Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II
"Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание, проведено на седемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
И.
КИРИМОВ
при секретаря Д. Шулева, като разгледа докладваното от съдия Киримов в. гр. дело № 11456 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№
69978/18.03.2020 г., постановено по гр. д. № 8470 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 36 състав /с отстранена очевидна
фактическа грешка с решение № 192700 от 08.09.2020 г./ е признато за установено
по предявените от П.Д.Т. и К.П.Т. срещу И.С.Г., Е.С.Г. и С.Г.Г. искове с правно основание чл. 108 от ЗС, че П.Д.Т. и К.П.Т.
са собственици на реална част от поземлен имот, находящ
се в гр. Нови Искър, район „Нови Искър“, ул. „******, представляващ празно
дворно място, намиращо се в гр. Нови Искър, кв. „Александър Войков“ III – парцел XXII, имот пл. № 743 в кв. 196 по плана
на гр. Нови Искър за местността „Александър Войков“, цялото с пространство от
460 кв.м., при съседи: И.В., Л.С., С.С.и улица, който
имот е заснет по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Нови Искър
като поземлен имот с идентификатор 00357.5359.1087 с площ от 466 кв.м., с
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско
застрояване /до 10 метра/, номер по предходен план: 1087, кв. 196, при съседи:
00357.5359.43, 00357.5359.744, 00357.5359.746, 00357.5359.44, 00357.5359.749,
00357.5359.95, с площ от 122 кв.м., изчертана и
надписана с черни линии и цифри и допълнително означена по цифрите 1-2-3-6-1 на
комбинираната скица към заключението на приетата по делото СТЕ на л. 102 от
делото, която приподписана от съда, представлява
неразделна част от решението. Ответниците са осъдени
да предадат на ищците владението върху така посочената реална част. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1000 лева разноски по делото. С определение №
192681 от 08.09.2020 г. по гр.д. № 8470/2018 г. на СРС, ГО, 36 състав първоинстанционното решение е изменено в частта за
разноските, като ответниците са осъдени да заплатят
на ищците сумата от още 300 лева разноски по делото.
Подадена е въззивна
жалба от ответниците
И.Г., Е.Г. и С.Г., с която
решението се обжалва в цялост като неправилно и необосновано. Твърди се, че първоинстанционният
съд е пренебрегнал заключението на СГО, съгласно което подписите върху двете
приложени разписки от регулационната процедура не са положени отД.Г., което влечало извод, че не се настъпили правни
последици от проведеното регулационно производство. Сочи се, че имотът на ответниците не е променял фактическите си граници и те не
са били привеждани в съответствие с параметрите на регулационната процедура и
нейните отреждания от 1988 г. Претендира се, че първият съд е приел за
неоспорени доказателства без да съобрази наведени от ответниците
възражения и оспорвания. Прави
се искане за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена исковата претенция.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ищците П.Т. и К.Т., чрез пълномощника им
адв. Б.И.. Намерено е за неоснователно оплакването
във въззивната жалба относно заключението по назначената
СГО, тъй като същото в своята същност не доказвало нищо от същността на делото.
Сочи се, че в конкретния случай е налице влязла в сила регулация, която има
силата на закон. Поддържат се фактическите и правни изводи приети от първоинстаницонния съд в атакуваното решение. Моли се
обжалваният съдебен акт да бъде потвърден в цялост.
Софийски
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:
При
спазване на процесуалните изисквания за редовност, въззивната
жалба, с която е сезиран настоящият съдебен състав, е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна,
с обоснован правен интерес срещу постановено от родово и местно компетентен съд
съдебно решение, подлежащо на инстанционен съдебен
контрол по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество – въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. по действащия
ГПК, по който се развива настоящото съдебно производство, въззивният
съд действа като апелация (т. нар. "ограничен въззив").
В този смисъл е и задължителната за въззивните
съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – например Решение №
230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.
Настоящата
съдебна инстанция приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като
постановено в съответствие с императивните съдопроизводствени
правила на ГПК.
Относно
правилността на атакувания съдебен акт, въззивният съд
установява следното:
По делото е представен Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит по регулация № 44, том I, дело № 44/89 г. от 18.01.1989 г.,
съгласно който, на основание писмо № СИ-94-79 от 27.12.1988 г. на ОбНС „Нови Искър“, отдел „Териториално и селищно
устройство“ и скица № 323/88 издадена на 27.07.1988 г. на ОбНС
„Нови Искър“ отдел „Териториално и селищно устройство“ е признат С.Б.Г. *** за
собственик на следния недвижим имот, придаден по регулация към собствения му
парцел XXII-743
/двадесет и втори за имот пл. № седемстотин четиридесет и трети/ от квартал 196
/сто деветдесет и шести/ по плана на Нови Искър, местността „Александър
Войков“, а именно: ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, с пространство от 109 /сто и девет/
кв.м., при съседи : С.Б.Г.,Д.С.Г., С.Г.Г. и Костадин
Кръстанов, което се взема от имот планоснимачен номер
746 /седемстотин четиридесет и шести/, собственост наД.С.Г.
и С.Г.Г.. Посочено е, че придаваемото
място е придобито по силата на утвърден със Заповед № РД-30-09-234 от 12.VI.1984 г. на отдел „Архитектура и
благоустройство“ при РНС „Нови Искър“ дворищно регулационен план на квартал 196
/сто деветдесет и шести/ по плана на Нови Искър, местността „Александър
Войков“. Стойността на придаваемото място в размер на
584 /петстотин осемдесет и четири/ лева е изплатена напълно и внесена в касата
на Общинския народен съвет – Нови Искър с квитанция № 755/15 от 27.XII.1988 г. на ДСК – Нови Искър.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 56, том XVIII,
дело № 3393/1993 г., съгласно който С.Б.Г. и А.К.Г.продават на В.И.Х.и К.С.Х.,
родители на втория продавач, следния свой собствен недвижим имот, придобит по
време на брака им на името на С.Б.Г. и представляващ СИО, а именно: ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Нови Искър, кв. А.В.III /трета/ съставляващо парцел XXII/ двадесет и две/ имот пл. № 743
/седемстотин четиридесет и три/ от кв. 196 /сто деветдесет и шест/ по плана на
гр. Нови Искър за м.А.В., цялото с пространство от 460 /четиристотин и
шестдесет/ кв. м., при съседи: И.В., Л.С., С.С.и
улица.
Представен е Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 36, том I,
рег. № 4023, дело № 31/2017 г. от 08.09.2017 г., съгласно който А.К.Г., като
собственик на ¼ идеална част и В.И.Х., като собственик на ¾
идеални части продават на П.Д.Т. и К.П.Т. следния свой съсобствен
недвижим имот, находящ се в гр. Нови Искър, район
„Нови Искър“, ул. „******, представляващ съгласно документ за собственост:
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр. Нови Искър,
кв. „*******/три/, описано като парцел XXII /двадесет и две/, имот планоснимачен номер № 743 /седемстотин четиридесет и три/
от квартал 196 /сто деветдесет и шест/ по плана на гр. Нови Искър за м.А.В.,
цялото с пространство от 460 /четиристотин и шестдесет/ квадратни метра, при
съседи И.В., Л.С., С.С.и улица, който имот е заснет
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Нови Искър като поземлен
имот с идентификатор 00357.5359.1087 с площ от 466 кв.м., като за разликата в
квадратурата не се представя документ за собственост, с предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно застрояване: ниско застрояване /до
10 метра/, номер по предходен план: 1087, кв. 196, при съседи: 00357.5359.43,
00357.5359.744, 00357.5359.746, 00357.5359.44, 00357.5359.749, 00357.5359.95.
Представен е Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот придобит по наследство, отказ от наследство и давностно
владение № 125, том III,
дело № 399/1985 г, съгласно койтоД.С.Г. е призната за
собственик по наследство, отказ от наследство и давностно
владение на следния недвижим имот: Дворно място от 1032 /хиляда тридесет и два/
кв.м., съставляващо имот план. № 746 /седемстотин четиридесет и шести/ от кв.
196 /сто деветдесет и шести/ по плана на гр. Нови Искър – *********за който
имот е отреден парцел XIII
/тринадесети/ от 922 /деветстотин двадесет и два/ кв.м., при съседи: Ц.И., П. Н.П.,
С.И.Г., улица, заедно с едноетажна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и
стопанска постройка, като всички постройки в мястото представляват СИО със С.Г.Г..
Представено е удостоверение от отдел АБ при ТОА Нови
Искър, съгласно което притежаваният от С.Б.Г. парцел XII.1927/1928 от кв. 49 по плана на
гр. Нови Искър, кв. А.В.III
ч., с неуредени сметки по регулация за 180 кв.м., а целият парцел е с площ от
552 кв.м., съгласно нот. Акт 101, т. XXIII, д. 23362/76 г.. При утвърждаване
на новия регулационен план на Нови Искър, утвърден със заповед
РП-50-09-234/1984 г. се отрежда за самостоятелния парцел XII-743 старият парцел XII-1927 и същият влиза като основа на
парцел XII-743,
с квадратура от 460 кв.м.
Представена е квитанция № 755/15 от 27.12.1988 г.,
относно разписка по сметка № 211 наД.С.Г. и С.Г.Г. за сумата от 584 лева по регулация за парцел XXII – 743, кв. 196.
Представен е констативен протокол № РНИ
17-ГР94-877/25.10.2017 г. от 25.10.2017 г., съгласно който И.Г. възпрепятства
трасиране на УПИ XXII – 743,
кв. 196, гр. Нови Искър.
Представена е молба от 27.10.1988 г. от С.Б.Г. до
нотариуса при РС – София, съгласно която със заповед РД-50-09-234 от 12.06.1984
г. е одобрен дворищно-регулационен план на гр. Нови Искър, съгласно който към
парцел XXII-743,
квартал 196, собственост на С.Б.Г. се придава чат от имот пл. № 746, с площ 109
кв.м., собственост наД.С.Г. и С.Г.Г..
Стойността на придаваемата част възлиза общо на 584
лева, като сумата е внесена в касата на ДСК – гр. Нови Искър, с кв. № 755/15 от
27.12.1988 г.
Представено е уведомително писмо по сметка № 211 доД.С.Г. и С.Г.Г., съгласно което
същите са заверени със сумата от 584 лева по регулация парцел XXII – 743 кв. 196. Посочен е вносител С.Б.Г..
Представено е писмо /л. 108/ доД.Г.
и С.Г. да се явят на 12.04.1988 г. в Общински народен съвет. Приложена е и
разписка, съгласно която наД.Г. и С.Г. е връчен
протокол от 26.07.1988 г. за придаваемо място от ОбНС „Нови Искър“.
Представена е разписка от 09.04.1988 г., съгласно коятоД.С.Г. и С.Г.Г. са получили
писмо № СТ – 94-79/05.04.1988 г. от Общински народен съвет „Нови Искър“ отдел
„Архитектура и градоустройство“.
Представен е протокол за оценка на предаваеми се по регулация недвижими имоти съгласно ЗТСУ от
26.07.1988 г. сформирана на основание чл. 265 от ЗТСУ, съгласно който придаваемите се по регулация недвижими имоти следва да се
заплатят за сумата от 584 лева.
Разпитан е свидетелят А.Г., съгласно чиито показания
спорни са около 100 кв.м. още от времето, когато родителите ѝ са закупили
мястото около 1976 г.. Свидетелят сочи, че през цялото време родителите ѝ
са се грижели за имота, а след като баща ѝ починал мястото продължило да
се обгрижва от майка ѝ, като и свидетелката се
опитвала да го поддържа, след като майка ѝ достигнала 90 г. възраст.
Свидетелката твърди, че баща ѝ се е опитвал да приобщи спорните 100 кв.м.
към мястото си – викал е геодезисти. Сочи, че спорната част в момента се намира
в имота на ответника, но по нотариален акт е била към нейния имот. След като
баща ѝ К.С.се е опитал официално да си приобщи тези 100 кв.м. ответникът
го е заплашвал и баща ѝ е подал оплакване, като е бил посъветван да се
обърне към съдебен изпълнител, но тъй като е бил заплашван, същият не се
възползвал. Свидетелят сочи, че процесните спорно
реални части са били придадени към имота на баща ѝ срещу заплащане,
когато дошли новото териториално разпределение, като парите са внесени от баща
ѝ в съвета и са получени от майката на ответника.
Разпитан е свидетелят Б.И., който заявява, че е наясно,
че за процесния имот има спорове. Сочи, че преди
имота да бъде закупен от ищците, той самият е искал да го закупи. От предишния
собственик знае, че оградата е по-навътре, но не можела да се разбере със
съседите и трябвало да се водят дела. Заявява, че спорната част от имота е в
парцела на сем. Г.. Сочи, че спорът съществува от момента, в който се е
изградила ограда между двата имота. Предишният собственик на имота – К.Х.искал
да си върне границата там, където следвало да се намира. Сочи, че лично не е
виждал К.Х.да е бил бит, във връзка с този случай, но по думи на съседи това се
е случило. Сочи, че К.Х.починал 1997 г. - 1998 г. като към този момент оградата
вече е била изместена по документи от мястото, където е трябвало да е. Твърди,
че старата собственичка, когато е желал да закупи имота, му е показала
документи, че оградата е много по –навътре от мястото, на което се намира сега.
Разпитан е свидетелят Е.К., съгласно чиито показания
познава единствено И.Г., а откакто помни имота, винаги е бил такъв. В него има
ограда, мрежа и са насадени лози. Сочи, че оградата не е била премествана и е
на това място откакто съществува – 70-те, 80-те години. Твърди, че никой не е
споменавал за спорове със съседите. Сочи, че в дъното на имота кошери, които са
на И.Г., които са там от около 2000 г.
Разпитан е свидетелят Т.И., който заявява, че
познава имота на ответниците, който винаги е бил
ограден и не си спомня да е бил без ограда. Сочи, че в дъното на имота има
кошери и малка градинка. Не е чувал да е имало спорове за някоя от границите на
имота.
По делото е прието заключение на СТЕ. След като
вещото лице се е запознало с всички документи по делото и е извършило справки в
СГКК – София у НАГ на СО и е извършило оглед на процесния
имот е дало заключение, че процесната реална част е
част от ПИ с идентификатор 00357.5359.1087 по кадастралната карта на землището
на гр. Нови Искър, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2021 г. на ИД на АГКК.
Върху комбинираната скица е изчертан и надписан с
черни линии, и допълнително е означен по цифрите 1,2,3,6,1,. Площта му е 122
кв.м. Площта на целия ПИ 00357.5359.1087 по кадастрална карта е 466 кв.м.. Със
сини и червени линии и цифри е изчертан и надписан
действащият регулационен план – реш. № 127 по прот. № 24/30.03.2001 г. на СОС, съгласно който процесния имот е част от УПИ XVI-746 в кв. 196. Именно това
УПИ е нанесен в действащата КК като ПИ
00357.5359.1087 . Парцелните граници на УПИ са станали кадастрални такива на ПИ
.1087. Процесният имот е бил придаваем
по регулация по силата на РП, одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г..
УПИ XVI-746
в кв. 196 по действащия РП е идентичен с парцел XXII – 743, кв. 196 по РП от 1984 г. На
място съществува ограда по линията 6-3 /виж скицата/. Тази ограда трябва да
бъде преместена на линията 1-2, за да бъде по регулационната линия – така както
е нанесена в действащата КК.
По делото е прието заключение по назначена СГЕ,
съгласно което подписите за „Получил“ в разписка от 09.04.1988 г. за получено
писмо № СТ-94-79/05.04.1988 г. и в разписка от 06.12.1988 г. за получен препис
от протокол от 26.07.1988 г. не са положени отД.С.Г..
С оглед
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл. 108 от Закон за собствеността (ЗС).
Според разпоредбата на чл. 108
ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или
държи без да има основание за това. Основателността на предявения иск
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ ищецът да е
собственик на претендирания имот на посоченото
основание; 2/ процесният имот да се владее или държи
от ответника /да се намира във фактическата му власт/ и 3/ ответникът да владее
или държи имота без правно основание. Тежестта на доказване на първите две
обстоятелства лежи върху ищеца, а на третото /основанието за владение/ – върху
ответника.
В случая чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че ищецът е собственик на
описаните реални части от недвижими имоти на въведеното основание, поради което
правилно и законосъобразно предявеният иск по чл. 108 ЗС е бил уважен. Идентични правни изводи формира и
настоящия състав при изразяване и на следните допълнителни съображения:
По делото
не се спори, а и от приетите пред първата инстанция писмени доказателства обсъдени
от настоящата инстанция по – горе се установява, че ищците са собственици на съседни
имот, както и че по отношение на процесната реална
част, описана в исковата молба, се упражнява фактическа власт от ответниците.
Чрез
приетата пред първата инстанция СТЕ, която настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК се
установява, че процесната
реална част е част от ПИ с идентификатор 00357.5359.1087 по кадастралната карта
на землището на гр. Нови Искър, одобрена със заповед № РД-18-3/11.01.2021 г. на
ИД на АГКК. Върху комбинираната скица е изчертан и
надписан с черни линии, и допълнително е означен по цифрите 1,2,3,6,1. Площта
му е 122 кв.м. Площта на целия ПИ 00357.5359.1087 по кадастрална карта е 466
кв.м.. Със сини и червени линии и цифри е изчертан и
надписан действащият регулационен план – реш. № 127
по прот. № 24/30.03.2001 г. на СОС, съгласно който процесния имот е част от УПИ XVI-746 в кв. 196. Именно това
УПИ е нанесен в действащата КК като ПИ 00357.5359.1087. Парцелните граници на
УПИ са станали кадастрални такива на ПИ .1087. Процесният
имот е бил придаваем по регулация по силата на РП,
одобрен със заповед № РД-50-09-234/12.06.1984 г.. УПИ XVI-746 в кв. 196 по
действащия РП е идентичен с парцел XXII – 743, кв. 196 по РП от 1984 г. На място съществува
ограда по линията 6-3 /виж скицата/. Тази ограда трябва да бъде преместена на
линията 1-2, за да бъде по регулационната линия – така както е нанесена в
действащата КК.
Съгласно
действащата към този момент разпоредба на чл. 110, ал. 1 ЗТСУ (отм.); дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие, като правото на собственост върху
придадените по регулация части от един имот към парцел, отреден за друг имот,
се придобива по силата на самата регулация от момента на влизане в сила на дворищнорегулационния план. Съобразно дадените разяснения с
Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на
ВС, това придобиване е под прекратително условие, тъй
като съгласно чл. 33, ал. 1 ЗТСУ (отм.); и чл. 86, ал. 2 ППЗТСУ (отм.); , ако
до влизане в сила на следващия дворищнорегулационен
план планът, предвиждащ придаване по регулация на част от един имот към съседен
парцел, отреден за друг имот, не бъде приложен, новият план се създава въз
основа на първоначалното (преди неприложения план) положение на недвижимите
имоти. Съобразно тези задължителни разяснения, дворищнорегулационният
план следва да се счита за приложен от момента, когато настъпва трансформация
на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2
ЗТСУ (отм.); - когато са уредени сметките за придадения имот (чрез изплащане на
дължимото обезщетение за придадените части на правоимащия
собственик) и в резултат на това той е завзет по законоустановения
ред, на база съставен след изпълнение на всички условия нотариален акт за
собственост по регулация за придаваемото място.
За
уреждане на отношенията, възникнали по повод на приети по реда на ЗТСУ (отм.);
но все още неприложени дворищнорегулационни планове
са приети преходните разпоредби на § 6 и § 8 от ПР на ЗУТ, съобразно които отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове, се продължава само временно -
до изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 от ПР на ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на
закона. В този смисъл са и дадените разяснения с Тълкувателно решение №
3/28.03.2011 г. по тълк. дело № 3/2010 г. на ВКС,
ОСГК. Както е посочено в същото с изтичането на шестмесечен срок от влизане на
ЗУТ в сила, в случай че планът не бъде приложен в рамките на този срок, правото
на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху
имота, за който е бил отреден дворищнорегулационният
парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били
отчуждени.
С оглед тези разпоредби и тяхното задължително
тълкуване в производството е установено, че с влизане в сила на регулационния
план от 1984
г. (при действието на ЗТСУ (отм.); ) описаните реални части от имота на ответниците са преминали в собственост на ищците (респ. на техните праводатели) като собственици на съседните имоти, към които тези
части са били придадени.
Понятието "приложена регулация", с оглед разпоредбата на § 8, ал. 1 ПЗР ЗУТ, следва да се приеме, че отчуждителното
действие на дворищно-регулационния план се прекратява само ако същият не е
приложен, т. е. дължимото обезщетение за придадените части не е платено и от
заемането на придадения имот са изтекли по-малко от 10 години. В случая,
при съобразяване доказателства по делото, настоящата инстанция намира, че подобна хипотеза не е налице.
Оценката на придадените към парцел XXII-743 от кв. 196 по плана на Нови Искър, местността „Александър
Войков“ части от
съседния имот пл. № 746 е определена с протокол от
26.07.1988 г. на ОбНС „Нови Искър“ и е в размер на
сумата от 584 лева. Установено
е, че сумата е била внесена
на 27.12.1988 г. от С.Б.Г. по сметка № 211 наД.С.Г. и С.Г.Г.. Ефектът на така извършеното плащане се оспорва с
твърдението, че липсват доказателства оценката на придаваемите
части да е била съобщена на заинтересованите лица. В тази връзка
съдът кредитира заключението на СГЕ, съгласно което подписите за „Получил“ в
разписка от 09.04.1988 г. за получено писмо № СТ-94-79/05.04.1988 г. и в
разписка от 06.12.1988 г. за получен препис от протокол от 26.07.1988 г. не са
положени отД.С.Г..
Действително съгласно чл. 281, ал. 1 ППЗТСУ
(отм.) оценката на придаваемите части следва да бъде
съобщена на заинтересованите лица, които имат правото да обжалват определения
размер на дължимото обезщетение. Неправилно обаче би бил извод, че сам по себе си фактът, че липсват данни оценката
да е била съобщена обуславя извода, че плащането не е извършено надлежно. Ако
липсват доказателства, че оценката е била съобщена, но по категоричен начин е
удостоверено, че е извършено плащане на определения размер на дължимото
обезщетение и това плащане е било прието, следва да се приеме, че е настъпил
ефектът на надлежно извършено плащане на дължимите суми и предпоставките за
завземане на придадените към съседния имот части са налице. Още повече, ако не
са представени доказателства непосредствено след узнаване факта на извършено
плащане заинтересованите собственици на имот, части от който са придадени по
регулация към съседния, да са обжалвали тази оценка. Само ако непосредствено
след узнаването оценката е била обжалвана и по предвидения в закона ред същата
е изменена, може да се приеме, че е била платена сума, различна от дължимата
като обезщетение, а оттам, че регулацията не е приложена.
В случая регулацията следва да се счита
приложена по смисъла на дадените в ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС указания, още
повече, че видно от квитанция № 755/15 от 27.12.1988 г.
съгласно определената съгласно оценката сума е внесена по сметка на ответниците,
са налице предпоставките за завземане на имота и в настоящето производство тази
констатация не е опровергана, т. е. не е установено, че е била платена сума,
различна от дължимата.
Извод, че липсата на данни за уведомяване на
изготвената оценка сочи на липса на валидно плащане би
бил неправилен. След като липсват данни оценката да е била обжалвана
след узнаване на факта на извършено плащане /като узнаването следва да се
приеме за настъпило с факта на превеждане на сумата и най-късно с факта на
предявяване на иска/ следва да се приеме, че още през 1988 г. дължимото обезщетение за придадените части е било
платено /доколкото не се установява да е било платено обезщетение различно от
дължимото и не са налице предпоставките за отпадане отчуждителното
действие на дворищнорегулационния план/. /така
Решение
№ 388 от 29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 679/2009 г., II г. о., ГК, докладчик
съдията С. В./
Наведеното
от ответниците при условията на евентуалност
възражение за изтекла в тяхна полза придобивна
давност за посочените реални части, съдът намира за неоснователно.
С жалбата не са
изложени конкретни оплаквания от страна на въззивниците
относно отхвърленото от първия съд позоваване на давностно
владение на процесните реални части, поради което и
съдът намира, че не намира за нужно да изследва посочения въпрос, като се
солидаризира към изводите на първия съд, които са правилни и обосновани.
Поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното
решение на СРС – потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По
отговорността за разноски:
При този
изход на спора в полза на въззивниците не се следват
разноски.
На
основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на въззиваемия се
следват разноски за въззивната инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 900. 00 лв. по представения списък.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 69978/18.03.2020 г., с допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с Решение № 192700 от 08.09.2020 г. постановено по гр. д. № 8470 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, 36 състав.
ОСЪЖДА И.С.Г., ЕГН **********,
Е.С.Г., ЕГН ********** и С.Г.Г., ЕГН **********, тримата с адрес за призоваване адрес: гр. Нови Искър, ул. „****************, да заплатят
на П.Д., ЕГН **********
и К.П. Т., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от общо 900. 00 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/