№ 2107
гр. С., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110152800 по описа за 2023 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422 във
вр. чл.415, ал.1 ГПК и във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ.
Производството по делото е образувано по подадена в съда искова молба /ИМ/ с вх.№
266068/27.9.2023г. от ищец Т.С, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
район К. село, ул.Я. № 23Б, срещу ответник В. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.К.
п.-2, бл. 233, ет.1, ап.2, чрез назначен особен представител адвокат П. Т., със съдебен адрес
гр.С., бул.А. С. № 40, ет.4, с предявени искове и молба до съда да се произнесе с решение, с
което да приеме за установено между страните, че ответника дължи на ищеца СЛЕДНИТЕ
СУМИ - обща сума от 1587,47 лева/лв./, от които сумата от 1312,20 лева/лв./,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия /ТЕ/ за
период 1.5.2014г.-30.4.2017г., ведно със законна лихва за период от 16.1.2018г. /дата на
подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, сумата 191,57 лв.,
представляваща мораторна лихва върху ТЕ за период 16.9.2015г.-2.1.2018г., сумата 70,01 лв.
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение / ДР/ за
период 1.5.2015г.-30.4.2017г., ведно със законна лихва за период от 16.1.2018г. до изплащане
на вземането, и сумата 13,69 лв. представляваща мораторна лихва върху ДР за период
10.7.2015г.-2.1.2018г., като сумите са начислени за топлоснабден имот, находящ се в гр.С.,
ж.к.К. п., бл. 233, ет.1, ап.2, с абонатен № 213472, инсталация № *********, ИД№ 135743, за
които суми има издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл. 410 ГПК от 19.4.2018г. по ЧГД №
3147/2018г. по описа на СРС, 148-ми състав.
Ищецът, твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови нужди по
1
смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ за периода описан в ИМ, за топлоснабдения имот описан в ИМ
и в ЗИ, с абонатен № 213472, инсталация № *********, ИД№ 135743. Посочва, че съгласно
действащите през този период Общи условия/ОУ/, чл.33, ал.1 от ОУ на ищеца, че клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да
заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава
в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в
срока по ал.2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.2, Клиентите заплащат на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Сочи се, че съгласно ЗЕ,
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост, се
извършва по системата за дялово разпределение, при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Сумите за процесния имот са начислявани от ищеца
съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ - по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение в
сградата. Посочва, че сградата-етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, е
сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
Т.С., като на база реален отчет на уредите за дялово разпределение Т.С. е изготвяло
изравнителни сметки.
Твърди, че ответникът не е изпълнил насрещното си задължение, като не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия за посочения период и цената на услугата
дялово разпределение. Твърди се, че ответникът е изпаднал в забава.
Моли съдът да уважи претенцията, с присъждане на сторените по делото разноски.
Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертиза, които да отговарят на поставените в исковата молба задачи. Прави
искане по чл.190 ГПК третото лице - помагач да бъде задължено да представи посочените в
ИМ документи. Моли за изискване и прилагане към настоящото дело ЧГД № 3147/2018г. по
описа на СРС, 148-ми състав.
ОТВЕТНИКЪТ, в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба/ОИМ/, чрез
адв.П. Т., назначен от съда като особен представител, с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че събранието на ЕС е проведено незаконосъобразно и взетите
решения били нищожни, доколкото били приети от некомпетентен орган. Оспорва ищецът да
е публикувал относимите към процесния период Общи условия в един централен и един
местен всекидневник. Счита за недоказани твърденията, че ответникът е собственик или
носител на вещно право по отношение на процесния апартамент. Твърди, че приложеният
към ИМ договор с Т.С. се явява неотносим към висящи спор. Оспорва и да е изпаднал в
забава за главницата за ДР, доколкото не са били публикувани дължимите суми за ТЕ и ДР в
интернет страницата на ищеца. Оспорва да е налице доказателство за отправена до ответника
2
покана за плащане на главницата по ДР, поради което няма как да е изпаднал в забава.
Релевира възражение за изтекла погасителна давност за сумите начислени преди 16.1.2015г.
Поради изложеното се иска отхвърляне на претенциите на ищеца.
В открито съдебно заседание/о.с.з./ ищецът, чрез представляващия го юрисконсулт по
пълномощие, поддържа исковата молба и моли да се уважат исковите претенции, като
оспорва отговора на ответник.
В о.с.з. ответникът, редовно призован, не се явява лично и не се представлява от
адвокат. С молба с вх.№ 24435/24.1.2025г., приета от съда по делото, се поддържа подадения
ОИМ и се моли да се отхвърлят предявените срещу ответник искове.
В открито съдебно заседание третото лице – помагач Т.С., ЕИК ********, /3ЛП/ не се
представлява. По делото е приета молба с вх.№ 350588/4.11.2024г. подадена от 3ЛП с
приложени към нея писмени доказателства, която е приета от съда, като доказателствата
касаят процесния аб.№ 213472.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на чл.12 и чл.235 ГПК, и като прецени
събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства, по отделно и в
тяхната съвкупност, и във връзка с доводите и съображенията на страните, както и като
взе предвид правните норми уреждащи спорните отношения, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото са приети копия на следните писмени документи като доказателства –
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с вх.№ 3004493/16.1.2018г. и
копие от документ за платена държавна такса, по които е било образувано ЧГД№ 3147/2018г.
по опис на СРС, 148 състав/л.8-12/; Молба-декларация от ответник В. К. Г., с ЕГН
**********, за откриване на партида от 19.3.1993г. при ищеца за процесен имот/л.13/;
Нотариален акт за собственост на апартамент по чл.55 ЗПИНМ, № 151, том XXVI, дело
5151/14.8.1974г. на софийски нотариус за процесен имот/л.14-15/; Удостоверение за
идентичност на имот № 68-00-1052/2/8.8.2013г. за процесен имот/л.16/; Договор между СЕС
и Т.С./3ЛП/ за предоставяне на услуга дялово разпределение с № 2890/14.8.2002г./л.17-18/;
Протокол от Общо събрание на собствениците на етажната собственост/СЕС/ за избор на
фирма за дялово разпределение и списък на собствениците за процесен имот/л.19-27/;
Съобщения към Общи фактури от 31.7.2015г., 31.7.2016г. и от 31.7.2017г./л.28-30/;
Извлечение от сметки по месеци за процесния период за аб.№ 213472 за дължими суми на
обща стойност 1587,47лв./л.31/; Договор при ОУ подписан от ищец и 3ЛП от 3.6.2020г./л.32-
39/; Общи условия/ОУ/ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т. С.“ ЕАД на
потребители в гр.С. публикувано на 11.7.2016г. в пресата/л.40/; пълномощно за ищец/л.41/,
справка НБД за адреси на ответника, от която е видно, че е регистрирана на адрес на
процесен топлоснабден имот/л.72/.
По делото е прието предходно образуваното заповедно производство по ЧГД №
3147/2018г. по опис на СРС, 148-ми състав.
ПО делото е прието писмо с изх.№ 4830/2024г. на САК с определен адвокат, който да
3
представлява ответника в производството/л.98/.
По делото е приета молба на третото лице помагач с вх.№ 350588/4.11.2024г. ведно с
приложените към нея писмени доказателства/л.138-144/, от която е видно, че за процесния
апартамент по делото се води титуляр на партида отв. В. К. Г., както и че в процесния
апартамент за 2016г. и 2017г. е извършен реален отчет от ФДР с положени подписи върху
формуляр за отчет за аб.№ 213472 с име на клиент ответника, от което съдът достига до
извод, че е извършен реален отчет след два сезона на доставка на топлоенергия за процесен
апартамент.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза
/СТЕ-л.145-158/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за спорния период в имота на
ответника е имало непрекъснато топлоснабдяване и че дяловото разпределение, извършено
от 3ЛП за имота на ответника, е в съответствие с методиката за изчисление и цените за ТЕ
през процесния период. В имота са извършвани отчети от ФДР и са били подписани от
потебител, които са приложени по делото. В имота има 3 отоплителни тела с монтирани на
тях топлоразпределители, но без отчетена ТЕ. Ползва се топла вода, която се отчита по
водомер за топла вода. Има и щранг лира в баня, за която е начислена служебно ТЕ.
Начислена е ТЕ и за сградна инсталация за пълен обем. Общо дължимите суми за спорния
период са 1297,77 лева, в които не е включена сума за лихви или суми за прихващане от
предходни периоди, както и суми за отчети на уредите. Общия топломер монтиран в
аб.станция е бил метереологично годен и е преминал нужните проверки.
От заключението на изготвената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза
/ССЕ-л.161-168/, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена,
заключението не е оспорено от страните, се установява, че за процесен период има частично
плащане. За неплатени фактури за процесния период ответника дължи обща сума от 1382,21
лева за ТЕ, дялово разпределение/ДР/ и дължими лихви към главниците/таблица
рекапитулация/. След 1.12.2014г. общо дължима е сумата 1165,55лв.
По делото са приети представени от ищец писмени документи във връзка подписано
споразумение между страните за разсрочено заплащане на дължимите суми /процесните
суми/ от 31.8.2023г., по което ответника е спряла да заплаща сумите в срок/л.172-179/.
По делото е прието подадено от ищец становище с вх.№ 369345/15.11.2024г./л.185-188/,
с което е уточнено какви суми се претендират от ответник след като е извършила частично
плащания по Споразумение от 31.8.2023г.
Други относими към спора доказателства не са приети от съда.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Искът е допустим, доколкото е предявен по реда на чл.415, ал.1 ГПК от заявителя
срещу длъжника в преклузивния месечен срок от уведомяването му за подаденото
възражение по чл.414 ГПК.
4
За успешното провеждане на предявените по реда на чл.415, ал.1 ГПК искове, в тежест
на ищеца е да докаже, че с ответника са се намирали в облигационни отношения, по силата
на които е изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия в твърдения
обем през процесния период, стойността на същата, началния период на нейната изискуемост
и размера на претендираните мораторни лихви. Ответникът, от своя страна, е длъжен, в
случай че ищецът установи посочените по-горе обстоятелства, да докаже точното във
времево и количествено отношение изпълнение на задължението си за плащане на
потребената топлинна енергия за процесния период.
В разглеждания случай, ответникът в качеството си на ползвател на процесния
топлоснабден имот има качеството „клиент“ по смисъла на чл.150, ал.1 ЗЕ, поради което
следва да се приеме, страните са били във валидни облигационни отношения по силата на
договор за доставка на топлинна енергия през релевирания период. Самия ответник с
действията си сам е признал доказаните по делото факти, че е бил в облигационна връзка с
ищеца при Договор при ОУ за процесния период, за процесния апартамент, защото е
извършил частични плащания, а също така е подписал с ищец Споразумение на 31.8.2023г.
за разсрочено погасяване на дължими суми, с което извънсъдебно е признал наличието на
облигационна връзка между страните. Следователно основните възражения наведени с ОИМ
са оборени от събрания по делото доказателствен материал.
Съгласно даденото в чл.150, ал.1 ЗЕ разрешение, продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни
Общи условия за продажба на топлинна енергия, които се одобряват от ДКЕВР. Няма спор
между страните, че Общите условия са влезли в сила по отношение на ответника,
следователно са породени облигационни отношения между топлопреносното предприятие, в
качеството му на доставчик на топлинна енергия и съответния абонат, имащ качеството
„клиент” на топлинна енергия като собственик или ползвател на съответния топлоснабден
имот.
Съгласно въведеното с нормата на чл.153, ал.6 ЗЕ законово правило, собственикът или
титуляр на вещното право на ползване в имот, под режима на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадената от сградната инсталация и
отоплителните тела в общите части на сградата топлинна енергия, и в случаите, когато е
преустановено топлоподаването към индивидуални отоплителни уреди в обекта на
потребителя. Фактическото преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в
отделни имоти, не може да обоснове прекратяване на правоотношението, а собственикът
остава потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация. Това
изключение от общия принцип на индивидуално поемане на облигационни отношения
изцяло съответства на специфичния характер на доставката, чието техническо
осъществяване изключва ограничаване на ползите само в една обособена част от общата
сграда /конкретен обект от сградата не може да се топлоизолира от останалите/. Този преглед
на нормативната уредба, действаща в процесния период, обосновава извода, че предвид
установеното право на собственост на ответника в исковия период, върху жилищен имот,
5
находящ се в топлоснабдена сграда-етажна собственост, както и
обстоятелствата досежно откриване на партида на името на ответника и начисляването на
суми за топлоенергия по тази партида през продължителен период от време и в исковия
период, водят до извода за качеството на потребител на ответника. Отделно от това няма
спор за откриване на партида за абонат с посочения в ИМ и в ЗИ номер, както и по
доказателствата приети по делото и представени от третото лице помагач.
В този смисъл, възраженията на ответника за липсата на облигационна връзка с
топлоснабдителното дружество се явява неоснователно.
На следващо място, кредитирайки като обективно и компетентно изготвено
заключението на вещите лица по приетите в хода на производството съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, съдебният състав приема, че ищецът е установил по пътя на
пълното и главно доказване реалното доставяне на топлинна енергия в твърдения обем през
процесния период, както и предоставяне на услугата за ДР.
Същевременно, доколкото ответникът, в чиято тежест е било, не е провел доказване за
плащане на дължимата сума, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
чиято стойност съответства на претендираната такава от ищеца предвид кредитираното като
обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице.
Въз основа на горните фактически и правни констатации, съдът приема, че са налице
елементите от фактическия състав на чл.422 във вр.чл.415, ал.1, ГПК, поради което
предявените на това основание установителни искове се явяват основателни и като такива
следва да бъдат уважени /в този смисъл е ТР№ 2/17.5.2018г. постановено по ТД№2/2017г. на
ОСГК на ВКС/.
Възраженията направени от ответника не се доказват от събраните по делото
доказателства, поради което се явяват неоснователни.
По възражението, че третото лице помагач не е имало договор с ищеца за процесния
апартамент съдът го намира за неоснователно, с оглед всички приети като доказателства по
делото документи.
По отношение на възражението, че сумите са погасени по давност, съдът го намира за
частично основателно като се вземе предвид приетата по делото ССЕ. С оглед заключението
по приетата ССЕ съдът достига до единствен извод, че суми дължими преди 1.12.2014г. са
погасени по давност, защото заявлението по чл.410 ГПК е подадено в съда на 16.1.2018г.
Така за дължими главници за ТЕ и ДР ответник дължи сумите начислени след 1.12.2014г.,
или за ТЕ-1095,54лв., а за ДР-70,01лв.
Всички възражения на ответника са оборени от събраните по делото доказателства,
поради което исковете предявени от ищеца като частично основателни подлежат на частично
уважаване за посочените суми за главници.
Върху главниците се дължи законната лихва за забава от дата на подаване на заявление
по чл.410 в съда до последното плащане на 18.10.2024г. в размер на 463,09лв. така както е
посочено от ищец в Становище с вх.№ 369345/15.11.2024г., както и законната лихва за забава
6
от 18.10.2024г.
Само в допълнение съдът следва да посочи, че с подписаното между страните
Споразумение на 31.8.2023г. ответникът изцяло е признал извънсъдебно предявените
претенции, за които е било образувано заповедното производство, т.е. е признал и
предявените искове предявени в настоящото производство/исковата част от него/.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на спора, за частично уважените претенции на ищеца, в тежест на
ответника следва да бъдат възложени по реда на чл.78, ал.1 ГПК направените от ищеца в
хода на производството разноски.
Списък с разноски е представен от ищеца и приет от съда по делото/л.191/. Доколкото в
Становище с вх.№ 369345/15.11.2024г. ищес посочва, че е прихванал от плащанията на
ответник 377,97лв. от дължимата обща сума от 1005,29лв., в която не е включено
юр.к.възнаграждение в заповедното от 41лв./също прихванато от ищец/, и не е включено
юр.к.въз-ние от 100лв. за исковото производство, защото се присъжда с решението, то
дължими остават разноските от 627,32лв. и още 100лв. за юр.к.въз-ние за исковата част на
делото. Следователно дължимите разноски след прихващане са в размер на обща сума от
727,32лв./в която се вкл.юр.к.възн-ие за исковата част на производстовото/. Тези разноски
следва да се присъдят в пълен размер, защото не биха били сторени, ако ответник бе
заплащал дължимите суми по подписаното споразумение между страните на 31.8.2023г. в
посочените в него срокове, т.е. не би се подала ИМ в съда.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищец Т.С, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление гр.С., район К. село, ул.Я. № 23Б, и ответник В. К. Г., ЕГН
**********, с адрес гр.С., ж.к.К. п.-2, бл. 233, ет.1, ап.2, че ответникът дължи на ищеца
СЛЕДНИТЕ СУМИ - сумата 1095,54 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия/ТЕ/ за период от 1.12.2014г. до 30.4.2017г., ведно със законна
лихва за период от 18.10.2024г./дата на последно плащане от ответник/ до изплащане на
вземането, и сумата 70,01 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение/ДР/ за период от 1.12.2014г. до 30.4.2017г., ведно със законна лихва за
период от 18.10.2024г. до изплащане на вземането, и сумата 463,09 лева, представляваща
дължима законна лихва върху главници ТЕ и ДР за период от 16.1.2018г./дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК в съда/ до 18.10.2024г./последно частично плащане от ответник/,
като сумите се дължат и са начислени за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр.С.,
ж.к.К. п., бл. 233, ет.1, ап.2, с абонатен № 213472, инсталация № *********, ИД№ 135743, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/ по чл. 410 ГПК от 19.4.2018г. по ЧГД №
3147/2018г. по описа на СРС, 148-ми състав, на основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 ГПК и
7
във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД и чл.150 и сл. ЗЕ, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и
недоказани поради частично плащане и погасяване по давност, предявените искове за
разликата над обща сума от 1165,55 лв. до предявената обща сума от 1382,21лв. за главници
ТЕ и ДР, както и за период на главниците от 01.05.2014г. до 30.11.2014г., и за платените от
ответник мораторни лихви - сумата 191,57 лв., представляваща мораторна лихва върху
главница ТЕ за период 16.9.2015г.-2.1.2018г., и сумата 13,69 лв. представляваща мораторна
лихва върху главница ДР за период 10.7.2015г.-2.1.2018г., както и за частично платени
законни лихви за период 16.1.2018г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до
18.10.2024г./дата на последно частично плащане/.
ОСЪЖДА В. К. Г., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.К. п.-2, бл. 233, ет.1, ап.2, да
заплати на Т.С, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.С., район К. село,
ул.Я. № 23Б, СУМАТА от 727,32 лева представляваща остатък от дължимите разноски
сторени от ищец пред СРС, включително и съдебно деловодни разноски по заповедната част
по ЧГД № 3147/2018г. на СРС, 148 състав, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Т.С., ЕИК ********, като трето лице-
помагач/3ЛП/ на страната на ищеца Т. С. ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от уведомяването на страните със съобщение за изготвянето и
обявяването му.
ПРЕПИС да се изпрати на страните и на третото лице помагач със съобщение!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8