и за ДР в размер
на 2,49 лева. От заключението на вещото лице се установява, че на 03.07.2020
г., 15.07.2020 г. и на 13.08.2020 г. са постъпили плащания от абонат № 125980 в
общ размер на 812,33 лева. Експертизата е изготвила и алтернативен вариант за
възникналите задължения след 05.07.2015 г. на абонат № 125980 във връзка с
направеното възражение за изтекла давност.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният
съд е сезиран с искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Неоснователно
е възражението на въззивника Е.К., че същата не е потребител на топлинна
енергия, тъй като не била приела общите условия на Т.С. ЕАД съгл. чл. 16, ал. 1 ЗЗД и чл. 147а ЗЗП, които били приложимите разпоредби според въззивника. Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. Понятието „потребител на
топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./,
действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от
ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено
понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на
понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно т.1
на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г.,
постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС /мотивната част/, е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия
те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Приложимият закон е Закона за
енергетиката. При специалната уредба на Закона за енергетиката не е необходимо
подписване на писмен договор с ответника. Общите условия на ищеца се одобряват
и публикуват по реда на чл. 150 ЗЕ. Налице е специален закон, който изключва
приложимостта на чл. 16 ЗЗД и на Закона за защита на потребителите по отношение
на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. С оглед
гореизложеното, неоснователно е въведеното възражение на въззивника, че няма
валидно правоотношение с въззиваемата страна, тъй като не е доказано писмено съгласие на ответника за
приемане на общите условия.
Неоснователно
е и възражението за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд
като е приел, че ответникът е собственик на ½ идеална част от имота на
базата на писмо от Столична община за удостоверяване на лицата, които са
наследници по закон на С.М.. Този факт е удостоверен от кмета на Столична
община, Район „Надежда“ в писмо от 21.05.2010 г., като обстоятелството, че
въззивникът е наследник на С.М. не е оспорено от ответника. Ответникът е
възразил срещу приемането на писмото по делото, позовавайки се на неяснота на
какво правно основание ищецът е получил информация за наследниците, но с
определение от 11.09.2020 г. на първоинстанционния съд същото е прието като
доказателство по делото.
Неоснователно
е релевираното във въззивната жалба твърдение, че необосновано
първоинстанционният съд е кредитирал съдебнотехническата експертиза, тъй като
същата се базирала изцяло на данни и документи от ищеца и третото лице помагач.
Експертизата е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК,
поради необходимост на специални знания в съответните области на науката, в
т.ч. и относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са
заложени технически показатели, като същата не е изготвена само по документи, едностранно
издадени от ищеца, както се поддържа от жалбоподателя, а въз основа на
документите за главния отчет, които са подписани от потребител и отчет за
индивидуалното разпределение, установяващи действителното количество потребена
енергия, съгласно снетите показания по уредите за разпределение за процесния
период.
С оглед
изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските
във въззивната инстанция:
С оглед
неоснователността на въззивната жалба, в полза на Т.С. ЕАД следва да бъде
присъдено на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение
в размер на 50,00 лева. По делото въззивникът е представляван от особен представител на разноски
на ищеца. Съгласно разпореждане от 12.04.2021г. по делото е определен депозит
за особен представител в размер на 200 лева, който е внесен от въззиваемата
страна /л. 14/, поради което и на осн. чл.78, ал. 3 ГПК, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД посочената сума. Дължимата държавна такса
по жалбата следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на
съответната страна съобразно изхода на спора /т. 7 от ТР № 6/ 2012 г. от
06.11.2013 г. по т.д. № 6 /2016 г. , ОСГТК/, поради което и на основание чл.
78, ал. 6 ГПК, Е.Г.К. следва да бъде осъдена да плати по сметка на СГС сумата
от 25 лв. на осн. чл. 18, ал. 1 вр. чл.1 ТДТССГПК.
Воден от гореизложеното, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
20278314/16.12.2020 г., постановено по гр. д. № 26789/2019 г. по описа на СРС,
65-ти състав, В ЧАСТТА в която
е прието за установено, че Е.Г.К., ЕГН **********
дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата от 434,48 лева,
представляваща главница за отдадена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, кв. Н.бл. ********, аб. № 125980 за периода от
05.07.2015 г. – 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от 05.07.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата от 13,11 лева за главница,
представляваща цена за услуга на дялово разпределение за периода м. 05.2015 г.
до м. 04.2017 г., ведно със законната лихва, считано от 05.07.2018 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата в размер на 39,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 14.09.2017 г. до 20.06.2018 г., за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
26.07.2018 г. по ч.гр.д. № 44246/2018 г. по описа на СРС, 65 състав,.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78,
ал. 3 ГПК Е.Г.К., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК******** сумата
от 200 лева, представляваща заплатен депозит за особен представител за въззивна
инстанция.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН **********
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
сумата от 50 лв., разноски за възнаграждение за юрисконсулт за въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА Е.Г.К., ЕГН **********
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване.
Решението е постановено при участието
на трето лице — помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.
Настоящото решението не подлежи на
обжалване съгл. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.