Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 1195 по описа за 2021 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от А.К.Х.
срещу И.Б.И. отрицателен установителен иск, квалифициран от ищеца с правно
основание чл. 439 във в. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сумата от 65 000 евро главница по запис на
заповед и 6142,58 лева разноски по делото.
Ищецът А.К.Х.
чрез пълномощника си адвокат Т. излага, че ответникът И.Б.И. е подал до
Софийския районен съд заявление по чл. 418 във вр. с чл. 417 от ГПК, по което било образувано заповедно
производство поч.гр.дело № 17170/2012 г. на същия съд. Със заповед за
изпълнение от 26.04.2012 г., по заявлението на ответника и издадения
изпълнителен лист, ищецът А.К.Х. бил осъден да заплати на ответника И.Б.И.
сумата от 65 000 евро, главница по запис на заповед от 03.08.2011 г., предявен
на 30.03.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 05.04.2012 г. до
изплащане на вземането, и 6142,58 лева разноски по делото, от които 2542,58
лева държавна такса и 3600 лева адвокатско възнаграждение. По издадения
изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20128390400339 на ЧСИ И.М.-К..
Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са били извършвани изпълнителни
действия след 24.04.2015 г., поради което изпълнителното дело било прекратено
по силата на закона на 24.04.2017 г., а тригодишната погасителна давност на
вземането по записа на заповед, приложима на основание чл. 537 във вр. с чл.
531 ал. 1 от ТЗ била изтекла на 24.04.2018 г. Според ищеца е изтекла и
петгодишната давност, приложима за вземанията, установени със съдебно решение.
На основание изложените обстоятелства, ищецът чрез
своя пълномощник прави искане до съда да признае за установено, че ищецът А.К.Х.
не дължи на И.Б.И. сумата от 65 000 евро, главница по запис на заповед от
03.08.2011 г., предявен на 30.03.2012 г., ведно със законната лихва за периода
от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, и 6142,58 лева разноски по делото,
от които 2542,58 лева държавна такса и 3600 лева адвокатско възнаграждение, за
което е издадена заповед за изпълнение от 26.04.2012 г.и изпълнителен лист по
ч.гр.дело № 17170/2012 г. на СРС I г.о. 33 състав,
предмет на изп. дело № 20128390400339 на ЧСИ И.М.-К., поради погасяването по
давност на вземането и правото на принудително изпълнение.
Претендира за съдебни разноски и разноските в
производствата по обезпечението на исковете.
Ответникът И.Б.И. чрез
пълномощника си адвокат М. оспорва иска с доводи за недопустимост и
неоснователност. Излага становище, че вземането се е погасило по давност на
основание чл. 739 от ТЗ, след прекратяване на производство по несъстоятелност,
образувано срещу СД „Х.и с.“, в което ищецът Х. е бил неограничено отговорен
съдружник.
Искът е
процесуално допустим. Погасяването на оспореното от ищеца вземане по давност
или след производствто по несъстоятелност не изключва правния интерес на ищеца
да иска установяването на това обстоятелство със сила на пресодено нещо.
Съдът като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, съобрази следното:
Изпълнително дело № 20128390400339 на ЧСИ И.М.-К.,
чийто предмет е оспореното от ищеца вземане, е било образувано по изпълнителен
лист, издаден на 26.04.2012 г. на основание заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по гр. дело № 17170/2012 г. на СРС за вземане в размер на 65 000 евро
главни-ца по запис на заповед от 03.08.2011 г., ведно със законната лихва от
05.04.2012 г. до изплащане на вземането, и 6142,58 лева разноски по делото. Взискател по
изпълнителното дело е ответникът И.Б.И., а длъжник по изпълнителното дело е
ищецът А.К.Х.. Вземането, предмет на изпълнението, е установено и с решение от
09.04.2014 г. по гр.дело № 14323/2012 г. на СГС, постановено по установителен
иск, предявен по реда на чл .422 от ГПК, и влязло в сила на 10.03.2015 г. (ИД
л. 84-86). Междувременно, с решение № 1521 от 09.07.2015 г. по т.дело №
4065/2014 г. на САС било открито производство по несъстоятелност на СД „Х.и с.“,
в което ищецът А.К.Х. бил неограничено отговорен съдружник. На това основание
съдебният изпълнител постановил спиране на изпълнителното дело с постановление
от 30.07.2015 г. (ИД л. 114). С решение № 9 от 26.01.2016 г. по т.дело №
819/2013 г. на СГС дружеството било обявено в несъстоятелност и делото било
спряно на основание чл. 632 от ТЗ. С решение № 6 от 30.01.2017 г. по същото
дело съдът прекратил производството по несъстоятелност и постановил заличаване
на обявения в несъстоятелност търговец СД „Х.и с.“. На 23.06.2021 г. съдебният
изпълнител издал постановление за прекратяване на изпълнителното производство
по изп. дело № 20128390400339.
Така изложените обстоятелства обуславят следните
правни изводи на съда:
Съгласно чл. 610 от ТЗ, едновременно с откриване на
производство по несъстоятелност на търговското дружество се смята открито и
производството по несъстоятелност за неограничено отговорния му съдружник. Действащото
право в страната не предвижда възможност за откриване на производство по
несъстоятелност за съдружник – физическо лице нетърговец. Но с оглед прогласената
в чл. 76 от ТЗ неограничена солидарна отговорнаст на съдружниците за
задълженията на събирателното дружество и по аргумент от чл. 614 ал. 1 от ТЗ,
следва да се приеме, че с откриването на производство по несъстоятелност на
събирателното дружество, имуществото на неограничено отговорните съдружници, с
изключение на несеквестируемото имущество, става част от масата на
несъстоятелността. В този случай, кредиторите на неограничено отговорния
съдружник следва да предявят вземанията си в производството по несъстоятелност,
тъй като тяхно право е да се удовлетворят от имуществото на съдружника. Когато
предявяване на вземанията не е проведено, а производството по несъстоятелност е
било прекратено на основание чл. 632 ал. 4 във вр. с ал. 1 от ТЗ, непредявените
в производството по несъстоятелност вземания се погасяват на основание чл. 739
ал. 1 от ТЗ (ВКС ТР № 2 от 13.07.2020 г. по т.д. № 2-2018-ОСТК). На това
основание вземането на ответника И.Б.И. към ищеца А.К.Х., което е предмет на
изп. дело № 20128390400339, следва да се следва да се счита погасено на
08.02.2017 г., на която дата е влязло в сила решение № 6 от 30.01.2017 г. за
прекратяване на производството по несъстоятелност по т.дело № 819/2013 г. на
СГС. Искът с правно основание чл. 439 от ГПК за недължимост на вземанията,
предмет на изпълнителното дело, е основателен.
Ответникът не е дал повод за завеждане на настоящото
дело, тъй като след установяване с решение от 09.04.2014 г. по гр.дело №
14323/2012 г. на СГС дължимостта на вземанията – предмет на изпълнителното
производство, не е предприел действия за неговото събиране нито по
изпълнителното дело, нито в производството по несъстоятелност. Същевременно, в
отговора на исковата молба и в съдебно заседание пълномощникът излага
становище, че вземането на ответника към ищеца е погасено, което е по същество
признание на иска. Поради това и на основание чл. 78 ал. 2 от ГПК, разноските
по делото следва да се възложат върху ищеца.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че А.К.Х. ЕГН **********,
адрес: *** не дължи на И.Б.И. ЕГН **********, адрес: *** сумата от 65 000
евро главница по запис на заповед от 03.08.2011 г., ведно със законната лихва
от 05.04.2012 г. до изплащане на вземането, и сумата от 6142,58 лева разноски
по делото, които суми са предмет на изпълнително дело № 20128390400339 на ЧСИ И.М.-К..
Осъжда ищеца А.К.Х. да
заплати на ответника И.Б.И. разноски по делото за възнаграждение на адвокат в
размер на 4000 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: