Решение по дело №1881/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1676
Дата: 31 юли 2018 г. (в сила от 26 юни 2019 г.)
Съдия: Светлана Николаева Янева Рачева
Дело: 20182120101881
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2018 г.

Съдържание на акта

     Р Е Ш Е Н И Е

1676                                             31.07. 2018 година                                     гр. Бургас                        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски районен съд                                                   петнадесети граждански състав

На двадесети юни                                                      две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:                                                       

Председател: Светлана Рачева-Янева                                                         

при секретар: Станка Атанасова           

като изслуша докладваното от съдия: Светлана Рачева-Янева гражданско дело № 1881/2018г. по описа на Бургаски районен съд и за да се произнесе взе в предвид следното: 

Производството е исково по молбата на Л.Ж.Г. с ЕГН **********, чрез адв. Х. против ‚Център за спешна медицинска помощ – Бургас“ ЕИК ***, със седалище гр. Бургас, представлявано от *** А.К., чрез адв. О.. Твърди се, че ищцата от месец септември на 2012г. е в трудово правоотношение с ответника на длъжност *** в РКЦ Бургас. Излага се, че по повод подаден сигнал от трето лице по делото за предоставена неадекватна и ненавременна спешна помощ в ЦСМП – Бургас работодателят – ответник е наложил на ищцата със Заповед № ЛС-26-01/06.07.2018г. на МЗ ЦСМП – Бургас дисциплинарно наказание „***” за нарушение на трудовата дисциплина - неосъществяване на необходимите ръководство, контрол и координация на дейността на РКЦ при изпълнение на мисия № *** до с.И. по време на нощна смяна на 06/02/18 срещу 07/02/18г. Наложеното наказание се атакува като незаконосъобразно и се желае неговата отмяна при следните съображения: основанието, на което е наложено наказанието не съществува дотолкова, доколкото такава спешна помощ е потърсена още на датата 06.02.18г. като молбата е била да се резервира линейка за следващата сутрин за извозване на близък на търсещия помощ до лечебно заведение и то за осъществяване на планова операция; на следващата дата 07.02.18 сутринта от същото лице е подаден сигнал отново с молба да й бъде предоставена линейка за транспортиране при планова операция от село И. до болница. Ищцата твърди, че нито в първия, нито във втория случай се съобщава за внезапно настъпило увреждане на здравето, не се сочат спешни симптоми, влошаване на хронично заболяване, не е потърсен преглед или манипулация от медицинско лице като искането е било само за осъществяване на транспорт, което е извън обхвата на работа на МЦ по смисъла на стандартът Спешна медицина Глава II, Раздел V от НАРЕДБА № 3 на МЗ от 6 октомври 2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт. Излага се още, че въпреки неоснователността на подадения адрес, дежурната сестра на РКЦ при ЦСМП е проявила разбиране и добронамереност и е приела адреса като го е кодирала с код зелено - най-ниска степен или адрес без елементи на спешност, който се изпълнява от долекарски екип в рамките на 120 мин. Адресът е изпълнен в рамките на стандарта и без нарушение във времето. При гореописаното ищцата излага, че нарушението, за което е наложено наказание – „неправилно отлагане на изпълнението на мисията № *** за дневната смяна”- не съществува. Не са налице и нарушения на ПУД на ЦСМП Бургас за несвоевременно оказана спешна помощ, тъй като такава не е била нужна, а положените от екипа дейности са били в рамките на нормативните стандарти за код зелено. При липсата на нарушение на задължения на екипа и на ищцата като *** – *** на спешния екип се оспорва наказанието и се желае неговата отмяна. Отделно от това се наложеното наказание се оспорва като незаконосъобразно и на процедурно основание – не поискани и недадени от ищцата обяснения по чл.193 от КТ. Ангажират се доказателства и се претендират разноски.

В срока за отговор е депозиран такъв, с който искът се оспорва като неоснователен. Не се оспорва наличието на трудово правоотношение между страните, не се оспорва длъжността, на която е назначена ищцата, както и мястото й на работа. Не се оспорва, че в рамките на нощната смяна в Районна координационна централа Бургас /РКЦ Бургас/ - във времето от 19,30 часа на 06.02.2018 г. до 07,30 часа на 07.02.2018 г., когато ищцата е била на работа по график - *** *** нощна смяна РКЦ Бургас, е получено повикване в 06,56 часа на 07.02.2018 г., което е регистрирано в книгата на повикванията правилно с код „зелено", с оглед състоянието на пациента. Но се излага, че наказанието е законосъобразно наложено при спазване на процедурните правила и при наличие на нарушение на трудовата дисциплина, тъй като ищцата е приела и кодирала мисия, която не е била възложена и изпълнена в нейната смяна и като *** смяната, не е осъществила необходимото ръководство на дейността на РКЦ и ръководство и контрол на дейността на медицинските специалисти в РКЦ – Бургас като така е допуснала нарушение на трудовата дисциплина по чл.187, ал.1, т.3, предложение второ - неспазване на техническите и технологичните правила и чл.187, ал.1, т. 10 от Кодекса на труда. В подкрепа на горното и при оспорване на исковата молба се ангажират доказателства и се претендират разноски.

Искът е с правно основание по чл.357 от КТ като изцяло в тежест на работодателя  е да установи законността на наложеното наказание в това число спазване на процедурните правила и наличие на основанието, на което е наложено.

  След преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал, доводите и становищата на страните и като съобрази закона съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:   

  Страните не спорят и се установява от трудов договор № ЛС – 01 – 15 / 30.04.2015г., че ищецът като служител при ответника заема длъжността „***, с място на работа ЦСМП Бургас, ФСМП Бургас“. Договорът е безсрочен.  

Няма спор и това е видно, че със заповед № ЛС – 26-01/ 06.03.2018г. на Директора на ЦСМП Бургас е наложено на *** Л.Г. - дисциплинарно наказание – „***” като посоченото в заповедта правно основание, визирано от работодателя е по чл.188, т.1 във вр. с чл.187, ал.1, т.3, предл. второ и 10 от КТ, във вр. с чл.126, т.5, т.10 и т.13 от КТ или това е деяние на *** Г., изразяващо се в неосъществяване от нейна страна като *** в РКЦ Бургас и *** нощна смяна на 06.02.2018г. срещу 07.02.2018г. нужно ръководство, контрол и координация на дейността във връзка с възлагане и изпълнение на мисия до с.И..   

Спори се по делото, дали има нарушение на дисциплината, което да доведе до налагане на обжалваното наказание, ако има нарушение дали е спазена предвидената процедура за неговото налагане в указаните в КТ срокове и ред.

Искът е основателен, и то само на процедурно основание: съгласно нормата на чл.193, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. В процесната заповед изрично е посочено, че същата се издава след поискване и даване на писмените обяснения вкл. и на *** Г., но от събраните доказателства не се установява такива да са били искани от работодателя и дадени от работника в образувано спрямо нея дисциплинарно производство. На л.42 от делото са представени такива от *** Г., които са адресирани до Директора на ЦСМП Бургас. От тях обаче не може да се установи тези обяснения по повод на какво са били дадени, от кого са били търсени и дали изобщо са били във вр. с образувано спрямо ищцата дисциплинарно производство, в рамките на които е издадена и обжалваната заповед за дисциплинарно наказание.

С тези мотиви съдът приема, че процедурата по чл.193, ал.1 от КТ не е изпълнена и съгласно чл.193, ал. 2 от КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

 

 

 

 

Само на това основание съдът намира, че уволнението, извършено със заповед № ЛС–26-01/06.03.2018г. на работодателя–ответник е незаконосъобразно и не следва да се изследва спора по същество.

Ответникът на основание чл.84 от ГПК е освободен от заплащане на държавна такса по делото тъй като спорът е сред изброените в точките от 1 до 3 от нормата.

Ответникът на основание чл.78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски в размер от 300 лева – заплетен адвокатски хонорар.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът,

 

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ извършеното със заповед № ЛС – 26-01/ 06.03.2018г. на Директор на Център за спешна медицинска помощ гр.Бургас – *** А.К. към Министерството на здравеопазването, адрес гр.Бургас, ул.‘Успенска“ № 1 дисциплинарно наказание “***”, наложено на Л.Ж.Г. с ЕГН **********,*** и  

ОСЪЖДА Център за спешна медицинска помощ гр.Бургас – *** А.К. към Министерството на здравеопазването, адрес гр.Бургас, ул.‘Успенска“ № 1, представлявано от Директора на ЦСМП гр.Бургас да заплати на Л.Ж.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 300 /триста лева/  разноски по делото за заплатено възнаграждение за адвокат.

Решението е обжалваемо пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.  

    РАЙОНЕН СЪДИЯ:  /п/

Вярно с оригинала: НД