Р Е
Ш Е Н
И Е
№
294
град
Русе,10.11.2023 г.,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Русе, в открито съдебно заседание на втори ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галена Дякова
при участието на секретаря Цветелина
ДИМИТРОВА, разгледа докладваното от председателя адм. дело № 457 по описа за 2023 г. на Административен съд Русе и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.118, ал.1 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) и чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Производството
по настоящото дело е образувано по повод постъпила жалба от В.И.Н. ***, чрез
адвокат М.Б. *** срещу Решение №
2153-17-72 от 12.07.2023г. на Директора на
ТП НОИ гр.Русе, с което е потвърдено Разпореждане №
2140-17-288 / 30.05.2023г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което е
отказано на жалбоподателя отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят
не е съгласен с решението на директора на ТП на НОИ- Русе и счита същото за
незаконосъобразно, постановено в противоречие и в нарушение на материалния
закон. Счита, че предвид възрастта й и наличния стаж, с който разполага в
РБългария, РГермания и Държавата Израел е изпълнила кумулативните изисквания на
чл.68, ал.1 КСО, поради което следва да
й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посочва,
че няма пречка да бъде сумиран придобития от нея осигурителен стаж, предвид
относимите и приложими разпоредби на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 29 април 2004 година
за координация на системите за социално осигуряване и Спогодба между
Република България и държавата Израел за
социална сигурност от 2009г. В съдебно заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и моли решението и разпореждането да бъдат
отменени а преписката да се върне на административния орган за ново
произнасяне. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната
страна - Директорът на ТП на НОИ гр.Русе, чрез процесуалния си представител, изразяват
становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че правилно са тълкувани и
приложени текстовете на двата международни акта, тъй като нито в разпоредбите
на Спогодбата с Израел, нито в Регламент ЕО 883 е предвидена възможност за
сумиране на стаж от трите държави. Не представят допълнителни доказателства,
освен тези, в приложената административна преписка.
Административен
съд Русе, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
Със
Заявление с вх.№ 2113-17-806
от 03.06.2027г. до Директора на ТД на НОИ- Русе жалбоподателката В. И. Н. е
поискала отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 9а от КСО, като е посочила, че има осигурителен стаж придобит в България,
Израел и Германия. Към заявлението са приложени налични документи. С формуляр
Р5000 DE от
16.01.2023г. /л.25-30/е потвърден стаж от РГермания за периода 26.01.2011г. до
19.04.2022г. в размер 10г.09м.00д., от които 10г.00м00д за право за пенсия. С
формуляр IL / BG 5 от 16.01.2023г. /л.21-24/,
е потвърден стаж от Израел за периода 05.08.2001г. – 20.04.2007г. в размер на
05г.08м.00д. От представения Опис на осигурителен стаж, положен в България,
издаден от ТП НОИ Русе се установява, че В. И. Н. към датата на
подаване на заявлението има навършени 61г.10м. и придобит осигурителен стаж от
втора категория 08г.09м.15д. и от трета категория 09г.06м.27д., като общия
осигурителен стаж, положен на територията на РБългария, превърнат към трета категория е 20г.06м.23д.
С
Разпореждане № 2140-17-288 / 30.05.2023г. на Ръководител ПО е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на В. И. Н., като в разпореждането
е посочено, че към датата на заявлението 03.06.2027г. Н. има навършени
61г.10м., но няма необходимия стаж от 36г.02м., тъй като определеният общ осигурителен
стаж по реда на Спогодбата между
Република България и държавата Израел за
социална сигурност от 2009г. е 26г.02м.23д, като недостигат за право на пенсия
09г.11м.07д. Посочва се в разпореждането, не е достатъчен и осигурителния стаж,
определен по реда на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 29 април 2004 година за
координация на системите за социално осигуряване, който стаж е 30г.06м.23д. общо
на територията на България и Германия, като не достигащият стаж за право на
пенсия е 05г.07м.07д. Тъй като сключеният договор с Израел не предвижда възможност за сумиране на стаж с трета
държава и В. И. Н. има повече от 5г. недостигащ
стаж, не може да се ползва от разпоредбите на чл.9а, ал.2 от КСО. Позовавайки се на чл.68, ал.1 и ал.2 и чл.9а,
ал.2 от КСО, Гл. пета от Регламент ЕО
883/2004 г. и чл.13 от Спогодбата между Република България и Държавата Израел
за социална сигурност от административния орган е прието, че нито в спогодбата,
нито в регламента е предвидена възможността за сумиране на стаж от трета
държава, поради което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст.
В
срока за обжалване, В. И. Н. е подала жалба с вх.№ 1012.17.211 от 15.06.2023г. срещу Разпореждане № 2140-17-288 /
30.05.2023г. на Ръководител ПО с искане да бъде отменено, като се мотивира с
разпоредбата на чл.37,ал.2 от Наредбата за пенсиитеи осигурителния стаж, според
която осигерителен стаж, придобит извън страната се зачита съгласно
разпоредбите на международния договор в областта на социалното осигуряване, по
който РБългария е страна. Посочва се, че както в Регламент ЕО 883/2004 г., така
и в Спогодбата между Република България и Държавата Израел за социална
сигурност от 2009г. е предвидено осигурителните периоди да се зачитат,
доколкото те не се припокриват/съвпадат.
С
Решение № 2153-17-72/12.07.2023 г. Директорът на ТП на НОИ-Русе е отхвърлил
жалбата и е потвърдил Разпореждане № 2140-17-288 / 30.05.2023г., като е приел,
че тъй като лицето е посочило в заявлението за отпускане на пенсия, че има стаж
в Израел и Германия се прилагат разпоредбите на Регламент ЕО883/2004 г. на
Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. за координация на
системите за социална сигурност, Регламент ЕО 987/2009 г. на Европейския
парламент и на съвета от 29 април 2004 г. за установяване на процедура з
прилагане на Регламент ЕО883/2004 г., както и Спогодбата между Република България
и Държавата Израел за социална сигурност от 2009г., с които документи се
регулират взаимоотношенията в областта на социалната сигурност и задължителното
(държавно)обществено осигуряване. Цитирайки разпоредбите от Регламента и от
Спогодбата решаващият орган е приел, че
в нито един от двата документа е предвидена възможност за сумиране на стаж от
трета държава, поради което преценката за право на пенсия на Н. може да бъде
направена или при сумиране на български и немския стаж или на български и
израелски стаж, но не и при съвкупност от български, израелски и немски стаж.
Посочил е, че при сумиране на български и израелски стаж същият е недостатъчен
за отпускане на пенсия, както и при сумиране на български и немския стаж същият
е недостатъчен за отпускане на пенсия. При тези мотиви, органът е приел, че
обжалваното разпореждане е правилно и лицето няма необходимия осигурителен стаж
съгласно чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО.
При
така установеното от фактическа страна, съдът
от правна страна намира следното: Жалбата срещу Решение № №
2153-17-72/12.07.2023г. е допустима, като подадена от надлежно активно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт пред компетентния съд. Оспореното
Решение № 2153-17-72/12.07.2023г. на Директора на ТП на НОИ - Русе е съобщено
на Н. чрез изпращане по поща и е получено лично от нея на 28.07.2023 г./л.3
пр./. Жалбата срещу него е подадена на 03.08.2023 г., видно от отбелязаното
върху самата жалба входиране в администрацията на ответника, т.е. в срока по
чл. 118, ал. 1 от КСО, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Съдът
извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.
168 от АПК, обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази доводите на страните, поради което намира, че разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Оспореното Решение е издадено в предвидената
от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително
фактическо и правно основание за издаване на акта, т. е. решението е
мотивирано, така както изисква чл. 117, ал. 3 от КСО. Същото е издадено в
рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазени
са административно-производствените правила при постановяване на решението.
Решение
2153-17-72/12.07.2023 г. Директорът на ТП на НОИ-Русе е издадено от компетентен
орган по чл. 117, ал. 3 от КСО, както и потвърденото с него разпореждане също е
издадено от компетентен по материя, време и място орган. Съгласно чл. 117, ал.
1, т. 2, б. "а" от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се
подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или
изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3
от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по
жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им.
Относно
правилното приложение на материалния закон, настоящият състав намира, че по
делото са изяснени всички относими факти – налице е законово предвидената
възраст на жалбоподателката, която към датата на подаване на заявлението има
навършени 61г.10м. Установен е осигурителния стаж, който е положен в три
държави : в РБългария - придобит
осигурителен стаж от втора категория 08г.09м.15д. и от трета категория
09г.06м.27д., като общия осигурителен стаж, положен на територията на
РБългария, превърнат към трета категория
е 20г.06м.23д. Няма спор, предвид и представените писмени доказателства, че в
Държавата Израел Н. е придобила осигурителен стаж в размер на 05г.08м.00д., а в
РГермания е доказан по делото със съответните документи стаж в размер на в
размер 10г. 09м. 00д., от които 10г.00м00д за право за пенсия.
За
да откаже отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Н.,
административният орган се е позовал на чл. 15, т. 2 от Спогодбата между
Република България и Държавата Израел и на чл. 6 от Регламент ЕО883/2004 г.,
като от последните е направил извод, че в нито един от двата международни акта
не е предвидена възможност за сумиране на стаж от трета държава, поради което
за Н. следва да бъде сумиран или само български и немски стаж или само
български и израелски стаж, но не и общо сумиране на български, немски и
израелски стаж.
Съдът
намира, че изводите на административния орган не намират опора в разпоредбите
на материалния закон, тъй като в чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите
и осигурителния стаж се посочва, че осигурителен стаж, придобит извън страната,
се зачита съгласно разпоредбите на международен договор в областта на
социалното осигуряване, по който Република България е страна. Този стаж се
зачита след потвърждаването му по установения ред от компетентната институция
на съответната държава, като когато осигурителният стаж, придобит извън
страната, съвпада с български осигурителен стаж, той се зачита при спазване на
разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор.
Тъй като ноторно известно обстоятелство е, че РБългария и РГермания са
държави-членки на Европейския съюз, по отношение осигурителния стаж, положен на
територията на РГермания от Н. ще се приложат разпоредбите на Регламент
ЕО883/2004 г. на Европейския парламент и на съвета от 29 април 2004 г. за
координация на системите за социална сигурност. В чл.2, т.1 от Регламент
ЕО883/2004г. е предвиден персоналния обхват на регламента - той се прилага към
граждани на държава-членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в
държава-членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или
повече държави-членки, както и към членовете на техните семейства и към преживелите
ги лица. По отношение периодите на осигуряване, според чл. 6 от Регламента,
когато правото на обезщетения по законодателството на една държава-членка
зависи от придобиването на определени осигурителни периоди, то компетентната
институция на тази държава-членка зачита и осигурителните периоди, завършени
съгласно законодателството на всяка друга държава-членка, като основаният
принцип на Регламента е, че периодите се зачитат дотолкова, доколкото не се
припокриват. Според чл. 87, ал. 2 от ПЗР на Регламента, всеки осигурителен
период и, когато е необходимо, всеки период на заетост, самостоятелна заетост
или пребиваване, завършен съгласно законодателството на държава-членка преди
датата на прилагане на настоящия регламент в съответната държава-членка, се зачита
за определянето на правата, придобити съгласно настоящия регламент. Предвид
изложените разпоредби, при определяне на общия осигурителен стаж на Н. следва
да се сумира към стажа, придобит в РБългария, установения осигурителен стаж в
РГермания.
Осигурителният
стаж на Н. на територията на Израел следва да се обсъди според разпоредбите на
Спогодба
между Република България и Държавата Израел
за социална сигурност(Ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно
събрание на 22.01.2009 г. -ДВ, бр. 10 от 6.02.2009 г. Издадена от Министерство
на труда и социалната политика,обн., ДВ, бр. 65 от 14.08.2009 г., в сила от
1.09.2009 г.) В чл.3 от Спогодбата е очертан нейния персоналния обхват, който
включва всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на
договарящите страни, както и други лица, чиито права произтичат от правата на
горепосочените лица. По отношение периодите на осигуряване е предвидено в чл.
15, т. 2 от Спогодбата, че ако периодите на осигуряване, завършени в България, не
са достатъчни за правото на пенсия, българската институция взема предвид до
необходимия размер периоди на осигуряване, завършени по израелското
законодателство, доколкото те не съвпадат. Като според чл. 34, т. 2 ПЗР при
определяне на правото на обезщетения според спогодбата се взема предвид
всякакъв осигурителен период, завършен преди влизането в сила на тази спогодба.
Предвид изложените разпоредби, при определяне на общия осигурителен стаж на Н.
следва да се сумира към стажа, придобит в РБългария, установения осигурителен
стаж в Държавата Израел.
Основният
правен спор в случая е доколко цитираните горе норми от регламента и спогодбата
допускат или отричат сумирането на периодите на осигурителен стаж в трите
държави. За решаването на въпроса следва да се съобрази целта на международните
договори и европейските регламенти за социална сигурност, която е насочена
преди всичко към гарантиране взаимно на правата
на своите граждани в цитираната сфера, като при липса на такива международни
актове не е налице правно основание за признаване на тези права, включително и
в областта на пенсионното осигуряване. Налага се извода, че всеки един от тези
международни актове урежда отношенията на страните по тях и намира пряко
приложение по отношение на гражданите на тези страни. Въпросът е доколко е
допустимо тези актове да се прилагат заедно. В прегледа на националното ни
законодателство няма изрична забрана по отношение на лице, спрямо което се
прилагат и двата международни акта, разпоредбите им да бъдат приложени в
условията на кумулативност, а не на алтернативност, както е приел
административния орган. По този начин незаконосъобразно се отказва зачитане на
осигурителен стаж, който е положен в съответствие с основното изискване както в
регламента, така и в спогодбата - периодите се зачитат дотолкова, доколкото не
се припокриват. По тази причина, след като трите периода на положен
осигурителен стаж в трите държави не се
припокриват, за съда няма законова пречка за упражняване на правото на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст от Н. да бъде сумиран общо придобитият
осигурителен стаж от Република България, от Държавата Израел и от РГермания,
при условие че периодите са различни и не съвпадат – факт, който е категорично
доказан и по него не се спори.
Всичко
изложено до тук налага отмяна на оспореното решение на директора на ТП на НОИ –
Русе, както и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионно осигуряване,
с който на Н. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, поради несъответствието им с материалния закон и с целта на закона.
Административната преписката следва да бъде върната на длъжностното лице издало
разпореждането за ново произнасяне по същество, като при определяне на
осигурителния стаж на лицето се сумира общо придобитият и доказан с официални
документи осигурителен стаж от Република България, Държавата Израел и РГермания,
и се извърши преценка дали Н. отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2
от КСО, респ. дали може да се възползва от разпоредбата на чл. 9а ал. 2 от КСО.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП
на НОИ-Русе и потвърденото с него разпореждане са издадени при неправилно приложение
на материалния закон. Същото следва да се отмени на основанията по чл. 146, т.
4 от АПК, а жалбата следва да бъде уважена.
Жалбоподателят
претендира присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 500
лева, за които представя доказателства за плащането им в брой - договор за
правна защита и съдействие № 022297 от 01.07.2023г. /л. 5 дело/. Разноски на
жалбоподателя се дължат на основание чл. 143, ал. 1 от АПК като ответникът
следва да бъде осъден да ги заплати.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 пр. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 2153-17-72/12.07.2023 г. на Директора на ТП на НОИ-Русе и
потвърденото с него Разпореждане № 2140-17-288 / 30.05.2023г. на Ръководител
"Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ- Русе.
ВРЪЩА
делото като преписка на Ръководител "Пенсионно осигуряване" при ТП на
НОИ-Русе за ново произнасяне по Заявление вх. № 2113-17-806/03.06.2022 г.
подадено от В.И.Н. за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 9а от КСО, при съобразяване с мотивите по тълкуването и прилагането на материалния
закон, направени в настоящето решение.
ОСЪЖДА
Териториално поделение на Национален осигурителен институт-Русе да заплати в
полза на В.И.Н. с ЕГН ********** ***,
ж.к.Дружба-1, ул.“Изола планина“ №26, бл.5, вх.3, ет.7, ап.21, направените по
делото разноски в размер на 500. 00 /петстотин/
лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: