Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.03.2021 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско
отделение , II “Б” състав , в публично заседание на осми март през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №6126
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №6126/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С.
“ ЕАД *** срещу решение №296414 от 09.12.2019 г постановено
по гр.д.№36610/19 г на СРС , 65 състав , поправено с решение №67923 от
12.03.2020 г по същото дело , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.59
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД да
бъде признато за установено
, че „С.А.Г Г.“ ЕООД ЕИК ********
гр.София му дължи сумата от 159,24 лева – стойност на доставена без основание и
потребена за стопански нужди топлинна енергия за периода м.11.2016 г – м.04.2018 г ; за магазин №40 в гр.София
ж.к.********,
ведно със законната лихва от 30.04.2019 г до
окончателното заплащане на посочената главница ; сумата от 25,08 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 31.12.2016 г – 25.03.2019 г ; сумата от 32,06
лева стойност на дялово разпределение за периода м.11.2016 г – м.04.2018 г, с която ответникът неоснователно се
е обогатил , ведно
със законната лихва от 30.04.2019 г до
окончателното заплащане ;
както и сумата от 4,97 лева лихви
за забава върху посочената стойност на дялово разпределение за периода 30.06.2016
г – 25.03.2019 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№24027/19 г на СРС , 65 състав ; поправена с разпореждане №67894 от
12.03.2020 г по същото дело . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските пред СРС.
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като ответникът е собственик на имота и се
е обогатил неоснователно със стойност на топлинна енергия и дялово
разпределение . Ответникът не е подписал договор за доставка на топлинна
енергия и въпреки поканата до него не е платил задълженията си .
Въззиваемата страна е подала
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Видно от договора между ищеца и ЕС
процесният обект е изключен като потребяващ топлинна енергия , а разходите са
поети от останалите собственици . Липсва неоснователно обогатяване ,
включително че магазинът е ползван реално . Липсва покана за плащане на
главниците , за да се дължат лихви за забава .
Въззивната
жалба е допустима. Решението
на СРС е връчено на въззивника
“Т.С. “ ЕАД *** на 10.12.2019 г и е обжалвано
в срок на 16.12.2019 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите
в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се
констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и
императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013
г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За
да отхвърли исковете СРС е приел , че обектът на ответника /магазин/ е небитов . Не са представени
доказателства за измерване на индивидуалното потребление между ЕС и обекта на
ответника . Според протокол от 17.05.2011 г на ОС на ЕС отклоненията за
отопление и горещо водоснабдяване към процесния магазин са трайно прекъснати от
общите сградни инсталации . На 02.09.2011 г с договор между ЕС и ищеца
магазинът е изключен като потребител на топлинна енергия и разходите са поети
от останалите съсобственици . Налице е заместване в дълг по чл.102 ЗЗД. Не е
доказано ответникът да е ползвал топлинна енергия и да се е обогатил
неоснователно с нея и с дяловото разпределение , защото сумите са поети
/платени/ от етажните собственици .
Решението на СРС е правилно като краен резултат . В настоящия казус исковете се основават на твърдения за липса на сключен писмен договор между
страните и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване на разглежданото основание включва кумулативната даденост на
следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване на ищеца, които
произтичат от един общ факт или обща Г.а факти и това разместване на блага да е
настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване на
разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на
договор за продажба, евентуално обуславя липса
на основание за получаването на топлинна енергия по чл.142
ал.2 ЗЕ за процесния имот, но въпреки това, такава е ползвана. Като
не е заплатил нейната стойност ответникът евентуално е спестил разходи, които е
следвало да направи .
Действително на 02.09.2011 г с договор
между ЕС и ищеца процесният магазинът е
изключен като обект-потребител на топлинна енергия и разходите за него са
поети от останалите етажни собственици. С протокол от 20.02.2012 г – представен
от ищеца – ОС на ЕС е отменило решението
си за поемане на разходите за топлинна енергия за процесния магазин . Ищецът
на практика твърди , че договорът от
02.09.2011 г е прекратен , но не прилага изрично споразумение в този смисъл
с ЕС .
От друга страна исковете за главница респ.за лихви за забава върху тях са останали недоказани
. Пред СРС не са изслушани ССЕ и СТЕ , като в о.с.з на 07.11.2019 г ищецът е
заявил , че няма доказателствени искания. Не е доказано дали за имота е
доставена топлинна енергия и в какъв размер .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
На
основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000
лева по всеки от исковете
настоящото решение не подлежи на обжалване.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№296414 от 09.12.2019 г постановено по гр.д.№36610/19 г на СРС , 65 състав , поправено с решение №67923 от 12.03.2020 г по същото дело .
ОСЪЖДА “Т.С.
“ ЕАД *** ЕИК ******** да
заплати на „С.А.Г Г.“ ЕООД ЕИК ******** гр.София сумата от 300 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.