Номер 116021.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIV състав
На 05.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20203100501819 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 34341/05.06.2020г. от ОД на
МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 срещу Решение № 1783/31.03.2020г.
по гр.д. № 16808/2019г. на ВРС, 19св., с която въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на Г.
К. С. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. Трошево, ул. Й.Йовков 46,вх.А, ет.4, ап.20
сумата от 1645,04лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд от общо 217часа за периода 01.10.2016г. - 30.09.2019г. получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 16.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5,
т. 2 ЗМВР.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му
в обжалваната част и постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен. Излагат се
твърдения, че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142
ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се
уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните
служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице
изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд.
Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ,т.к. в Закона за МВР, чл.187
ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за
изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са
действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. , в които е
посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24
1
часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на
коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , което е равно на сочения от ищеца
коефициент 1.143. Излагат се твърдения, че ЗМВР е специален и по никакъв начин
приложението не дискриминира ищеца т. к. на служителите в МВР, в качеството им на
държавни такива са предоставени повече дни платен годишен отпуск, по висок процент клас
прослужено време на всяка година, обезщетения при прекратяване на служебните
правоотношения , социални придобивки и др. Твърди се, че при постъпване на работа
ищеца е бил запознат със спецификата на работа и е приел условията посочени от
законодателя в специални закон, а именно ЗМВР.
В условията на евентуалност, ако се прецени, че предявения иск е законосъобразен е
отправено искане за частичното му отхвърляне в обжалваната част за периода 01.01.2018г. –
16.07.2018г., поради липсваща нормативна уредба уреждаща преизчисляването на нощен
труд към дневен за сумата от 233.92 лева / дължима за първо и второ тримесечие на 2018г.
/95.03 лв. и 138.89 лв./, съгласно заключението на вещото лице.
Моли за присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане
първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивника, редовно призован, не се явява,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа доводите си от въззивната жалба,
моли същите да бъдат уважени и да му се присъдят направените по делото разноски.Излага
аргументи, че към настоящия момент е налице изменение на чл.187 от ЗМВР/обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г./по силата на който нощния труд се преизчислява към дневен с коефициент
1. Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество, въззиваемия, редовно призован,чрез процесуалния
си представител,с писмена молба, излага твърдения за неоснователност на въззивната жалба
идентични с тези от исковата молба. Моли същата да бъде оставена без уважение, като
първоинстанционното решение бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от Г. К. С. , ЕГН ********** срещу
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 да бъде осъден ответникът да
заплати сумите, както следва: главница от общо 1645,04лева, представляваща незаплатено
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от общо 217часа за периода
01.10.2016г. - 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с
2
коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 16.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Иска е основан на твърдения за възникнало служебно правоотношение с ответника,
по силата на което ищецът е назначен на длъжност мл.инспектор в Трето РПУ при ОД на
МВР Варна в периода 01.10.2016г. до 30.09.2019г. Твърди, че в този период е положил общо
1648 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 1883.66 часа.
Преизчисляването на нощния към дневен труд води до извънреден труд от още 235.66 часа,
който не му е заплатен.
Ответникът ОД на МВР гр. Варна оспорва иска по размер релевирайки
правопогасяващо задължение за плащане на претендираните суми. Не оспорва служебните
си правоотношения с ищеца, за процесния период на сочената от ищеца длъжност. Оспорва
предявения иск с довод, че е платил всички отработени от ищеца часове извънреден труд.
Счита не могат да се прилагат общите норми на НСОРЗ при положение, че има действащи
специални норми. В условията на евентуалност, оспорва изчисленията на ищеца на
положените от ищеца часове нощен труд.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си и претендират за присъждане на
направените по делото разноски.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа страна:
3
По делото не се спори, а и видно от представените и приети писмени
доказателства/кадрова справка-л.19 от дело/,че страните са обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищецът Г. К. С. , през периода от 01.10.1016г. до
30.09.2019г. е полагал труд на длъжност „мл.инспектор“ в Трето РПУ- ОД МВР Варна,
която дирекция е на структурно подчинение в МВР.
По делото са приети като писмени доказателства: кадрова справка, справки за въведени
болнични листи и вида обезщетение за временна нетрудоспособност, платежни бележки за
начислени и изплатени часове за положен извънреден труд за претендирания период.
Прието по делото е заключение по ССЕ, неоспорено от страните, което съда
кредитира, в което вещото лице е в табличен вид е изготвило справка за общо положения
нощен труд за периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г. Съобразно поясненията и направените от
в.л. допълнителни изчисления при изслушването му пред ВРС, се установява, че след
приравняване на нощните часове отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван
отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на
допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от
1645.04лева за разлика от незаплатени след приравняването 217 часа, което не е заплатено
на ищеца. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен изцяло.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, достигна до следните
правни изводи:
Предявени и разгледани пред ВРС са облигационни претенции за заплащане на
допълнително възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд при преизчисляване
на положения нощен труд през периода 01.10.2016г. – 30.09.2019г., в едно с акцесорна
претенция за заплащане на законна лихва от дата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на претенцията.
Настоящия съдебен състав счита, че по отношение на държавните служители в
МВР и териториалните й служби, какъвто безспорно е ищецът по делото, намират
приложение разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи в редакцията
от 27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./, доколкото в този закон не е предвидено друго.
ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден статутът на държавните
служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР арг. от чл. 142,
ал. 2 ЗМВР).
По делото няма спор , че предвид характера на заеманата длъжност през
процесния период ищеца е полагал труд през нощта / 22.00 – 06.00 часа /, изпълнявал е
служебните си задължения на 12-часови работни смени,съгласно графици, а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно. Надвишаването на нормата на
работни часове за периода се заплаща като извънреден труд. Спорен по делото е
4
алгоритъма на изчисляването на положените часове труд и съответно размера на
дължимото допълнително възнаграждение.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 178 ал.1 т.3 от ЗМВР за
заплащане на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд чрез
преизчисляването на положения нощен труд и обезщетение за забава в размера на законна
лихва и мораторна лихва,предмет на въззивното обжалване, съдът намира следното:
Както вече беше посочено за целия процесния период 01.10.2016г. до 30.09.2019г., за
който се претендира заплащането на нощен труд, чрез преизчисляването му в дневен и
отчитането му като извънреден, относими са разпоредбите на чл. 187 ЗМВР в редакцията от
27.06.2014 г. / в сила от 01.07.2014г./ В ал.3 на същия е посочено, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени - сумирано за тримесечен период. От ал.5 на същата разпоредба е видно, че
работата извън редовното работно време се компенсира със:1. допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден;2. възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на
смени. В ал.9 е предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
В периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г. е действала Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г./ /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав/ издадена от
министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В чл. 3, ал.3 е посочено,че "При
работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Преди това са действали - Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.- отменена с
приемането на Наредба № 8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г. Наредба № 8121з-592 от своя страна е отменена с Решение №
8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016 г., влязло в сила от датата на
постановяването му и обнародвано-29.07.2016г.
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи /ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ,
5
бр.40 от 02.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г./. изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби
изрична регламентация за преизчисляване липсва. Доколкото в цитираната наредба е
посочено, че отново се касае за сумарно отчитане на работното време, но не е посочен
алгоритъм за преизчисляване, правилно първоинстнанционния съд е приел, че е налице
празнота и следва да се приложи по аналогия КТ и по специално - чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно текста - при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Ето защо положеният от
ищеца извънреден труд подлежи на възмездяване и то чрез преизчисляване на положения
нощен с коефициент 1.143 за целия претендиран период.
За пълнота на изложението изменението на чл.187 от ЗМВР, обв.ДВ бр.
№60/07.07.2020г. е ирелевантно за настоящия спор.
Размера на дължимата сума за доплащане е посочена в приетото по дело и
неоспорено от страните заключение по ССЕ.
Предвид изложените аргументи за алгоритъма на изчисляване на дължимото
възнаграждение, депозираната въззивна жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена. Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, както за присъдената
главница в размер на 1645.04 лева, така и за акцесорната претенция за законна, считано от дата на
подаване на исковата молба.
Предвид изхода на настоящото производство, на въззивника не се дължат разноски.
На въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски в размер на 300.00 лева, съгласно
приложения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за извършването им.Съда намира
възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно, с оглед цената на иска с
разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1783/31.03.2020г. по гр.д. № 16808/2019г. на ВРС,
19св.
6
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР – гр. Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар
Калоян“ № 2 да заплати на Г. К. С. , ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ж.к. Трошево, ул.
Й.Йовков 46,вх.А, ет.4, ап.20 сумата от 300.00/триста/ лева, представляваща направени
разноски за платено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанци, на основание
чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7