Присъда по дело №472/2021 на Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №472/2021г., по описа на РРС,
ХІ н.с.

Русенска Районна прокуратура е обвинила И. И. А., с ЕГН-**********, в
това, че на 30.01.2017г. в гр. Русе, чрез използване на техническо средство отнел
чужди движими вещи - сумата от 8000 лева, от владението на Ю. Ю. Н. от гр.
Русе, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият е нередовно призован, не е намерен на известния по делото
адрес, обявен е за щателно издирване, производството се разглежда в негово
отсъствие при наличие на предпоставките на чл.269 от НПК и в присъствие на
упълномощения от подсъдимия защитник.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за
установена по делото следната фактическа обстановка :
Подс. И. И. А., роден на 06.10.1994год. в гр. Тутракан, български
гражданин, със средно образование, неженен, работи в ФР Германия, неосъждан.
През лятото на 2016г. подс. А. работел във фирма за дистрибуция и
логистика на бързооборотни стоки „Грестокомерс“ ЕООД. Там той се запознал
със св. Ю. Ю. Н., който живеел в къща, находяща се в гр. Русе, ул. „Алея
Освобождение“№56. През месец декември 2016г. те прекратили трудовите си
правоотношения с общия им работодател, поради което и двамата останали без
приходи. В същия период подс. А. се скарал с родителите и тъй като нямало къде
да живее помолил св. Н. да му разреши да остане в неговата къща за известно
време. Тъй като св. Н. приемал подсъдимия за свой приятел и му имал доверие
той го пуснал в дома си. Впоследствие дори му казал, че имал голяма сума пари -
8000.00лв, от продажба на семейно МПС, които държал в заключена метална каса
в къщата. Въпреки, че бил скаран с родителите си и не можел да разчита на
тяхната подкрепа, не получавал доходи, вземал заеми от свои познати,
подсъдимият харчел нецелесъобразно парите си и поради това не разполагал с
такива. Ето защо на 03.01.2017г. подс. А. сключил договор за потребителски
кредит с БНП „Париба“, като на 04.01.2017г. сумата от 16 660лв. били преведени
по разплащателната му сметка в „Банка ДСК“ ЕАД. На същия ден- 04.01.2017г.
подсъдимият изтеглил от сметката суми в размер на 5000.00лв., на 06.01.2017г.
изтеглил и 570.00лв., 10000.00лв. и 800.00лв., а на 18.01.2017г. сумата от 240.00лв.
Тъй като подсъдимият нямал намерение да изплати кредита, за няколко дена той
изхарчил парите, като пред свои познати, вкл. и пред св. Д. С. С., заявил, че
парите били преведени по банков път от леля му и били от продажба на
наследствени земеделски земи от „Силистренския край“. По изтегления кредит от
дължимите 120 вноски подсъдимият платил само две вноски на 05.05.2017г. и
30.06.2017г. Впоследствие поради непогасяване на заема, банката цедирала
задължението по кредита на Агенция за събиране на вземания.
Поради начина, по който се разпореждал с парите, в края на месец януари
2017г. подсъдимият отново нямал финансови средства. Ето защо на 28.01.2017г.
след полунощ той позвънил на св. Н., казал му, че заминавал за град Плевен за два
дена и му поискал пари в заем. Двамата се срещнали в къщата на св. Н.. В
1

присъствието на подсъдимия, св. Н. влязъл в неговата стая, свалил металната
кутия, която била върху гардероба, отключил я, извадил и му дал 5 банкноти от по
50.00лв., общо 250.00лв., заключил кутията и прибрал ключа в стаята си.
На 29.01.2017г. около 21.00ч. св. Н. заключил входната врата на къщата и
отишъл да преспи при приятелката си. Същата вечер около 22.00ч. подс. А. се
срещнал със св. М.Р.а И., в апартамента на бабата на последния, където
употребили алкохол и храна, проверявали лотарийни билети, като всички разходи
били за сметка на подсъдимия. Около 02.00ч. двамата отишли на гости на
приятели на подс. А., където продължили да употребяват алкохол, а също така и
поръчали проститутки, отново за негова сметка. В ранните часове на 30.01.2017г.
подсъдимият свършил парите, но той искал да продължи да се забавлява, да пие
алкохол и ползва услугите на проститутки. Тогава той се сетил за парите на св. Н.
и решил да ги открадне. В изпълнение на това решение, казвайки на св. И., че
отивал в тях да вземе пари, излязъл, извикал такси, с което се придвижил до
жилището на св. Н. в гр. Русе. Когато пристигнал, подсъдимият отключил с
неговите ключове и влязъл в къщата. Тъй като знаел къде се намирал ключа за
металната кутия, подс. А. влязъл в стаята на св. Н., взел ключа, отишъл в неговата
стая, взел металната кутия, отключил я и взел всички пари в размер на 7 750.00лв.
Със същото такси се върнал при св. И., с когото продължили да се забавляват до
сутринта, харчейки парите на св. Н..
На 30.01.2017г. около 7,10ч. когато се прибрал в дома си и установил, че
парите от касата липсвали., св. Н. веднага позвънил на подсъдимия, но той не
отговорил на обажданията му. Няколко часа по-късно когато се срещнали,
подсъдимият признал пред св. Н. за извършената кражба и на 31.01.2017г.
подписал споразумение с него, в което се задължил да възстанови откраднатите
пари в размер на 7 750.00лв. в срок до една година, от деня на споразумяването.
Със съставянето на протокола за първото действие по разследването -оглед
на местопроизшествието било образувано настоящото досъдебно производство. В
хода на разследването на св. С. К. Х. - пол. служител в ОДМВР - Русе били
възложени оперативно издирвателни мероприятия. При провеждането на ОИМ св.
Х. провел беседа с подс. А., който и пред него признал за стореното и дал
подробни писмени обяснения.
В хода на разследването била назначена трасологична експертиза, съгласно
заключението по която по вътрешната страна на представения за изследване
секретен патрон, имало наличие на следи от инструменти или други устройства не
предназначени за отключване на същия, но поради липса на характерен метален
отблясък на трасите, следвало те да се възприемат като образувани в предишен
период от време, различно от извършения оглед на 30.01.2017г.
В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза на приложеното по делото от подс. А. Споразумение от
31.01.2017г. Съгласно заключението ръкописният текст „И.А.“ в реквизита
„Споразумели се:1“ на Споразумение от 31.01.2017г. бил изпълнен от И. И. А..
Относно подписа в реквизита „Споразумели се:“ на Споразумение от 31.01.2017г.,
поради лошото качество на ксерокопието, вещото лице допускало, че бил
изпълнен от И. И. А..
В съдебно заседание от 17.06.2021г., св.Ю.Н. /пострадал/ заявява, че няма
финансови претенции към подсъдимия, т.к. за периода 05.04.2018г. – 06.06.2019г.
2

му е възстановена изцяло откраднатата сума пари в размер на 8 200лв., чрез
банкови преводи от роднина на подс.И.А. на пострадалия Ю.Н..
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от събрания и проверен по
делото доказателствен материал: доказателства от гласни доказателствени
средства – частично от прочетените обяснения на подс.И.А. по реда на чл.279,
ал.2 във вр. ал.1 т.2 от НПК, от показанията на свидетелите- Ю. Ю. Н. /и
прочетени на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, С. К. Х. /и прочетени на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/, Д. С. С. /и прочетени на основание
чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК/ и М. Р. И. /и прочетени на основание чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК/, доказателства от писмени доказателствени средства -
протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за извършена трасологична и
съдебно-почеркова експертиза, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, биографична справка, писмо с изх.
№2042/26.01.2021г. на БНП „Париба“, извлечение от сметка на „Банка ДСК“ ЕАД.
Анализ на доказателствата и правни изводи
Съгласно чл.102 от НПК в наказателното производство подлежи на
доказване извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него. Съдът
счита, че от всички събрани по делото доказателства, безспорно се установи факта
на извършено престъпление, за които е обвинен подс. И. И. А.. Доказателствата,
имащи за източник всяко от доказателствените средства по делото са
съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието,
отразено по-горе. В събрания доказателствен материал по делото не съществуват
съществени противоречия в сравнение с дадените на ДП и приобщени по реда на
чл.279, ал.1, т.2 от НПК обяснения от подс.А., които съдът намира за изолирана
негова теза от останалия доказателствен материал по делото. От събраните
доказателства, Съдът е достигнал до единствено възможният извод за
виновността на подсъдимия и за постановяване на осъдителна присъда спрямо
него във връзка с повдигнатото му обвинение и на основание чл.197, т.3 във вр. с
чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, предвид изцяло възстановената сума
на пострадалия преди приключване на съдебното следствие по настоящото
производство.
Съдът намира за несъмнено доказано по делото, че с деянието си
подсъдимият И. И. А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК, тъй като на
30.01.2017г. в гр. Русе, чрез използване на техническо средство отнел чужди
движими вещи - сумата от 7 750лв., от владението на Ю. Ю. Н. от гр. Русе, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.Тъй като на
28.01.2017г. св.Н. е дал доброволно назаем сумата от 250 лв. /намираща се по това
време също в кутията от която са откраднати от подсъдимия останалата част от
парите на подс.А. – 7750 лв./, то тази сума следва да се изключи като предмет на
престъплението, което е процесно на настоящото дело, подсъдимият да бъде
признат за невинен и да се оправдае на основание чл.304 от НПК да е извършил
престъплението кражба досежно тази сума от 250лв., а да се признае за виновен да
е извършил по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК
предвид обстоятелството, че преди приключване на съдебното следствие изцяло е
възстановил откраднатата сума пари от пострадалия.
От обективна страна предмет на осъщественото престъпление са движими
вещи, чужди на подсъдимия и намиращи се във владение на пострадалото лице:
3

парична сума в размер на 7 750.00лв.
Изпълнителното деяние на престъплението било извършено от подсъдимия
с действие - отнел чужди движими вещи, като прекъснал фактическата власт на
пострадалото лице върху тях и установил негова трайна фактическа власт.
Деянието се квалифицира по чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1 от НК,
т.к. за отнемането на вещите подс. А. използвал техническо средство - ключ.
Техническото средство било използвано според предназначението си, а именно за
отключване на металната каса, в която били парите.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл като форма на вината по смисъла на чл.11, ал.2 НК. Както към момента на
деянието, така и към настоящия момент подсъдимият е пълнолетно и психически
здраво лице. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият знаел, че вещите са чужди, че с действията си
лишава собственика им от фактическата му власт върху тях, като целял да
установи своя фактическа власт и да се разпорежда впоследствие с тях като със
свои.
При индивидуализацията на наказанието, което да се наложи на подс.А.,
Съдът отчита като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
минало на подсъдимия, продължителния период от време което е изминал от
извършване на престъплението, до приключването му в съдебна фаза, изцяло
възстановените имуществени вреди от престъплението. Съдът не отчита и
отегчаващи вината обстоятелства извън предмета на делото.
Предвид това, Съдът приема, че следва да се определи наказание на
основание предвидено в чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.4, пр.2 вр. чл.194, ал.1
от и чл.54 от НК, а именно “Лишаване от свобода”, за срок от 6 месеца,
изтърпяването на което следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години, на
основание чл.66, ал.1 от НК, предвид факта, че към момента на извършване на
деянието подсъдимия не е осъждан, а и откраднатата парична сума е изцяло
възстановена на пострадалия. Определеното наказание Съдът намира за
справедливо и съобразено както с личната, така и с генерална превенция както по
чл.36, така и по чл.35, ал.3 от НК.
Подсъдимият следва да заплати в полза на ОДМВР – Русе сумата от 234,76
лв. за направени разноски на досъдебното производство, както и сумата от 60,00
лв. в полза на Районен съд – гр.Русе за направени разноски в съдебното
производство.

Мотивиран така, Съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	37
Дата:	17 юни 2021 г. (в сила от 3 юли 2021 г.)
Съдия:	Александър Симеонов Станчев

Дело:	20214520200472
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2021 г.

Присъда по дело №472/2021 на Районен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите