Определение по дело №162/2019 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от АПК.

Образувано е по жалба на Д.К.Д., с адрес: *** и Г.Д.Д. с адрес: *** против заповед №570 от 21.03.2015г. на Директор на Дирекция „Строителство“ при Община Б., с която е одобрен РУП за УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Б., ПИ с идентификатор ***по Кадастрална карта на гр.Б., с които се определят точните мерки разположението, височините и размерите на предвидената пристройка и надстройка на сградата в  УПИ V-1552, както и отстоянията до регулационните граници със съседните УПИ, ведно с допуснати намалени отстояния спрямо сградите на УПИ IV и VI на основание чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съгласно червените и черни линии и надписи върху плана, който е неразделна част от заповедта.

Жалбоподателите оспорват посочената заповед като неправилна и  незаконосъобразна, в частта й на отразената като застрояване двуетажна пристройка /от запад/ към съществуващата триетажна жилищна сграда в имота. Считат, че имат правен интерес от оспорването на заповедта, тъй като са съсобственици на УПИ ІV-1551, в кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Б., ПИ с идентификатор 07079.610.81 по Кадастрална карта на гр.Б. и собственици на самостоятелни обекти в жилищната сграда в имота, поради намалено отстояние от двуетажната пристройка до границата на поземления имот. Поради  посочените обстоятелства отговарят на критериите по смисъла на чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Посочва съществено нарушение на процесуалните правила, свързано с неуведомяването им за проекта на РУП, поради което е налице чл.168, ал.4 от АПК и актът следва да се отмени и върне на административния орган за произнасяне. Твърдят, че не са давали съгласие за изграждане на пристройката, поради което тя е изградена в нарушение на ЗУТ, без строителни книжа. Отделно е недопустимо приложението на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, които допускат намалено разстояние, но само в случаите за запазване на заварени законни сгради. Предвид изложеното искат заповедта да бъде отменена, в оспорената й част.

В съдебно заседание, поддържа жалбата и иска оспорената заповед да бъде отменена. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът - Директор на Дирекция „Строителство“ при Община Б., представя административната преписка по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата като неоснователна и моли за отхвърлянето й от съда. Ангажира доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Заинтересованите лица Г.В.А., М.К., Р.Т.К., П.К.К., Т.К.К., М.С.М., Х.Б.П., П.К.П., Б.К.Н., Н.П.К., Ж.Г.М., М.А.А.,  Д.Г.К.-С., Т.Г.К., М.Х.К., И.В.Х., Р.В.Л., А.З.Г., М.В.М., Л.Д.М., П.Х.П., Н.Н.А., Б.Б.П., А.Б.П., С.Г.К., Т.Г.Ж., С.Т.К., Г.Х.Г., З.И.Г., М.Й.Д., Г.И.Д., Т.Т.Ж., П.Д.Д., Д.Б.П., Х.Б.П., Т.С.С., „Х.П.“ ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не се представляват и не вземат становище по жалбата.179

Заинтересованите лица К. Д.В., А.Г.К., Янмо А.К., И.А.Б., М.Д.М. не се явяват, не се представляват, представят писмено становище, в което посочват, че не им е обявяван проекта за изменение на плана, против са двуетажната пристройка към жилищната сграда да се предвиди и запади като застрояване. Посочват, че ако се констатира, че е изградена без строителни книжа, считат че е допуснато нарушение на чл.134, ал.4, т.1 от ЗУТ.

Заинтересованото лице Д.Я.К., редовно призована, не се явява. Представлява се от адв.М.М., надлежно упълномощен с пълномощно, представено с молба-становище с вх.№ 2233/22.02.2019 г., находящо се на лист 207 и 208 от делото. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като одобрения РУП променя начина и характера на застрояване, което е недопустимо. Претендира разноски.

Заинтересованото лице Ц.Я.М., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М.М. с договор за правна защита и съдействие, приложен към становището с вх.№2233/22.02.2019 г.- лист 215 и 216 от делото. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като одобрения РУП променя начина и характера на застрояване, което е недопустимо. Претендира разноски.

Заинтересованото лице Я.С.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.М.М. с договор за правна защита и съдействие, приложен към становището с вх.№2234/22.02.2019 г., приложен към становището с вх.№2233/22.02.2019 г.- лист 222 и 223 от делото. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като одобрения РУП променя начина и характера на застрояване, което е недопустимо. Претендира разноски.

Заинтересованото лице Д.Ц.Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. П.Д. с пълномощно на лист 165 от делото.

Заинтересованото лице П.П.Д., редовно призована, не се явява. Не се явява и процесуалният й представител адв. П.Д. с пълномощно на лист 165 от делото.

Заинтересованото лице Ц.Д.Д., редовно призован, не се явява. Не се явява и процесуалният му представител адв. П.Д. с пълномощно на лист 165 от делото.

Б.кият административен съд, след преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по искане вх. № 94-01-15969 от 10.05.2013г. от Т.Т.Ж., Т.Г.Ж., С.Т.К., Д.Я.К., З.И.Г., Г.И.Д. за допускане и разглеждане на проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП за УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, ПИ с идентификатор ***по КК на гр.Б.. Към искането са приложени документи за собственост на лицата, скица на ПИ №11244 от 02.04.2012г./л.109/, извадка от кадастралната карта на гр.Б., скица-извадка от действащ ПУП-ПРЗ, окончателен проект за обекта-включващ извадка от действащ план, РУП, силуетен план/л.113,114,115/

Скицата –извадка е въз основа на действащ ПУП, одобрен със Заповед №РД-14-142 от 19.04.1989г., в който графичното изображение на сграда с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Б. е идентично с описаното за КП от 1956-1958г. и КП от 1981г. и е отразена сграда с обозначение „2мж“   в западната част на основната сграда в УПИ V-1552, като отразената в плана от 1989г. западна част от сградата с обозначение „2мж“ .

Последвало е частично изменение на ЗРП и ЧКЗСП на кв. 73 по плана на ЦГЧ на гр.Б., обхващащо парцели XІІ, XІІІ и ХІV, одобрени със Заповед №2229 от 08.12.1993г. на Кмета на Община Б. сградата с идентификатор 07079.610.90.1 по КК на гр.Б. , попадаща в УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ е отразена без западната част с обозначение „2мж“.

 На заседание на ЕСУТ от 05.06.2013г. при Община Б. е разгледано посоченото искане с вх.№94-01-15969/10.05.2013г. На заседанието е взето решение, с което е приет по принцип представения план, указано е в РУП да се прецизират височини и отстояния, като се допълнят отстоянията до регулационните граници, при спазване на изискванията на ЗУТ и инвестиционното намерение да се съгласува с Министерство на културата по реда на ЗКН.

На заседание на ЕСУТ от 01.10.2014г. при Община Б. отново е разгледано искане вх.№94-01-15969/3/28.08.2014г. от С.Т.К. за разглеждане на РУП за УПИ  V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Б. след допълването му с представено становище с изх. № 33-НН-662 от 18.07.2014г. на НИНКН-МК- София и е взето решение за приемане на представения РУП  и е указано да се обяви на заинтересованите лица по реда на ЗУТ.

Представено е становище на Министерство на културата, с което е съгласуван „Изменение на ПУП-ПЗ-РУП със силуети за УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, ПИ с идентификатор 07079.610.90, гр.Б.-допълнителни материали“.

Последвало е издаването на Заповед № 570/ 21.03.2015г., с която на основание чл.129, ал.2 и чл.113, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗУТ е одобрен РУП за УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, ПИ с идентификатор ***по кадастралната карта на гр.Б., с който се определят точните мерки, разположението, височините и размерите на предвидената пристройка и надстройка на сградата в УПИ V-1552, както и отстоянията до регулационните граници със съседните УПИ, ведно с допуснати намалени отстояния спрямо сградите на УПИ IV и VI на основание чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, съгласно червените и черни линии и надписи върху плана, който е неразделна част от заповедта. Указана е възможността за обжалването й в 14-дневен срок, както и да бъде съобщена по реда на чл.129, ал.2 ЗУТ.

Представен е акт за резултатите от обявяване на Заповед № 570/ 21.03.2015г., в който на 15.05.2015г. е установено, че не са постъпили възражения и искания.

  На посочения акт е вписана резолюция от 06.08.2018г., според която по повод постъпило искане вх.№ 94-01—18737 от 08.06.2018г. е указано заповедта да се обяви на собствениците в УПИ XІІІ и ХІV  кв. 73.

  По делото не е представена проектна документация по отношение на „Пристройка със самостоятелен обект с идентификатор 07079.610.90.1.2 по КК на гр.Б.“.  Във връзка със заявление вх.№94-01-1837 от 08.06.2018г. е постановен отказ с  изх.№ 94-01-18737/3/ от 10.10.2018г. за издаване на удостоверение за търпимост, в който изрично е посочено, че „пристройката като част от жилищната сграда –основно застрояване и отстояние на 4,65м. от границата към дъното на урегулирания поземлен имот, е в противоречие на чл.32, ал.2 т.2 от ЗУТ.“ В посочения отказ административният орган се е позовал на §21 от ДР на ЗУТ, съгласно който „Когато във връзка с устройство на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи.“ И тъй като пристройката е незаконен строеж за същата не намира приложение чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗУТ.

След посочената резолюция е последвало обявяване на заповедта на посочените собственици и съответно е изготвен акт за резултатите от обявяване на Заповед № 570/ 21.03.2015г., с който е установено, че е постъпила жалба вх.№ 920 от 24.01.2019г.

По делото е изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира изцяло, като безпристрастно, обективно и пълно. В заключението си вещото лице посочва, че двуетажната пристройка от запад към жилищната сграда в ПИ с идентификатор ***по КК на гр.Б. не е самостоятелен строеж, а е конструктивно и функционално свързана с жилищната сграда в поземления имот. За посочената сграда няма издадени строителни книжа, акт за узаконяване, има издаден мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост, в действащия ПУП-ПЗ за УПИ-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ е предвидено запазване на сграда, обозначена с 3Мсбж, но без нанесената от запад пристройка обозначена 2МЖ, 3Мсбж  е с височина 11,91-12,16м от ниво терен- „средна височина“, издаденото разрешение за строеж №79 от 06.06.1990г. е 11м и съответства на височина за средно застрояване, с РУП не се променя „начина“ и „характера“ на застрояване, с РУП не е засегната 2МЖ за нея не се предвижда застрояване и пристрояване, погрешно тази сграда е отразена в силуетния план с височина 8,55м, отстоянията от процесната пристройка и надстройка до разположената от запад сграда в УПИ XІV-1551 са допустими съгласно чл.32, ал.2 и 3 от ЗУТ, както и че предвидените намалени отстояния между бъдещата надстройка на съществуващата сграда в УПИ V-1552 и сградите в  УПИ ***и УПИ ІV-1553 са допустими и в съответствие с текста на чл.36, ал.1 и 2 от ЗУТ. Вещото лице отговори и на допълнително поставените въпроси в съдебно заседание, като разясни, че съгласно наредбата за обема и съдържанието на ПУП в черен контур и черни надписи се отразява съществуващото положение по отношение етажност и характеристики (предназначение) на сградата, а с червено предвиждания, като цифрата 2 на сграда 2МЖ в червено е безпредметна, височината следва да се посочва в метри.Строителното разрешение от 1990 година,  когато е допусната надстройката е законосъобразно издадено, тъй като към момента на издаването му са се определяли броят етажи и съответства на предвижданията на ПУП. По отношение на предвиденото в ПУП ниско застрояване с височина до 10 метра, а в РУП е посочена височина на сградата-12,60м е допустимо и не нарушава характера на застрояване, тъй като надстрояването е отдръпнато навътре-2,60 метра с цел осигуряване на изискуемото отстояние между застройките през улицата. Посочва, че изключенията са в чл.24 от ЗУТ, като промяната във височината на сградата като характер се отнася спрямо регулационната линия-през 1990 година височината на сградата става 11 метра, което значи над нискоетажно застрояване, фактически заварената към момента височина е 11,90 метра, т.е. над 10 метра, която е пределната височина за ниско или малко етажно застрояване. Характерът не се променя, защото по действащия ОУП за ЦГС се допуска показател до 5 като плътност на застрояване, 3-4 етажа, плътност до 100%, съответно до 5, озеленяване повече от 20%, Кинт. е по-малко или равен на 5, т.е. РУП-ът съответства, не противоречи на действащите показатели за ЦГЧ на гр. Б. по отношение на показателите за застрояване. Процесната 2МЖ е посочена в в кадастралния регулационен план, нанесена е с друг цвят, различен от основния цвят на основата, не е представена преписка за попълване на кадастралния план, не е установено, в сегашния план е нанесена за първи път като съществуваща, заварена. Не би следвало да се съобразява РУП-ът с тази пристройка, тъй като тя няма удостоверение за търпимост. Няма разрешение за строеж, няма строителни книжа, има отказ за издаване на удостоверение за търпимост. В скица на стр.112 от делото не се коментира 2МЖ, а касае само основната 3-етажна сграда, отстоянията са спрямо нея, характеристиките за етажност, отразена е като графика от кадастралната основа, не е коментирана в нито един план, влязъл в сила и действащ до момента. Отстояния от сгради в съседните УПИ до общата им граница, съответно 2 х 8 = 16, е по-голямо от пределно допустимото намалено отстояние- 14,40 е нормативът.  

Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, но съдът счита, че подадената жалба е недопустима поради следните съображения:

На първо място следва да се прецени дали жалбоподателите са активно процесуално легитимирани да оспорят процесния индивидуален административен акт или не, в качеството си на носители на вещни права по отношение на имот, съседен на имота, за който е одобрен процесния РУП, което представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка. За да е налице правен интерес за жалбоподателите следва да се засяга правната им сфера, а не други чужди права, като правният интерес трябва да е личен и пряк.

Съгласно разпоредбата на чл. 131 от ЗУТ заинтересовани лица в производството по одобряване на подробните устройствени планове /ПУП/ и на техните изменения, са собствениците и носителите на ограничени вещни права според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане-данните от кадастралния регистър, както и лицата, на които е предоставена концесия, когато недвижимите имоти са непосредствено засегнати от предвижданията на плана. В разпоредбата на чл. 131, ал.2 от ЗУТ е дадена изрична регламентация на хипотезите, при които лицата се считат заинтересовани и в аспекта на всяка една следва да бъде преценен и правния интерес от оспорването за жалбоподателя.

По настоящото дело е безспорно, че жалбоподателите са собственици на дворно място, представляващо УПИ *** в кв.73 по плана на гр.Б., съгласно нотариален акт № 28, т. ХVІІІ, дело №5641/1994г., поради това имотът, собственост на жалбоподателите е съседен, т.е. не е предмет на оспорената заповед, с която е одобрен РУП и в този смисъл правният интерес не може да произтече от нормата на чл. 131, ал.2, т.1 от ЗУТ.

 На следващо място от събраните по делото доказателства съдът противно на застъпеното в жалбата в случая не може да се обоснове правен интерес и от разпоредбата на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради следните аргументи.

От съдържанието на оспорената Заповед, заключението на вещото лице по приетата СТЕ и от приложените писмени доказателства, се установява че с РУП-предмет на настоящото дело не се предвижда свързано застрояване между имота в който оспорващия се легитимира като носител на вещни права и имота, предмет на РУП. Процесният РУП е изработен на основание чл.113, ал.2 от ЗУТ, с оглед приложението на чл.36 от ЗУТ.

С посочената заповед е предвидена пристройка и надстройка на сградата в УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ-гр.Б. обозначена като „3Мсбж“, като обозначената като „2МЖ“ не е засегната от плана и за нея не се предвижда промяна в застрояването. От трайната съдебна практика под "промяна в застрояването" се разбира промяна в начина, характера на застрояване, респ. в устройствените показатели за процесната територия. В този смисъл е Решение № 4942 от 15.04.2010 г., постановено по адм.дело № 15332/2009 г. на ВАС, II о. Видно от ПУП, одобрен със Заповед № 02-14-142 от 19.04.1989г. , действащ за имота се установява, че не е променен начина, характера на застрояване, респ. устройствените показатели за процесната територия. Начинът на застрояване е за свободно застрояване, характера на застрояването-средно, устройствените показатели също са съобразени с установените с влязъл в сила подробен устройствен план. Вещото лице посочва, че не е променен начина и характера на застрояване, който съответства на действащия план за застрояване/отговор на въпрос 6, л.360/ С виза за проектиране е изготвен проект „Надстройка над 1 етаж и тавански помещения“, одобрен на 06.06.1990г., съгласно който височината на сградата достига Нк-11,00м. От оспорения РУП фактическата височина на сградата с идентификатор ***по КК на гр.Б. е със средна височина от ниво терен –Нср-12,035м, предвид тези съображения не е променен с РУП характера на застрояване. 

По посочените съображения съдът счита, че с оспорената заповед не се променя застрояването, установено с ПУП, одобрен със Заповед № 02-14-142 от 19.04.1989г., поради  което оспорващият не е заинтересовано лице и по смисъла на чл. 131, ал.2, т.2 от ЗУТ, както неправилно се поддържа от същия.

На следващо място не се установява да се допускат намалени отстояния, за да е  налице хипотезата на чл. 131, ал.2, т.3 от ЗУТ. Сградата, за която се предвижда надстрояване и пристрояване в процесния имот е изградена, след като по надлежния ред са били издадени строителни книжа. С оспорения РУП са  допуснати намалени отстояния спрямо сградите в УПИ-ІV и VІ на основание чл.36, ал.2 и ал.2 от ЗУТ, отразени в червен цвят на графичния план /л.115/, които са съобразени с предвижданията на този план. Тези имоти са с граници на север и юг, докато имота на жалбоподателите е на запад и пряко не го засягат.

Отстоянието към дъното на УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ-гр.Б. от процесната пристройка и надстройка, предмет на оспорения РУП до разположената от запад сграда в УПИ *** са допустими съгласно чл.32, ал.2 и ал.3 от ЗУТ/отговор на въпрос 7 от СТЕ, л.360/. Видно от отбелязванията на графичната част на плана са направени изчисления, които споделя и вещото лице и от които се установява, че нормативно определеното отстояние е 14,40м, а в одобрения проект е 16м., следователно не е намалено. Единствено намалено отстояние е посоченото от сграда отразена като „2МЖ“ до страничната регулационна линия-4,65м. Както бе посочено по-горе обозначената като „2МЖ“ не е засегната от плана и за нея не се предвижда промяна в застрояването. Отделно от изложеното при посочената сграда е налице хипотезата на „заварена сграда“, но съгласно §21 от ДР на ЗУТ „Когато във връзка с устройство на територията се държи сметка за заварени строежи, се имат предвид законните строежи.“ Безспорно по делото се установи, че посочения строеж не е законно изграден, тъй като за него не са представени строителни книжа и при съобразяване на разпоредбите на §16 и §127 от ЗИД на ЗУТ не отговаря на предпоставките да бъде приет за търпим. Предвид посоченото, тъй като пристройката представлява заварен, но незаконен строеж не може да се приеме, че РУП се следва да се съобразява с нея, поради което с процесния план не са налице намалени отстояния от „2МЖ“ до страничната регулационна линия. Тук следва да се отбележи, че това отстояние не е новопредвидено, а отразява съществуващото положение, както и че чрез оспорване на настоящата заповед не би могло да се постигне премахване на незаконно построените сгради.

Отделно от изложеното в скицата-извадка от действащ ПУП, одобрен със Заповед №РД-14-142 от 19.04.1989г., послужил за основа на изработения РУП, издадена от Община Б. е отразена откъм западната част на процесната сграда, сграда с обозначение „2МЖ“ с тънки черни линии, което означава че няма постоянен градоустройствен статут. Като следва да се има предвид, че отразяването на обект в плана не го прави законно изграден.

С обжалваната заповед не се променя предназначението на УПИ V-1552, който е предмет на плана, а предназначението му е жилищно строителство, т.е. правен интерес не може да се черпи и от правната норма на чл. 131, ал.2, т.4 от ЗУТ.

  УПИ V-1552 не попада в сервитут, в защитена територия за опазване на културното наследство или в забрана, охранителна или защитна зона, вкл. такава за обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната, за които с нормативен акт и/или специфични правила и нормативи са въведени ограничения в режима на застрояване и ползване на поземления имот, а и дори да бе обратното това само по себе си не може да обоснове правен интерес от оспорването за конкретния жалбоподател, т.е. неприложима е и хипотезата на чл. 131, ал.2, т.5 от ЗУТ. От изложеното се налага извода, че оспорващите не са сред лимитативно изброените заинтересовани лица по смисъла на чл.131, ал.2 от ЗУТ, поради което не е налице правен интерес от оспорването на процесния индивидуален административен акт.

По изложените съображения, Съдът счита, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т.4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

Предвид изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените съдебни разноски за юрисконсултска защита. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от 17.01.06 г. /, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева и 377лв. разноски за СТЕ.

С оглед изложеното и на основание чл. 159, т.4 АПК, Административен съд Б., двадесет и втори състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 18.11.2019г., с което е даден ход по същество по адм.д.№162/2019г. по описа на Адм.съд-Б..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.К.Д., с адрес: *** и Г.Д.Д. с адрес: *** против заповед №570 от 21.03.2015г. на Директор на Дирекция „Строителство“ при Община Б., с която е одобрен РУП за УПИ V-1552 в кв.73 по плана на ЦГЧ, гр.Б..

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 162/2019 г. по описа на Административен съд Б..

ОСЪЖДА Д.К.Д., с адрес: *** и Г.Д.Д. с адрес: *** да заплатят на Община Б. сумата от 477 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение и СТЕ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва, в 7- дневен срок от съобщението за изготвянето му, пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

                                                СЪДИЯ: