№ 1031
гр. София, 09.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20231110140026 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, т.
2, чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на „Квантерал“ ЕООД да заплати на Б. А. Н.
сумата от 12 532.41 лева, представляваща нетно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 13.03.2023г., дължимо му по силата на сключен между страните трудов
договор № 69/01.04.2021г., сумата от 5781.53 лева, представляваща обезщетение, дължимо
от „Квантерал“ ЕООД в качеството му на работодател на служителя Б. А. Н. поради
прекратяване на съществувалото помежду им трудово правоотношение едностранно от
служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, както и сумата от 3179.85 лева,
представляваща обезщетение за 11 дни неизползван от ищеца платен годишен отпуск.
Ищецът твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение, възникнало
от сключен помежду им трудов договор № 69/01.04.2021г., по силата на което заемал
длъжността „програмист, софтуерни приложения“ в „Квантерал“ ЕООД, и прекратено
едностранно от него на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- поради неплащане от страна на
работодателя на следващото му се за периода от 01.01.2023г. до 13.03.2023г. трудово
възнаграждение в общ нетен размер от 12 532.41 лева. Изяснява в тази връзка, че след като
не получил плащане на дължимите му за посочения период трудови възнаграждения,
отправил до работодателя изявление за прекратяване на трудовоправната връзка на
посоченото основание, което достигнало до последния на 13.03.2023г., във връзка с което на
същата дата работодателят издал заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в която посочил, че дължи на Б. А. Н. обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск с продължителност от 11 дни, както и обезщетение по
чл. 221, ал. 1 КТ, които, както и трудовото възнаграждение за посочения период- от
началото на 2023г. до прекратяване на трудовия договор, не били заплатени, вкл. въпреки
опитите на страните за извънсъдебно уреждане на спора чрез сключване на споразумение.
При тези съображения ищецът претендира присъждане на неплатените му нетни трудови
възнаграждения за месеците януари, февруари и март 2023г., както и на обезщетения по
224, ал. 1 и по чл. 221, ал. 1 КТ в размери съобразно уговорените размери на основното и
допълнителното трудово възнаграждение и съобразно уговорения 30- дневен срок на
предизвестието, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът признава предявените искове, като оспорва единствено да е дал
повод за образуване на настоящото производство, поддържайки в тази връзка, че за
обезщетенията по чл. 221, ал. 1 и чл. 224, ал. 1 КТ не е имало уговорен падеж, като
същевременно до него не била отправяна покана от ищеца за заплащането им, поради което
1
и до получаване на препис от исковата молба работодателят не бил изпаднал в забава. Наред
с това, изтъква извънпроцесуалното си поведение, насочено към доброволно извънсъдебно
уреждане на спора, във връзка с което предложил на ищеца да сключат споразумение по
повод изплащане на процесните суми, което последният не заявил да приема или отхвърля,
като не представил и своя банкова сметка за заплащане на паричните задължения, а
директно предявил настоящите искове, което ответникът определя като опит да бъде
увреден от страна на ищеца.
По предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 221, ал. 1 КТ
процесуално задължение на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи
съществуването през исковия период- 01.01.2023г.- 13.03.2023г., на трудово
правоотношение между страните със соченото от него съдържание, вкл. заеманата от него
длъжност, размер на следващото му се брутно трудово възнаграждение, срок на уговореното
предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение на основание, изискващо
отправяне на такова, прекратяване на трудовото правоотношение от служителя поради
забавено изплащане на дължимото му трудово възнаграждение чрез отправяне до
работодателя на изявление в този смисъл, надлежно достигнало до него, както и че през
целия посочен период реално е предоставял работната си сила в полза/на разположение на
работодателя съобразно заеманата длъжност и уговорките в трудовия договор.
Основателността на иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ предполага установяване
на следните обстоятелствата с правно значение: трудовото правоотношение между страните
да е прекратено; работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години;
правото на отпуск да не е погасено по давност - за отпуските, дължими след 01.08.2010г.;
размер на полагащия се на служителя платен годишен отпуск; размер на последното
получено за пълен отработен месец брутно трудово възнаграждение.
При установяване на тези обстоятелства процесуално задължение на ответника е да
установи, че е заплатил претендираните възнаграждения и обезщетения, а по иска с правно
основание чл. 224, ал. 1 КТ- евентуално, че служителят е ползвал полагащия му се платен
годишен отпуск в пълен размер, за които обстоятелства не се сочат доказателства, но и не се
излагат твърдения.
С оглед заявеното от името на ответника признание на исковете на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване следва да бъдат отделени всички обстоятелства, включени в пораждащия
спорното материално право фактически състав.
Представените от ищеца с исковата молба документи следва да бъдат допуснати за
събиране като писмени доказателства по делото, доколкото са от значение за правилното
решаване на правния спор, предмет на настоящото дело.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК във вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането като писмени доказателства по делото на представените от
ищеца с исковата молба документи.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.02.2024г. от
10:10 часа, за когато страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
2
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът за доклад по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца- и препис от отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3