РЕШЕНИЕ

№

 

гр.Червен бряг, 09,12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПЪРВАНОВ

при секретаря Павлина Плючарска,

като разгледа докладваното от съдията Първанов АНД № 243 по описа за 2019 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.59 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от „ххх“ ЕООД, с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх представлявано от управителя Г.М.Г. с ЕГН **********  против Наказателно постановление НП № 445320-F494374/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново, Офис Плевен, с  което на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност му е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ .

В жалбата и в с.з. се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, като се прави искане  за неговата отмяна.

В съдебно заседание жалбоподатеят, редовно призован, се представлява от  адв. И.В. от ПлАК, който от името на доверителя си поддържа жалбата и по същество на делото излага подробни аргументи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

За ответната страна по жалбата се явява главен юрисконсулт М.Ж.. Взема становище, че обжалваното постановление е правилно и законосъобразно.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид възраженията на страните и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за установено следното от фактическа страна:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от санкционираното лице, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА:

Предмет на преценка в настоящето производство е както материалната законосъобразност на наказателното постановление, така и съответствието му с процесуалния закон. Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60 от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество е не основателна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, след чиято преценка в тяхната съвкупност и поотделно, а така също и във връзка с оплакванията в жалбата, съдът приема за установено следното:

На 17.06.2019 г. около 10:40 часа в търговски обект „ххх“ в гр. Червен бряг, стопанисван от жалбоподателя била извършена проверка от служители на НАП – свидетелите Н.П.Т., Л.С.Ж.. На проверката присъствали и свидетелите  М. И.М.и С.Д.Д.– служители на жалбоподателя. В хода на проверката в търговския обект била открита сумата от 190 лева която не била отразена като касова наличност. Тази фактическа обстановка обстановка не се оспорва от страните. В съдебно заседание обаче, свидетеля М. М. твърди, че откритата сума пари е негова и той я е оставил н бюрото.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля М., тъй като от една страна същият е служител на жалбоподателя и е в икономическа зависимост от него и от друга страна те не кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, съставени в хода на извършената проверка, а именно: самия жалбоподател в депозираното от него възражение срещу съставения АУАН заявява, че сумата съставляват пари, оставени от клиенти като „Капаро“ за извършваните ремонти на техника. В описа на парични средства на лист 12 С.Д. потвърждава, че парите са оставени от клиенти като капаро за ремонтни части на телефони.

В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя навежда доводи за незаконосъобразност на проверката, тъй като според него в търговския обект е извършено претърсване и изземване, което не е отразено по надлежния начин – с протокол, одобрен от съда. Това твърдение няма как да бъде кредитирано от съда, тъй като подобно действие е от кръга на процесуално следствените такива, уредени в НПК и извършващи се единствено и само в хода на досъдебно производство, каквото настоящето не е.

Жалбоподателя алтернативно моли, да бъде отменено наказателното постановление на основание чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като случая е малозначителен. Това негово становище е обсъдено в обжалваното постановление и е оставено без уважение, което действие на административно наказващия орган съдът споделя напълно. Нарушението е на формално извършване и самото не отразяване на наличните суми е въздигнато като наказуемо деяние, без да е от значение какви по размер са сумите.

В хода на административно наказателното производство е съставен надлежен протокол, без извършени по него процесуални нарушения и съдът го кредитира напълно. В хода на административно наказателното производство от констатиране на нарушението до съставянето и връчването на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до незаконосъобразност на постановлението.

При определяне размера на наложената имуществена санкция, наказващия орган немотивирано е приел, че са на лице обстоятелства обуславящи размер от 700 лв.

В хода на административно наказателното производство  жалбоподателя и неговите служители са оказали пълно съдействие в хода на проверката. Няма данни жалбоподателя да е системен нарушител или пък такива, налагащи по-висок размер от минималния. Минимума, предвиден в чл 185, ал. 1 от ЗДДС е 500 лв. и в този размер според съда санкцията ще изпълни своето предназначение. Предвид това в тази му част обжалваното постановление следва да бъде изменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът

 

Р Е Ш  И:

 

ИЗМЕНЯ частично Наказателно постановление НП № 445320-F494374/02.07.2019 г. на Директора на ТД на НАП – Велико Търново  с което на “ххх“ ЕООД, с ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление: гр. ххх представлявано от управителя Г.М.Г. с ЕГН **********  на основание чл. 53 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал.2 вр. с ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност му е наложена имуществена санкция в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ , като намалява размера на имуществената санкция от 700 на 500 /петстотин/ лева.

Потвърждава обжалваното постановление в останалата му част.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                    

РАЙОНЕН СЪДИЯ: