Решение по дело №153/2019 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 92
Дата: 4 юли 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20192180200153
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 май 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№:                          04.07.2019г.                гр.Царево,

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Царевският районен съд,                                                          наказателен състав

На двадесет и шести юни                                две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                Председател: Мария Москова

Секретар: Стефка Илиева

като разгледа докладваното от съдия Москова  НАХД  № 153/2019г.  по описа на съда , за да се произнесе взе пред вид следното:

 

Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба на „*******“ ***** с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление: ************, против Наказателно постановление № *******. на Зам.началника на ******,  с което на жалбоподателя за нарушение на чл.169 ал.1 т.3 от ЗУТ вр. чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева  на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ. В жалбата се излагат съображения за допуснати съществени процесуални и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на наказателното постановление.

За жалбоподателят, редовно уведомен, представител не се явява.

АНО, редовно уведомен, се представлява в с.з. от надлежно упълномощен ю.к.Ал., която моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

След като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

При извършена на 28.01.2019г. проверка на място св.Ал.Д. и св.Д.Д. *** при *******/ установили, че „*****“ **** във функцията си на строител /съгласно Договор за строителство от 20.11.2018г. и Удостоверение № *****, валидно до 30.09.2019г. за изпълнение на първа група строежи - от четвърта до пета категория/ е извършил изпълнението на строителни и монтажни работи /СМР/, като е изпълнен нулев цикъл на вилна сграда тип „*“ №* на строеж: „***** - ****** тип „*“ и тип „*“ - №* и сградни и площадкови ВиК връзки“ в ПИ ***“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №******, по КК на гр. ***, м. „Д. И. Б.“, представляващ УПИ *****, кв. *, по плана на община ****,  при неспазване на одобрения план за безопасност и здраве /ПБЗ/, като в нарушение на съгласувания на 23.10.2018 г. от община ***** инвестиционен проект по част ПБЗ, строежът не е бил обезопасен с плътна ограда, не са били монтирани фургони за работниците, склад за материали, временна тоалетна, нямало противопожарно табло, не са били поставени предупредителни знаци и липсвала  аптечка, строителната площадка не отговаряла на схема №* и схема №* от проект по част ПБЗ, с което е нарушило разпоредбата на чл.169, ал.1, т.З от ЗУТ във връзка с отговорностите и задълженията му по чл.163, ал.2, т.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/..

За констатираните нарушения  проверяващите органи съставили с Констативен протокол от 28.01.2019г. /л.47-55/

Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя Ал.Д. да състави акт за установяване на административно нарушение № ******* год., в който нарушението е описано ясно, точно и конкретно/л.1516/. Актът бил съставен в присъствието на законния представител на дружеството и препис от нето му е връчен лично и  подписан от него без възражения.

В законоустановения срок жалбоподателят е депозирал обяснения по съставения му акт /л.73-75/, в които не оспорва фактическата обстановка и моли да бъдат взети предвид смекчаващите вината му обстоятелства, а именно: че към датата на проверката същия е подготвял  спирането на строежа и на обекта е липсвала строителна дейност.

 Въз основа на съставения акт и като е взел предвид всички събрани по АНП доказателства, както и обясненията на нарушителя, наказващия орган, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин. Деянието е квалифицирано като такова по чл. 169, ал. 1, т. 3, вр. чл. 163, ал. 2, т. 1 ат ЗУТ и е санкционирано по чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

Препис от НП е връчен на жалбоподателя на 09.05.2019г., видно от инкорпорираната в НП разписка /л.14/, а жалбата срещу НП е депозирана  на 16.05.2019г., видно  от товарителницата на куриерската фирма/л.9/.

Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от събраните по делото писмени и устни доказателства. При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това лице виновно. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл. 14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.

В конкретния казус съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 169, ал. 1, т.3 от ЗУТ, строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с основните изисквания към строежите, определени в приложение I на Регламент (ЕС) № 305/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2011 г. за определяне на хармонизирани условия за предлагането на пазара на строителни продукти и за отмяна на Директива 89/106/ЕИО на Съвета (OB, L 88/5 от 4 април 2011 г.), за: хигиена, опазване на здравето и живота на хората.

Съгласно чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ , строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на чл.169, ал. 1 и ал.3 от ЗУТ, както и с правилата за изпълнение на СМР и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка.

При проверката на място е установено започнато строителство на вилна сграда тип „*“ №* като е бил изпълнен нулев цикъл на вилна сграда тип „** №*, на строеж: „******* - **** тип „*“ и тип „*“ - №* и сградни и площадкови ВиК връзки“ в ПИ *****“, находящ се в поземлен имот /ПИ/ с идентификатор №*****, по КК на гр. ***, м. „Д. И. Б.“, представляващ УПИ *****, кв. *, по плана на община *****, но строежът не е бил обезопасен с плътна ограда, не са били монтирани фургони за работниците, склад за материали, временна тоалетна, нямало противопожарно табло, не са били поставени предупредителни знаци и липсвала  аптечка, строителната площадка не отговаряла на схема №* и схема №* от проект по част ПБЗ без да е спазен одобреният на 23.10.2018г. „План за безопасност и здраве“ /ПБЗ/. От представените писмени доказателства се установява, че строителството е изпълнено от „******“ **** във функцията му на строител, съгласно Договор за строителство от 20.11.2018г. и Удостоверение № ****, валидно до 30.09.2019г. за изпълнение на първа група строежи - от четвърта до пета категория.

С гореописаните си действия, „*******“ *** е нарушило законовата разпоредба на чл.169, ал.1, т.3 от ЗУТ, във връзка с чл.163, ал.2, т.1 от ЗУТ, поради което АНО правилно е приложил санкционната норма на чл. 237, ал.1, т.15 от ЗУТ, съгласно която на юридическо лице  -строител на строеж , неизпълнил задължение по чл. 163, ал. 2, т. 1 - 5 , се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв..

С оглед направените възражения от жалбоподателя, следва да се има предвид, че строежите следва да се поддържа в „състояние“, съответстващо на нормативните актове, техническите изисквания и изброените съществени изисквания в чл.169, ал.1 от ЗУТ, а не до "състояние" по субективната преценка на участник в строителството, в конкретния случай на нарушителя „*******“ *****.

Изложеното в Обяснение вх.№*******. от управителя на „*******“ ****, че към момента на извършената проверка по повод на настъпилия „засиления медиен интерес към извършващото се строителство и опитите за внушения, че има нещо нередно в него“, строително монтажни работи /СМР/ на строежа не са извършвани от строителя „*****“ **** е ирелевантно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 2, т. 1 от ЗУТ отговорността за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни книжа и с изискванията на, както и с правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи и на мерките за опазване на живота и здравето на хората на строителната площадка, е възложена от законодателя на строителя на изпълнението на строежа, каквото качество има именно „******“ ****.

Възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура, са неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение. Според съда, не са налице и предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН - нарушението е формално. Административно- наказващия орган съвсем правилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието в минималния законоустановен размер. Ето защо наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р     Е     Ш     И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № ********* на Зам.началника на ******,  с което на „*****“ ***** с ЕИК **** със седалище и адрес на управление: ******, за нарушение на чл.169 ал.1 т.3 от ЗУТ вр. чл.163 ал.2 т.1 от ЗУТ му е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева  на основание чл. 237, ал. 1, т. 15 от ЗУТ, чл. 239, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, вр. чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.

 

 

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: